Моля за съвет относно раздяла

Най-добре е да се каже направо.Примерно, сутринта преди работа му казваш,че искаш вечерта да поговорите за нещо сериозно, и като се прибере действаш.Преди това обаче, задължително се подготви:
1.говори с адвокат
2.сподели с близък човек - роднина или приятел
3.хубаво е децата да не са около вас, когато провеждате този разговор

Финансово как си? Ако не си добре с парите,подсигури се, като заделяш средства без мъжът ти да знае.Може да отнеме месеци,но ще е плюс за теб в един момент.

А ти сигурна ли си, че наистина искаш да се разведеш? Питам, защото съм в подобна на теб ситуация. С тази разлика, че при един от последните скандали изкрещях:" Няма да живея повече с теб! Напускам те!" Даже багажът ми от 6м. е в торба, не го връщам в гардероба. И все още се питам - наистина ли искам да живея сама или искам той да се промени: да започне да ми помага, да обръща повече внимание на децата, да се грижи за мен. Не само да носи пари и да казва:" Изморен съм, за вас работя, без пари не се живее." А всичко друго да поемам аз. Колко пъти съм му казвала, че живее като в пансион - дава пари, храни се и ляга да спи. После - на работа и пак всичко отначало. Наближи празник - вместо да правим планове как да прекараме, ми се сервира:" Еди кой си ме помоли да свършим нещо си. През отпуската ще работя там и там." Ако повдигна въпрос и кажа какво мисля, се започва:"Мразя празниците! Пак ли ще се караме!"
  А ти мислиш ли, че още те обича? Да не би да чака ти да заговориш, а той да си отдъхне облекчено - ето, тя ме напуска, аз не съм виновен!"
Съмнения за друга имаш ли?
 Да не би на него просто да му е притеснено, че не покрива очакванията ти?
  За липсата на секс - кой не желае? Ти? Той?
  Ако искаш пиши ми на лични.

PS: По постовете ти разбрах, че си имала интерес към индийски сериали - аз също. Донякъде това говори за липса на романтика в живота ти. Имаш нужда от нежност и разбиране. А не как се казва: Искам развод. Това става лесно, особено като си уморен и ядосан. Но като получиш отговор: "Добре върви си, само да спрат тези скандали!" започваш да се чудиш:"А наистина ли това искам?!"

Казва се в прав текст, директно, без овъртане - "Не мога повече така". Щом вече е имало разговори за нещата, които не вървят между вас, няма смисъл да се дават повече обяснения. Той явно не предприема нищо, за да промени начина, по който Вие се чувствате. Тогава няма защо да се чудите как да му поднесете подобна вест - казвате му директно и толкова, да че чувства както си иска.

А към тези, които обясняват как трябва да се обмисли всичко и да не се бърза особено при наличие на малки деца ще кажа, че едва ли някоя майка ще тръгне да подава молба за развод без да обмисля подобна стъпка достатъчно сериозно. И още нещо - едно семейство не трябва да се опитва да крета само заради децата. Напротив. Точно заради децата, за да не растат в среда на враждебност или на липса на взаимна любов и разбирателство, е редно родителите да обмислят своята връзка и ако не се стигне до удачен компромис, най-доброто е раздялата. За децата е по-добре да са с единия родител, но да усещат любов, топлота, хармония. Контактите с другия родител може даже да станат още по-пълноценни след раздялата когато той осъзнае колко много му липсват децата, на които не е обръщал нужното внимание навреме.

На авторката пожелавам щастлива развръзка за всички участници в тази ситуация. Съвет за адвокат не мога да дам, но може би е най-добре наистина да се посъветвате с хора, минали през развод и имащи преки впечатления от  адвокати по семейно право.

В моя случай е точно така, две години пренебрегваше децата си заради любовница, както се оказа.Елате да го видите сега Сети се, че има деца, но след като се разделихме.

Според мен се подразбира, че за да се стигне до развод, човек е видял и се е убедил, че друг нормален изход няма.

Здравейте,

Две години по-късно минавам да благодаря на тези, които даваха смислени съвети и подкрепа. Разделихме се и се разведохме. Продължавам напред.
Разбира се, че не исках да давам пълен отчет с детайли, тъй като във форума има доста мои познати и не желая да бъда обсъждана или обект на някакви други теми.

Та, така, животът е да се живее и да си щастлив. А щастието започва от нас самите.

Хубава вечер, момичета.