На кръстопът съм и не мога да реша лесно

Тя отдавна не е наред с главата, сега ли ти прави впечатление чак...

 На практика тя има ли самостоятелни нормални доходи? Няма! Има за джобни, щом работи няколко дена в месеца. Зависима ли е финансово от мъжа си? Зависима е. Ами какво иска тогава? Мъжът и да и давал пари? Ами няма да и дава. Аз ако имам син и аз така ще го уча. Щом си ги е изкарал, няма да ги дава. Нали я храни и издържа, сега и пари за кафета да и дава, че и детето да гледа тя да пие кафе. Ако работи и тя разбирам да си делят задълженията в къщата и по детето. Но щом тя не работи нейната работа е това - да си гледа детето и домакинството. Че и се тръшка, вдига скандали, изнася се...ама после бързо се връща щото парите, нали.

Здравейте,
- за споделянето прочетох и съжалявам, че сте в такова положение, наистина...
- за насърчаването - млада сте, животът е пред Вас, детенце ще боледува все по-малко и ще е все по-самостоятелно, ще се справите!
- за съвета...

Не знам честно казано какъв съвет да Ви дам. Мога да изброя грешките, които сте допуснали според мен, но след като човек не може да върне времето назад - какъв смисъл има? Човек на 20 се бунтува, прави точно обратното, на което му казват и после се учи от последиците. И Вие ще се научите по един или друг начин. В общи линии изборите, които сте направили, са предопределили следващите Ви години и не виждам да имате някакъв кой знае какъв избор.

Мога да се опитам да Ви обясня защо той се държи както се държи. Като се абстрахираме от това, че не е ОК да се държи така, да ходи по дискотеки, да казва "ти за какво си", в общи линии разбирам какво му се върти на него в главата и какво Ви се върти на Вас в главата.

Основната причина за охладняването на отношенията Ви е детето и начина на живот. Ако в училище сте имали горе долу сходно битие, дейности, занимания, дори цели, то с появата на детето сте разделили нещата - той работи и изкарва пари, Вие гледате детето и домакинството.

С този избор сте влезли буквално в две различни вселени. Знам, че са две различни вселени, защото с моята половинка направихме малко по-различна организация и имаме поглед и двамата както от бебешката вселена, така и от работно-кариерната вселена.

Големият проблем е, че двете вселени почти нямат пресечна точка и на практика двама души от двете вселени няма за какво да си говорят!

Един човек който не работи сериозна работа с перспективи за развитие няма как да разбере офисните проблеми, подливането на вода, драпането на кариеристчетата, вълнението от интересна задача или добре свършена работа, страхът, че няма да се справиш, амбицията за повече - не непременно повече пари, но повече квалификация, повече отговорност, повече реализация и т.н. и т.н. Не може да разбере вълнението от някаква привидно съвсем абстрактна (за неработещия) и далечна на всекидневния бит задача. За неработещия работата обикновено е просто "изкарваш пари". За работещият висококвалифицирана работа е много, много, много повече от това да изкарваш някакви пари! Дори проблемът с парите е по-скоро когато трудът ти не е подобаващо оценен.  

Един човек който не се занимава активно с детето няма как да разбере проблемите свързани с отглеждането на малко дете. Няма как да разбере страха при болестта и опита да вземеш решение, когато различни доктори ти казват различни неща. Няма как да разбере несигурността, че трябва да си в бойна готовност, защото не зависи от теб, когато ще се разболее детето и за колко време. Не разбират че е 24-часова ангажираност това с детето и че няма как да изместиш deadline-a (крайния срок) на "проекта" по успокояване или обгрижване на разревано бебе през нощта. Не разбират притеснението дали детето се развива с темповете, с които трябва да се развива, не разбират усилието да го научиш на каквото и да било - от гърнето до това да си мие само зъбите и да говори нещо членоразделно, да посочва правилно, да те разбира и още безброй неща по-натам. Не разбират, че трябва на практика да си изградиш не просто индивидуален подход към конкретното дете, но и дълбока връзка, което отнема месеци и години. Не разбират триумфа, когато за пръв път свърши нещо както трябва, както го учиш, дори резултатът от това нещо да е смрадлив примерно. Не разбират, че победите и успехите с детето са безкрайно по-голям триумф от най-прекрасната работа, защото има чувства към това дете. Чувства, каквито никой не може да има към работа си, дори да е безкрайно отдаден, дори да е творец, правещ едно произведение с десетилетия.  

Тези два свята нямат много какво да си кажат.

И постепенно връзката между майка и дете измества връзката между жена и мъж. И двамата се чувстват зле, чувстват се предадени, претоварени и измамени. И двамата смятат, че другия нищо особено не прави и не прави достатъчно. И двамата смятат, че на другия му е по-лесно отколкото на тях. И двамата очакват другият да се адаптира някак към ситуацията - мъжът очаква нещата да се върнат "по-старому" в някакъв момент, но те никога няма да се върнат. Жената очаква мъжът да почне да се "включва" в някакъв момент, но с всеки изминат ден става все по-трудно за него да се включи, понеже няма нито знанията, нито уменията, нито необходимата връзка и близост да се занимава ефективно с детето. И в някакъв момент вече наистина не е негова вината, че не може 15 мин. сам - просто до там са стигнали нещата, че детето му се качва на главата и/или не знае и не може елементарни неща (примерно не може един памперс да смени). Същото важи и за нея - в някакъв момент, след години извън пазара на труда и активната работа, става невъзможно да се върне в нормалния кариерен път и единствените възможности са за почасова работа (която е ненадеждна и като цяло доста по-различна) или нискоквалифицирани позиции, които като цяло са наистина ужасно гадно бачкане за мизерна заплата. Или семеен бизнес някакъв, но далеч не всеки бизнес е успешен...

За съжаление виждам много теми в този форум, които горният модел може да обясни. Има естествено и семейства, в които двете вселени са се съчетали някак и се намира или малко повече баланс или някаква пресечна точка. Но освен всичко друго Вие сте много млади, а младите хора са нетърпеливи - бързат да имат деца, бързат нещата да се върнат към това, към което са свикнали, ако не стане веднага - бързат да търсят алтернативи навън, вместо помежду си. Неговият вариант е дискотеката, пиенето с приятели, смучката. Вашият е форумът, търсенето на подкрепа за поредната "форумна раздяла" и за още по-голямото дистанциране от човек, който би трябвало да Ви е най-близката опора.

Това за мен е обяснението - съвети някакви можете да си извлечете от горното, ако го приемате за релевантно към Вашия случай.

Аномалия, тя няма доходи не по свой избор. Има желание, но явно рядко успява заради задълженията около детето. А работата на един баща е точно в този период да подпира финансово семейството. Точно както той има нужда да пийне с приятели, така и тя има нужда от кафе с приятелка. И да, нормално е да стане с неговите финанси. Той работи за пари, тя работи за семейството. И в двата случая си е труд ама неговият работен ден е 8-10 часа, а нейният е 24 и то без почивни дни.

 Бг таткото много добре е описал къде се корени проблемът. Аз също съм обяснила, че проблемът е и финансов. Той работи, изкарва си пари, издържа семейството. Като се прибере жена му мрънка и е недоволна, иска от него да гледа детето, за да ходи тя по кафета, с една дума тормози го. Хората преди да имат деца е редно да се замислят над няколко въпроса - с този партньор ли, сега ли, мога ли да си го позволя. Щом една жена сама се вкарва в ситуацията да е зависима от волята и парите на мъжа си, сама си е виновна и нямам емпатия в случая.

Благодаря. Имах нужда да прочета нещо такова

Една възрастна вече колежка, с две отдавна пораснали деца, разказваше, че докато била само с едно дете млада булка един ден се скарали с мъжа й. Може и да не им е било първото скарване и причините вероятно са били тривиални, но тя си взела багажа и си отишла без детето при родителите си. Много бързо мъжът й се появил на прага да уреди проблема и тя да се върне.
Започни работа, а когато детето се разболее му кажитой да си вземе болничен, а ти ще изкарваш парите. Малко смяна на ролите.
А сега сериозно. Започни работа. Уговорете се да се редувате за болничните. Ако имате баби и дядовци на близо може и тях да ги включите в схемата за редуване при боледуването на детето. Така ще излизате в болничен до два-три пъти годишно, което е поносимо.
Вече след като имате заплата и редовен доход пресметнете колко ви е разходът на домакинството - комунални, храна,лекарства и кой какъв дял има в общия доход. Пропорционално всеки да внася в семейната каса. Оставете си и някакви пари за лични разходи, т.нар. фонд "И аз съм човек". С приятелки може да пиете по едно кафе и да разпуснете, докато децата си играят в детски център. Така имате час, час и половина за себе си. Разбира се в това време може и да се пошляете по магазините, да отидете на фризьор... Когато работите и двамата, седнете и си разпределете задълженията - кой ще пазарува и кой ще готви, кой ще пуска пералнята и кой ще глади, кой ще води/ взема детето от градина, кой ще се занимава с плащането на сметки...

Според мен той е безотговорен и не е достатъчно зрял за да бъде баща.Не е нормално да не проявява интерес към детето си и да не се включва в грижите за него.Не е нормално Мунчо да си хвърля парите по дискотеки и к...и вместо да ги дава за детето си и жена си.Без значение дали тя работи в момента или не.Нали уж са семейство?
На нейно място аз щях да отида при родителите си и да остана там.Защото такъв Мунчо не става нито за съпруг,нито за родител и е много лош пример за детето.

Мъжът явно не намира нищо интересно в къщи, не си прекарва добре в семейството и търси развлечения на вън. Поради какви причини, той си знае, а вероятно и авторката също знае. До колко е лошо това му поведение не се наемам да коментирам.

Според мен има възможност нещата да се подобрят, стига мечтаната да иска да вложи малко усилия и да си го върне. Ако не иска разбира се изходът е ясен.
Авторке, задай си въпрос искаш ли мъжа си обратно, задай си въпрос защо не му е комфортно в семейството. Защото има един важен момент- вие преди сте се разбирали, нещо е станало и мъжът се е одалечил. Не коментирам дали това поведение е правилно или не.
За мен има момент на неразбиране и всеки си дърпа чергата към него. Разбери го какво иска, покажи му какво искаш.

Задай си правилните въпроси и действай според отговорите.

Хората в такива ситуации винаги забравят най-важното - че преди са били в добри отношения, разбирали са се и са се обичали. В някой момент нещо е зациклило и понякога това нещо е съвсем мъничко и поправимо. И нещата могат да станат както преди. Вече до колко двамата го искат и какво са готови да направят е друг въпрос.

Някои хора така и цял живот се държат инфантилно и безотговорно, безсилни и неспособни да разберат себе си и другите. Визирам съпругът, който се държи като ощипана госпожица, а не като зрял възрастен.
Съветите да му се угодничи са нелепи. Чувствителният, способен да обича човек ще опита най-малкото да влезе в кожата на човека до себе си. И ще приеме, че ситуацията е променена като спре да се тръшка "не ща пък да пораствам, да нося отговорност за дете, да имам дом и семейство". Ще си ходя по кръчми, искам си живота на свободен електрон.
Нали са семейство, двойка, всеки допълва другия, какви са тези състезания по доходи, кариери, паралелни светове. Няма нищо лошо в появилите се различни роли на всеки от двойката с появата на детето. Проблемът идва, когато единият или другият, или и двамата не желаят и най-вече не искат да разберат или да участват в света на другия.

 Ами ще ходи по кръчми, щом си има жена вкъщи, която няма друга работа освен да гледа детето му. Ако и двамата работеха и му се налагаше да взима участие в домакинството може би нещата щяха да са други. Има и още нещо - хората без живот извън дома и без занимание изпростяват бързо и темите им за разговор не са много. Бг таткото го е казал - възможно е младата домакиня просто да е скучна и да отегчава мъжа си. Особено ако темите и за разговор са как и се ходи на кафе, как иска да и дава пари и как иначе ще отиде при родителите си да живее.  

Тъкмо се връщах да допълвам предния пост, но anōmalía писала преди мен.
Та, исках да кажа на Авторката, че и тя има известна вина – трябва не да очаква той да се усети, да го въвлече в общия им живот. С лошо никога не става. Не да се свива, че той не искал нищо да прави, все работел. Той така може да си ходи по тъча винаги.
Няма как да знаем дали е кисела, дуднеща и намръщена постоянно, anōmalía. Това е двустранно – а той пък излиза, че все на работещ и уморен се прави вкъщи. При тях се чупи и от двете страни комуникацията. Тя очаква подкрепа и помощ, той очаква игра и забава цял живот. Ми няма как да стане. Трябва някъде по средата да намерят собствен комфорт.

Би трябвало и двамата родители да проявяват интерес към детето.
На авторката може би също и е скучно,ама си седи вкъщи и си изпълнява задълженията.Не е хукнала по дискотеки.
А да изпие едно кафе с приятелки не е същото ,като да се върне осмукана след цяла нощ по кръчмите.
Да имаш семейство и деца не е забавление,а отговорност и задължения.

Мда, точно този булгарише мачо ще се включи в домакинството като тръгне и тя на работа. Ще се включи дръжки, пак всичко на нея ще лежи. За жалост доста години поживях с един такъв, че и доходите ми бях повече от неговите.
Ще й стане още по-трудно като тръгне на работа, гаранция.

Следващият път като си тръгнеш при вашите,изобщо не се връщай!!!