Как ви минава денят?

Не, имах по-скоро предвид някой да те покани в добре оправена къща с претенциозни мебели, като си мисли, че малкото дете е вид кукла. Е тогава опазването на чуждата собственост вдига адреналина много.

Наслаждавах се на времето с мс, когато беше бебе. Беше бебе по учебник и ми дойде много добре да си почина от работа. После след като се роди мд започна яко да ми писва вкъщи, още повече в чужбина е по-различно и нямах целия арсенал от приятелки, с които да излизаме на разходка. Разучих се, втълпих си, че трябва да си намеря добра работа, не съм свикнала дълго да стоя "на едно място", не обичам да готвя с часове и да бърша прах. Уморих няколко саксии (с което не се гордея).
Сега логично ми липсва 8-часовия сън, с който гледам да си наваксам през уикендите. Харесвам си работата, много е динамична, налага се да ходя по различни събития - изложения, благотворителни събития, промоции, премиери на филми ... чак ми писва понякога да обикалям. Сега е сезонът на Коледните "банкети" и се налага да отида поне на 1 в седмицата.  Изморително е и честно казано не ми се "купонясва" - на клуб въобще не ми се ходи, предпочитам да ми е тихо и спокойно, с тесен кръг от добри приятели и семейство; качествена храна и напитки, да си прекарвам време с децата, но пари от небето още не са завалели; сметките трябва да се плащат.
За телевизия не остава време често, по скоро филми /сериали и то рядко.
Стараем се да излизаме уикендите и опитваме различна кухня и вина, когато имаме възможност - почивка или пътуване до желано място с децата.
Животът си тече много бързо и понякога имам чувството, че от бързане подминаваме важни моменти или не им отделяме нужното внимание.
Ако някой ме попита кои са хобитата ми, спокойно мога да заявя - спане, ядене и пиене.

Опазването на чуждата собственост зависи от възпитанието на родителите му.
Радвам се, че вече децата пораснаха до възраст, когато не ми се налага да ходя на училищни събирания, посещавам само родителски срещи, информационни вечери и родителски форум.

От еднообразието на ежедневието ме спасява това, че работя основно от дома. Така имам възможност да преместя някоя работа в друг часови диапазон и по средата на нормалното за останалите хора работно време да отида на кафе, кино или някаква друга радост за душата и тялото. Това най ми харесва- макар и в рамките на някакви зададени параметри, как точно ще мине денят ми, определям аз.

На мен ми липсва най-вече времето за мързелуване - не за купон или за театър, концерт и пр., я на такова не одим - и гледам да си го набавя при всяка възможност. Ако не са децата и работата, които очевидно изискват някакъв необходим минимум усилия и време (наблягам на "минимум", нищо, че иначе не е малко нещо този минимум ), мога и цял ден да си мързелувам с книжка в ръка в някое кафене или направо на дивана, а като ми омръзне - да се разхождам. И няма да ми е скучно. Книжката ще е криминале, разбира се, аз сериозна литература не чета.

И да, голям кеф е да имаш свободно време в работното за другите. Аз още от началото на трудовия си стаж забелязах, че много ми харесва, когато през лятото съм в отпуск, но е работен ден и мога да се размотавам в града. Не ми трябва ни плаж, ни купон, ни дявол.

Това е супер, много бих искала да работя от вкъщи, но няма как. Поисках 1 ден от седмицата, но пътят ми е час в едната посока и няма как да стане.
На кафе ходя служебно, когато почивам ходя на гости на приятелка или те идват вкъщи.
По магазини и молове въобще не обичам да ходя (прекарвам достатъчно време по работа там), всичко пазарувам онлайн.

Уф, и моят път е час в едната посока, и ми тежи това. Чисто загубено време, но няма как да имаме всички хубавини на едно място.

Само зимата губя време в път до фитнеса. През топлото време съм на две гуми и задръстванията не ми пречат, а и офисът е на 10-15 минути пеша от вкъщи и пак нямам загуба на време.
Пазарувам много често в обедната почивка, за да не губя време.

И аз с това се успокоявам. Няма как да живея "на село" и да работя в центъра, ако не пътувам толкова.
В центъра не ми се живее, а на село не плащат добре.

Мдам, няма всички хубавини на едно място. Аз хубаво шопингувах с дъщеря ми между 14 и 16ч., ама сега, нищо че е петък вечер, ще се наложи да си изработя отложената работа. Пффффффффф!!!!!!

Как го правите това с работата от в къщи? За мен е мечта. Но професията ми е такава, че няма как да стане  това към момента.
Като изляза от майчинството ми се очертава час и малко път само в едната посока до работа. Аз и преди пътувах над 30 мин с метро от едната посока. Ще го видим как ще стане. Аз съм си в провинцията, и никога не бих искала да съм другаде. Но както казахте, не плащат добре.
Иначе в момента ми е супер. Освен че ми липсва да пътуваме. Бебето се случи кротушка. Спя по 8 -9 часа пони на нощ. Приятелите ми всички са така-работа деца в къщи. Забелязвам го като тенденция. Жалко е и не ми се иска да е така. Явно трябва да си намеря по-отворена към разнообразие среда.

Професията ми го позволява. Но не е за всеки- по всяко време съм хем на работа, хем в почивка. Не мога да разделя двете сфери дори през лятото на плажа. Както мога да си позволя почивка по всяко време, така и ми се е налагало да работя вечерта на 31 декември, например.

Да, объркващо е, но е по-добре според мен. Дано някога и аз успея. Само, че не виждам как тъй като офисна работа с лични данни и документация няма как да се пренесе в къщи. Хубаво е, че хората намират начин. Все повече се обяснява как е едва ли не е много лесно да се работи от в къщи в днешното интернет общество. Но е факт, че не става ей така просто. Със сигурност има и негативи.

  Абсолютно точно и аз мога да споделя същото. На 31 декември съм търсила интернет за да изпратя обработена информация из планините. Мъкнала съм раница с лаптоп по чукарите да хвана интернет и да си свърша работата,както и на плажа. 

А каква радост е да пазиш лаптопа на плажа да не влезе пясък в него.  Но не се оплаквам-както казва Румпелцщилцхен, magic always comes with a price, но плюсовете за мен са повече от минусите.

Ако човек успее да си направи добър собствен бизнес е добър вариант, но не съм от най-предприемчивите.  На мен ми плащат, да ръся идеи и да си следвам проектите, но едва ли ще имам толкова клиенти, ако го правя за себе си.
Административната работа спокойно може да се върши от вкъщи, ако имате достъп до системите (така работя по пътя по принцип) и много хора вече работят от домовете си.  

Уиш, не дразни лъва с тоя пясък ... тук чакаме всеки момент сняг да завали.  
Я му сложи един протектив гумен калъф на тоя лаптоп и с хавлията на главата.  Моите тийнове така опазват техните машини от вода и пясък по ваканциите.

човек живи да ви оплаче с Амбър.