Паническо разстройство - 30

  • 67 439
  • 734
# 645
Искам да пусна тук една статия, която ужасно много ми хареса. Написана е от женска гледна точка, но важи и за мъжете, за всеки човек би било полезно да поразсъждава върху изброените точки.
http://www.maikomila.bg/%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0% … 0%B8%D1%82%D0%B5/
Виж целия пост
# 646
Хубава статия! Много ми допаднаха правилата, а толкова трудни за изпълнение ми се струват.
Виж целия пост
# 647
Дарко да се оставяш да те използват не води до спокойствие.Спокойствието,което си мислиш,че отказването от всичко матерялно в момента,след време неминуемо ще доведе отново до срив.Ти си млад,но явно от рано трябва да се оправаш сам,затова заеми позиция отстоявай си правата и полагащото ти се,за да не ти се налага след време да си в безисходица и да се молиш и зависиш от някой.Спокойствието идва с това човек да е стабилен и уверен,и да има нещочко зад гърба си.Повярвай,може и жена с 3къщи да намериш,и няма да си спокоен,ако се чустваш под чехал и зависим,и ако ти нищо не можеш да осигуриш.Живота е колело и за съжаление парите ни дават спокойствие,за нас,за децата за бъдещето,за здравето.Жертви от рода аз мога и без пари в днешно време е нереално.За да постигнеш стабилност и спокойствие трябва да си поставяш малки цели и да вървиш,към тях крачка по крачка.Лекарствата ще ти помогнат,но и ти трябва да мислиш за бъдещето.Ще успееш вярвам,че можеш.
Виж целия пост
# 648
Някой има ли отзиви за препарата Бриека?
Изписаха ми го за продължителна хронична болка както и депресивни мисли, до които доведе тя..
Виж целия пост
# 649
Моя позната пи Бриека/осъвременена лирика/. не и подейства добре. Но това са станични ефекти. При теб може и да е с добър ефект.
Дарко, за съжаление Рената е права. И психотерапията и лекарствата струват пари.  Не е нужно да си такъв алтруист и с лека ръка да махаш на всичко. Искрено ти съчувствам. Аз съм обградена и от любовта на родителите си и на детето си и на приятеля си и пак се чувствам самотна и отчаяна и имам суицидни мисли, а не ми се мисли как се чувстваш ти. Аз също съм много отстъпчива и не умея да се боря за своето си, но го отчитам като грешка. Дерзай и не се предавай.
Виж целия пост
# 650
Моя позната пи Бриека/осъвременена лирика/. не и подейства добре. Но това са станични ефекти. При теб може и да е с добър ефект.
Дарко, за съжаление Рената е права. И психотерапията и лекарствата струват пари.  Не е нужно да си такъв алтруист и с лека ръка да махаш на всичко. Искрено ти съчувствам. Аз съм обградена и от любовта на родителите си и на детето си и на приятеля си и пак се чувствам самотна и отчаяна и имам суицидни мисли, а не ми се мисли как се чувстваш ти. Аз също съм много отстъпчива и не умея да се боря за своето си, но го отчитам като грешка. Дерзай и не се предавай.
Абселютно алина.За съжаление съм убедена,че когато човек няма нищо това го вкарва в дупка.Имам познати семейства,в който единя няма къде да отиде,когато се скарат,това отключва голяма депресия и безисходица.Доста жени търпят,защото няма на къде,имам и мъже такива познати,който са създали дом при жена си,отразява им се,под чехал се чустват и тн.Просто е жестоко ,но когато нямаш нищо това те подтиска и натиска,а в днешно време всичко е пари.Хората са лоши и озлобени,семействата и връзките не здрави и нетрайни ,днес си здрав утре болен ,днес имаш приятели,утре ги няма.Затова трябва да се научим да се обичаме,и да се грижим за себе си,ако ние не го правим друг кой.Дарко живота достатъчно те е ущетил и те е ритал,та да се ощетяваш и сам.
Виж целия пост
# 651
Оффффффффффффффф, колко си права. А никак не ми се иска да е така. И аз познавам много мъже под чехъл от безизходица. Страшни сме станали жените. Баща ми е вече 48 години под чехъл, но той пък обожава мама и го прави от прекалена обич. И приятелят ми е под чехъл, макар, че той е основният носител на доходите и след смъртта на съпруга ми се грижи и за сина ми, колкото може.....Просто ме обича прекалено и се старае да не ми противоречи. Детето е основно при родителите ми, защото аз допреди 10 дни работех в чужд град и не можех да се връщам всяка вечер. Борим се с живота , както можем. Ех, поне да я нямаше тази депресия и тревожност.
Виж целия пост
# 652
Това, да нямаш, а да искаш също води до депресия. Искането на още и още води до депресия, ако не може да го осъществиш. Гледането в купичката на другия, също води до депресия... За това аз съм благодарна за това,което имам, защото,някои и толкова нямат. На принципа съм, пази си своето, ако можеш набави си повече, но не ставай роб на материалното.Но това,много трудно се разбира и възприема за нормално. Материалното е важно, но не е всичко на този свят!
Виж целия пост
# 653
Това, да нямаш, а да искаш също води до депресия. Искането на още и още води до депресия, ако не може да го осъществиш. Гледането в купичката на другия, също води до депресия... За това аз съм благодарна за това,което имам, защото,някои и толкова нямат. На принципа съм, пази си своето, ако можеш набави си повече, но не ставай роб на материалното.Но това,много трудно се разбира и възприема за нормално. Материалното е важно, но не е всичко на този свят!
Точно Дарси.Винаги ми е била странна алчноста и зависта,но са доста разпространени.Чуждо никога не бих взела,на другия канчето не гледам,но моето си е мое и така.Знам как се чуства моя приятелка ,когато се скара с мъжа си,но търпи и не надига глава защото няма къде да отиде.А знам и как аз не търпя нищо,казала съм и на мъжа ми,оплеска ли нещата вземам багажа и децата и Удома.Различно е самочуствието ,когато зад гърба си имаш къде да отидеш,или пари за да се оправиш.
Виж целия пост
# 654
Оффффффффффффффф, колко си права. А никак не ми се иска да е така. И аз познавам много мъже под чехъл от безизходица. Страшни сме станали жените. Баща ми е вече 48 години под чехъл, но той пък обожава мама и го прави от прекалена обич. И приятелят ми е под чехъл, макар, че той е основният носител на доходите и след смъртта на съпруга ми се грижи и за сина ми, колкото може.....Просто ме обича прекалено и се старае да не ми противоречи. Детето е основно при родителите ми, защото аз допреди 10 дни работех в чужд град и не можех да се връщам всяка вечер. Борим се с живота , както можем. Ех, поне да я нямаше тази депресия и тревожност.
Трудно е Али,проблема не идва от това,кой при ,кой живее попринцип.Идва от лошотията ни,много хора го напомят постоянно,други пък се възполват,че другия ще търпи ,къде ще иде и така.Май мина времето,когато не бяха важни тези неща и всичко беше общо.Но виж ти имаш дом,родители,който те обичат,прекрасно дете и приятел ,който те боготвори,ще излезеш от дупката,ако сега не е розаво ще стане само търси варянт,варянт да се за обичаш и да се научиш да се радваш на малките неща.Защото при мен поне постоянната тревожност много ми пречи на това да се радвам изобщо.Но се уча,с децата някак ми е по лесно.
Виж целия пост
# 655
Рената, аз всеки ден благодаря за това, което имам, но тази тревожност ме убива. Как може, ама как можеееееееееееее с два АД да нямам и миг спокойствие. Днес в 14 часа съм на психиатър. Вече започнах да губя надежда и безкрайно да се отчайвам.
Виж целия пост
# 656
Днес в 14 часа съм на психиатър. Вече започнах да губя надежда и безкрайно да се отчайвам.

Ааа, без тия! Няма да се отчайваш, просто всяка сутрин, като станеш от леглото избирай да вярваш, че ще се оправиш - всяка сутрин. /Все едно взимаш душ, ама за душата./ И един ден наистина ще се оправиш. Отново говоря от личен опит. Аз се лекувах две години, две години с посещения при доктор всеки месец. Ами първата година освен да мрънкам, да се вайкам и да мисля само черни сценарии, друго не правех, съответно нито доктороът можа да ми помогне, нито АД. Чиста загуба на време /и пари/. Ако сега можех да се върна назад, щях доста да наритам тогавашното ми аз! Промяната започна, когато реших, че няма накъде надолу повече и че все някога нещата ще се оправят за мен, а и за моето семейство, защото и те минават през това, няма как. Разбира се, не се оправих веднага, пак отне една година и доста смени на лекарства, но вече беше по-леко, по-друго усещането.

Аз съм пила Бриека - за мен това беше лекарството, което подейства, а и страничните ефекти от него, които се появиха при мен, бяха в пъти по-малко, отколкото на другите медикаменти. В някакъв момент го смених с Лирика - българския му еквивалент, защото съставките същите, но цената е доста по-ниска.
Виж целия пост
# 657
Алина,ама защо ми се струва,че ти изобщо не си помагаш.АД добре пии ги,ходи и на лекар,но удряи им по едно рамо.Например налагай си,насилвай се ако трябва,но решавай днес един час няма да мисля глупости,ще играя с детето,или ще оцветяваш книжка или каквото те успокоява и ще правиш всичко възможно да не допускаш лоши мисли.Знам,че в началото ще е трудно ,но при мен понякога върши работа,а и колкото по дълго пробвам толко по стойностен ми става този час.Дори съм си налагала за по ден,два да съм отпуска от натрапливости и тревога,просто си казвам няма да го мисля днес пък,каквото ще да става.Пробвай различни неща,все нещо ще е твойто,всичко е в твой ръце,а ти се предваш.Никакви такива,пробвай спорт,йога ,медитация,абе насилвай се да проваш всякви варянти,който могат да ти донесат поне малко спокойствие,убедена съм,че накрая с нещо ще се получи.
Виж целия пост
# 658
Аз бих и ще се боря със зъби нокти за апартамента ми. Заврян зет няма да стана, защото всичките тези години ме направиха твърд характер, и където не ме искат не стоя. Ако трябва хляб и сол ще ям, или ще мръзна по улиците, но няма да угаждам на някого. Правя нещата ако ги искам. Разбира се това ми е пречело също, но това са мойте ценности моят морал, така искам да живея живота си, иначе за мен няма смисъл. Не ме интересуват останалите имоти защото това са просто едни пари. След като всичко се раздаде и отихне, тези хора няма да имат нищо общо с мен и не могат да поискат нищо от мен и да поискат ще срещнат една стена.

Пък и честно казано, нямам изгледи нито за семейство, нито за свестен живот. Не мисля, че ще живея още дълго. Благодаря Ви, за хубавите думи, но това го слушам вече толкова време и всичко става само по-зле. Аз съм реалист, или болестите ще ме погубят или тая депресия. В момента се опитвам да направя последното време от живота ми максимално хубаво и каквото мога от bucket list-а да изпълня.
Виж целия пост
# 659
Дарко на колко си години?И как пък разбра,че изгледи за смейство няма?Какво значи изглед изобщо?Никой не знае,какво му готви живота.Нагледно съм виждала хора без гадже,след два месеца и с жена,че и беременна.Самата аз преди мъжа ми сериозна връзка не бих казала,че съм имала,и с никой не съм стигала до съжителство.Пък го срешнах,когато най неочаквах и най се бях отчаяла.Семейство станахме за нула време,и сме заедно от 10г.напук на всички дето викаха що бързате.Та ще живееш още дълго,защото не си срещал щастие,а трябва и ще стане.Но не трябва да се предаваш.Дерзай да излезеш от депресията,за да можеш да се насладиш на живота.Колкото до имотите,вместо да ги отстъпваш,отстоявай си ги.Продай каквото можеш,вземи баба си и попатувай.Ако състоянието и не позволява далеч,може и близо на СПА,санаториум или на каквото може,поглезия,а усмивката и ще ти стопли сърцето.Последното ако е възможно разбира се,просто ви трябва малко глезене и чист въздух.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия