Нито съм влюбена, не мисля и да се влюбвам скоро, но исках да споделя нещо - най-голямата глупост е да си мисли някой, че сегашната му любов е най-голямата и най-незаменимата, единствената, най-важната. Глупости.
Всяка следваща любов е по-важна, по-значима, по-силна. Хората узряват и стават по-мъдри, поне така трябва. Егоизмът обаче не намалява, напротив, усилва се, а любовта все така се отдалечава.
Това наислствено отношение към чувствата на другите хора е хем мазохизъм, хем е садистично отношение към другия човек: никой не може да ни обича толкова дълго време, само заради самите нас, това е илюзия, ние също не можем да обичаме някого дълго.
Историите за любов, онези, за които се дават съвети, правят се семинари и т.н. са просто една глупост. Обичаш днес, утре - не. Да обичаш всеки ден, е издевателство, да си обичан - също е огромна досада.
(Неслучайно пиша това, всеки потърсил Таро, го търси заради любов или както там се нарича, това наистина е безумие.)
Не е лошо всеки да определи сам за себе си какво може да даде и какво очаква, за да види пресечните точки на невъзможност.