Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Тема за взаимопомощ при изневяра

  • 88 753
  • 1 641
Отварям тема за едно от най-болезнените изживявания - изневярата. За болката, опустошението и празнотата, които идват след това.

Нека всички, които желаят, да споделят как се случи при тях, как са го преодолели,какви са последиците,как се е развил живота им и този на невярната половинка след това.

Опитът, казват, е най-ценното нещо. Вероятно споделените истории ще са от полза за хората, които в момента минават или са минали вече през това житейско изпитание.

Споделяйте!
Виж целия пост
# 1
Съвсем кратка ще бъда. Положителната последица е, че вече не изпитвам ревност към никого и към нищо. Отрицателните последици не съм ги мислила много... Може би съм станала цинична...  И не вярвам на никого на 100 % вече, което всъщност може би пак е към положителните последици.
Преживява се, колкото и да не му се вярва на човек.
Ние сме заедно, не се разделихме.
Не вярвам в чистата любов. Не вярвам, че около мен хората не си изневеряват.
И най-хубавата последица: научих се да мисля за себе си и да слагам себе си и моето спокойствие на първо място.
Виж целия пост
# 2
Тръгнах си.
Но не конкретно заради изневярата, а защото тя беше удобен повод.
Понякога, въпреки огромната любов, просто знаеш, че не може и не трябва да продължаваш повече така.
Изневярата далеч не е най-страшното.
Виж целия пост
# 3
Тръгнах и се върнах...повтори се и останах...потрети и сложих края.....Случи се съвсем на скоро и все още ме много боли. Боли от предателството и от това, че аз също допуснах да бъда унижена. Трябваше да му обърна гръб още след първия път. Простих, защото обичах и си мисля, че още обичам или се чувствам объркана заради болката. Единственото, което знам в момента е, че се чувствам емоционално изнасилена и че никога вече няма да имам доверие на никого, а относно това да обичам отново - струва ми се невероятно.
Виж целия пост
# 4
При мен изневярата се случи още в първата връзка, която имах.  Тогава бях на 21-22г. Много хора ще кажат, че в този "студентски" период нещата не са сериозни и не могат да имат трайни последици, но аз бих спорила. Преживях нещата тежко, защото никога не съм била популярно и търсено момиче, а ситуацията ме накара да се чувствам още по-маловажна и нежелана.  Това ме направи и особено недоверчива към мъжете и ми създаде трудности при следващите ми обвързвания. На практика сериозни такива не се случиха, докато не срещнах мъжа си (на 25г.). Добре, че той беше много търпелив и се влюби пръв Laughing
Към днешна дата сме си с него вече 5 години. Правим си и планове за детенце.

С "грешната половинка" последно се засякохме на едно спортно събитие преди година и половина някъде. Много вода изтече от нашата история и си поговорихме като вече по-зрели и олегнали хора. Той в общи линии си беше същият. Макар и вече на 32г. все още не мисли за сериозно обвързване и за деца. Повечето му амбиции са свързани с работата и кариерата.

В общи линии всеки е на път да постигне това, което е искал когато бяхме заедно. Аз да имам стабилен човек, с който да създам семейство. Той да се реализира в кариерата си и да започне собствен бизнес.

Не съжаялявам за първата си връзка. Положителното от нея, е че ми даде възможност да видя от какъв човек имам и от какъв нямам нужда.
Виж целия пост
# 5
При мен не беше точно изневяра, но ще разкажа.
С бившият ми приятел живеехме вече заедно. Аз работех на смени и често заспиваше без мен, не се засичахме понякога със седмици. Аз не се притеснявах, не ревнувах, не исках приятел, когото да мисля постоянно, защото не мислех, че в здравословно за мен и за връзката ни. Началото на февруари се разделихме по негово желание, защото не показвах любовта си и беше прав. След 2 дни се събрахме. Март месец той ми пита дали може да отиде на кино с приятели. Не ме пита, защото съм искала, просто го намираше за нормално. Казах му, че може. Вечерта преди плнуваното кино бяхме на гости при приятели, които също ми беше казал, че ще ходят с него. Момичето по едно време каза "и какво, утре ще ходиш на кино само с Гергана?". Гергана не я познавам, но ми каза, че е някаква приятелка на приятел, която точно се била разделила с гаджето си. При въпроса той се ядоса, стана, обу се и отиде в колата. Аз естествено тръгнах след него и в крайна сметка каза, че е искал той да ми каже, че всички други са се отказали и няма чувства и желания към това момиче. Отидоха на кино, всичко беше ок. Две седмици по-късно Гергана ни поканила на някаква полянка с нейни приятелки, отговорът ми беше "ти ако искаш отиди, аз не желая". Той не отиде, но няколко седмици по-късно се разделихме по негово желание без много обяснения. Вечерта след като се разделихме той пожела да се видим и ми каза, че има нещо към Гергана и не е искал да ми изневерява.
Случиха се много неща в живота ми тогава, няма да обяснявам, но 3 месеца по-късно се събрахме. Той не желаеше да ми каже какво се е случило с Гергана, а аз само това исках за да приключа историята. Имах нужда да знам, че не съм онази, при която отива когато не се получи с някоя. Не ми обясни, още не знам какво се е случило. Чувстваше се ужасно, плачеше, а аз го успокоявах, защото ме е наранил. Умно, нали... Обичах го за жалост. След това започнах да си отварям очите, виждах много неща, които преди това не ми правеха впечатление. Заспивах и се чудех дали утре няма да си събера багажа.
Е, на края ми преля чашата заради един неизмит тиган. Не можеше да си намери място и затова сам ми събра багажа Simple Smile
Надявам се на никого да не му се случва това. Тази връзка не промени много и то главно към добро. Към края и двамата не бяхме щастливи, сега и двамата сме.
Виж целия пост
# 6
Изневярата е нещо, което докато не ти се е случвало, няма как да знаеш какво е или как ще се чувстваш. Поне аз имах 100% грешна представа за нея, преди да ми се наложи да разбера реалността Simple Smile Представях си я нещо като във вицовете: Мъжът има любовница и се крие Innocent Когато го хванат има два сценария: Или си посипва главата с пепел, съжалява и остава със семейството, или обявява на жена си, че се развеждат и отива при новата тръпка. При всички положения смятах, че задължително се прекратяват или изневярата, или брака. Няма средно положение Simple Smile Бях толкова наивна и неподготвена, че реалността ме трясна като метеорит. Изобщо нямах идея, че хората, които изневеряват, лъжат и мажат до последно, само и само хем да останат семейни, хем да живеят ергенски. Това дори не ми беше хрумвало. Поради което изтраях 6 месеца да слушам много големи и опашати лъжи, някои от които направо си бяха в сферата на фантастиката. За което към днешна дата съжалявам, но пък - натрупан опит все пак Simple Smile

Бях прочела в един сайт, че когато в едно семейство се появи кофти проблем между партньорите, ако до 1 година той не се реши, няма да се реши никога. Мислех в името на децата и т.н. да стисна зъби до края на заветната година. Но се оказа прекалено дълго. На 6-я месец с гръм и трясък се разделихме по моя инициатива, после се разведохме. Още щом се разделихме почнах да живея по-добре и по-спокойно. Не мога да съжителствам в изневяра, нито след такава и въобще установих, че за мен изневярата е край на връзката при всички случаи.

Като чуя за жени, събрали се пак със същия мъж, който ги е мотал и им е въртял номера, просто чукам на дърво да не се случва никога на някоя от дъщерите ми. На мен няма начин да ми се случи със сигурност Simple Smile
Виж целия пост
# 7
Цитат
Когато го хванат има два сценария: Или си посипва главата с пепел, съжалява и остава със семейството, или обявява на жена си, че се развеждат и отива при новата тръпка. При всички положения смятах, че задължително се прекратяват или изневярата, или брака. Няма средно положение Smile Бях толкова наивна и неподготвена, че реалността ме трясна като метеорит. Изобщо нямах идея, че хората, които изневеряват, лъжат и мажат до последно, само и само хем да останат семейни, хем да живеят ергенски
И аз така си мислех, ама на!
Виж целия пост
# 8
Изневярата за мен е един изключително полезен опит. Онзи момент, в който разбираш и света ти се срива. Чувстваш, че потъваш, че не може да е истина, че има някаква грешка. Обвиненията, самообвиненията, вината, гнева, примирението... Накрая прошката. Един много дълъг път. Житейски урок, чиято цена е много болка и страдание. След който, обаче вече никога не гледаш толкова наивно на любовта и след който се научаваш да не се привързваш лесно към хората и никога да не вярваш на 100%. Изневярата беше за мен като операция от ревност и доверие. Тези двете вече не ги изпитвам. Към никой. Как беше - нещо от сорта, че живота ни удря най-силно, за да ни разполови като орехора черупка и да извади ядката... Е, изневярата учи и на прошка, но след нея връщане назад в същата връзка няма. Blush
Виж целия пост
# 9
Не можах да остана аз. Простих, но не останах.
Виж целия пост
# 10
Добавям към предишния си пост и друг случай... На мен са ми изневерявали и когато бях на 23, но от тогав поуки и последици нямаше... Единственото като резултат от онази случка е, че мразя неориентирани хора. Да, на всеки може да му се случи да е неориентиран, но никой не трябва да си позволява да наранява друг заради своята неориентираност.
Като се замисля... Изневерите болят, но сега - когато болката е минала - виждам на колко положителни неща са ме научили. И това, което искам да кажа на всички, които минават през такава ситуация е: Да  знаят, че и това ще мине, ще спре да боли и слънцето ще изгрее Simple Smile наистина! И не ровете, не търсете доказателства, причини, подробности... Те са излишни и само ще ви попречат. Вземете решение какво искате да правите с връзката и давайте напред. Не задълбавайте в мисли и разсъждения, това само пречи... И въпреки, че сега ми е лесно да давам такива съвети и го изкарвам едва ли не лесно за надживяване, искрено се надявам да не ми се случи повече, или поне - да не разбирам...
Виж целия пост
# 11
Винаги съм твърдяла че всички мъже изневеряват- поне моите са били такива.
Като встъпвам във връзка го правя с доверие. И се получава,след раздяла, рано или късно да разбера че са ми изневерили. Всички, без изкл.
И ми е много смешно, някоя тук като каже че имат идеалното семейство и при тях няма такива неща. Има, и още как, коне с капаци.

Всяка болка при изневярата е опит- или продължаваш, или дълбаеш защо се е стигнало дотук.
бнд- то ми беше изневерил с колежка, която извиках в нас, и тя дойде с една мощна девойка за бодигард, а детето спеше следобеден сън. С този ми акъл сега, не бих си го причинила. Тотална излагация от моя страна. Трудно е, боли, но ще мине, все някога- така казват другите.
Виж целия пост
# 12
Аз разбрах за изневяра и прекратих връзката. Не исках този човек повече да ме докосва. Трудно беше, но се преодолява.
Работата ми е такава, че общувам с много мъже. И знам, че няма изключения... Пробват с мен, независимо, че някои могат да ми бъдат синове или бащи.
За това и нямам намерение да създавам нова връзка... нямам доверие на никого, а не мога да прощавам.
Виж целия пост
# 13
Дари и Сараниа, подкрепям мнението ви, но в малко по-различен вид. Според мен в една връзка рано или късно се стига до изневяра. Не е задължително обаче да е по вина на мъжа. Въпреки, че повечето случаи реално са такива.
Иначе и на мен ми става смешно, когато чуя как някоя жена пламенно обяснява, че мъжът и  никога не би и изневерил. И че изобщо тя не би позволила такова нещо.
Виж целия пост
# 14
И аз бях от тези, които пламенно обясняваха (и го вярвах), че точно моя мъж не би изневерил. Колко наивно от моя страна Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия