Възстановяване след раждане. Видове проблеми, времеви период, упражнения.

  • 15 162
  • 97
Здравейте, дадоха ми идея за тази тема, която интересува живо всички родилки. За съжаление не мога да намеря подфорум родилки, само бебета и бъдещи майки. Тоест пак майките и нашите проблеми (отделно от тези на бебетата) не са важни.

Нека всеки да сподели начина си на раждане, какви проблеми е имал, как се е възстановявал, кога е успял да се върне към предишния си предродилен режим.

Ето я и моята история. С бременността много внимавах да живея здравословно, да спортувам, да не качвам излишни килограми. Лекарите ми назначиха и диета, заради гранична кръвна захар, което допълнително ограничи килограмите. За съжаление след една доста изрядна бременност последва едно много травмиращо раждане. Имах епизиотомия и разкъсвания (5 вътрешни шева), а бебето не беше голямо.

Почти 40 дена след това, още не съм се възстановила. В началото много сериозно се напишквах, сега по-рядко, но още има моменти на изпускане на урина. Коремът ми е желе, а когато се опитвах да поспортувам ми текна кръв.
Нося стягащ колан, който ми прибра корема, и искам да си купя и корсет. За съжаление с мускулите на корема още няма прогрес.
Какви упражнения са подходящи за родилки и какви не са? Доколкото знам забранени са извивки назад и трениране на корем.  Подходящи ли са сауни и прочее загряващи процедури, които бяха забранени  по време на бременност? Колко време след шевовете може човек да почне да прави кегели ( бих искала да спра да се напишквам)? За секс прочетох различно, на мен моят гинеколог ми е забранил 2 месеца да правя секс.

Това е, споделете вие как се грижите за себе си, как се възстановявате, какви спортове, хранителни режими и други процедури си позволявате и тн.
Виж целия пост
# 1
Здравей bodybeautiful, моята история може би си я чела. Забременях 52 кг, влязох да раждам 90. Преносих със 6 дена. Знаеше се, че ще имам голямо бебе, но се е оказа, че е толкова голямо, че дори след 4 часа опити за нормално раждане, то не успя да излезе. Оперираха ме спешно със секцио. Дъщеря ми се роди 4 кг и 54 см - размери на поне едномесечно бебе. Възстановяването след операцията не беше много трудно, на третия ден можех спокойно да обслужвам себе си и бебето, без това да ми носи дискомфорт. На петия ден ме изписаха и успявах да си върша и домашните задължения. Близо седмица след раждането не изпитвах нужда да се храня, храната ме отвръщаваше. След още една седмица се премерих и тежах 78 кг. Корема ми изглеждаше така, все едно още не съм родила. Ходехме на разходки по мноооого часове и тъй като не кърмех, бях основно на цигари и кафета, само вечер се хранех. След време прецених, че не е това начина и започнах да си се храня като преди, основно с въглехидрати. Килограмите продължиха да падат и за 10 месеца успях да сваля всичко излишно и отново станах 52 кг. Макар и същите килограми, тялото ми беше много отпуснато, все още имах целулит, а кожата ми поувисна, поради бързото качване и сваляне. Започнах да правя клекове, напади и от време на време коремни преси и планкове. Вече изглеждам значително по-добре,кожата ми почти се оправи, мускулите се стегнаха. Обаче..  си останаха стриите, които са навсякъде - кръста, дупето, гърдите, бедрата, дори при подмишниците. Те найвероятно няма и да изчезнат, целулита ми обаче почти се махна. Корема ми изглежда стегнат, с едно огромно изключение. Точно над операцията ми се образува т.н кожна качулка, кожата там е увиснала и издадена над белега. Не е много, но никак не е красиво. Иначе самия белег почти не си личи, а бяха 12 шева. А около вътрешните шевове са се образували нещо като бучки, които според гинеколога ми ще се махнат с времето.
Виж целия пост
# 2
Забременях 55кг, влязох да раждам около 80кг. Позволявах си много неща, т.к. цял живот съм се ограничавала.
Раждането ми беше изключително тежко, като контракциите ми започнаха в 10ч сутринта, а родих в 3ч през нощта на следващия ден. Имам епизиотомия, множество външни и вътрешни шева, защото малкия беше високо и съответно бях час и половина с 10см разкритие и напъни, но той не можеше да слезне.

Два месеца по-късно, от тези 25 качени килограма имам да връщам 7-8, но към този момент кърмя и не искам да се ограничавам. Ям предимно ориз, картофи, месо и зеленчуци, с минимално количество мазнина. Изключила съм напълно от менюто си кафе, шоколадови изделия, газирани напитки, варива и др.
"Тренировката" ми включва качване на стълби и грижи за малкия. Правех и коремни преси, но прочетох за диастазата и реших да си дам почивка и от тях. Правя упражнения с фитбол задължително два пъти дневно по 30мин.
Виж целия пост
# 3
За мен раждането също беше изключително травмиращо преживяване, въпреки че се случи за няколко часа. Наложи се епизиотомия, а при зашиването, лекарят ми каза, че на 16-ия шев е спрял да ги брои. Така и не знам общо колко са, а и колко са вътрешните, колко външните. Още на другия ден можех да ставам, но около 40 дни не можех да сядам изобщо. Имах болки също горе-долу 40 дни. Мускулите на коремът ми се пооправиха сравнително бързо, но отпуснатата кожа до ден днешен - 4 мес. по-късно - още не се е прибрала. За сега не правя никакви упражнения. До колкото знам около 2 месеца след раждането би трябвало проблемите да отшумят.🤔
Виж целия пост
# 4
Възстановяването след всяко едно от ражданията ми върви сходно, затова ще пиша общо. И трите раждания ми бяха нормални и сравнително бързи, последното - супер бързо, 2 часа и малко. Не съм имала разкъсвания и шевове, затова веднага можех да си сядам на дупето, вземах си душ, обслужвах си бебетата. Лохии имах много дълго време, последния път към 50 дни! Секс след това - същият като преди това, няма промяна и за двама ни. Явно тъканите ми са еластични, затова и не съм се разкъсала, въпреки, че бебетата ми не бяха дребни, последният момък 3 630 се роди. Качени килограми - от 13 до 18. Не щат да си идат доброволно и това е, въпреки че кърмя интензивно, средно по около 2 години. Пазя диети и спортувам, за да вляза във форма. Предните два пъти се получаваше идеално, вярвам, че и сега ще успея.
Не бива да се бърза обаче - и със спорта, и с диетите, и със секса, и с всичко. Уважавайте телата си! На 40-я ден от раждането единственото, което съм гледала, е да се храня пълноценно и да спя при всяка възможност, за да имам здраво, щастливо и спокойно бебе. Изобщо не съм в състояние да спазвам режими или да отделя време за спорт с бебе на 6 седмици, абсурд! За напишкването каза ли на лекаря си? Защото може да е смъкване, което не се оправя с кегели. Дано не е и скоро този дискомфорт премине! Успех!
Виж целия пост
# 5
много ви благодаря момичета!
за напишкването казах на лекаря си, той каза, че са травмирани сфинктери на пикочния мехур от самата бременност/раждане. и ми изписа някакви лекарства, които обаче са само за подтискане на симптомите и аз не ги пих, защото и аз кърмя. напишкването се поооправи, но още се случва.
дано няма смъкване, той не ми е споменал да имам смъкване при първия преглед, но аз сега трябва да ходя на контролен преглед и ще го попитам. Смъкването би ли се видяло от гинеколог?

ще се концентрирам върху почиване и пълноценно хранене на този етап.
Виж целия пост
# 6
O, да! Щом нищо не ти е казал,значи нищо няма, просто от напъните са се травмирали наистина тези мускули, които "затварят" мехура, ще мине, споко! Всичко с времето си, не се тормози сега с физическата си форма, гледай да си почиваш, за да си здрава и да имаш кърма. Като се понаместят нещата, ще имаш време и за спорт.

Между другото, личното ми мнение е, че този колан, който носиш, забавя възстановяването на коремната мускулатура. Коремът участва във всички наши движения, дори само като стоиш права, това става благодарение на коремните мускули. Като подпомагаш работата им с пристягащи средства, ги облекчаваш и затова работят по-малко. Аз бих махнала всякакви колани и корсети и бих оставила тялото си да се възстанови в собствено темпо. След втория-третия месец вече е ок да спортуваш и по-активно, без преса. Ако не си влизала, препоръчвам ти да посетиш сайта на Руми Илиева за домашни тренировки. Почваш с тези за начинаещи и прескачаш всичко, което ти причинява дискомфорт и коремните преси задължително. Лека-полека ще станат нещата, но без насилие и напъване, за да не се контузиш, защото тогава пък ще трябва да спреш да тренираш за много време.
Виж целия пост
# 7
Първо раждане - забременях 55-56 кг (1.72 съм висока, за справка) - тотално безогледна работа, качих ужасно много килограми, около 23. Раждах секцио по медицински показания, но коремът ми много бързо се прибра - на изписването почти нямах вече. 5 месеца по-късно реших, че няма повече да чакам да отслабна (макар че бях посвалила - изписаха ме 68 кг; на първия ден от тренировките бях 60 кг без никакъв режим). 3 месеца по-късно бях 54 кг, а след още 2-3  - даже 53, което вече за мен е много малко, предвид ръста ми.

Втора бременност - бях оптимист, че този път нещата ще са по-добре, защото ще продължа да спортувам (не съм спирала, откакто започнах след дъщеря ми) - да, ама не. Отлепяне на плодния сак в 6 г.с. и забрана за спорт до средата на четвъртия месец. Уж внимавах как се храня, ама цъ. Поради някаква причина метаболизмът ми умира, щом забременея. В средата на 4 месец възстанових тренировките и тренирах до 2 седмица от 9 месец, въпреки това качих 23 кг (от 57 до 80). От болницата ме изписаха 76 - само скромните 4 кг бях свалила; кажи-речи теглото на бебето, плацентата и водите. Забравих, че пак беше секцио по медицински показания. Започнах с леки тренировки на 40 ден и 2 месеца по-късно се върнах към предишния си тренировъчен режим. Килограмите за момента са 63; т.е. 13 кг съм свалила от изписването досега, за 6 месеца. Както и 12 см от обиколката на ханша, 4 см от бедрата и нищожните 6 см от талията. На мен ми се виждат малко, защото исках и очаквах повече, но същевременно си давам сметка, че това е сравнително нормален темп на отслабване, особено предвид факта, че кърмя и не спазвам някакъв хранителен режим, просто избягвам джънка, както винаги. А и бавното отслабване е по-трайно и качествено - аз искам да изгоря и махна мазнините, не да загубя вода и мускулна маса и да съм skinny fat.

Проблеми - имам диастаза, все още. Поради което все още имам корем. Правя упражнения за нея; мисля да се включа и в онлайн предизвикателството "Не на диастазата!" на Ваня Висарионова от FitBabyHotMama. Уринарна инконтиненция имам още от предишната бременност, въпреки че не съм имала големи бебета, не съм раждала естествено, изобщо не знам що е то родова дейност. С втората бременност нещата се влошиха, но вече вървят към оправяне - упражненията за диастаза помагат и за слабо тазово дъно.
Колан за прибиране - и аз съм на мнение, че той всъщност пречи на нормалното прибиране на корема, а само докарва външен вид, докато го носиш. Както и стягащо бельо и тем подобни. Сауна и други такива - потенето не води до отслабване, а до загуба на вода. Ако на някого му е приятно - не мисля, че нещо пречи, но така не се отслабва.
Виж целия пост
# 8
Явно не само моето раждане е било травмиращо. Просто не бях подготвена за толкова дълго раждане и такава силна болка. Родих 26 часа след началото на контракциите, почти две цели нощи не бях спала, а в болницата само ми повтаряха няма активна родова дейност, няма разкритие и т.н. Ако бях на себе си сигурно щях да ги напсувам.

За разлика от ужасното раждане, възстановяването ми беше бързо. Два часа след раждането бях на крака и се изкъпах. Имах епизиотомия, която не ме е боляла кой знае колко и за 2 седмици се възстанови. За секса не бях питала лекарката. Около 40тия ден се чувствах готова. В началото не съм мислила за спорт, а само как да се наспя. Според мен, родилката трябва да има активна почивка и да даде достатъчно време на тялото си за да се възстанови и едва след това да мисли за спорт. Омекването на корема се оправя с времето, целулитът също намалява. Само стриите си остават за спомен. Аз се сдобих с такива по гърдите и по бедрата, но не са кой знае колко много и не им обръщам внимание. Отслабнах докато кърмя с ограничаване на въглехидратите и търпение. В момента съм по-слаба от преди да забременея и тренирам вкъщи. Истината е, че за да изглеждаме наистина добре, само с отслабване не става, защото тялото се отпуска, сваля се и мускулна маса. Вече не кърмя и гърдите ми засега са като мекици. Четох, че има шанс постепенно да си възвърнат формата, но може и да си останат така. Общо взето, единственото, което в момента не си харесвам са гърдите. Честно казанл, старая се да не ги гледам много. Grinning

Психически се възстанових след около 3 месеца. Пак бих родила нормално, вече съм забравила болката. Но за следващия път ми се иска да съм с по-добър екип и по-подготвена за това, което ме очаква. Много се надявам втория път раждането ми поне да е по-кратко от първото.
Виж целия пост
# 9
Явно не само моето раждане е било травмиращо. Просто не бях подготвена за толкова дълго раждане и такава силна болка. Родих 26 часа след началото на контракциите, почти две цели нощи не бях спала, а в болницата само ми повтаряха няма активна родова дейност, няма разкритие и т.н.

26 часа?! Мили Боже, как издържахте?!
Аз пък, да си призная, още не съм се възстановила психически, въпреки че минаха 4 месеца. Помня всичко и дори сънувам кошмари. Thinking
Виж целия пост
# 10
И аз сънувам кошмари. По едно време на магарето бях вързана за тонове, апарат за кръвно, пулсомер (това, което се слага на пръста, не съм сигурна дали се казваше така), както и ми вкарваха кислород през носа. Помня, че чух, че кръвното ми е 60/40. Изгубих близо 800мл кръв. Хемоглобинът ми от 126 беше паднал на малко над 80.
Второ ли? Не мисля. Joy
Виж целия пост
# 11
Явно не само моето раждане е било травмиращо. Просто не бях подготвена за толкова дълго раждане и такава силна болка. Родих 26 часа след началото на контракциите, почти две цели нощи не бях спала, а в болницата само ми повтаряха няма активна родова дейност, няма разкритие и т.н.

26 часа?! Мили Боже, как издържахте?!
Аз пък, да си призная, още не съм се възстановила психически, въпреки че минаха 4 месеца. Помня всичко и дори сънувам кошмари. Thinking

Ами в началото контракциите не бяха толкова болезнени и си бяха съвсем поносими. Лошото беше само, че все пак си боляха и не успях да поспя през деня, знаейки че трябва да имам сили. Цял ден засичах контракции и чаках да зачестят, но почти до последно си останаха нерегулярни и си стоях на 2см разкритие. След едно връщане от болницата, че било рано още, най-накрая ме приеха към 2 часа през нощта и в 7 родих(а контракциите бяха започнали в 4:30 предната нощ). Не знам как издържах, всичко ми беше като на филм. Когато родих, дори не помня как изглеждаше малката и дали я чух да плаче.

Нормално е, че не си се възстановила все още. Все пак са минали само 4 месеца. Стрес си е. Аз гледах да не мисля много, но в началото се събуждах през нощта и с ужас си спомнях за преживяното.

Момичета, аз избрах частна болница за да избегна негативно отношение, а всъщност точно това се случи. Голяма част от стреса, който преживях беше заради хората там. Може би и аз бях много чувствителна, но мисля, че на една родилка й е простено да е чувствителна. Съжалих, че не поисках мъжа ми да дойде в предродилна с мен. Чувствах се сама, с адски болки без да има кой да ми окаже подкрепа. Сигурна съм, че тези болки в приятна атмосфера и с човек, който да те подкрепи, се понасят много по-лесно.
Виж целия пост
# 12
И аз сънувам кошмари. По едно време на магарето бях вързана за тонове, апарат за кръвно, пулсомер (това, което се слага на пръста, не съм сигурна дали се казваше така), както и ми вкарваха кислород през носа. Помня, че чух, че кръвното ми е 60/40. Изгубих близо 800мл кръв. Хемоглобинът ми от 126 беше паднал на малко над 80.
Второ ли? Не мисля. Joy

Аз не знам колко кръв съм изгубила, но десетина дни след раждането цветът на лицето ми продължаваше да е буквално сив.
Виж целия пост
# 13
И аз сънувам кошмари. По едно време на магарето бях вързана за тонове, апарат за кръвно, пулсомер (това, което се слага на пръста, не съм сигурна дали се казваше така), както и ми вкарваха кислород през носа. Помня, че чух, че кръвното ми е 60/40. Изгубих близо 800мл кръв. Хемоглобинът ми от 126 беше паднал на малко над 80.
Второ ли? Не мисля. Joy

кошмар!!! то си е наистина страшно.
 и аз имах загуба на кръв, но доста по-малко. бях много доволна , че не ми знаят кръвната група, защото не исках да ми преливат кръв.

Аз много мога да пиша за моето раждане, но понеже бих искала да съм анонимна, изпускам детайли.
аз си следях бременността в друга държава, а раждах тук в България. Съответно си носих всички документи като идиот от там. та при раждането постоянно обсъждаха как съм нямала никакви изследвания и не съм си била следяла бремеността, аз им обяснявах, че имам много изследвания и са в ето този плик, но никой не ми обърна внимание.

най-фаталното беше според мен поискването от моя страна на епидурална (която изобщо смятах да не искам ). сложиха ми по-висока доза и аз просто бях надрусана и неспособна да участвам в раждането по какъвто и да е било начин. това постави бебето ми в опасност, тъй като в отговорния момент не можах да напъна като хората, нищо не усещах, напъвах с лице. цялото ми лице беше в кръвоизливи, и очите също, наиситна много се стараех, но не стана и не стана и бебето го извадиха с вакуум, което ме стресира безумно първите дни. аз изобщо не съм убедена, че естествено раждане с вакуум е по-добре от секцио.

мен много ме плаши това с инконтиненцията, дано не си остане така...ще погледна упражнения за тазово дъно, но аз наистина много спортувах и съм с добра мускулатура, не знам как бих могла да имам слабо тазово дъно.

Аз искам още деца, но просто не знам какво раждане да избера. Секцио ме е страх заради мен, не искам да ме режат, а естествено ме е страх заради бебето като видях колко е непредвидимо естественото раждане всъщност. с вакуум или форцепс може да се увреди бебето за цял живот (и раз). А аз не можах да устискам първия път и поисках упойка (при положение, че знаех рисковете и съм абстрактно много против), кой ми гарантира, че ще изтърпя втория път.
p.s. всъщност вътрешните ми разкъсвания са заради вакуума , според лекаря

за бюста, аз още кърмя и не знам каква ще е ситуацията, но ако е много трагична съм заделила за пластична операция. но от майка ми знам, че нейният си се е възстановил за около година с плуване и двата пъти, но тя не е кърмила много дълго. Е, момински няма да стане, но хубав бюст си става.
Виж целия пост
# 14
Продължителността на кърменето не е от значение за увисването на бюста. Бюстът  се уголемява още през бременността, съответно кожата се разтяга. Даже и жената почти веднага да си спре кърмата, ефектът ще е същия. След спиране на кърменето гърдите остават празни. Уж след това постепенно се възвръща мастната тъкан, но все пак кожата си остава разтегната и е възможно "пълнежът" да не е достатъчен.  От това се притеснявам, но из форума чета, че на много жени бюстът се е пооправил година след спиране на кърменето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия