Здравейте,
синът ми ще навърши 3 тези дни. От два месеца ходи на детска градина. Той е /беше/ много контактен, лъчезарен и надраснал годините си, разумен, приказлив, любопитен...Тръгна на градина без драма, имаше малко стъписване и сълзи в началото, но докато влезе, там не е тъгувал или плакал, дори спи следобед- до тогава никога не беше заспивал без мен. Аз го подготвях поне година преди тръгването, говорихме си и смятам, че беше подготвен, поне теоретично.
Това, което ме притеснява, е изострената му чувствителност. Разплаква се на песнички, изпада в истерия, че е свършила дадена песничка...В къщи често повтаря- Не искам на детската градина, утре няма да хода /все по-рядко, но още го казва/. И агресията- щом го взема от градина, започва да дивее, но и види ли други деца, често стиска зъби и напада, казва, че не обича други деца, искал да ги бие, да ги удря, нека плачели.
Учителката твърди, че в градината е спокоен, че според нея е напълно готов за градина. Хранел се /вкъщи и храненето стана проблем, той винаги е бил злояд, но сега е просто невъзможно да седне и да се храни с апетит/.
Как реагирам аз- разбирам превъзбудеността му, все пак там се е сдържал доста часове. Оставям го да дивее, да скача, организирам активни занимания. Когато ми каже, че не обича други деца, му казвам, че не е длъжен да ги обича, но би било забавно да си играят заедно, да поделят играчки, да са приятели. Когато ми казва, че иска да ги удря опитвам да обърна нещата и да го поставя на тяхно място, как би му било мъчно, би го боляло...тогава казва, че искал да плачат.
Притеснява се вече. Знам, че няма как такава промяна да е напълно безболезнена, но се страхувам как му се отразява. Отделно не позволява да му кажа, че съм била на работа- спомена ли го, започва да пищи. Затова няма как да обяснявам, че мама трябва да работи- не ми позволява да работя
В началото и не ми позволяваше да го вземам аз- явно в знак на протест, започваше да плаче и да търси баща си, докато го залъжа и ме гушне.
Обяснявам му, че съм спокойна, щом знам че е щастлив и си играе и т.н., но само тази агресия към децата и тази изострена чувствителност не знам дали са в рамките на естественото развитие за възрастта.
Благодаря, че че изчетохте
Виж целия пост
синът ми ще навърши 3 тези дни. От два месеца ходи на детска градина. Той е /беше/ много контактен, лъчезарен и надраснал годините си, разумен, приказлив, любопитен...Тръгна на градина без драма, имаше малко стъписване и сълзи в началото, но докато влезе, там не е тъгувал или плакал, дори спи следобед- до тогава никога не беше заспивал без мен. Аз го подготвях поне година преди тръгването, говорихме си и смятам, че беше подготвен, поне теоретично.
Това, което ме притеснява, е изострената му чувствителност. Разплаква се на песнички, изпада в истерия, че е свършила дадена песничка...В къщи често повтаря- Не искам на детската градина, утре няма да хода /все по-рядко, но още го казва/. И агресията- щом го взема от градина, започва да дивее, но и види ли други деца, често стиска зъби и напада, казва, че не обича други деца, искал да ги бие, да ги удря, нека плачели.
Учителката твърди, че в градината е спокоен, че според нея е напълно готов за градина. Хранел се /вкъщи и храненето стана проблем, той винаги е бил злояд, но сега е просто невъзможно да седне и да се храни с апетит/.
Как реагирам аз- разбирам превъзбудеността му, все пак там се е сдържал доста часове. Оставям го да дивее, да скача, организирам активни занимания. Когато ми каже, че не обича други деца, му казвам, че не е длъжен да ги обича, но би било забавно да си играят заедно, да поделят играчки, да са приятели. Когато ми казва, че иска да ги удря опитвам да обърна нещата и да го поставя на тяхно място, как би му било мъчно, би го боляло...тогава казва, че искал да плачат.
Притеснява се вече. Знам, че няма как такава промяна да е напълно безболезнена, но се страхувам как му се отразява. Отделно не позволява да му кажа, че съм била на работа- спомена ли го, започва да пищи. Затова няма как да обяснявам, че мама трябва да работи- не ми позволява да работя
В началото и не ми позволяваше да го вземам аз- явно в знак на протест, започваше да плаче и да търси баща си, докато го залъжа и ме гушне.Обяснявам му, че съм спокойна, щом знам че е щастлив и си играе и т.н., но само тази агресия към децата и тази изострена чувствителност не знам дали са в рамките на естественото развитие за възрастта.
Благодаря, че че изчетохте
