Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Никой не знае как точно се развива човешкото съзнание, но има неща, за които се получава "ефектът на пеперудата", от нещо малко се стига до ураган.

Това, което забелязвам за не-посещаващите ясла деца: моите са по-емпатични, по-емоционални. Другите деца ми изглеждат едни такива...странно е, микс между шокирани и закоравели. Оправни, но някак ненормално за възрастта си. Съвсем различно е дали едно дете ще има спокойствие, ще си прави нещо свое- или ще кисне в среда с писъци, дърпане.

В момента обмисляме как да продължи градината третото ми дете- не й харесва и това е. На по-умните деца с повечко чувствителност не им харесва- не само на моите.

Но все пак, на системата й трябват хора, манипулируеми, обръгнали отрано- така че ура за бачкащите майки и отрано тренираните им по ясли деца, те ще са робото-човеците на смелия нов свят.

Аз лично предпочитам да отглеждам фини, чувствителни и мислещи хора.

Именно. На системата ѝ трябват и тя упражнява най-силният натиск, барабар с овцете от нейното стадо.

Изтривам. По правилата на форума текстовете трябва да са на български език.

Не искам университетска читанка! Искам статия в peer reviewed journal с висок импакт фактор! Примерно този. Пс.аналитичката на сирен цитира поне няколко статии от там - приемам го напълно. Достатъчна ми е 1 статия от подобно списание, ако искате да я обсъдим - по никакъв начин не бих казал на черното бяло. Ебско не Ви трябва - извадете която искате от google scholar, няма научна статия, за която поне абстрактът да не е достъпен, аз ще се постарая да я изнамеря цялата.
Не е вярно това, писал съм, че не си е харесвала толкова предишната работа, колкото сегашната, за която аз ѝ помагах, понеже е по-интересна, високо-квалифицирана и сложна, но на нея ѝ липсваше увереност, че може да се справи (нещо, което блестящо доказа). Решението да се върне си е било изцяло нейно, липса на ентусиазъм е имала единствено, защото се е притеснявала дали ще се справи с по-сложната чисто като умения и квалификация работа (заради което и аз помагах). Статии за ясли, детски градини и връщане на работа не съм чел до момента Чел съм статии по релевантни медицински въпроси, за които е трябвало да взимаме информирано решение или пък съпругата ми е искала разяснение. Ако не дадете сега статия - силен аргумент, първите ми статии за ясли и майчината връзка ще са цитираните в книгата на сирен
ОК, приемам го като 1 случай в посока тезата, че има натиск жените да се връщат на работа след раждането. 3 години не е точно "още от родилния дом да се метнат на тръстиката", но няма да издребнявам. За протокола - не го одобрявам това дори след 3 години. Парите не правят човек щастлив. Със съпругата ми сме имали разговори още години преди да се оженим и да имаме деца (когато работеше работа, която наистина не харесваше) дали може да напусне и моята позиция беше, че може, няма да имаме никакви проблеми да се справим финансово и ако реши - да напусне. След това говорехме какво ѝ се прави, какво ѝ се работи, как иска да се развива и от там насетне единствените ми съвети и подкрепа са били в посока на нещата, които самата тя е казвала, че иска.

Сирен, без да се сърдите - това са някакви празни приказки, формулирани по псевдонаучен начин. Наскоро излезе интересна статия, която изследва промени в мозъка (хормонално обусловени) при родилките и открива намаляване на сивото вещество в мозъка на родилките точно в зона, която се смята, че е свързана с емпатията. Обяснението на резултатите на лаически език беше, че реално намаляването на активността в зоната за емпатия при родилите позволява тясно-специализирано-насочена емпатия към бебето. Ако Ви е интересно, мога да дам линк към статията. Еволюционният смисъл на подобно нещо Ви е ясен - и животните дори го имат този инстинкт да не си изядат малките. Но от там насетне размислите, че чрез някаква специална емпатия предизвиквате по-силна емпатия у децата си, са пълен булшит (способността за емпатия е вродена между другото и там където подлежи на промяна, са ясни механизмите - не става с "майчина връзка" освен ако не вкарвате и яко хормони на бременност през тая връзка).

Barefoot Kontesa, не мога да се ориентирам в това, което пишете като източници. Не можете ли да дадете нормален reference или линк към абстракт на статията (там където ги продават примерно)? Единственото, което го разбирам е това крос-културно study от 88ма, на което какво да му гледам? В различните общества била различно secure връзката между детето и майката - какво общо има това с тезата за вредата от нарушената майчина връзка?

Мисля, че моят въпрос е пределно ясен - ако детето има secure attachment с баба си, а не с майка си между примерно 2г. и 3г., до какви негативи ще доведе това за детето, освен че за кратки интервали няма да разпознава майка си докато е при бабата (което отново не виждам с какво застрашава точно развитието и здравето на детето)?

ps. пример за reference:

Simonelli, A., De Palo, F., Moretti, M., Baratter, P. M., & Porreca, A. (2014). The Strange Situation procedure: The role of the attachment patterns in the Italian culture. American Journal of Applied Psychology, 3(3), 47-56.

пример за линк към статия, която не е с безплатен достъп: http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/jsm.12505/full

Пожалете ме - дайте ми какво да чета и как точно подкрепя тезата Ви (в контекста на моите въпроси), за да не ровя някакви random термини.

Факт- и от първо, и от трето лице се наблюдава фокусиране върху бебето. Нищо отвлечено- всеки го забелязва.

А това, че институционализираните деца са различни- вижда се с просто око. И да, имат различне подход, различни нива на емпатия, защото са се срещали с повече стрес, пазени са по-малко и наглед са по-оправни.

Но не знаем каква цена плащат за тази "оправност" от малки.

Емпатията на майката е дотолкова, че в ранните години пречи на детето да се оправя само, преди да му е дошло времето. Няма как това дете да не получи други уроци и да има други нива на емпатия.

Между другото, още никой не е свързал пряко функциите на мозъка със сложни феномени на поведението и съзнанието- няма "зона на емпатията" или е на ръба на псевдонауката. Но има видими неща: светът, в който живее детето. Жестове, думи, тон, усещане за присъствие- фини неща, от които растат фини хора.

А другите, както е казал философът, са глупави, защото мислят наедро.

Бг Татко мисли наедро по въпрос, който изисква фино разбиране и се чуди защо не му се получава и защо моите аргументи звучат като глупости, макар за по-усетения читател да са кристално ясни.

Вашите размишления са някакви отвлечени философии, които нямат нищо общо с науката. Nature Neuroscience, където е публикувана цитираната от мен статия, е едно от най-престижните научни списания на света.

CNN е новинарски портал, където са я разказали на малко по-всекидн … 79;ик, за хората, на които вокселите нищо не им говорят.
Между другото статията си я запазих заради един спор, който водих в друга тема май беше с Абсурт - дали се различават мъжките и женските мозъци Е, не знам за нераждалите, но статията (доста нова - от края на 2016та) определено показва, че поне мозъците на раждалите жени изглежда се различават в някои отношения поне за период от 2 години след раждането...

Това за хората, които ме обвиняват, че се смятам винаги за прав С най-голямо удоволствие признавам, когато греша.

Между другото понеже поне заглавието на темата е по-широко формулирано, да се хвана за "практики по света и у нас" и да пусна тази интересна статистика, за която споменах в другата тема - бях я изровил преди 1/2 година - какъв дял от децата под 3г. в различните ЕС страни не ходят на … 89;ла (или на алтернативни варианти).

Данните са от 2014г.

Ето една графичка, зелените стълбчета вляво са % от децата, които се гледат от майките. Вижда се, че в това отношение поне сме най-прогресивните в ЕС.

http://www.nature.com/npp/journal/v34/n13/full/npp2009103a.html
http://www.nature.com/scientificamerican/journal/v308/n4/full/sc … rican0413-62.html
https://www.nature.com/articles/srep41631
http://www.nature.com/ijo/journal/v35/n7/full/ijo201182a.html
http://www.nature.com/npp/journal/v40/n1/full/npp2014165a.html
http://www.nature.com/npp/journal/v41/n1/full/npp2015252a.html
http://www.nature.com/tp/journal/v2/n11/full/tp2012113a.html

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7750378
https://www.ou.org/life/parenting/impact-working-mothers-child-d … -david-pelcovitz/
https://www.psychologytoday.com/blog/the-many-faces-addiction/20 … -pain-abandonment
http://www.therefuge-ahealingplace.com/ptsd-treatment/abandonment/

Няма такова нещо като "отвлечени философии"- т. нар. "представяне на факти", което Бг Татко 81 се опитва да прави, също почива на определена философска гледна точка.

И да, може да няма спор за промените в мозъка, но както казах, още никой не е свързал дейността на мозъка с висшите и сложни измерения на човешкия характер.

Но все пак съм права, че при майката адаптационният процес е доста значим, а и като време пасва на откритията на екипа- 2 години след раждане.

И какво, искаме жената след годинка да е на тръстиката, с адаптирания си мозък и всички последствия.

Мерси много за линковете, Barefoot Kontesa!

Затова помолих за един линк, но да отговаря на въпроса ми...

Първият линк е прекрасна статия, която дава доказателства, че в основата на т.нар. "майчина връзка" стоят физиологични промени в мозъка, които обуславят поведението и привързаността на майката. Казва също, че има индивидуални различия между майките, които отново са свързани със същите тези процеси в мозъка, върху които на практика човек няма контрол. Как точно това отговаря на моя въпрос - каква е вредата от това бабата да гледа бебето вместо майката, само Вие си знаете... Ако тезата е, че понеже майката е твърде привързана, ще се чувства зле, когато го няма бебето - очевидно конкретният случай не беше точно такъв. Но отново аз не съм отричал, че бебето ще липсва на майката, поставях под въпрос вредите за бебето - краткосрочни или дългосрочни!

Вторият линк е за пределно добре познатите проблеми на институционализирани деца - деца в домове за сираци. По времето на Чаушеско. Ако са поне малко като нашенските (а вероятно са били и по-зле) тези домове - това значи да ги държат по цял ден в собствените им изпражнения. Наистина не беше нужна статия за това. Надявам се,че не сравнявате отглеждането от бабата с това?

Нямам сега време да гледам нататъка, но Ви казах - пуснете една статия, но да е по същество. Цитиране напосоки показва единствено незнание по обсъжданата тема и неразбиране на това, което се цитира, и релевантността му към темата.

Е, защо са всички тези напъни да се доказва научно нещо, което е свързано с дълбок инстинкт, който при човек а е усложнен от наличието на съзнание. Оттам насетне забрави да се докаже подобна теза, в която има намесена характеристика на съзнателна мозъчна дейност.

Няма да давам научни доказателства на тема детето губи връзка с мама, не ме и интересуват (за мен са ограничени и едностранчиви, тъй като подобни изследвания не могат да обхванат всички хора и условия, а са просто една извадка).

Ще кажа при мен как беше – моето дете беше отделено от 4 до 5 годишна възраст от мен за 1 година (гледаха го родителите ми). Преди това между 2 и 3-годишна възраст бащата го гледаше денем, а аз ходех на работа. Смея да твърдя, че имам здрава (най-вече емоционална връзка) с нея. Да, имах огромен страх да не се отчужди детето от мен и най-вече да не преживее синдрома на изоставянето. Мисля, че не се случи, въпреки всички отделяния и непостоянното ми присъствие.

Важно е за мен да има нежно, майчинско, грижовно отношение към детето още от раждането му до поне 3 годишнината му. Да чува ласкавия майчински глас, да усеща допира на кожата на мама, аромата ѝ. Това остава дълбоко в съзнанието и по-натам определя и наличието или липсата ни на неврози и особености на психиката. Когато грижата и отношението към едно дете се случват механично, дори и да не го откъсваш от гърдата на майката до седем години, пак ще усеща дистанцията.

Нямам време сега да пиша. Пои-късно ще ви изчета.

По принцип не обичам тоя подход да се превеждат доказателства, че човек едва ли не е биоробот. А истината е, че човек се самосъздава- креативно, непредсказуемо. Всичко има значение- дори архитектурата, средата, музиката, цветовете.

И аз мисля като basila- очевидно е, че децата попиват други неща от мен, нежели от някоя лелка, шумна, простовата, с още 20 деца.

Никой няма да намери точно 1 статия, в която да пише точно каквото Бг Татко 81 очаква. Изводите не се правят така- трябва да се наслагат няколко изследвания и човек сам да си изведе картинката. Това не е точна материя, а процес на откриване, в който има по-скоро вероятности и насоки, не сигурни формули.

The Siren of Titan, ти разсъждаваш в посока дали през деня една лелка с още 30-40 деца( щото рядко са 20), а вечер мама и татко, братята и сестрите, или да се гледат само от мама. А аз разбрах проблема по-скоро като няколко години баба (и дядо), после няколко години мама (и татко) и подобни вариации. Не че твоят случай не е важен, но по него като че ли има повече статии и т.н. Но за другият- по-скоро не. Но пък напоследък животът ме сблъска с доста хора, гледани от баби по различни причини, като мен. Причини- разнообразни. Изумиха ме случаи, в които едното дете се гледа изцяло от майката, другото изцяло от бабата- става дума за деца от един и същи баща и майка, не дори разделени по някаква такава причина като втори брак. Става дума за това, детето да живее много години подред, поне до начално училище, с бабата, вместо с родителите си. И след това хоп- при родителите. Готово, отгледано, голям човек със своите навици, особености, характер...нерядко не по вкуса на родителите, които на практика не го познават, нито то тях.
Когато аз родих, нямах твоята дилема, защото като минала през това, за мен нямаше колебание кое е по-добре- да са през деня на детска градина, а вечер с нас, или изцяло при друг човек( не, че се натискаха много роднините , но бабите ми се опитаха- гледали са мен, очакваха да гледат и децата ми). Уви, нямах възможност да съм изцяло само с тях до навършване на по-голяма възраст, по финансови причини ,  а по-добре, защото поради липсата на реална емоционална връзка с родителите ми, имам леееека склонност да обсебвам децата, с която уж се боря...Но никога не съм си и помисляла да бъдат отглеждани изцяло от друг човек, а аз да си живея живота все едно съм без деца.
Статии по въпроса бих могли да се намерят, но те няма да са за поражения на мозъка, а за емоционални и психологически проблеми на подобни деца. Тоест явно не достатъчно научни

Първото си дете гледах много подробно и лично през повечето време. Още му "чета мислите"- но той пък гледа да забегне при баба си през уикендите, че е по-голям купон. Та това с връзката е доста надценено и по-скоро ефектът е невидим и с натрупване: една идейка по-богат и интересен речник, нещо малко в светогледа, което да отличи детето от стадото и което може и да му помогне в бъдеще, в смелия нов свят, където всички са по калъп.

За мен една от най-значимите книги по отношение на връзката майка-дете е "Любов, завист, благодарност" на Мелани Клайн. А от моя личен и професионален опит, мога да кажа, че тази връзка е от огромно значение за нормалното психично развитие на детето. Въобще не виждам смисъл от опровержения и коментари в друга посока. Работя в детска градина и в училище като психолог. Проследявам развитието на деца от 2 до 15 години. Накратко: виждала съм ужасни негативи върху развитието на  деца с хладна, отчуждена, отсъстваща, депресивна или тревожна майка. Вместо да цитиране Боулби, прочетете повече за Разстройство на привързаността.

В тази тема се включвам малко плахо, защото нямам страна на барикадата, нито някаква теза за доказване, но пък имам въпрос. Защо се разискват само крайности? Познавате ли реални хора живеещи по тях, собствен опит ли е?
Моят личен опит, средно погледнато, не пасва на тези модели. Имах стандартното детство за 80-те години: детска градина от 2.5 натам, много свободно време с родителите, занимания и грижа от тях нон стоп. Не само съм ок, а според всички метрики цитирани до тук, цъфтя: езиковите (на два езика) математически и социо-емоционални способности са ми в 99 персентил по най-различни тестове. Най-ранните ми спомени от детската градина всъщност са как чета в центъра на кръга на другите  деца, по идея на "другарките" ( което е съвсем друга тема колко е "педагогично"). И това при все, че съм кърмена 6 месеца с условности, слинг не съм помирисвала... родителите ми са с прекрасни професии, много натоварени и сега наближавайки пенсия са на върха. Ама някакси майка ми и баща ми са ми най-близките хора на света, заедно с брат ми и никога не съм се чувствала лишена от тях. Като се има пред вид, че по едно време през 1990-те по време на най-голямата криза, баща ми работеше и нощем, и денем.