Заслужава ли си преместване в чужбина

  • 25 379
  • 167
# 135
Бoяна понеже говорим за избор и начин на живот се опитвам да ти кажа, че не всеки би бил щастлив като лекар или адвокат. Без значение в коя държава е учил и / или работи. Т.е. Има щастие по света и то не е само сред упражняващите @престижни@ професии.

 Няма да обяснявам по въпроса. Не на всякъде се определят хората по @Този е адвокат , знаеш ли го колко пари има ... Или този е лакар , сега лекарите са най-добре и въимат на частно не си знаят парите ... @ както съм чувала да се говори в България. Там всеки гледа на другия професията или колата или вилата или марката на телефона .

Не на всякъде е така. Но няма да влизам в спор. Само обяснявам по повод тоалетните и класите.

... Реално не всеки може да стане лекар или адвокат. Дума няма да отварям за други професии и други разлики между класите и техните адреси, както и какво носи това. ...

 ... Реално не на всеки е необходимо и не за всеки е сред желаната професия ...  
Между професия и класа също има голяма разлика. 

...  Дума няма да отварям за други професии и други разлики между класите и техните адреси, както и какво носи това.  ...
което е абсолютно невярно . Света е много прнаселен и адресите са на една улица.

...  Излизане от адреса, на който си роден има много рядко и не през много етажи. ...

Което не за всеки е необходимост! Не е предпоставка за щастие. И все пак съвременната масовка дава възможност на желаещите и кадърните да го постигнат. Ако има талант има шанс. Ако разчита на бутане  , то той е родителски.
Виж целия пост
# 136
И аз виждам образователната система в Германия като проблем, не ми харесва, но тук са си свикнали така и има някаква логика защо е така и не се променя. И стига вече с тия гимназии и университети. Не е задължително да завършиш университет, за да работиш хубава работа и да изкарваш добри пари. Ако няма да ставате адвокати, лекари и иконимисти примерно, изобщо не ви трябва да се бутате в немски университет. А и без гимназия може да се учи в уни на по-късен етап.

Според мен е важно да се избегне попадането на децата в хауптшуле, защото перспективите им след завършването са нищожни и стават все по-лоши. Реалшуле дава добри възможности за хубав аусбилдунг, а след него ако искат децата могат да продължат да учат или да си работят и да си изкарват пари.

Но както някой беше казал за точните науки и работата с калкулатор, склонна съм да се съглася. Деца, на по 17-18 години, завършили реалшуле не могат да смятат наум и абсолютно всичко смятат с калкулатори - говоря за сметки от рода на 360000 делено на 6..

Ооо, много мога да пиша по темата за училищата....
Виж целия пост
# 137
Не е само до бърза и лесна интеграция на децата в образователната система.
Изборът на държава е най-важен и той не включва само образователна система и намиране на работа....


Нем, не са ли това сред най-важните неща за ежедневието на всеки? Ако се местех сега, определено бих ги взела предвид на челните места, заедно със знаенето на езика и стандарта на живот.

Където детето се чувства сред свои води от ден първи в училище.....

Това обаче важи ако детето е малко - макс началните класове.Прогимназията и особено гимназията е джунгла...и ако си различен,не разбираш добре..е като в България.

На всякакви възрасти се вижда промяната към добро, ако попаднат в приятелска/подкрепяща среда, без значение дали са предучилищна възраст или тийнейджъри.
Да ти реве тийн защо по-рано не си го извадил от Бг е често срещано явление....
Виж целия пост
# 138
Да ти реве тийн защо по-рано не си го извадил от Бг е често срещано явление....
  Както и обратното.
Виж целия пост
# 139
Да ти реве тийн защо по-рано не си го извадил от Бг е често срещано явление....
  Както и обратното.
Да.Като заминала студентка мога да го кажа,много по-лесно се вписваш когато си студент,от колкото в училище.
Отделно мои набори българи,които са дошли като тийнове да не обяснявам какви кризи и какво са преживяли,защото всички други наоколо (говорим за добри училища) се познават от детската градина.Отделно се формират тогава като личности,ако са имали добри приятели в България им липсват..Дори и по-късно да се осъзнаят,живота да запозне да им харесва в новата страна,може голям ужас да преживеят всички,отделно училищните перспективи.
Виж целия пост
# 140
Бoяна понеже говорим за избор и начин на живот се опитвам да ти кажа, че не всеки би бил щастлив като лекар или адвокат. Без значение в коя държава е учил и / или работи. Т.е. Има щастие по света и то не е само сред упражняващите @престижни@ професии.

 Няма да обяснявам по въпроса. Не на всякъде се определят хората по @Този е адвокат , знаеш ли го колко пари има ... Или този е лакар , сега лекарите са най-добре и въимат на частно не си знаят парите ... @ както съм чувала да се говори в България. Там всеки гледа на другия професията или колата или вилата или марката на телефона .


Аз ти обясних влиянието на класовото разделение върху възможностите за образование, а кой какво иска и какво го прави щастлив не мога да коментирам. Придържам се към това да дам информация по темата. И ако някой държи да има възможности за децата му нека да види какви възможности иска и какви реално ще има в съответната страна. Може да се окаже, че не са повече, отколкото в България. Нищо повече не казвам, нито започвам спорове за това кое  е хубаво и кое не. Всеки си има свои ценности и гледна точка.
Виж целия пост
# 141
Бoяна, сегрегацията винаги е била налична.
За една много голяма част от хората е важно да имат покрив над главата и храна на масата. След това идва въпросът за среда и амбиции.
Едва 1% от хората, с които съм се запознала навън, имат наистина високи изисквания за средата около тях.

Да се впишеш в нова среда, без значение на каква възраст си, много зависи и от теб самия.
Виж целия пост
# 142
Бoяна, сегрегацията винаги е била налична.
За една много голяма част от хората е важно да имат покрив над главата и храна на масата. След това идва въпросът за среда и амбиции.
Едва 1% от хората, с които съм се запознала навън, имат наистина високи изисквания за средата около тях.

Така е. Аз споменах класовото разделение по повод на образованието и мита, че отиваш и всичко е възможно, а не е така. То и за местните не е възможно. Не казвам кой какви претенции трябва да има, напротив. Хората имат подредени държави, защото не всеки иска да стане президент или милионер, даже не всеки иска да има висше образование. Не е като тук. От там тръгна темата, не от друго. Казах, че това е хубаво от една страна, защото няма толкова недоволни мечтатели, от друга за някой навикнал на нашите нрави да искаш всичко може да бъде разочарован.
Виж целия пост
# 143
https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=411749995912270& … d=351220631965207
Тъжната истина за много семейства.
Виж целия пост
# 144
Специално за Австрия четох много и никъде не видях в образователната система да има разделение на класове за университет и класове без възможност за университет. Ако си положил матура, имаш право да продължиш във висше училище. Може и да бъркам, но това прочетох на различни места.

Не става въпрос за класове, ами за вид училище . За университет ти трябва матура!  

Да видим какви ще ги измислят новото правителство. Очаква се затягане на законите по отношение на миграция и по принцип чужденци в страната изобщо.

А  M_e_r бих посъветвала да опита. Ако не отидеш и видиш как ще знаеш дали е било грешка или не. Все пак печелиш житейски опит.Hands Plus1
Виж целия пост
# 145
Не е вярно, че децата много бързо научават чуждият език.
Някой го научават за около година, на други им трябват години, за да достигнат някакво прилично ниво.
Уви, първите не са впечатляващо повече от вторите.
Отделно, че говоренето на езика не се свежда до едното ежедневно общуване в къщи.
За  добрите резултати в училище се иска много повече.
Виж целия пост
# 146
Доколкото помня, ти беше учител/асистент на деца със специални образователни потребности в UK, може и да бъркам.
В какво се изразяват трудностите, за които коментираш?

Т.к. не познавам българче (дете, родено в и извън България с поне един родител българин) да не е над средното ниво спрямо останалите деца в началното училище в чужбина.

А аз се тръшкам, че моите си говорят само на английски с приятелчета си в Бг, сега с YouTube и с обучението на английски език отрано.....
Виж целия пост
# 147
Отдавна учителствам в "нормално" училище.
Трудностите не са специфични за българчетата, а за всички деца, които са с първи език, различен от английския.
Беден речник, не разбират идиомите, структурата на въпросителните изречения, по-трудно разбират терминологията, по-трудно описват.
Да, има деца, които изпреварват връстниците си, но има и такива, които изостават заради езика или трябва да полагат повече усилия, за да поддържат нивото.
Разликите може да не се усещат осезателно в праймъри, но в секъндъри, много повече.
Не говоря за деца, родени в чужбина или с родител-чужденец.
Говоря за деца, по на пет-шест и нагоре години, тепърва дошли, с речник от анимационните филми.
В долното проучване процентите са приблизително 50 на 50. И забележи дават догонване чак към 16тата година. Моите лични наблюдения са подобни.
В нашето училище по едно време почнаха едно българче и дете от африканска държава, и двете без английски.
Българчето още не говори , африканчето вече и пише, и чете с връстниците си.

http://www.education.ox.ac.uk/about-us/eal-children-catch-up/
Виж целия пост
# 148
зависи кое дете какъв стимул има. пак зависи от родителите
Виж целия пост
# 149
зависи кое дете какъв стимул има. пак зависи от родителите
То пък ако е толкова просто и зависи само от родителите. Разни деца има, разни заложби имат, пък и под стрес почти никой не се справя добре, а преместването в нова страна си е стрес.

Имам поглед върху деца в чуждестранно училище, но в България и наистина привидно знаят езика, но след 5-ти 6-ти клас истината лъсва. Беден речник имат, не им е особено лесно с уроците, ходят по учители. Не е невъзможно детето да се справи, но не е и лесно, камо ли автоматично отива и след два месеца го шпреха като матерен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия