Учи ли българското училище децата да мислят и как е по други места ...

  • 24 338
  • 330
Здравейте,

Отдавна си мисля по въпроса, че средното образование в България все повече набляга на природо-математическите елементи и пренебрегва хуманитарните елементи.  Даже при родителите е широко разпространено схващането, че предмети като математика са "важни", а такива като философия и история не много.
Според мен, такъв подход към образованието крие определени проблеми:
- подготвя хора които знаят как да постигнат нещо, но не знаят какво искат да постигнат и защо.
- не подготвя учениците в достатъчна степен да разсъждават логически коректно и да откриват пропуските и уловките в чуждата аргументация.
Навремето и НГДЕК и Френската гимназия и НПМГ даваха съответната хуманитарна подготовка и възпитаниците им бяха добре образовани. Сега май остана само Американския Колеж в тази лига...Ако е така - тъжно.

При контактите ми с колеги от чужбина съм бил впечатлен от факта, че са получили образование, което целенасочено адресира горните проблеми. Особено тези от САЩ и Англия, където предмети като "критическо мислене", философия,  дебатиране и т.н. се считат много важни. По особен начин проблема е адресиран и в образователните системи в Япония и Китай.
Втресе ме споделеното от един немски колега. Според него:
- Ами не е задължително всички да знаят какво искат и защо. Още повече, не всички се интересуват от това.
Тези, които се интересуват, посещават "Гимназия", другите "Реално училище" (където от тях най-много да стане инженер), а останалите заминават в професионални гимназии, където се учат на четене и аритметика, а през останалото време чиракуват

- Колегата е учил аргументация и логика в неговото училище
http://www.ossietzky-gym.cidsnet.de/conpresso/_rubric/index.php? … ubric=Philosophie
- Логика и аргументация се е учило в средното образование на Германия (гимназиите) от време оно:
https://www.amazon.de/Gymnasium-Logik-Philosophie/s?ie=UTF8& … 1%2Ck%3AGymnasium

В тази светлина, за какво готвят децата ни???

Ще се радвам, да видя и вашите мнения по въпроса...

Темата е подсказана от елементи в долните няколко поста:

1. Как един форумски пост изглежда през погледа на човек учил предмета "критическо мислене" и в частност "логически грешки в риторическата аргументация":
Скрит текст:
Стана ми забавно. Последващото е с цел илюстрация на една от ползите от обучението в АК и последствията, когато на човек му липсва съответното обучение (било в АК или не).
Ето ти анализ на твоето мнение от гледна точка на "логически грешки" в него:

"И английският термин ли определя дали някой може да мисли критически?" - Браво, започваш с "правилната" логическа грешка - "Strawman" или "Подмяна на тезата". Тезата е: "За човек, знаещ английски (като елексир), незнанието на термина, означава, че не е учил за логическите грешки (и прави същите в публикуваното си мнение)"
Плюс "Reductio ad absurdum - този аргумент следва формата, че ако предпоставките са приети за истина, аргументът трябва да води до абсурдно заключение (и следователно една от предпоставките трябва да е погрешна). С това често се злоупотребява, като се „разтягат локуми“ по такъв начин, че аргументът насила да се доведе до абсурдно заключение." (Цитат от непълната българска статия в Уикипедия)

"Бас държа, че е и в Германия масово не го знаят този термин Joy"  - (ad populi или "позоваване на популярност" ) - "След като и в Германия не го знаят, не е важно". Още - твърдението не е вярно, защото масово термина и предмета се учат в немските гимназии (не е лошо да се попрочете за разликите между гимназия и реално училище ...)

"Какво имаш предвид под логически грешки, ама не математически, а риторически, и аз не знам (не знаех, по-точно). Ама все си мисля, че логиката е една и ще се оправя и без да знам дефинициите и термините Grinning"
- (equivocation - "двусмислица в термина")  За илюстрация - как популярната риторично-логическа грешка "ad hominem - атака към личността" е част от математическата логика?
- Също така "argument from incredulity" ("щом като аз не го вярвам - не е вярно")


"Погледнах в Уикито де, и намерих една много хубава статия, с дефиниции и разграничаване на различните логически заблуди, но смея да твърдя, че те не са с нищо по-различни по същество от математическата логика, защото както казах, логиката е една."
-  "грешно асоцииране", математическата и риторическата логика имат общи неща, но не са едно и също.
-  Още "циклична аргументация"

"Ама и колко от тези заблуди използваш ти само, а? Mr. Green"  - (Tu quoque - "и ти си грешен"). В случая комбинация от "атака към личността" и "червена херинга" (откланяне на вниманието от основната тема на дискусията).

Между другото целия ти пост е откланяне на вниманието от опита ми да покажа на Елексир (и аудиторията), ако същата желае, някои противоречия в позициите, заемани от нея.

В заключение (относно последствията и ползата от АК) - де що е изречение в твоя пост, ЧС - логическа грешка. В прилична компания (добър университет например), подобен начин на аргументация предизвиква колебание дали автора не уважава аудиторията (и се пробва да я минава с евтини номера) или същия е слабо образован. С последващи много неприятни за автора изводи.
Ползата от АК е , че там не само образоват по въпроса, но и възпитават в интелектуална честност.

2. Учи ли се т.н. "критическо мислене" (и в частност термина "strawman") в Германия :
Скрит текст:
Още - твърдението не е вярно, защото масово термина и предмета се учат в немските гимназии (не е лошо да се попрочете за разликите между гимназия и реално училище ...)


Би ли подкрепил твърдението си с линк към програмата на някоя добра немскa гимназия на територията на Германия? Става и Австрия, чиято образователна система е подобна. Защото ако ти дам тукашните лайстунг паралелки на НЕГ (които си завършват с немска диплома и учат 4 години  по немска система, с немски учители и оценяване) или немското училище на посолството ( в което БГ е само факултативен предмет, децата дори не вземат нашенска диплома) като пример за НЕизучаване на подобна учебна дисциплина, ще се измъкнеш с оправданието, че тук нещата са просто силно побългарени, че училищата не разполагат с нужните кадри или че се е паднало по зло стечение  на обстоятелствата следването на учебни програми на  такива бундес провинции, в които предметът не се учи. И ще помоля да не ми разясняваш разликата между Gymnasium и Realschule, нaясно съм каква е. В тази връзка -
Скрит текст:
линк към амбициозната програма на австрийски политик, Irmgard Griss, включваща  искане за скорошно въвеждане на учебен предмет "Критично мислене".
https://www.google.bg/search?q=Kritisches+Denken+als+Schulfach&a … rome&ie=UTF-8
Ето и цитат от немска статия от 2016:
"Diesem Grabenkrieg der Meinungen lässt sich nur entkommen, wenn man zumindest grundsätzlich dazu bereit ist, eine relativ neutrale Ebene zu betreten, auf der Argumente unabhängig davon bewertet werden, ob sie einem passen oder nicht. Dazu müsste man sich auf bestimmte Regeln der Logik und der Beweisführung einigen. Diese Regeln müssen schon in der Schule (und zwar nicht nur auf dem Gymnasum) gelehrt werden, ansonsten läuft die Demokratie Gefahr, vollends zur Ochlokratie zu verkommen. So wie in Baden-Würrtemberg bald das Fach „Wirtschaft“ eingeführt wird, könnte das Schulfach „Denken“ eingeführt werden".

Та доста спорно е твърдението ти, че германците  са наясно с термина и материята въобще, понеже масово това се учи в гимназиите им.
3. Една серия постмодернистични изказвания:
Скрит текст:
В прилична компания (университет, служебна среща и т.н.), подобен начин на аргументация предизвиква колебание дали автора не уважава аудиторията (и се пробва да я минава с евтини номера) или същия е слабо образован. С последващи много неприятни за автора изводи. В АК не само образоват по въпроса, но и възпитават в съответния дух.
Да бе, там крилца им растат и ги учат никога да не правят така:mrgreen: Познаването на тези грешки (по същество методи) съвсем не е грешка, а просто инструмент. А един инструмент може да се използва и за добро и за лошо, но сам по себе си е индиферентен по отношение на добро и зло. Много често в спор се налага да се прибягва да такива инструменти, не го отричам, въпросът е каква е целта на спора Sunglasses


Цитат
Познаването на логическите грешки е инструмент. ПОЛЗВАНЕТО им като похвати, вече е зло. Защото пречат на постигането на истината в аргументиран спор. Което е и целта на спора в прилично общество (а не победата на всяка цена).

Постигане на истината се гони само в научни спорове или в математиката. В нашите спорове тук, във форума, се гони победа или насаждане на мнението на най-гръмогласния. Ти самият стигна до пълна самозабрава в това направление с всякакви "похвати". При това положение за какво ми говориш изобщо? Shocked
[/size]
Виж целия пост
# 1
Много интересна статия по въпроса:
http://kwib.ky.gov/documents/LessonsFromGermanyFINAL.pdf

Два особено интересни момента:
"The skills of the 21st century are the
centerpiece of revitalizing education through relevancy, creative problem-solving, and student
engagement. The “Four Cs” of the framework for skills for the 21st century include:
• Effective communication
Critical thinking and problem-solving
• Collaboration and team work, and
• Creativity and Innovation."
Hands Plus1Hands Plus1Hands Plus1

"Some of the principles on which the curriculum of the German vocational education system is
based include:
• Relevant skills based on industry standards as determined by chambers of industry and
commerce
• Industry partners that actively participate in the education system for the pay-off of a
skilled workforce, the ability to adjust the system to meet short-term
and long-term
needs, flexibility and rapid-response adjustments to changes in industry, and low
employee turnover.
• Supporting school-based curriculum for applied and transferrable knowledge
• Practical, hands-on instruction and a process-oriented curriculum
• The option to advance to a university level job from any given industry, e.g. advancing to
a mechanical engineering degree from the automobile industry.
Practical workplace training and curriculum based on industry standards is the key. As an
example, an assessment for German students who are apprenticed to Mercedes Benz have a
final exam in auto repair by which they use a hands-on approach to examine an automobile that
has a dysfunction (as created by the instructor) and students are required not only to find and
repair the problem but also to successfully invoice these repairs and communicate the situation
to the customer (as represented by the instructor). This is the essence of job preparation."
ScreamДа ви напомня нещо????Scream
Виж целия пост
# 2
Тъй като в България всички са специалисти по всичко и най вече по образователните въпроси,  ми е интересно да разбера какво всъщност разбирате под "да се научат децата да мислят". Въпросът ми е към всички, не конкретно към автора на темата. Какво смятате, че трябва да се изключи и какво да се включи като обучение в училище за постигането на тази цел? Моето впечатление е, че повечето хора, когато по някакъв повод са недоволни от образователната ни система, заявяват , че тя не учела децата да мислят, но всъщност не могат да кажат нищо конкретно по въпроса.
Виж целия пост
# 3
Vocational Education = професионално обучение.
Точно заглавието ме отказа да чета цялото, защото немското професионално обучение може да е пример за техникумите ни (сега май бяха професионални гимназии), но гимназиите в България са само преходен етап, а не крайно стъпало и са нещо по-различно.

Иначе това с умението да се мисли наистина се повтаря от всеки, на когото нещо му е криво. Като че ли може дете да бъде прието в добър университет и да го завърши, ако не може да мисли Shocked И видиш ли само едно училище учело децата да мислят, а математическите ги отучват от мислене #Crazy
Виж целия пост
# 4
      Относно мисленето- Нямам педагогическо образование, но имам наблюдения не само върху моето дете.И това,което наблюдаваме,че има тенденция точно на орязването на възможността на децата да мислят.вкарват се в някакви калъпи от ранна детска възраст .

Когато аз бях в ДГ- ясно, че  миналия век, ама и много,много назад в него. Нямахме помагала тип Моливко, нямахме тетрадки за попълване, нямахме входни/Моят син още на 5 имаше Shocked/ Спомням си спокойният ,уютен глас на учителката, която ни обясняваше за смяната на сезоните, за празниците, за животни и птици ,за различния труд на хората. Спомням си, че много често ни четеше приказки и ни задаваше въпроси, като ни подканяше да отговаряме " със свои думички"

При сина ми- помагала с точно зададени параметри, то диагностики, то шарении. Уж "минаваш" материал, но съзнанието ти остава празно.

В първите училищни години- На мен любим предмет ми беше "Развитие на речта"- много обичах да съчинявам. По този предмет, като част от часовете по български имахме за деня да си носим една обикновена тетрадка и нищо друго.Понякога учителката записваше две три изречения и ние правехме съчинение по темата. Друг път ни донасяше картинки, трети път четеше с красив, вълнуващ глас приказка, която да преразкажем.

Още от първи клас най-големият проблем беше как синът ми да "сбута" творението си в точно определените редове.И акълът му отиваше преди всичко там, както и по инфантилните картинки в полето. Що се отнася до помощните думи- помагат, да, ама не е като да е невъзможно да се напишат и от учителката, нали?

Един предмет с непрестанно преобразяващо се заглавие е гръмкото "Технологии и предприемачество"до преди година беше "Домашен бит и техника", а  по мое време си беше просто трудово обучение, сиреч- обучение в труд.

Там наистина проявявахме мислене- режехме с резци по линолеум, плетяхме, шиехме , правехме суровачки, подреждахме цветя в хербарий,изработвахме животни от жълъди и кестени.На всеки произведението беше различно,по своему прекрасно и неповторимо. И създадено с мисъл, въображение, чувство. Моето дете вече шеста година цъгърка с ножичка по определени шаблони .Иначе,от трети клас прави у дома дребни поправки с отверката. Къде, в коя дейност е повече трудът, творчеството и мисленето?

Езиците- да, научават се по всякакъв начин.Когато съм учила езици, от първите дни ,хайде,месеци сме правили :Диктовка, преразказ, превод. Диктовка- мислиш за правопис, преразказ- излагаш стройни и последователни изречения, превод- демонстрираш не само познания по езика, а и възможност да обмислиш структурирането на изреченията. Детето ми, вярно, още е шести клас, два езика учи- и по двата тетрадки с "попълванки" предимно- "така ли е, а не, не е така"

Веднъж не са дали чист, бял лист с пет изречения да преведат.

Не знам кое е правилното, не знам как по-бързо и лесно се учи език, но от километър личи в кой вариант има повече мислене.

Списъкът от наблюдения може да е безкраен.
Виж целия пост
# 5
на документи се пишат всякакви пожелателни и красиви неща, все едно четеш мишън и вижън нна една компания, а често това няма нищо общо с истината. На образователните системи и в частност на училището, целта е да произведат работници за индустрията, а не да развиват природните таланти. Чат0пат има все още училища по изкуствата и науките, но те за съжаление се крепят на магия, сякаш напук на всичко. Това за ученето на мислене ми е любимата мантра, абсолютно безсмислена, впрочем. Няма човек, който да съществува и да не е способен да мисли на базово ниво, иначе няма да оцелее. А за да обучаваш някого целенасочено, то трябва да смяташ, че точно този някой или това нещо са много ценни и си заслужават ресурса. В повечето случаи нещата са прозаични - младежите трябва да са досаттъчно грамотни, че да могат да работят с машините,  а дали ще е сръчност на ръцете в техникума преди наемането в Мерцедес или "сръчност на ума" в НПМГ е все тая. На индустрията й трябват работници средна хубост, а тези, които са по високите технологии и с нестандартното мислене и способности, те винаги си намират пътя - дали родителите ще се поогрижат, дали някакви организации или специализирани училища. По подразбиране тези са малко, те и  като процент в популацията са малко.
Виж целия пост
# 6
Повечето важни неща се учат вкъщи. Да мислиш също. Струва ми се, че увлечени в избор от системи родителите забравят това. После се оказва, че детето не умее да разказва. Училището не го е научило. Ама това се учи вкъщи. Ако с детето се говори, ако му разказват неща, ако то разказва, какво е станало през деня, какво е гледало, почувствало, мислило. И това става в ранните години.

Същото е и за всичко останало. Деца гледани като животинки, или разглезени такива, или дресирани, няма как да мислят. Мисленето е упражнение, на което се научаваш, когато някой от малък ти обяснява логиката на нещата около теб, а и ти опитваш сам после да си я обясниш.

Та каквито и системи да се приложат върху дете, което не умее да разказва, то няма да стане голям разказвач. Същото е и с мисленето. Даже там е най-зле, защото на несвикнало дете идва трудно да разсъждава, вместо просто да си повтори урока. А и често ми се струва, че като се каже мислене всички приемат, че е нещо по-леко и забавно. Ученето не е леко и рядко е забавно. Това е усилие, а извън наизустяването, мисленето е още по-голямо усилие. Системите, които залагат на това затрудняват максимално децата, въртят въпроса, задачата, темата от всички възможни ъгли и това не е нещо лесно и приятно. Полезно е, безспорно, но не е приятно. Заради такива неща после нета се пълни с родителски вопли "Ама погледнете каква задача, това не може да се реши и от възрастен".
Виж целия пост
# 7
 Ученето не е леко и забавно, но може да бъде увличащо и предизвикателно. Как да науча детето да мисли, като в урока по история наблъскани в пет реда три имена и трийсет понятия, все едно клъцнато оттук-оттам.Не учат логиката на събитията, взаимовръзката, а ей така отникъде на никъде.Когато имам време, вземам учебника и "превеждам", ама моя работа ли е?

И да уча детето на мислене, като системата залага на изпростяване, няма да има много големи успехи, независимо от резултатите в училище.
Виж целия пост
# 8
Ученето не е леко и забавно, но може да бъде увличащо и предизвикателно. Как да науча детето да мисли, като в урока по история наблъскани в пет реда три имена и трийсет понятия, все едно клъцнато оттук-оттам.Не учат логиката на събитията, взаимовръзката, а ей така отникъде на никъде.Когато имам време, вземам учебника и "превеждам", ама моя работа ли е?

И да уча детето на мислене, като системата залага на изпростяване, няма да има много големи успехи, независимо от резултатите в училище.
Не е твоя работа да превеждаш. Ако искаш детето да мисли трябва да си го преведе то.
И ученето е усилие, неприятно е, няма как да е увличащо. Съжалявам. Леко и приятно в ученето са легенди.
Приятното и по-лекото идват от добрия учител, от спокойната атмосфера, от хубавите учебници, помагала, но реално си е мъка. Да направим Вазов или Юго приятни и увлекателни? Да ги забраним? Да ги превеждаме на децата?
Всяко дете, което може да чете трябва да има достъп до тълковен и енциклопедичен речник. И да се научи да ги ползва.

Превеждането на уроците води само до заучена безпомощност. Нашите уроци не бяха по-забавни, нито по-елементарно написани. Чуждестранните също не са. След 3-ти-4-ти клас започва да се усвоява и терминологията към всяка наука, и езика, изказа. Ако всичко е обяснено на бебешки език и по най-елементарният начин децата ще останат неграмотни и с речник от 200 думи. Същото ако някой им превежда на бебешки написаното.
Знам, че е гадно детето да се мъчи и да плаче, да изкарва ниски оценки, но и знам какво става с децата, на които мама им чете на глас уроците до гимназия. Има някои  страдания и препятствия, които трябва да се преминат от децата. Иначе те ще питат за всичко и нищо няма да могат сами. Нали не това е идеята.

Та ако нещо не се получава на детето веднага просто трябва да се упражнява повече, да мисли повече, да решава повече задачи. Да вложи повече усилия. А не да получава повече помощ. Мисленето е самостоятелен процес.
Виж целия пост
# 9
   Точно това е, че бяха много по-увлекателни, но по-важно е че бяха смислени и логични.

Не е моя работа да "превеждам", но когато се използва понятие, без да бъде обяснено, детето откъде би трябвало да го знае. Някои уроци/ по история по-точно, която иначе ми е любим предмет и да уточня, че говоря за випуска по новата програма/ са така нахвърляни, че е разкъсана логическата връзка между събитията, трябва "пълнеж" от други знания, за да си ги обясни детето, а не просто да ги наизустява. Обаче тестовата система цели точно това- наизустяване без мисъл.Аз пък целя детето да схваща във взаимовръзка написаното, но за тази цел то трябва да има и други знания .Не целя висока оценка, зад която да не стои нищо.Няма как да наредиш пъзел, ако ти дадат само една трета от парченцата, нали?И да се очаква ти да си ги "нарисуваш" останалите или да си ги измислиш.

Нашите учебници бяха с по-дълги уроци, сега уж по-къси, но наблъскани с откъслечна информация.


Бояна, за съвсем различни неща говорим, ама абсолютно различни.


Виж целия пост
# 10
Бояна, в момента, доколкото зная, нямаш нищо общо с българската образователна система, а за последен път си била "потърпевша" от нея, когато си била ученичка, преди сто години, образно казано. Аз я изкарах от първи до дванайсти клас с моите и много добре зная къде и какви са пробойните. Да, налага се да се "превеждат" уроците, особено по история, защото учебниците са отвратително написани. По същия начин и по география или както там се водеха цялата сбирщина предмети като околен свят - повечето са ужасно, некадърно и неподлежащи на нормално четене с разбиране учебници. Лично изпитано, дори съжалявам, че няма как да направя един анализ, защото няма да ми влезе в работа по дипломиране. Превеждала съм, та и пушех се вдигаше! В един момент за историята конкретно, също и за някои неща по география, просто им казват да не се замислят, а да го назубрят, да си минат изпитването или контролното и да забравят, за да не си затормозяват излишно мозъците. При това с най-чиста съвест.

Някои произведения не ги разбират, защото им ги дават на твърде крехка възраст. Аз, примерно, разбрах Клетниците едва в гимназиална възраст, а не когато трябваше да я чета в четвърти клас (помня го, защото беше едно ужасно мъчение). Отделно ме вбесява това, че винаги има "правилни въпроси с правилни отговори". Както казват руснаците  - шаг в право, шаг в лево и стреляют. Когато даваш на един обучаващ се задача, което е много отвъд неговото моментно ниво на развитие (не само на знания, а на развитие), то той очевадно не успява да я реши. За справка Пиаже и останалите изследователи, които много добре описват на каква възраст колко е развито мисленето, включително абстрактното, паметта, вниманието и т.н. В нашенската система традиционно по "човешките предмети" нивото е заложено като за студенти, ама то и студентите издъхват. Затова трябва да им превеждаме на децата урока по история - те нито имат опита, нито мисленето, нито дори времево могат да си го представят как се случва във времето. Щом за едно дете на 10  двайсет-годишните младежи са като пенсионери, и не могат да излязат от рамката на ежедневието, смятай как ще възприемат някакви абстрактни числа и събития. че и да вземат да ги разберат.

Като родител за мен нещата са прости - аз и детето заставаме на входа на образователната система и след дванайсет години трябва да се озовем на изхода с максимално възможни ползи и минимални щети. Затова най-егоистично за мен и децата ми, разделих с времето предметите на важни и неважни. Важните бяха българският, математиката и природните науки. ОСтаналото, а аз обясних защо в предишния параграф, сложих в категорията на неважните. За важните си правя труда да обясня и държа на разбирането, обаче за неважните, ако се закучи работата, просто се учи за оценка и се преминава. Да, държа на оценките дотолкова, доколкото са важни в удостоверението за седми клас и дипломата за средно образование. Нито очаквам системата да ги учи на мислене, нито нищо, дори не разчитам на кой знае какво обаяние и разбираемост при обучението учители - просто вземаме това, което можем и бягаме. От цялата работа за дванайсет години поне разбрах, че децата развиха добра памет и стратегии за справяне.  Някои учители са добри, други не, но и с  това децата се научиха да се справят.
Виж целия пост
# 11
   Точно това е, че бяха много по-увлекателни, но по-важно е че бяха смислени и логични.

Не е моя работа да "превеждам", но когато се използва понятие, без да бъде обяснено, детето откъде би трябвало да го знае. Някои уроци/ по история по-точно, която иначе ми е любим предмет и да уточня, че говоря за випуска по новата програма/ са така нахвърляни, че е разкъсана логическата връзка между събитията, трябва "пълнеж" от други знания, за да си ги обясни детето, а не просто да ги наизустява. Обаче тестовата система цели точно това- наизустяване без мисъл.Аз пък целя детето да схваща във взаимовръзка написаното, но за тази цел то трябва да има и други знания .Не целя висока оценка, зад която да не стои нищо.Няма как да наредиш пъзел, ако ти дадат само една трета от парченцата, нали?И да се очаква ти да си ги "нарисуваш" останалите или да си ги измислиш.

Нашите учебници бяха с по-дълги уроци, сега уж по-къси, но наблъскани с откъслечна информация.


Бояна, за съвсем различни неща говорим, ама абсолютно различни.



Нали затова казах, че всеки ученик има нужда от поне един-два речника. А ако изпитването не изисква разбиране, а наизустяване с какво помага разбирането на успеха в училище?

И да, сигурно говорим за различни неща. Аз засегнах само превеждането, т.е. ако нещо е на различен език, по-сложен или просто по-различен. Ако урокът не е урок, а е некадърно написан без логика в него, могат да се ползват други ресурси по същата тема. Просто ако човек иска детето да мисли да се учи с него не е полезно за целта. Не казвам, че не е полезно за друго, Андариел. Иначе можеш да ми станеш биограф, но нито знаеш с какво имам досег, нито това има някаква връзка с темата, в която пиша, защото се дискутират други системи, които водят до мислене.

В чуждите системи има най- различни подходи. Във френската има пълна либералност по отношение на подходите и всеки учител сам избира какъв тип учебници да има, да има ли учебници изобщо и тн. Това има плюсове, но и минуси. Някои учители, някои учебници или уроци на хвърчащи листове, също не стават за нищо, от моя непрофесионална гледна точка или са неразбираеми за децата. Затова изказвам мнение какви решения има, които да не ликвидират развитието на самостоятелно мислене и самостоятелни усилия да се разбере съответното нещо. И на български нета е пълен с ресурси, видеа дори по различни теми и уроци за различни класове. Отделно може човек да има и достатъчно книги или други учебници и помагала, които да помогнат на детето да разбира, а не само да наизустява. Аз, като родител, не като друго, виждам ролята на родителя в това да осигури достъп до въпросните други материали и да отговаря само на въпроси, на които детето наистина не може да си отговори само. И в последствие да го научи да търси тези ресурси само. Да му даде рецептата за подходящ за него метод за учене. Едни учат по-лесно като разказват на глас, други като гледат видеа, трети като подчертават важни части от урока, трети като го преразказват в писмена форма.

Пак да подчертая, това ако целим самостоятелно мислене и самостоятелност като цяло. Иначе висенето над главата може да даде добри резултати в училище за някакъв период, но рискува ниско самочувствие у детето и вероятна последваща съпротива срещу "мачкащият" го родител. Съвсем естествено е детето да иска и да може почти всичко да прави само или с учител, ако е толкова неразбиращо съответната материя.


А за тест се учи най-успешно като се решават примерни тестове от същия тип.

Всичко това, разбира се, според мен. Всеки си има възгледи и подходи към света и нещата в него. Нали тук се събираме за обмен на гледни точки, а не за достигане до Единствената Истинска Истина. Колкото деца и хора, толкова и локални истини, всяка вярна и полезна за подобните им.

Виж целия пост
# 12
Мерси, не искам да ти ставам биограф - опирам се на това,  което си писала тук. Ок, щом аз не зная какъв ти е досегът със системата, то защо ти не го кажеш, за да изясниш нещата? И не, не ме интересува личният ти живот, а само за да разбера доколко си навътре в нещата и колко сериозен и в каква роля е досегът ти със системата.
За себе си казвам, че съм в досег със системата в две роли - на родители и професионално, защото очевидно децата, с които работя са в системата, започвайки от предучилищното образование. В този смисъл съм достатъчно вътре в нещата,за да видя кое как се случва, какво се изисква и какво се очаква. Включително и по силата на икономическото си образование специално сме обсъждали функционирането, дизайна и целите на системи, които сме свикнали да наричаме обществени и като обикновени хора сме свикнали да се фокусираме върху повърхностното и човешкотто измерение, а не върху същността и управлението им.

Преди да се кахъриш за детето от мачкащия го родител, трябва да се кахъриш за мачкащата образователна система. Няма образователна система, която да се кахъри за децата - тя е система, която обслужва интереса на дизайнера и ползвателя излизащата от нея потенциална работна ръка, а не на ресурса, наречен деца. Затова ние като родители имаме доста гадната задача да си опичаме акъла какво, как и защо да подкрепяме или да не подкрепяме, защото сме родители на децата си и носим отговорност за тях в която и да е система, а не служители на системата. Мисленето не е от компетентността на системата, защототя няма това за цел. Системата може да даде някакъв комплект знания и документ за завършена степен на образование.
А предвид малкото време, понякога няма никакъв смисъл да се затрупва детето с допълнителни материали, а има достатъчно много знание, което просто трябва да им се даде, също както се учат думи на чужд език - някои просто ги научаваш, защото нямат никаква подсказка защо се казват точно нака. В малките класове е повече такова знание, а вместо да се рови два часа да го търси, просто влизах в ролята на енциклопедия и го казвах. После сами започнаха да си търсят, но предвид твърде голямото разнообразие и ненадеждност на източниците в интернет, имаше сверка по други канали, включително като родителски знания.
Виж целия пост
# 13
Много моля участниците в темата да се придържат към нея, да спазват добрия тон и да избягват личните нападки! Дискусията предполага изказване на лично мнение, а не е с цел обсъждане на мненията и личността на останалите участници.
Премахнах част от мненията, които нямаха нищо общо с темата, като съм оставила други, които съдържат подобни реплики, но все пак има изразено становище и по дискусията. Надявам се да не ми се налага отново да прочиствам темата от ненужни и напълно излишни публикации, които не само, че нямат общо с дискутираната тема, но и изцяло могат да опорочат и обезсмислят дискусията по въпроса.
Виж целия пост
# 14
Изказаната теза от Бояна не е съвсем реалистична за днешната действителност. Едно дете прекарва в училище често повече часове от работен ден за възрастен индивид. В прогимназиална и гимназиална степен пък дори да не са по цял ден, обемът е толкова голям (не казвам сложен, моля да се отбележи), че отново работния ден на един ученик надвишава с доста този на възрастния индивид. На тази основа, ако му връчиш речници, сборници (а ние сме ги връчили), енциклопедии, сайтове и какво ли още не, често децата буквално осъмват над материала. Това е нечовешко, а е такова именно заради тромавата система и липсата на гъвкавост на самите учители. Андариел е предала изключително точно начина на вход-изход  в тази система (за да е успешен), съвсем пресни са ми и на мен впечатленията.
Инак мисленето само по себе си не е предмет в училище, няма и да бъде. Осъзнавам, че няма и как да бъде интересно и разбира се, лесно няма, но поне да не отвращава децата съвсем  ми се искаше.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия