Как се решихте на трето дете? Нека претеглим плюсовете и минусите

Аз съм изцяло за помощта в семейството и не виждам нищо  лошо баба и дядо да гледат внуци.

Аз съм с 2, помощ от баба, и пак съм много изтощена. Възхищавам се на жени, които си гледат сами децата, още повече ако децата са 3, аз не съм способна на такъв подвиг.
Имам желание за трето, но май с него ще си остана. ММ много помага, но аз толкова си мога, за 2 едвам ми стигат силиците. (Да уточня, че ги гледаме вкъщи, не ходят на детска.)
Постоянно се лутам и аз в чуденки, здравият разум ми казва, че е абсурдно, та ние с 2 сме луднали, но продължавам да превъртам идеята за трето в главата си.
От 2 седмици насам почнахме да ги разделяме в отделни апартаменти, за да си почина малко. Иначе само се гонят, викат, и бият, а аз вися като рефер, права около тях, по цял ден (не спят следобед). Сега съм с едно и е направо несравнима песен.
Та, чакам и второто малко да поотрасне (на 4,5 и 2 са), да си взема и аз въздух, пък да видим. Обаче съм толкова смазана, че ще ми трябват месеци да спя.
Значи ако имам една жена, прикрепена към нас, 24/7, да помага, ще родя и трето. Не ме е срам да си го призная, явно съм много по-мудна от повечето жени и не издържам на такова натоварване, или децата ми са луди.... не знам....

За капак съм и хипоходнрик, имам склонност да се тревожа къде за съществуващи, къде за несъществуващи неща. От тая гледна точка децата са ми голям стрес. И не, не гледам второто по-спокойно. На моменти си мисля, че и 2 са ми много, само тревога си причинявам.

Също така, бидейки дете, отгледано само от 1 родител от самото си раждане, не мога да не вземам предвид и евентуални бъдещи фосрмажорни обстоятелства, засягащи съпружеското тяло. Не мога да не мисля за това. Ако остана сама с 3 деца, ще е пълна катастрофа. И с риск да бъда порицана, да, мисля ги и тия неща, защото ако майка ми имаше 2 деца, нямаше да може да ни избута грам (точно 90-те години). Тя мен едва отгледа.
Имам и такива пресни примери около себе, нещата им не са никак розови.
А и аз нямам план Б, Ц, и Д, каквито чета, че имат пишещите из този форум. Евала за което!

И като тегля чертата, какво излиза - нямам енергия, нямам план Б, но имам някакво нерационално желание за трето, което ме човърка. Малко съм „хем сърби, хем боли”, май-май не е лъжица за моята уста обаче.

П.П. негативен и песимистичен ми излезе постът, ама такива са мислите и чувстата ми към момента.

Моите големите ходят на градина, остава и да не ходеха. Големият обаче е в специална група за изоставащи, в която имат двумесечна ваканция - няма сборни групи, няма алтернатива. Таткото по-голямата част от времето работи от къщи, оставям му баткото и бягам навън на разходка с бебето, понякога и цял ден. Само като трябва да водя баткото на терапии, ги влача двамата с бебето (баща му ги смята за излишни терапиите и пръста си не мърда за тях, аз го водя и аз ги плащам). ММ обаче се включва активно в грижите за големите, иначе с мъж като този на Мяуче не знам - като не работи единият вариант, се търси друг и това е, грозно било баби и дядовци да помагат, да, бе.
Ние и бавачка сме наемали, дано е на разположение да я наемем и за бебето, живот и здраве, но не винаги го има този вариант. Ако имам баба в целогодишна готовност, ще я ползвам не, ами пушек ще се вдига.

И аз. Хипохондрията и постоянните тревоги за здравето са най-големият ми проблем. Но при мен не е вариант оставането с едно дете. Под едно имам предвид дъщерята, която е здрава, да ми е жива и здрава винаги, и номинално е второто, с едно увредено пък - категорично не за нищо на света.

Да, ако не ми помага мъжът ми, съм съвсем закопана. Той сега е с голямото.

И да, като не ходят на градина, а са целодневно вкъщи, е нещо неземно. Вечер като заспят, просто сядам и гледам в една точка. Така си почивам.

Африканчо ако им организираш разни активности, няма ли да е по спокойно ?

Две в едно, ами не е като да не съм се сещала, ама голямото, не знам от ревност ли от какво, все иска да е при малкото, постоянно го търси, иска само с него да дивее, та не става... И ги влече само към диващини, което не го считам за ненормално чак, и аз бях същата като дете. Но не мога да не съм около тях, един миг невнимание от моя страна, и са се пребили/разбили (дори не нарочно). Аз до тоалетна като трябва да ида, не ги оставям сами, за такова чудо иде реч. Вземам ги вътре със себе си, ха-ха.

 Дори само това, че трябва да съм нащрек постоянно, без нищо друго да пипвам, изтощава.
Откакто малкото е проходило, да са сядали някъде мирно заедно сигурно за няколко часа, сумарно тия часове за една година! Не се шегувам - вися права по цял ден, а те си подскачат. Превъзбуждат се едно друго и се завихря една целодневна лудница. Добре че решихме сега да ги разделяме малко.

А за градина - реших да не ги пускам, защото като се почне едно боледуване, едни безсънни нощи (те реват по цяла нощ, като са болни, особено малкото е такава драма куийн, че ти иде да се пръснеш), накрая излизам дори по-уморена след едно такова боледуване.
Но пак казвам - аз явно нямам енергията на повечето жени за жалост.

Ние затова наехме бавачка за дъщерята до тръгване на градина - аз не мога да издържа толкова време вкъщи, дори сега обмислям да се върна малко по-рано на работа, но ще видим. А на ясла наистина се боледува доста.
Големият ходеше на ясла, защото така препоръчаха заради речта и общуването с други деца уж (проблемът при него се оказа сериозен, но тогава това не се знаеше). Боледуваше си, но тогава майка ми можеше да го поеме за някой и друг ден, сега за съжаление вече не може.

Да, да, трудно е толкова време вкъщи, определено.
Аз дето съм домошар, така да се каже, в смисъл издържам да седя вкъщи за повече време, лекичко изперквам вече, и почнах да се замислям за някаква почасова работа за догодина (може би ще напускам своята след изтичане на майчинствата).
Но какво остава за жена, която е по-активна по природа... трудно се издържа на такъв режим, да. Ама сама съм си го избрала. Може би ако не ги гледахме вкъщи, щяхме да имаме повече сила за трето.

Аааа, вкъщи без деца (и с пари, разбира се) е едно, с деца - друго.
Аз си обичам работата, но пак оценявам, че е друго. Без деца съм изкарвала и по цял ден сама вкъщи лесно и приятно.

Африканчо аз имах в предвид по скоро да ходите на разни курсове или нещо от този род. Но след като нямаш сили не се насилвай с трето дете.

Иначе за мен не е по уморително да съм вкъщи с деца от колкото на работа.
Но и аз съм имала периоди в които не си представях да си седя вкъщи с деца. С годините доста ми се промени мнението.

afrikancho, съвсем нормална си си. С две толкова малки деца, с такава малка разлика и по цял ден, не няма да имам сили, ами ще лудна. С три момчета съм. Но разликата между първия и втория е 12 години, между втория и третия - 5. Съответно между първия и третия - 17! Та реално първият и третият не са били деца по едно и също време. Също така, разликата между втория и третия е достатъчна, съвзела съм се. В момента са в период, в който леко ме побъркват, защото единият е в пубертета /15/, а другият - и той натам /10/. Понякога се оплаквам на най-големия от по-малките и той ги строява много бързо.  Но пък иначе са вече по-големи, могат да се гледат сами. Отдавна се наспивам, колкото искам.
Твоите са много мънички и с разлика, с която е много трудно, докато дръпнат малко. Но, като станат на 8-10 поне, ще ти е много по-лесно. По-натам е много вероятно да се движат и в една среда, да си помагат и да са си много близки.
Стисни зъби просто още 5-6 години. Гуш. 

Съгласна съм, че с деца с малка разлика е лудница.Моите 3 са с 5г разлика, а четвъртото и първото са с 18г разлиkа! 😁
Както казва *Ирина*, стискайте зъби. Като поотраснат е песен! ☺ Който обича деца и лудница понася и не се плаши били те 3 или 4. 😚
Съвета ми е в трудни и изнервени ситуации, да си повтаряте " И това ще мине" , защото то наистина минава и докато се усетите децата вече искат да се изнасят и да бъдат самостоятелни...😬

Ама африканчо, много са ти малки децата. Изчакай, избутай ги, виж как ви вървят нещата и тогава ще му мислиш.
И аз съм така, хем сърби, хем боли. Големият ми син е със заболяване, за момента няма много грижи, освен операциите де /ха,ха, как го казах само/, но с времето - не се знае.
За момента съм стопирала проекта. Имам и противоречия с ММ, и той смята много неща за излишни и не се занимава.

Пълна луна, ами аз вече съм на години, от чисто биологична гледна точка нямам много време за чакане. От всякаква друга усещам, че поне още година трябва да почакам.

Здравейте, изчетох повечето отговори. Ние  имаме две момчета- едното е на почти 3г, а другото наближава 6г. И двамата ходят на детска градина-иначе бих полудяла. Нямаме друга помощ. До скоро таткото работеше постоянно (до преди 1г), сега не че не работи много, но се прибира в нормално време и почива уикендите. А малкият изкара ужасен бебешки пубертет, но вече наближавайки 3 е доста по-добре. Общо взето се замисляме и ние за трето, но сме в двустаен апартамент- децата са в една стая. Обмисляме покупка на по-голямо жилище, къща може би, но е само в мислите но за сега. Най-много ме притеснява, че двете съм ги раждала секцио (по медицински причини). Третото пак ще трябва така. Има ли някой с трето секцио? Иначе след второто майчинство решихме да напусна работа, защото първо работата ми беше с такова работно време, че трябваше преди 7ч да ги оставям в градината. А и заплащането не си заслужава към този момент. Хем ги гледам спокойно като са болни, хем си върша домакинските неща и общо взето не ми остава време- даже не ми стига за всичко, което искам да свърша.  Аз съм им шофьор. Изцяло съм поела грижите за децата-то и преди си е било така. Ако работех сигурно щяха да са вечни скандали. Но Мисля вече, че трябва да намеря да правя нещо за себе си- работа съвместима със задълженията. За сега не се налага спешно да работя. Но запонанатък не се знае-всичко се случва. Около мен няма други с три деца- освен първо единствено дете и вместо второ-близнаци. А и никой наоколо няма желание за трето. Ние се колебаем, хем искаме, хем... а като се сетя колко трудно моменти сме имали..