Паническо разстройство - 30

Публикувана: 24 ноем. 2017, 12:49 ч.
Последно мнение: 30 ян. 2018, 12:05 ч.

67 436
734

- Потребител

N

Потребител

# 615 14 ян. 2018, 10:38 ч.

Цитат на: vencho82 в нд, 14 яну 2018, 09:07

Джери, честито Simple Smile

Simple Smile

хайде сега да стягаш младежите и девойките по фитнесите
Нели, какво става ? Ходи ли на лекар ? Надявам се да си по-спокойна

Гастроентеролога ми отмени часа за вторник, като резерва, през целия ден да съм чакала, когато има време. Не съм добре, притеснено ми е постоянно. От вчера започна да ме стяга и гърлото много и постоянно ми става адски нетърпимо лошо. Замаяна съм, залитам, неадекватна и изплашена изглеждам.
Вчера пак съм се тъпкала с храна. Закусих към 10 и към 12 и 30 като се сетих, че не съм обядвала, едно залитане, замайване, хапнах банан, не помогна. Носих си домашни кюфтенца, отхапах два пъти пак не премина. След 10 мин излезнах почивка, уж всичко си изядох ама лошото не премина, не знам как го правя. Вечерта по същия начин, едни вълни, едно премаляване, много силно си въобразявам, че нещо ми става. Понякога пък ми прилошава след като се нахраня, сигурно ме разбирате как работя по този начин на крак с хора по 12 часа. Не знам какво да мисля, чета ви, но не пиша, понеже промяна при мен няма. Чакам отпуските и да се реша до тогава какво да правя. Не ми се става от леглото, давя се, повръщам, нещо сигурно друго ми има, не може да се чувствам така.

Виж целия пост

Потребител

# 616 14 ян. 2018, 13:24 ч.

Цитат на: neli_20 в нд, 14 яну 2018, 10:38

Цитат на: vencho82 в нд, 14 яну 2018, 09:07

Джери, честито Simple Smile

Simple Smile

хайде сега да стягаш младежите и девойките по фитнесите
Нели, какво става ? Ходи ли на лекар ? Надявам се да си по-спокойна

Гастроентеролога ми отмени часа за вторник, като резерва, през целия ден да съм чакала, когато има време. Не съм добре, притеснено ми е постоянно. От вчера започна да ме стяга и гърлото много и постоянно ми става адски нетърпимо лошо. Замаяна съм, залитам, неадекватна и изплашена изглеждам.
Вчера пак съм се тъпкала с храна. Закусих към 10 и към 12 и 30 като се сетих, че не съм обядвала, едно залитане, замайване, хапнах банан, не помогна. Носих си домашни кюфтенца, отхапах два пъти пак не премина. След 10 мин излезнах почивка, уж всичко си изядох ама лошото не премина, не знам как го правя. Вечерта по същия начин, едни вълни, едно премаляване, много силно си въобразявам, че нещо ми става. Понякога пък ми прилошава след като се нахраня, сигурно ме разбирате как работя по този начин на крак с хора по 12 часа. Не знам какво да мисля, чета ви, но не пиша, понеже промяна при мен няма. Чакам отпуските и да се реша до тогава какво да правя. Не ми се става от леглото, давя се, повръщам, нещо сигурно друго ми има, не може да се чувствам така.

Спокойно, дано минеш във вторник и мой съвет - отиди с изследванията на ендокринолог Hug

Hug

с теб сме ! И ако случайно има нещо ще е минимално и ще мине ще видиш ! Kissing Heart

Kissing Heart

Виж целия пост

N

Потребител

# 617 14 ян. 2018, 14:05 ч.

Цитат на: vencho82 в нд, 14 яну 2018, 13:24

Цитат на: neli_20 в нд, 14 яну 2018, 10:38

Цитат на: vencho82 в нд, 14 яну 2018, 09:07

Джери, честито Simple Smile

Simple Smile

хайде сега да стягаш младежите и девойките по фитнесите
Нели, какво става ? Ходи ли на лекар ? Надявам се да си по-спокойна

Гастроентеролога ми отмени часа за вторник, като резерва, през целия ден да съм чакала, когато има време. Не съм добре, притеснено ми е постоянно. От вчера започна да ме стяга и гърлото много и постоянно ми става адски нетърпимо лошо. Замаяна съм, залитам, неадекватна и изплашена изглеждам.
Вчера пак съм се тъпкала с храна. Закусих към 10 и към 12 и 30 като се сетих, че не съм обядвала, едно залитане, замайване, хапнах банан, не помогна. Носих си домашни кюфтенца, отхапах два пъти пак не премина. След 10 мин излезнах почивка, уж всичко си изядох ама лошото не премина, не знам как го правя. Вечерта по същия начин, едни вълни, едно премаляване, много силно си въобразявам, че нещо ми става. Понякога пък ми прилошава след като се нахраня, сигурно ме разбирате как работя по този начин на крак с хора по 12 часа. Не знам какво да мисля, чета ви, но не пиша, понеже промяна при мен няма. Чакам отпуските и да се реша до тогава какво да правя. Не ми се става от леглото, давя се, повръщам, нещо сигурно друго ми има, не може да се чувствам така.

Спокойно, дано минеш във вторник и мой съвет - отиди с изследванията на ендокринолог Hug

Hug

с теб сме ! И ако случайно има нещо ще е минимално и ще мине ще видиш ! Kissing Heart

Kissing Heart

Ако гастрото ме изпрати, иначе няма Лл да ми даде още едно направление. Според него изследванията ми са добри. За желязото не било толкова високо, можело и лабораторна грешка да е било. Според мен всичко е от страха, те диабетиците не получават такива неща, които аз. Иначе преднуя път гастроентеролога ми каза, че най доброто за да се види за обмяната е ОГТТ трикратния, но не мога да си го причиня. Аз от веднъж и се влача цял ден, пък 3 пъти за един ден.

Виж целия пост

Потребител

# 618 14 ян. 2018, 14:13 ч.

Ендокринолог ще ти каже дали да правиш. Мойта не ми назначи обременяване, защото при този инсулин и симптоми изчисли някакъв хома индекс и каза, че е ясно. Иначе и аз не бих си причинила обременяването, за мен това изследване е редно да се прави в болнични условия. За диабет не става дума-инсулиновата резиствнтност значи, че е нарушена обмяната на веществата и то главно от неправилно хранене, организма не смогва да обработи правилно въглехидратите и захарите и затова инсулина скача, за да може да свали нивата на захарта. Не е страшно просто трябва да се контролира, точно , за да не се стига до диабет.
Извинете за отклонението от темата Hug

Hug

Виж целия пост

N

Потребител

# 619 14 ян. 2018, 14:21 ч.

Цитат на: vencho82 в нд, 14 яну 2018, 14:13

Ендокринолог ще ти каже дали да правиш. Мойта не ми назначи обременяване, защото при този инсулин и симптоми изчисли някакъв хома индекс и каза, че е ясно. Иначе и аз не бих си причинила обременяването, за мен това изследване е редно да се прави в болнични условия. За диабет не става дума-инсулиновата резиствнтност значи, че е нарушена обмяната на веществата и то главно от неправилно хранене, организма не смогва да обработи правилно въглехидратите и захарите и затова инсулина скача, за да може да свали нивата на захарта. Не е страшно просто трябва да се контролира, точно , за да не се стига до диабет.
Извинете за отклонението от темата Hug

Hug

Благодаря. Аз не знам симптомите да не са от ПР, щом хапвам и не изчезват симптомите. Ти как си? Как върви лечението?
Момичета Hug

Hug

Виж целия пост

Редовен потребител

# 620 14 ян. 2018, 14:35 ч.

Джери, ами защо не работиш като фитнес-инструктор. това поне ти е приятно. Пък като излезе нещо по твоята специалност, ще си отидеш на мястото. Аз, освен, че съм депресирана, като се замисля колко безработни психолози има и колко връзкари, изобщо не виждам как ще се устроя на работа. Макар, че ми се иска и малко да се полекувам и да си почина.....

Виж целия пост

Потребител

# 621 14 ян. 2018, 14:59 ч.

Нели, нещо напоследък ми е тегаво и на мен. Увеличи ми пси дозата на Стимулотона с още половинка, но още не съм я започнала.

Виж целия пост

Потребител

# 622 14 ян. 2018, 20:00 ч.

Darcey, изобщо не си досадила...не се тревожи. Благодаря ти, че си ми написала какво мислиш. Аз не съм я прочела книгата, трябва да я почна. Нали за тази говориш, която пусна тук? Иначе и аз съм стигала до този извод понякога. Приемане на миналото ще да е отговора. Щом не може да се промени, трябва да се приеме. Това е. Но на думи е лесно, а на действия трудно, защото някой неща стават неотделима част от теб самия. Остава ни само надеждата, че бъдещето ще е по-добро, колкото и клиширано да звучи. Аз за себе си в края на миналата година стигнах до едно прозрение. Трябва да приема, че се провалих за много неща в тоя живот. И да го приема и себе си такава каквато съм. Не стана както го планирах тоя живот, не се справих и точка. Който иска да ме съди. Аз съм решила да не се осъждам много, защото аз колкото мога да се измъчвам сама себе си...ох, леле...никой не може така.

Drako89, забелязала съм, че ние с теб сме и двамата с леко суицидно поведение. Аз също съм си мислила да се махам и то не веднъж. Защото мисленето си не успявам да променя, страховете не мога да ги изгоня, паниките, депресията все са си там. Моето, макар и може би малко глуповато решение е да си кажа, айде няма днеска да се хвърлям, още малко да остана да видя какво ще стане. Ей така се опитвам да отложа тия мисли, защото нещо не мога да ги изгоня напълно. Не знам, при теб с лекарствата сега няма ли малко подобрение в тази посока?

Виж целия пост

Потребител

# 623 14 ян. 2018, 22:25 ч.

Lovely, Браво за решението, да приемеш фактите и себе си такава каквато си! На прав път си! 😘🤗 и аз съм го направила това. Имам си провал, и неща в миналото, които ме тормозеха. Взех, че си простих и продължих напред.
Обичайте себе си, хора. Това ще ви направи по-щастливи. Flowers Four Leaf Clover

Flowers Four Leaf Clover

Виж целия пост

R

Ентусиаст

# 624 14 ян. 2018, 22:45 ч.

Lovely,знаеш ли това с отлагането на хвърлянето върши работа.Даваш си време а когато то мине,и още си зле отлагаш пак,и убедена съм скоро идва един момент в който си добре сещаш се за мислите за хвърляне и си доволен,че са неоаъществени и си си дал шанс.Желание за самоубиство не съм изпитвала истнско говоря,но съм губила света под себе си и ми се е искало да ме няма,да изчезна,не ми се е е живеело.А след време ,като се сещам какви ситуации или обтоятелства,или чувства са ме навели на тези мисли,чак ми е смешно.Така,че бъди сигурна във времето те чакат безброй хубави моменти.Колкото до това с прощаването,аз също голяма борба водя и все не успявам да си простя,а това много допринася за натрапливите ми мисли,все да се обвинявам.Но напоследък осъзнах,че миналото ми е отговорно за това което съм аз в момента,за това къде съм и коя съм,а аз харесвам от тези неща.Аз знам,че съм изтрадала и съм се поучила от грешките си,не просто са минали и заминали както при повечето хора.И с такива ми ти разсъждения донякъде успях да си простя.

Виж целия пост

Потребител

# 625 14 ян. 2018, 22:50 ч.

Радвам се, че при теб е проработило вече това, Дарси. Но аз още съм съвсем в началото на това решение. Така че е редно да призная, че съвсем не съм още приела себе си. Само реших да опитам. Ще видим какво ще излезе. Имам дни, в които се връщам пак към непоносимостта си към слабостите си и страховете. Просто се погледнах някъде към 30 декември в огледалото след два месеца самобичуване и си казах "Добре де, провали се...признай си. И какво от това? Да не си първата?" Ей така.

Рената, права си и че едно е да си кажеш, че ще си простиш, съвсем друго до го осъществиш...А за самоубийството...много ми е в главата напоследък. Да изчезна точно. Да ме няма. И само отлагането ми помага. Абсурдно е, но самоубийството съм го усещала като краен изход, успокоявало ме е, че е възможен вариант...но реално е ужасно и болно да мислиш така. Знам го.

Виж целия пост

R

Ентусиаст

# 626 14 ян. 2018, 23:05 ч.

Цитат на: lovely в нд, 14 яну 2018, 22:50

Радвам се, че при теб е проработило вече това, Дарси. Но аз още съм съвсем в началото на това решение. Така че е редно да призная, че съвсем не съм още приела себе си. Само реших да опитам. Ще видим какво ще излезе. Имам дни, в които се връщам пак към непоносимостта си към слабостите си и страховете. Просто се погледнах някъде към 30 декември в огледалото след два месеца самобичуване и си казах "Добре де, провали се...признай си. И какво от това? Да не си първата?" Ей така.

Рената, права си и че едно е да си кажеш, че ще си простиш, съвсем друго до го осъществиш...А за самоубийството...много ми е в главата напоследък. Да изчезна точно. Да ме няма. И само отлагането ми помага. Абсурдно е, но самоубийството съм го усещала като краен изход, успокоявало ме е, че е възможен вариант...но реално е ужасно и болно да мислиш така. Знам го.

Толкова добре те рабирам,като казваш че го имаш за варянт.Аз не съм наясно дали е нормално ,но и при мен се е случвало да ме успокоява.Прости когато много ми се събере и ми писне си казвам,ще потърпя малко ако не винаги мога да се метна от някъде.Но ако трябва да съм честна,не съм го обмисляла ,а просто ме успокоява,че има варянт ако не издържам да ме няма.За първи път такава мисъл ме успокой,когато почина баща ми.Болката беше толко непосилна за мен,че изведнъж мисълта,че ако не мога да го преживря винаги мога и аз да приключа,някак ме отпусна и ми олекна.Абе няма кво са се лъжем в днешно време едва ли има хора който не са мислили такива неща,важно е смисъл да се намира и да се учим от ситуаците.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 627 14 ян. 2018, 23:06 ч.

На мен хапчетата ми помагат донякъде, но стане ли някоя по кофти ситуация всичките самоубийствени мисли ми се връщат. Не че сега ги няма, но са по лесно преодолими и не толкова натрапчиви. Мен много ме убива сивото ежедневие и самотата. Но не да съм сам, а да се чувствам сам. За 11 години съм мислил какво ли не. И вече нищо не ми помага. Писна ми всичко.

Виж целия пост

R

Ентусиаст

# 628 14 ян. 2018, 23:21 ч.

Цитат на: Drako89 в нд, 14 яну 2018, 23:06

На мен хапчетата ми помагат донякъде, но стане ли някоя по кофти ситуация всичките самоубийствени мисли ми се връщат. Не че сега ги няма, но са по лесно преодолими и не толкова натрапчиви. Мен много ме убива сивото ежедневие и самотата. Но не да съм сам, а да се чувствам сам. За 11 години съм мислил какво ли не. И вече нищо не ми помага. Писна ми всичко.

Дарко ,а замислял ли си се,че самоубиството изобщо не е решение,на нещо както ти си мислиш.Разсъждавал ли си,колко болести и болка ще причини това на близките ти.А,въху това,че някой има нужда от теб.Обикновени хората с ПР сме чувствителни и самокритични,и много състрадателни ,та ако не си мислил върху тези неща помисли,може пък да тесе откаже от суицидните мисли.Както писах в предния пост и аз съм искала да ме няма и това,че има варянт ме е успокоявало,но откакто имам деца,хич не си ги мисля тези работи.Просто ще се търпи и това е,децата и близките ми зависят от мен.Да съм само аз ок,но нося отговорност за децата ми и това,как те ще израстнат и в каква среда,психическо състояние и тн.

Виж целия пост

J

Потребител

# 629 15 ян. 2018, 03:36 ч.

Али, почнах пробно, но искат ТД, а заплатата ще ми е много по-малка от обещетението. А то ми е за година.
Връзки си трябват за хубава работа. Всичко вече се е намърдало.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Паническо разстройство - 55

25 173
770

Психично здраве

Паническо разстройство - 54

33 800
895

Психично здраве

Паническо разстройство - 56

18 939
763

Психично здраве

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.