Това, което не одобрявам в българското училище...

Една хубава статия по темата:

Не одобрявам и аз като в статията това,че предизвикателствата пред децата са повече,часовете са повече ,предметите са повече, тетрадките и помагалата са повече,а пък денонощието взело,че останало 24 часа.

Дали защото е на руски, а той сам по себе си звучи доста умилително, но много ми хареса

Ще се включа повече довечера, обещавам!

Доста относително е това с домашните. Някъде дават повече, някъде по-малко. В една от наборните теми една майка сподели, че дъщеря и пишела по 14 листа голям формат, дребен шрифт домашно по език в 10 клас. Ама това не е характеристика на българското училище, а принцип на съответен учител. В някои гимназии не пишат толкова и имат пак не лоши резултати. От една страна искаме гъвкаво обучение и възможност на учителя да избира ефективна методика зад която да застане, от друга се иска да му се смъкне рамка на задачите. Определено има нужда от допълнителна работа извън часа. Поне по спуснатия учебен план, няма как да се упражни всичко в часа, а и по някои предмети е неоходимо детето самостоятелно да се опита за реши или направи нещо. Лично аз съм против големите домашни и не мисля, е да решиш 100 задачи или да напишеш 100 думи има голям смисъл. Конкретните ми наблюдения са, че не е масово явление. Повечето деца успяват в рамките до 2 часа да се подготвят за училище достатъчно добре. Изключвам лудницата 7 клас.

Освен тези неща, никак, ама никак не одобрявам борбата да няма отпадащи на всяка цена. За да вкарат циганетата в училищата, ще изкарат българчетата от тях.

Амбър, изключваш  седми клас, а в масовия случай и осми не му отстъпва. Ако за детето езикът е нов, самоподготовката по него след 4 учебни часа през деня заедно с някое  дори  и не обемно домашно я по мат, я по БЕЛ, определено не се вмества в 2 часа. Само докато извадиш в тетрадката-речник многото  нови думи (дори без да ги пишеш с цел запомняне), докато прочетеш урока, докато си го преведеш, докато осмислиш новопредадената граматична категория и я упражниш после в съответните задания за домашно в учебната тетрадка и /или помагалото, докато напишеш някое и друго съчиненийце, 2-та часа отдавна ще са минали.

... пък пустият му телефон прицъква през минута, щото някой праща нещо в някоя от групите, в другата се нищи поредната клюка, а и рейтингът в играта ти е паднал и утре ще те бъзикат в клас, пък по картуна или дисни чанъл върви нещо тъпичко, ама заразително със смеха зад кадър, пък ти пишеш думи на килограм... и ако имаш късмет, я мама, я даскалът ще забележат, че след първите две в реда си изтървал по 1-2 букви и останалите са си продължили с "дефекта", ако не - свирена топка.

А и съчинението, за по-бързо, може да се пусне за превод през гугъл транслейт, пък каквото-такова, нищо че в нета поне стотина хайванчета са писали подобна тема на същия език и с 5 минути ровене все ще излезе нещо по-адекватно, ама времето не стига... вашите вече се връщат, ти вече си докарал поглед на зомби и направо ти се полага след вечеря малко комп или телевизия, поне до полунощ... та така...
И най-сладкото е, че искрено недоумяват защо не им се получават нещата, след като са висели цял следобед над учебниците.

Това го пиша, защото съм и от двете страни на "бариерата", та и от двете реалности имам преки наблюдения.

Повечето неща, които не ми харесват, са организационни - че няма еднакви учебници за всички, че се купуват допълнителни помагала, че почти няма "кръжоци" (независимо как се наричат), че няма хубави училищни библиотеки, че няма механизми да се отстраняват от час учениците, които пречат, че класовете са големи, че има втора смяна, че гимназииите приемат твърде много ученици, заради бюджета...
И други неща има, но си давам сметка, че повечето изискват парични ресурси. Та поне за отстраняване на пречещите се надявам да се измисли нещо

Искам спокойствие да има в училище.
Искам да имат по един таблет, а не 30 кила учебници.
Искам да имат време спокойно да се нахранят в училищния стол, който да е зареден с разнообразна готвена храна, на принципа на шведската маса. Така че децата да могат да си комбинират и вегетарианско меню и безглутеново и всякакво.
Искам да имат уреди и катерачна стена, спортни съоражения и площадка, така че да изразходват енергията си в правилна посока.
Искам да НЕ се държи на присъствието в училището, а на истинското знание.
Искам детето ми да е запалено от учебния процес, който да протича в ентусиазъм, с модерни ел. дъски, а не в миналия век...и т.н.
Искам ел. дневник....

Е, поне последното ще го има - от 2018 става задължителен, ако МОН пак не бият отбой.

Не харесвам всичко, в което я превърнаха през последните трийсет години - машина за пари. Отвратителни учебници, тежки учебни програми и планове, оттам малко часове за затвърждаване на материала, превръщането на учителите в нещо средно между звероукротители и клоуни и писарушки, поставянето на родителите в ситуацията да плащат сума пари за учебни помагала и допълнителна подготовка и най вече скапването на децата с хиляди изисквания, които те няма как да покрият, защото нито имат опита, нито зрелостта, нито знанията да го постигнат. Сякаш нарочно всичко хубаво се опитват да затрият. Ножицата между добри и лоши училища се разтваря все повече и затова хората са готови на всичко, за да запишат детето си в добро училище, поне относително по-добро, а за гимназия лудницата е пълна.

Нищо не пречи да стане, пречи само и единствено корупцията, защитаваща нечии интереси...
Защото един таблет е 100 лв. , а ние толкова даваме само за помагала... горките издателства, нали се сещаш...
Това, че децата се изгърбват изобщо не е от значение.
Но съм убедена, че и таблети да им разрешат, пак ще изискат да имат определени спецификации и да се купуват от точно определена фирма, марка и т.н,... които се продават от чичото на еди кой си ...

За храната - никой не следи качеството ѝ, убедена съм, че всичко се приготвя с най- евтини продукти.

И понеже скуката в училище е голяма, едиснтвения начин да ги задържат там е чрез наказания ....

Работата само с таблет не е мисия невъзможна, стига детето наистина да е наясно, че в този момент таблетът е средство за учене, не за странични занимания. Тогава, подозирам, пък ще стане неатрактивен.
И в момента има доста приложения и системи, които могат да се използват с таблетите, че и с телефоните на учениците, на доста места се изпробват, но вече идват софтуерните проблеми - училището събере пари, купи 1-2 интерактивни дъски, купи софтуер, след година задели за още две дъски, обаче намери по-евтина оферта, ама наличният софтуер не върви на тях, значи - или се вързваш към една фирма, или в този кабинет караш така, пък в другия - иначе ... става същото, като с учебниците.

Дори с електронните дневници е така - стартирахме миналата година с един, научиха се родители и учители, обаче честито - не е одобрен от МОН. Почваме друг - той пък още се работи, докато се изчистят нещата, ще мине половината година, а хората са научени, търсят си я тази комуникация и се ядосват на неуредиците. И кой е виновен - училището, естествено. Въртим там едни пари...

Да, това с тежките раници е потресаващо!
Нещото, което мен винаги ме изкарва от нерви е отношението на някои учители и някакви навици и вечни фрази. "Вие сте най-глупавия клас, който някога съм имала" "Ще метеш улици като си такъв" "Б клас са по-добри от вас" "Ще видите вие на родителската среща" ..."ти сега ми се смееш, ама като ти завъртя една двойка..." (обикновено казвам на децата си, че не мога да повярвам, че все още чувам реплики от 85-та година)
Това за мен е такова безсилие и тотално поддаване на рутина, че нямам думи. Подчертавам разбира се, че не всички учители са такива, но са достатъчни двама само за да си замине безвъзвратно интереса и подготовката по Биология и Химия, при това в съвсем неотракани  ученици 6 клас (т.е. те все още са по-скоро добри и изпълнителни отколкото нагли и нахакани (това защото знам, че ще ми се каже какви ученици има))

Не мога и не мога да проумея безмилостния тормоз на ужасно ранното ставане за заветния първи час в първа смяна. Не разбирам наистина ли е трудно да се оптимизира училищното пространство и програма така, че децата да не мъкнат  раници тежки като бетон. И не е само в кг въпроса, а в чистата организация на целия процес. Представяте ли си ако вие трябваше всеки ден на работа да носите с вас всичко необходимо от и до офиса и обратно във вкъщи?!

Рисуване, музика и физкултура според мен са абсолютно погрешно вкарани в системата. В този си вид те просто трябва да отпаднат. Ако ги вплетат като начин за разтоварване, развиване на креативност и спомагателен начин за останалите предмети е съвсем друго нещо.Но в сегашния си вид по-добре да ги разкарат.

Така, стигам до липсата на ползотворно използване на времето заедно. Не харесвам разпределянето на часове от по 45 мин. Едни блок часове за деня би трябвало да спестят и тежките раници и наблъскването с твърде много информация, която до следващия път е забравена бивайки изместена от мисълта за многото различни предмети и изисквания на всеки учител за всеки предмет...получава се, че децата отделят твърде много мисъл и енергия какви часове имат, кой какво изисква и кое за кога беше (дано стана ясно какво имам предвид)

И не ми харесва как протичат родителските срещи. Според мен когато става въпрос за правилници за действие, за подписване на дневници и т.н. административни неща, би било много по-лесно ако тези неща се изпращат по мейл или поща на родителите. Така времето за родителска среща ще е достатъчно за обсъждане на други неща, ако щете дори опознавателна  да се запознаят родителите и учителите едни с други....

И ако може да не купуваме всяка година един куп атласи, които нито веднъж не съм видяла да се ползват от голямото ми дете, но за сметка на това малкото не можа да ползва, защото видиш ли за въпросната година вече бяха променени...
Същото важи и за сборниците по мат и бел...

Таблетите и телефоните- ами не зная какво още има да отричат ползите.

Виж за храната даже не се и сетих, просто толкова отдавна при нас е станало ясно, че ще се яде на друго място...А е тъпо, така и така има изградени структури, поне да се ползват както трябва!

Аз не бих нарекла ситуацията скука, поне не и до към 5-6 клас. Лошото е, че точно в тази възраст училището би трябвало да може да провокира достатъчно интерес и да успее да задържи децата в училище с всякакви дейности и кръжоци. Така и за родителите ще е много лесно, да не говорим, че чисто възпитателно децата ще получават интересни и любопитни знания и умения вместо шляене по улиците и непълноценното писане на домашни (както gargamela  така добре описа ) ще спре.

и аз искам! мноооооого ми харесва тази картина!