Здравейте,
Изправена съм пред една особена дилема.
Ще започна с малко предистория - семейна съм, с две деца. Връзката с мъжа ми е по-скоро фиктивна, живеем заедно, но спим разделени в различни стаи, и всеки от нас има свобода да прави каквото иска.
Преди няколко месеца при едно пътуване в чужбина се запознах с един мъж - симпатичен, чаровен, интелигентен, мил, образован, с добра професия и т.н. Допаднахме си много, но освен интересни разговори, не е имало нищо друго между нас. След като се прибрахме и двамата - аз в София, той в Истанбул - започнахме да поддържаме връзка по телефона и в социалните мрежи. Мисля, че и двамата с времето започнахме все повече да се харесваме и да изпитваме привличане един към друг и се стигна до там, че той ме покани да му отида на гости за няколко дни. В началото с ентусиазъм се съгласих, но в последствие като се позамислих, се отказах. А причините да се откажа са, че съм наясно, че това ще е някакво такова еднократно виждане. Ако се видим отново, ще е най-рано няколко месеца след това и какъв е смисълът от такава връзка, тя си е направо невъзможна връзка. И двамата сме наясно, че между нас не може да има нищо сериозно - нито аз ще се преместя в Истанбул, нито той ще дойде да живее в София. И въпреки всичко това, аз изпитвам някакви чувства към него и ужасно много искам да го видя.
Приятелката ми ми казва: "Отиди, изживей си го това нещо, забавлявай се!". Аз обаче се колебая и се измъчва със следните терзания: "Ами ако се влюбя в него, какво ще правя после?", "Ами ако той се окаже не толкова чаровен и прекрасен, за колкото ми се представи във Франция?", а и въпреки свободата, която сме си дали с мъжа ми, ми е неудобно да му кажа: "Гледай децата няколко дни, че аз отивам в Истанбул да се забавлявам с един мъж".
Интересно ми е да чуя вие какво мислите за тази ситуация.
Виж целия пост
Изправена съм пред една особена дилема.
Ще започна с малко предистория - семейна съм, с две деца. Връзката с мъжа ми е по-скоро фиктивна, живеем заедно, но спим разделени в различни стаи, и всеки от нас има свобода да прави каквото иска.
Преди няколко месеца при едно пътуване в чужбина се запознах с един мъж - симпатичен, чаровен, интелигентен, мил, образован, с добра професия и т.н. Допаднахме си много, но освен интересни разговори, не е имало нищо друго между нас. След като се прибрахме и двамата - аз в София, той в Истанбул - започнахме да поддържаме връзка по телефона и в социалните мрежи. Мисля, че и двамата с времето започнахме все повече да се харесваме и да изпитваме привличане един към друг и се стигна до там, че той ме покани да му отида на гости за няколко дни. В началото с ентусиазъм се съгласих, но в последствие като се позамислих, се отказах. А причините да се откажа са, че съм наясно, че това ще е някакво такова еднократно виждане. Ако се видим отново, ще е най-рано няколко месеца след това и какъв е смисълът от такава връзка, тя си е направо невъзможна връзка. И двамата сме наясно, че между нас не може да има нищо сериозно - нито аз ще се преместя в Истанбул, нито той ще дойде да живее в София. И въпреки всичко това, аз изпитвам някакви чувства към него и ужасно много искам да го видя.
Приятелката ми ми казва: "Отиди, изживей си го това нещо, забавлявай се!". Аз обаче се колебая и се измъчва със следните терзания: "Ами ако се влюбя в него, какво ще правя после?", "Ами ако той се окаже не толкова чаровен и прекрасен, за колкото ми се представи във Франция?", а и въпреки свободата, която сме си дали с мъжа ми, ми е неудобно да му кажа: "Гледай децата няколко дни, че аз отивам в Истанбул да се забавлявам с един мъж".
Интересно ми е да чуя вие какво мислите за тази ситуация.
