Първа кола

  • 46 257
  • 698
# 165
Шофьор съм от 1998 г. - това са 19 години стаж. Качих се на кола буквално веднага след взимането на книжката. Карах курсовете през зимата на Лада 5 /без хидравлика, със задно/. Едва ли някой тук може да разбере какво чудо е да караш такава кола през зимата /тъй като всички до тук ми се струвате младички Simple Smile /
Инструктора ми още на първия час ме попита дали нося токчета и дали пуша. След което през целия курс ме караше да карам с токчета и ако ми се допуши да си паля цигара. Отделно ме хвана, че изпитвам ужас от влизане и излизане в кръгово и не пропускаше час без да ме е вкарал поне веднъж в кръгово.
На фона на това смея да твърдя, че съм добър шофьор, карала съм няколко коли  и няколко джипа вече, и знам, че едно от най-важните неща е шофьора да не си повярва прекалено много, че е много добър. Защото колкото и да е добър един шофьор, то не се знае какъв шофьор е човека в отсрещната кола и в какво състояние е колата му. Затова е важно да се кара спокойно, при всеки възможен случай да се минава през непознат път и шофьора да не се самозабравя
Виж целия пост
# 166
И аз да препоръчам нещо: без музика поне една година. За неуверените - повече.
Виж целия пост
# 167
За музиката е повече от ясно, мисля че никога няма да посмея да включа радиото. Според мен наистина е хубаво да се сменят маршрутите, но нещо не мога да се пречупя в тази насока.
Виж целия пост
# 168
Когато ми се налага да сменя маршрута го оглеждам през street view на гугъл. Имам добра визуалана памет. Гледам основно разпределението на лентите - коя направо, коя за завой. Ако се набутам примерно в лента само за завой, а съм направо - няма да смея като повечето джигити да застана най-отпред или да засичам другите и ще ми се наложи да правя някакви обиколки, за да си вляза в маршрута. Книжка имам от доста време, но не карам много. Примерно никога няма да си причиня каране в центъра на София, освен ако не е нещо супер спешно, което не може без собствената кола да свърша. Като карам сама съм максимално концентрирана, също и синът ми като е с мен, въпреки, че си говорим непрекъснато, той ми изостря вниманието. Всеки друг  в колата ми действа разсейващо.
Виж целия пост
# 169
За музиката е повече от ясно, мисля че никога няма да посмея да включа радиото. Според мен наистина е хубаво да се сменят маршрутите, но нещо не мога да се пречупя в тази насока.

Защо не пробваш събота и неделя да отделяш по 1 - 2 часа за каране на колата на места, през които не минаваш по принцип. В тези дни движението е в пъти по-слабо и ще ти е много по лесно да свикнеш и да се отпуснеш. Не зная в кой град караш, но за София пък е най-хубаво да е, когато се съберат няколко почивни дни на куп, защото тогава наистина не остават почти никакви коли и се кара много приятно и спокойно навсякъде Simple Smile
Виж целия пост
# 170
Когато ми се налага да сменя маршрута го оглеждам през street view на гугъл. Имам добра визуалана памет. Гледам основно разпределението на лентите - коя направо, коя за завой. Ако се набутам примерно в лента само за завой, а съм направо - няма да смея като повечето джигити да застана най-отпред или да засичам другите и ще ми се наложи да правя някакви обиколки, за да си вляза в маршрута. Книжка имам от доста време, но не карам много.
Това сякаш съм го писала аз  Peace с тази разлика, че при мен мащабите са малко по-големи, простиращи се върху няколко околни щата. Имам книжка от около 20 години, активен шофьор съм в последните 16 години.
 Шофирайки, трябва да знам в коя лента трябва да се държа, когато ще влизам/излизам от магистрали. Ако искам предимство, правя знаци и добре, че в това отношение тукашните шофьори или поне едно 90% проявяват разбиране.
С две думи, казано накратко, не си сама.
От София съм, карах курса там, шофирала съм там, но към днешна дата не бих си го причинила. Респект към момичетата шофиращи в София, моите уважения!
Виж целия пост
# 171
Благодаря за съветите и предложенията!
Виж целия пост
# 172
Благодаря за съветите и предложенията!
Успех. Пиши на каква си се спряла.
Виж целия пост
# 173
Според вас за колко време човек започва да се чувства сигурен, докато шофира? Аз си карам вече два месеца по един и същ маршрут, но продължава да ме е шубе и ако се налага да ходя другаде си ползвам градския. Яд ме е на мене си, но не искам да си причинявам стрес и чакам да се отпусна 😞😞😞.
Дядо ми едно време твърдеше, че човек се учи около три години да кара. Едва след това реакциите му стават автоматични. Съветваше ме и да карам по-бавно през този период, за да отработя нещата правилно, т.е. да имам време да помисля преди маневра. От моя опит, не знам дали три години, но със сигурност има един доста дълъг период, в който планираш как точно да влезеш в завой, в кой момент да погледнеш огледалото, къде да погледнеш като минаваш покрай спрял автобус и т.н. В последствие тези неща стават автоматични.

