Ранна диагностика на Биполярно афективно разтройство

Здравейте,
БАР не е генетично заболяване, така че вероятността да се появи като страдание във вече порасналото ви дете е малка. Тези проценти, които цитирате, са по-скоро резултат на преживян травматизам в детството, на който е било отреагирано по същите не ефективни начини както го правят родителите. Това е логично, предвид на това, че децата заучават или "унаследяват" моделите на реакция на родителите.
При дете да се сложи подобна диагноза е невъзможно, защото децата по принцип са много по-полярни в емоциите си, много по-трудно ги задържат, контролират, изразяват. Просто е много по-различно от при възрастните. Имала съм в практиката си деца, обаче които знаят как да потискат емоциите си, да ги неглижират и отричат. Също така съм работила и с деца, които наричат "хиперактивни". От практиката си съм научила и прилагам едно правило - много по-благодатно и благотворно е да се погрижиш за психичен проблем в детска възраст. Психичните проблеми на възрастните, особено психичните разстройства са процес. Тоест има дълга история на травмиране и неглижиране, до момента в който огромната адаптивност на човешката психика не се предаде и колабира.
Следователно, това, което препоръчвам да правите с детето си е просто да говорите и да обръщате внимание на емоциите - назоваването им, задръжката, себерефлексивността - какво чувствам? Има ли лоши и добри емоции? Когато изпитвам "лоши емоции" - гняв, бяс, тъга, ще продължиш ли да ме обичаш? Какви са начините емоциите да се "разтоварят"?
Даниела Тахирова - психотерапевт