Здравейте. Искам първо да каже, че се радвам да открия такава тема, в която ще мога да споделя това, което ми е на сърце в момента . ;p Много искам да ''чуя'' друго мнение и ще се радвам ако някой си го даде 
На 27 съм неомъжена, живея сама от около 5год. Последната ми сериозна връзка беше преди 3год. от тогава имах няколко мимолетни връзки, а сега съм в някакъв застой. По принцип от една страна аз съм си виновна, че си нямам приятел, знам причините и се опитвам да се променя. Също така не искам, който и да е а правилния. Таа това не мисля, че е от кой знае какво значение. Това, което ме тормози се случи на работното място. Работя в една игрална зала във Варна и чат пат идва някой нов клиент, но през 95% са все едни и същи, което е адски натоварващо с времето. Та онзи ден на нощната ми смяна един клиент с който си имаме приказка ме заговори и така от дума на дума ми вика по едно време ''Абе Никол да те питам един личен въпрос, може ли ?'' казах му Давай, пък ще видим дали ще отговоря 
''Ти сама ли живееш'' викам Да и то от доста дълго време. ''Ами ти да не си обратна ?'' ..........Направо шок и паника. Викам Е ЩОТ Живея сама и за това трябва да съм обратна ?!?! WTF Защо си нямам приятел и съм трябвало да мисля за сватба и деца, че на днешно време жените трудно забременявали ..... :/ Кажете ми греша ли, че чакам да срещна правилния човек с, който ще искам да прекарам живота си и тогава да мисля за деца и т.н Вече твърде стара ли съм ?! Аз не се чувствам готова за тези неща, като за начало само да срещна човека, който ще ме обича.
ПС. По принцип едната от колежките ми е доста подла и злобна, не се съмнявам и тя да е говорила някакви неистини. Пада се клюкарка И май мааалко ми завижда, понеже ме харесват, като визия мааалко повече от нея
Благодаря за вниманието. :*
Виж целия пост
На 27 съм неомъжена, живея сама от около 5год. Последната ми сериозна връзка беше преди 3год. от тогава имах няколко мимолетни връзки, а сега съм в някакъв застой. По принцип от една страна аз съм си виновна, че си нямам приятел, знам причините и се опитвам да се променя. Също така не искам, който и да е а правилния. Таа това не мисля, че е от кой знае какво значение. Това, което ме тормози се случи на работното място. Работя в една игрална зала във Варна и чат пат идва някой нов клиент, но през 95% са все едни и същи, което е адски натоварващо с времето. Та онзи ден на нощната ми смяна един клиент с който си имаме приказка ме заговори и така от дума на дума ми вика по едно време ''Абе Никол да те питам един личен въпрос, може ли ?'' казах му Давай, пък ще видим дали ще отговоря ''Ти сама ли живееш'' викам Да и то от доста дълго време. ''Ами ти да не си обратна ?'' ..........Направо шок и паника. Викам Е ЩОТ Живея сама и за това трябва да съм обратна ?!?! WTF Защо си нямам приятел и съм трябвало да мисля за сватба и деца, че на днешно време жените трудно забременявали ..... :/ Кажете ми греша ли, че чакам да срещна правилния човек с, който ще искам да прекарам живота си и тогава да мисля за деца и т.н Вече твърде стара ли съм ?! Аз не се чувствам готова за тези неща, като за начало само да срещна човека, който ще ме обича. ПС. По принцип едната от колежките ми е доста подла и злобна, не се съмнявам и тя да е говорила някакви неистини. Пада се клюкарка
И май мааалко ми завижда, понеже ме харесват, като визия мааалко повече от нея Благодаря за вниманието. :*
. Най-добре се съсредоточи върху работата и кариерното развитие, а Човекът ще се появи някой ден, когато най-малко очакваш.