Да ти кажа, това, че не се чувстваш сигурна те пази на пътя. Младите шофьори нямат реална представа за това дали скоростта им е подходяща за пътните условия. Особено много трябва да внимаваш, когато се почувстваш сигурна Simple Smile.  
п.п. На мен краката спряха да ми треперят преди да се кача в колата някъде след о/о година и 20-30 хил км.
Виж целия пост
# 174
Ох, успокоявате ме много с тези срокове, че според мъжът ми, той се бил почувствал ок на първата седмица. Нормално за 25 годишно пишлеме, каквото е бил, каращо в малък град без светофар.
Виж целия пост
# 175
Има хора, които никога не свикват и просто не им е приятно да шофират. Някои просто отказват да шофират, други го правят но с неудоволствие.

Аз дълго след като изкарах книжка карах само от време на време, най-вече на магистрала. Оставях мъжа ми да кара, той много обича. Наложи се преди 3-4 години да го оперират и да остане 2-3 дни в болницата, нямаше кой да ме вози, градския транспорт не беше опция. От тогава започнах редовно да си джиткам с колата и ми направи впечатление, че се чувствам по-сигурна, когато съм сама и няма кой да ми прави забележки за всяка дреболия.

А да, първата ми кола беше Фиат Стило, много си я обичах. Трябваша да я продам малко преди да се роди дъщеря ми, че беше малка. Сега карам миниван, семейна кола, в началото ми беше странно, но бързо й свикнах. Автоматик не бих взела, много скучно се кара. Аз обичам да си превключва скоростите, дори из града не ми пречи.

И не е вярно, че не можа да се намери кола на 10-12 години на малко километри, има хора всякакви, и да, дори пенсионерите имат коли и понякога ходят само да магазина с тях. Но е малко вероятно голяма кола дизел да е на малко километри, в такъв случай много бих се осъмнила

Имахме едно друго Стило, купихме го за 500 евро със 290000 км. Карахме го поне още 70хил и проблеми нямахме никакви, двигателят си мъркаше до последно. Всичко е въпрос и до късмет на какво ще попаднеш

Виж целия пост
# 176
Според мен много зависи къде започваш да караш като млад шофьор.

Ако е в София, ще ти отнеме доста повече време, отколкото в малък град, където не е натоварено. Обаче пък след София, ще можеш да караш навсякъде.  Mr. Green Peace
Виж целия пост
# 177
Според мен много зависи къде започваш да караш като млад шофьор.

Ако е в София, ще ти отнеме доста повече време, отколкото в малък град, където не е натоварено. Обаче пък след София, ще можеш да караш навсякъде.  Mr. Green Peace

Ооо, съгласна съм! Аз изкарах книжка в София, но след това там никога не съм карала, а и определено не искам! Тук поне повечето шофьори са нормални и нямам чувството че се води война по пътищата. Съвсем сериозно, в България не ми се кара, добре че е ММ да ни вози като сме там.
Виж целия пост
# 178
Първата ми кола беше голф 3. Страхотна машина. Имаше едно зайче отпред до емблемата. Много си го обичах!
Виж целия пост
# 179
Когато се учих да шофирам бях много зле. Сега смея да твърдя, че карам доста добре. Определено шофирам агресивно, особено като бързам, но за 100к километра досега не съм имал опасни ситуации. Блъскал съм само разни колчета при паркиране и то в началото.

Та при мен беше нужна практика. Първата ми кола беше дърто БМВ е36, страшна машина, моята беше и много запазена.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия