В училище е малко като в казармата. Затова винаги съм казвала на моите, че на училище и на детската площадка да не носят скъпи неща, защото и аз не искам после да се разправям, ако нещо се счупи.
Виж целия пост
Да се забранят ли смартфоните за децата от 1 до 4 клас за времето, през което са в училище?
- Публикувана: 1 дек. 2017, 10:07 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2018, 02:26 ч.
# 376
12 ян. 2018, 05:14 ч.
Много тъжно.
Виж целия пост
....
За мен не е права да иска.Каквото се прати в училище,все едно се сбогуваме с него.Аз не съм сигурна,че ще се върне с дрехите на гърба си,а...
За мен не е права да иска.Каквото се прати в училище,все едно се сбогуваме с него.Аз не съм сигурна,че ще се върне с дрехите на гърба си,а...
# 377
12 ян. 2018, 09:28 ч.
Много тъжно.
Да, роним тежки сълзи.
Виж целия пост
....
За мен не е права да иска.Каквото се прати в училище,все едно се сбогуваме с него.Аз не съм сигурна,че ще се върне с дрехите на гърба си,а...
За мен не е права да иска.Каквото се прати в училище,все едно се сбогуваме с него.Аз не съм сигурна,че ще се върне с дрехите на гърба си,а...
Да, роним тежки сълзи.
# 378
12 ян. 2018, 09:32 ч.
Случва се детето да забрави шапка,жилетка,вратовръзка или гуменки.Не е толкова трагично.Може и телефона си да забрави някой ден,няма да се учудя.
Виж целия пост
# 379
12 ян. 2018, 09:32 ч.
Вещите са вещи. Просто вещи. Уреди, които ни служат. Никога не ме е било яд за нещо счупено, особено пък в инцидент. Рядко някой си чупи вещите от любов към чупенето. Като/когато/ако се счупи нещо, намираме начин да ги заменим.. И да ме е яд и да не ме е-това не помага особено.
Имахме една такава особа-все я беше яд, че дъщеря и си скъсала дънките, защото другите деца играят, скачат, спъват се, и тя с тях. И все другите и бяха виновни, че нейното със скъсани дрехи.
В момента среден клас смартфони се раздават ей така с преподписване на договори или какво ли не. Аз дори не знам колко точно струва моя телефон.
Виж целия пост
Аз не казвам да се забранят смартфоните.Не съм против.
Дала съм на дъщеря ми телефон,но хич няма да съм учудена,ако го счупи.Точно затова не е от най-скъпите,че после да не ме е яд.
Дала съм на дъщеря ми телефон,но хич няма да съм учудена,ако го счупи.Точно затова не е от най-скъпите,че после да не ме е яд.
Вещите са вещи. Просто вещи. Уреди, които ни служат. Никога не ме е било яд за нещо счупено, особено пък в инцидент. Рядко някой си чупи вещите от любов към чупенето. Като/когато/ако се счупи нещо, намираме начин да ги заменим.. И да ме е яд и да не ме е-това не помага особено.
Имахме една такава особа-все я беше яд, че дъщеря и си скъсала дънките, защото другите деца играят, скачат, спъват се, и тя с тях. И все другите и бяха виновни, че нейното със скъсани дрехи.
В момента среден клас смартфони се раздават ей така с преподписване на договори или какво ли не. Аз дори не знам колко точно струва моя телефон.
# 380
12 ян. 2018, 09:44 ч.
Много тъжно.
Защо да е тъжно
Виж целия пост
....
За мен не е права да иска.Каквото се прати в училище,все едно се сбогуваме с него.Аз не съм сигурна,че ще се върне с дрехите на гърба си,а...
За мен не е права да иска.Каквото се прати в училище,все едно се сбогуваме с него.Аз не съм сигурна,че ще се върне с дрехите на гърба си,а...
Защо да е тъжно
# 381
12 ян. 2018, 12:56 ч.
Много тъжно.
Защо да е тъжно
Защото прозвуча така 😀 все едно зад ъгъла някой чака да види как е облечен и какъв телефон носи, за да му ги свие. би трябвало децата да се връщат живи, здрави и както са изпратени на училище. Не ги пращаме на бойно поле все пак. Казвам го в контекста на предишната история(повреден от друго дете телефон и майката не поема отговорност). За собствената им разсеяност не говоря. Миналата година едно дете счупи нарочно очилата на сина ми, получихме извинение, заплатиха новите очила и толкова. Смятам това за нормално. Не мога да приема, че трябва да отпиша всичко, което детето ми занесе в училище. Стойността на вещите също има значение точно при децата в тази възраст.
Виж целия пост
....
За мен не е права да иска.Каквото се прати в училище,все едно се сбогуваме с него.Аз не съм сигурна,че ще се върне с дрехите на гърба си,а...
За мен не е права да иска.Каквото се прати в училище,все едно се сбогуваме с него.Аз не съм сигурна,че ще се върне с дрехите на гърба си,а...
Защо да е тъжно
# 382
12 ян. 2018, 13:01 ч.
Не е задължително да е така - училището да се приема като бойно поле.
Навсякъде по света децата са еднакви. И една от характеристиките им е неустойчивото внимание, поради което често губят или забравят какво ли не и къде ли не. Те, също така, още не могат да пазят вещите си, поради което често ги чупят или повреждат. Затова не е добре да им се дават скъпи неща, които за родителите възлизат на висока стойност и са много ценни и трудно прежалими. Трябва обаче да се научат овреме на правилото за "Който чупи-купи.".
Повредената вещ може да е всякаква - не са само телефоните са рискови. Такива могат да са якета, маратонки, дънки, спортни и лични /напр. апаратче на астматик/ пособия, раници, несесери, учебници и каквото децата въобще намират за нужно да си носят. Глупаво е да се забраняват нещата по такива причини. Просто не се носи нищо скъпо и децата постепенно трябва да се научат да спазват правила и да се съсредоточават повече.
Виж целия пост
Навсякъде по света децата са еднакви. И една от характеристиките им е неустойчивото внимание, поради което често губят или забравят какво ли не и къде ли не. Те, също така, още не могат да пазят вещите си, поради което често ги чупят или повреждат. Затова не е добре да им се дават скъпи неща, които за родителите възлизат на висока стойност и са много ценни и трудно прежалими. Трябва обаче да се научат овреме на правилото за "Който чупи-купи.".
Повредената вещ може да е всякаква - не са само телефоните са рискови. Такива могат да са якета, маратонки, дънки, спортни и лични /напр. апаратче на астматик/ пособия, раници, несесери, учебници и каквото децата въобще намират за нужно да си носят. Глупаво е да се забраняват нещата по такива причини. Просто не се носи нищо скъпо и децата постепенно трябва да се научат да спазват правила и да се съсредоточават повече.
# 383
12 ян. 2018, 13:20 ч.
Аз мисля, че има разлика между нарочно и неволно. И все пак, специално за телефона, виновен е родителят, изпратил отрочето със скъпата вещ, защото докато за очила се избират най-добрите за детето стъкла, то скъпи дрехи и телефони не са чак толкова необходими.
Да не говорим, че някои деца са заплеси и често си губят суитчери, шапки и пр.
При моята дъщеря е имало случаи да не е сигурна дали това е нейното яке или дънки
А едно яке намерих следващата учебна година, въпреки че ме уверяваше колко старателно проверила в стаята за загубени дрехи.
Виж целия пост
Да не говорим, че някои деца са заплеси и често си губят суитчери, шапки и пр.
При моята дъщеря е имало случаи да не е сигурна дали това е нейното яке или дънки
А едно яке намерих следващата учебна година, въпреки че ме уверяваше колко старателно проверила в стаята за загубени дрехи.
# 384
12 ян. 2018, 13:39 ч.
Разбира се, че има разлика. Казва се умисъл и непредпазливост. И в двата случая се дължи обезщетение, обаче, т.к. е налице виновно поведение.
А необходимостта а категория твърде относителна, както отдавна е установено.
За един "най-добрите за детето стъкла" от по 300.00 лв. едното и рамки за още толкоз са си жива глупост и лиготия тъй, както за други телефон от толкоз пари. На една малка дама Лозовите дънки може да са 600.00 лв., на комшийката й по чин - 6.00 от пазара. Затова е добре да не се изземва правото на хора сами да преценяват кое им е нужно и на каква стойност ще да е то. Ако училището реши да въведе все пак някакъв критерия - да го прави. Тогава той ще е единен за всички. Но до тогава положение си е такова, каквото е. За един 250.00 лв. са джобни, за друг - половин заплата. Хубаво го е казал Буров - "Хората не се раждат равни. Различни са по всичко - по..." /който е чел, знае нататък, аз да не пиша, че ще ме цензурират/.
Лично аз не се смятам за върховен главнокомандващ, че да се разпореждам кой с какво ще си праща детето на училище. За себе си съм си решила нещата да са ми на минимума на това, което мога да си позволя, че да не ги мисля и да сме си спокойни всички у нас. Но не гарантирам, че това за друг пък няма да е прекалено.
Виж целия пост
А необходимостта а категория твърде относителна, както отдавна е установено.
За един "най-добрите за детето стъкла" от по 300.00 лв. едното и рамки за още толкоз са си жива глупост и лиготия тъй, както за други телефон от толкоз пари. На една малка дама Лозовите дънки може да са 600.00 лв., на комшийката й по чин - 6.00 от пазара. Затова е добре да не се изземва правото на хора сами да преценяват кое им е нужно и на каква стойност ще да е то. Ако училището реши да въведе все пак някакъв критерия - да го прави. Тогава той ще е единен за всички. Но до тогава положение си е такова, каквото е. За един 250.00 лв. са джобни, за друг - половин заплата. Хубаво го е казал Буров - "Хората не се раждат равни. Различни са по всичко - по..." /който е чел, знае нататък, аз да не пиша, че ще ме цензурират/.
Лично аз не се смятам за върховен главнокомандващ, че да се разпореждам кой с какво ще си праща детето на училище. За себе си съм си решила нещата да са ми на минимума на това, което мога да си позволя, че да не ги мисля и да сме си спокойни всички у нас. Но не гарантирам, че това за друг пък няма да е прекалено.
# 385
12 ян. 2018, 14:21 ч.
Е, щом има медицински препоръки за покупката на скъп телефон или дънки и щом те са жизненоважни за здравето, както очилата на дете с проблеми със зрението, ок, не са лиготия 
Все пак мамашата, пращаща детето със скъпия тел., е добре да има предвид, че може попадне в случката, описана от Вени, и другата страна да откаже да й плати жизненоважната вещ.
Виж целия пост
Все пак мамашата, пращаща детето със скъпия тел., е добре да има предвид, че може попадне в случката, описана от Вени, и другата страна да откаже да й плати жизненоважната вещ.
# 386
12 ян. 2018, 14:28 ч.
Ами за мен не е тъжно,че се прибира без суетчър,гуменки,чужда униформа и т.н.Приемам го за нормално.В процеса на израстване се надявам да елиминираме загубите до мининум 
Виж целия пост
# 387
12 ян. 2018, 14:31 ч.
Тити искаше да каже колко при тях всичко е наред, а тук е ужас.
Виж целия пост
# 388
12 ян. 2018, 14:35 ч.
Не знам къде е това там за Тити,но децата навсякъде са еднакви или почти еднакви.Т.е забравят,заплесват се,разсейват се.Деца ....
Виж целия пост
# 389
12 ян. 2018, 14:54 ч.
Аха, как ме усети.
А тя темата иначе позитивна ли беше? 😀
Виж целия пост
Тити искаше да каже колко при тях всичко е наред, а тук е ужас.
А тя темата иначе позитивна ли беше? 😀
Препоръчани теми