Манипулиране на дете

  • 2 245
  • 4
Здравейте,

Поисках развод на мъжа си. Причината е в непрестанни изневери от негова страна. Според мъжа ми нямало нищо такова, въобразявала съм си, той бил жертва, някаква искала да го натопи, че той имал семейство, а тя била жертва на развод и тази случка не била причина да си разваляме семейството.

Мъжът ми е много манипулативен човек. В момента говори, че съм щяла да причиня сериозни травми на детето ако се разделим. Непрекъснато подарява на детето играчки и му носи подаръци, в момента живеем разделени. Роднините му постъпват по същия начин, дори мамят детето с играчки, от което то е като облъчено, непрекъснато говори за купуване, за играчки, за пари да се купуват играчки.

В същото време мъжът ми продължава с този начин на живот, без никакви угризения и чувство на вина.
С развод той не е съгласен, въпреки че аз смятам да подам молба.
Чувствам се като параван, който той използва, за да крие мизерния си двуличен живот.
Въпросът ми е: как да отуча детето от това да чака непрекъснато играчки и да говори за тях ? То говори за пари да се изкарват, за да му се купуват много играчки и непрекъснато иска да ходи в магазини за играчки, защото всеки бил длъжен да му купува и аз съм била лоша като не съм позволявала.

По какъв начин да повлияя и на мъжа си и роднините си да не му говорят непрекъснато за играчки, защото явно, че не разбират или разбират, но просто манипулират детето и ме тормозят по този начин. Как да се държа с такива манипулативни хора, които мислят само за своите интереси ? Те винаги са се месели в семейните отношения, нещо повече, мислеха, че моето семейство е тяхно - аз бях обезличена за сметка на майката и сестрата, а сега се опитват да прилъжат и детето. Може да говори от време на време с тях, но през това време вместо да го питат какво учи в училище, му казват, че отиват до магазина да му купуват играчки. Непрекъснато говорят за играчки пред него. Вече дотам стигнахме, че то започна да ми вика, че не съм го обичала, защото не съм му купувала играчки. А то не е лишено от нищо, всякакви играчки има. Обяснявам, че е важно отношението, вниманието, обичта, но детето не разбира. Заговори ли някой за играчки, то става като облъчено просто и забравя всичко. И чужд човек да го примами с играчки, то ще отиде, въпреки че много съм говорила да не ходи при чужди хора.

Явно чувства липсата на баща си, но не смятам да оставам при човек, който изневерява без никакви угризения и погазва по този начин всичко, което съм направила за семейството. Все пак имам достойнство и чест, които са несъвместими с постъпките на този човек спрямо мен.

Какво бихте ме посъветвали ?
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Не сте споменали възрастта на детето, може би поради гневът, който като че ли струи от цялото ви писмо.
Ваше право е да поискате развод, поради взаимоотношенията с мъжът ви и тук ви съветвам изцяло да гледате вашия интерес, не интересите на детето. Защото, ако вие не се чувствате добре и на себе си, как ще сте полезна за детето си.
Каквито и подаръци да му предлагат и то да ги взема, решенията се вземат от съда и ако детето е на възраст, по-малка от тинейджърската, то не се изслушва в съда.Пък и да се изслуша, критериите за даване на попечителство са други и различни, не само това, което иска детето. Защото по презумция е ясно, че едно дете няма социалния опит и мислене, което да позволи само да вземе адекватно решение за начина и мястото, където ще бъде отглеждано.
От това, което написах, мисля става ясно, че манипулациите няма да доведат до някакво съществено повлияване на съдебните разпореждания. От там нататък отговорността и съответно как точно се възпитава детето ще са ваши и вие може да постигнете някакви договорки с бащата, защото от вашето сътрудничество ще зависи и режимът на виждане с детето.
Не очаквайте от детето да спре да приема подаръците. Никой не бяга от хубавото. Освен това, това е същото, което прави бащата, само че с обратен знак - все едно и вие поставяте властта в ръцете на детето. "Недей да ги приемаш", означава "Овластявам те да решиш дали да ги приемеш или не". Това на свой ред е широко отворена врата за това детето да ви манипулира на свой ред. Пак казвам не знам на каква възраст е детето ви. Но, аз ако аз съм на пет със сигурност ще се сетя за отговора "Добре, аз няма да го взема, ама ти ще ми купиш по-голям подарък." Оставете детето да взема подаръците,  опитайте се да се договорите с бащата да спре, защото за самото дете не е добре да бъде законодател на взаимоотношенията на двама възрасти. Така то ще си помисли, че може по някакъв начин да влияе върху сексуалните взаимоотношения между двама възрастни. Ако не успее ще се чувства виновно, ако успее, ще поиска още власт и контрол. Ако големият "играч"разбере добре, ако не разбере пак добре..детето ще получи много подаръци.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
# 2
Здравейте,
Детето е на 6 години.
Понякога се притеснявам, че като бъдеща самотна майка няма да мога да предложа на детето здраво семейство - разведените жени с деца са в друга категория вече. Нямам голямо самочувствие в това отношение, защото самата аз съм от разбито семейство, винаги ми е тежало, а и повечето от близките ми също имат неуспешни бракове. За да се реша на такава стъпка, мислех и обмислях месеци и друго решение не намирам. Донякъде това, което написах наистина е гневно, защото съм адски безсилна срещу такива манипулации и ужасно се страхувам да не би по време на тези свиждания да не изчезне някъде с детето и да не го скрие. Опитвам се да не прекъсвам връзката с бащата, както се случва обикновено, но като гледам как му влияят и колко лесно се води детето по чуждия им акъл, неприятно ми става, защото мен в тези случаи детето не ме слуша.
Благодаря много за мнението и съветите, ще ми бъдат от полза в бъдеще.
Виж целия пост
# 3
Здравейте,
Понякога човек трябва да се разядоса, за да свърши това което е необходимо. Това, което написх е с идеята, че всички тези емоции трябва да ги разтоварвате някъде и това е добра грижа за себе си.
В детството ви може да е било много трудно, но сте станали здрав, добър човек. Я си представете какво би се случило с детето ви и вас самата ако продължите а живеете в този фалш и лъжи. Краят на подобни истории обикновено е тормоз и неглижиране. Плюс това детето ви няма как да е щастливо, ако вижда майка си нещастна, гълтаща гнева и преглъщат неглижирането и неуважението. Най-застрашаващата от психологическа гледна точка за едно дете е да живее в среда, в която нещо витае, носи се във въздуха, но то е неуловимо, и поради тази причина неразбираемо. Защото ако не бяхте подали искова молба за развод уж всичко в семейството е наред, а под повърхността има много гняв, болка, тъга, недоверие. Така че, колкото е парадоксално да звучи в момента правите най-доброто за себе си и детето. Кураж!
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
# 4
Благодаря за помощта !
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия