Паническо разстройство - 30

  • 67 205
  • 734
# 585
Здравейте и от мен, досега ви четох коментарите. Хора, много ми е странно това, което правите?!?!? Смисъл, чета и чета, абе ясно, че ви е лошо и напрегнато, и тревожно, ама защо си го влошавате още повече не мога да разбера?

Точно така, Дончев, кажи им го. Аз се опитах неколкократно да го направя, но май нямаше много ефект и се отказах. Пробвам за последен път - не се филмирайте. Не си търсете нови болести, не ровете по нета за симптоми, не си намирайте нови и нови поводи за безпокойство.
И пийте ВОДА.
Виж целия пост
# 586
Здравейте и от мен, досега ви четох коментарите. Хора, много ми е странно това, което правите?!?!? Смисъл, чета и чета, абе ясно, че ви е лошо и напрегнато, и тревожно, ама защо си го влошавате още повече не мога да разбера?

Точно така, Дончев, кажи им го. Аз се опитах неколкократно да го направя, но май нямаше много ефект и се отказах. Пробвам за последен път - не се филмирайте. Не си търсете нови болести, не ровете по нета за симптоми, не си намирайте нови и нови поводи за безпокойство.
И пийте ВОДА.
Хахахах Цвете от Луната ами така е де. Както Казваш Пийте Вода, яжте плодове, спортувайте, правете секс абе всичко здравословно за вашето тяло, защото всеки един ден в търсене на болести и ПА е един изгубен ден от живота ви в които е можело да си доставите някакво удоволствие вместо мъки! Simple Smile))))
Виж целия пост
# 587
С риск да ме оплюете и с цялото ми уважение .... едно е да се филмираме за кръвно, инфаркти и т.н, друго е да има нещо, което не е в ред и трябва да се провери и евентуално лекува. Тея неща с позитивно мислене и нефилмиране не минават. Както е много различно да имаш еднократни ПА, да имаш ПР и да развиеш тревожно разстройство. Съвсем пък различно е да те гони хипохондрия и да си мислиш какво ли не Simple Smile от опит го казвам, катерила съм се по тази стълбичка или по-скоро съм слизала по нея, за да ударя дъното. Здравето е най-важно! Няма нищо лошо да се проверим за диабет например, защото от него следват други неща и така Hug
Виж целия пост
# 588
С риск да ме оплюете и с цялото ми уважение .... едно е да се филмираме за кръвно, инфаркти и т.н, друго е да има нещо, което не е в ред и трябва да се провери и евентуално лекува. Тея неща с позитивно мислене и нефилмиране не минават. Както е много различно да имаш еднократни ПА, да имаш ПР и да развиеш тревожно разстройство. Съвсем пък различно е да те гони хипохондрия и да си мислиш какво ли не Simple Smile от опит го казвам, катерила съм се по тази стълбичка или по-скоро съм слизала по нея, за да ударя дъното. Здравето е най-важно! Няма нищо лошо да се проверим за диабет например, защото от него следват други неща и така Hug
vencho82 С цялото ми уважение няма защо да те оплюваме  нямах поне аз това впредвид което ти говориш Да След като се изследвате за абсолютно всичко просто седнете си на дупето следваите си указанията на лекаря пиите си хапчетата и се лекувайте смисъл такъв аз също го казвам от болезнен опит цели 11год. и над 10-15 хиляди Евро без да преучвеличавам хвърлени през годините да търся нещо скрито пари по всякакъв вид изследвания в чужбина и Бг и всичко е наред, просто след като проверите всичко излезте от филмите. Лично аз имам ПР ПА ГТ и всичко което се сетите като диагнози накрая от мислене в бг ми треснаха и Психосоматично Р-во че едва ли не си изсмислям болките не ме и интересува какво казват докторите като диагноза а какво ми е на мен смисъл имам си всичко според тях, но вече не се тормозя и аз самия да си го причинявам а ако имате склонност към хипохондрия е това вече там немога да дам мнение Simple Smile Просто ако сте черно на бяло здрави не си пускайте излишни Филми! Simple Smile
Виж целия пост
# 589
Венчо, далеч съм от мисълта да оплювам някого, а ми е мъчно, когато върху ПА или ПР се наслагват и нови и нови безпокойства. Не само, че не помага, ами вреди такова отношение към самия себе си. Не проповядвам позитивно мислене, казвам само да се опита човек да се откъсне от негативното. Плюс, че на някои симтоми се обръща прекалено внимание, от което човек се паникьосва, вдига кръвно, затреперват ръцете и т.н. и после почва да търси на какво е симтом високо кръвно и веднага решава, че е болен и от това. Ох, дано съм го обяснила разбираемо, но това е, което твърдо трябва да се избягва. Говоря от собствен опит - аз самата цяла година не правех нищо друго, освен да мрънкам - мрън, мрън, мрън, и аз по същия начин се тревожех за всички болести на света, имах всички симптоми, но реално не предприемах нищо, за да се подобря. Сега отчитам това като Голяма грешка, много изгубено време и това се опитвам да спестя на другите.
Виж целия пост
# 590
Дончев, много се радвам че си по добре. Пиши по често как протича лечението, може да ни е от полза. Прав си, че трябва да живеем и да си пием хаповете. Твоя ч.дроб освен ензимите, имаш ли стеатоза и увеличение на размерите?
Виж целия пост
# 591
Дончев, много се радвам че си по добре. Пиши по често как протича лечението, може да ни е от полза. Прав си, че трябва да живеем и да си пием хаповете. Твоя ч.дроб освен ензимите, имаш ли стеатоза и увеличение на размерите?
neli_20 пия си АД и това е намерих нов психиатър препоръча ми я сърфорумка от тук и новия  ми психиатър която е жена този път излезе мн по отговорна от всички досега като и аз спазвам каквото ми е казала.Мен не ми било проблем да си пия хапчетата ако съм Ок просто незнаех кое ми действа и кое не бях направил мазало от хапчета само и само да не ме боли, като злоупотребявах с ривотрила и станах физически и психически зависим сега поне вече съм чист, макар че ако се върне силната болка пак ще се надрусам но засега съм без него само на Ципралекс и ако ми помага и нямам болки ще го пия не ми дреме ама грам. Ч. ензими сами завишени да,но дроба на ехография си е ОК така ми казаха в болницата в Италия като ми изписаха тамошни хапчета които пия и са наи вече за Жлъчните Пътища и канали и жлъчката съответно където са и ч. ензими. А ти как си с дроба и изобщо като цяло?
Виж целия пост
# 592
Лошото е, обаче, когато си пиеш хапчетата и пак си зле. От 3, останах на 2 АД /без да броя ксанакса, който уж при нужда е с всекидневна нужда/. Мислех, че като спра флуанксола, ще отмине тревожността, депресивните състояния и грозната апатия....но не.  Няма и миг на проблясък.....Явно ще се пият трициклици.....Но ако и те не ми помогнат.....Май отдавна не съм се чувствала толкова безпомощна....Преди като ходех на работа поне се разсейвах..... ooooh!
Виж целия пост
# 593
alinnna без да се отчайваш, аз 11 години се тровя с всевъзможни боклуци и все не разбирах кое действа и кое не вярвах само в ривотрила които след 20мин действа и още вярвам в него де, но сега реших да съм само на АД за да разбера кои деиства и кои не и да си остана само на него, тоест съвета ми е намери точен психиатър които да следи състоянието ти и да сменя АД докато не ти намери точния и така да си продължиш лечението защото както описваш правиш моята грешка една шепа АД плюс ксанакс постоянно и после нищо не действа а ако подейства нещо а сега де кое е то че да не се тровя с останалите..... Недей !!!
Виж целия пост
# 594
Нели, ти ходи ли на лекар вече ? Успокои ли се малко ?
Моят чер дроб е стеатозен без отклонение на ензимите, нищо не са ми казали да пия, освен режим на хранене. Това отдавна ми го откриха и ако АД ме оправя ... чер дроб по-натам ще го мисля
Виж целия пост
# 595
Здравейте аз и преди бях писала, но реших пак да го направя, за да вдъхна малко кураж на всички , които се борят с това нещо наречено ПР. Аз страдам (ще кажа страдам, защото не съм на 100% излекувана) от ПР 20 години вече. Първата си паник атака я направих по време на един рд, както си стоях на масата с всички близки. Тогава бях започнала тъкмо университета. Тогава се стреснах и не знаех какво е и моите родители си изкараха и те акъла. В последствие, когато атаките се повтаряха аз знаех вече за какво става въпрос и първо, че много се срамувах и второ криех от всички, че това ми се случва. Беше ад. След университета някак си атаките понамаляха дори отшумяха и сякаш всичко си беше дошло на мястото до...забременяването ми и след това раждането на сина ми. По време на бременността ад след раждането отново. Още по-силни паник атаки, но тоя път съпроводени със страх от изчервяване пред хора. Съответно ставах домат червена,силно притеснена и какво ли още не. Изкарах трудно майчинство с всички тия страхове, почти не ми се правеше нищо, а камо ли да отидем някъде. Това означаваше аз да се притеснявам цяла вечер дали няма да ми стане зле и всички да разберат. Голямата промяна в моето състояние настъпи когато мъжа ми реши, че заминаваме да живеем в чужбина. Аз бях в шок, не исках и т.н. Тръгнахме, заминахме. И... изведнъж хоп промянат настъпи. Бях толкова заета да работя, да търся градина за детето , че там проблеми имаше и да свиквам с новия живот, че нямаше помен от паник атаките. И до ден днешен е така, получавам много рядко и много слаби паник атаки, които изобщо не ми пречат отминават бързо и не ме тормозят. За себе си разбрах, че огромните радикалните промени в живота на един човек отключват или потушават тези състояния. И другото, което е - от както живеем в чужбина аз постоянно се развивам и в професионален план и планове правя да уча още и съзнанието ми е все заето с такива неща. Някак не остава време на останалото да ме ангажира.
Виж целия пост
# 596
Здравейте аз и преди бях писала, но реших пак да го направя, за да вдъхна малко кураж на всички , които се борят с това нещо наречено ПР. Аз страдам (ще кажа страдам, защото не съм на 100% излекувана) от ПР 20 години вече. Първата си паник атака я направих по време на един рд, както си стоях на масата с всички близки. Тогава бях започнала тъкмо университета. Тогава се стреснах и не знаех какво е и моите родители си изкараха и те акъла. В последствие, когато атаките се повтаряха аз знаех вече за какво става въпрос и първо, че много се срамувах и второ криех от всички, че това ми се случва. Беше ад. След университета някак си атаките понамаляха дори отшумяха и сякаш всичко си беше дошло на мястото до...забременяването ми и след това раждането на сина ми. По време на бременността ад след раждането отново. Още по-силни паник атаки, но тоя път съпроводени със страх от изчервяване пред хора. Съответно ставах домат червена,силно притеснена и какво ли още не. Изкарах трудно майчинство с всички тия страхове, почти не ми се правеше нищо, а камо ли да отидем някъде. Това означаваше аз да се притеснявам цяла вечер дали няма да ми стане зле и всички да разберат. Голямата промяна в моето състояние настъпи когато мъжа ми реши, че заминаваме да живеем в чужбина. Аз бях в шок, не исках и т.н. Тръгнахме, заминахме. И... изведнъж хоп промянат настъпи. Бях толкова заета да работя, да търся градина за детето , че там проблеми имаше и да свиквам с новия живот, че нямаше помен от паник атаките. И до ден днешен е така, получавам много рядко и много слаби паник атаки, които изобщо не ми пречат отминават бързо и не ме тормозят. За себе си разбрах, че огромните радикалните промени в живота на един човек отключват или потушават тези състояния. И другото, което е - от както живеем в чужбина аз постоянно се развивам и в професионален план и планове правя да уча още и съзнанието ми е все заето с такива неща. Някак не остава време на останалото да ме ангажира.
Това е супер че така се е получило но може би е индивидуално, аз 10 год пост пътувам и живях в няколко различни страни 5 на брой ако трябва да съм точен и си ги мъкна като багажче с мен Wink поне нямам Агорафобии и където и да ме хване си пердашам  или се влача зависи колко е силна. Но да промяната в живота може също да помогне защото нещо в сегашния ви живот може да е причината, без да го осъзнавате, при мен е тествано без резултат. Simple Smile
Виж целия пост
# 597
Лошото е, обаче, когато си пиеш хапчетата и пак си зле. От 3, останах на 2 АД /без да броя ксанакса, който уж при нужда е с всекидневна нужда/. Мислех, че като спра флуанксола, ще отмине тревожността, депресивните състояния и грозната апатия....но не.  Няма и миг на проблясък.....Явно ще се пият трициклици.....Но ако и те не ми помогнат.....Май отдавна не съм се чувствала толкова безпомощна....Преди като ходех на работа поне се разсейвах..... ooooh!
Али защо така за тези трициклици??? Все едно отрова ще ти дават..не разбирам наистина...от какво толкова те е страх ???
Виж целия пост
# 598
Мнооооооооооого ме е страх , Веста. Всички познати и психиатри и тези, които са пили кански реват от тях, особено пък тези, които са пили.....от страничните действия. Правели ги на парцал. Но тази психиатърка при, която ходя сега е доста прехвалена и мисля да и се доверя. Просто съм готова на всичко, за да я махна тази тревожност.....направо ме побърква.
Виж целия пост
# 599
Вижте и двете крайности не са хубави. Не е хубаво особено с ПА да се чете в нета за болести, щото сами си създавате симптомите после. Не е хубаво каквото и да стане да се мисли за болести и какво може да е и какво може да стане. Но не е и хубаво съвсем айляк, щото може реално нещо да ви се случи и да си мислите, че нищо ви няма и да не вземете мерки. Така че нещо по средата е добре. Специално за диабет е хубаво тук таме да се мери кръвна захар, нито е скъпа, нито отнема много време, а е много коварно заболяване.

Тъй че носете си новите дрехи, радвайте се на живота и всичко което имате, защото някои и толкова нямат.

Успех.HugFlowers Tulip
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия