На кръстопът съм и не мога да реша лесно

Това не е вярно. Нито мъжете са "такива", нито животът е такъв, че да казваш на млада жена, че е нормално мъж й да се прибира със смучки от поредния купон в заведение или че поведението му към нея и изобщо отношението му към семейството е нормално. Не, не е! Много жени си повтарят тая мантра, търпят цял живот, щото "мъжете са такива" и накрая резултатът е техните, не на мъжа, съсипани нерви, разбита психика, тотална загуба на усещане за значимост и самоуважение, както и безсмислен живот "ден да мине, друг да дойде". Много позитивно, няма що. И на фона на това голям подвиг, че си запазила "семейството". Може някои вкъщи да си прилагат тая глупост за мъжете и живота, ама не е много редно да я разправят на млади жени, като че ли е нещо нормално, с което трябва да се примирят. Крайно време е да се разбере, че отговорността за семейството не е само на жената и че семейството не трябва да се запазва на всяка цена, ако в него се стигне до отношения, които унижават и нараняват единия в него.
Никой не е перфектен, никъде няма постоянно лесни отношения и теч по мед и масло, но и не навсякъде проблемите са от тоя тип, нито всички хора са склонни да правят компромиси до безкрай и да се примиряват, за да може някой си да си разиграва коня, щото си бил "такъв".

Не казвам ,че е нормално.Но човек трябва да си преценява минусите и плюсовете.
Идеята ми е,че ако всяка една от нас,пишещите тук хванем и разкажем САМО ЗА НЕГАТИВНИТЕ черти в характера на мъжете си,то всички ще сме за развод.Никоя от вас не знае какви плюсове има този човек,никой не го познава,авторката също.Съдите по едни 20 написани реда,дето я верни,я не,а пречупени през призмата на нечии очи и емоции.
Не може да давате толкова кардинални съвети и да укорявате по ужасно грозен начин ,на базата на един пост.
Едно е да погледнеш отстрани нещата,второ и трето е да си в тях

Много ми е жал за хора, които смятат като болднатото. Дано не са много.
Колкото до съветите и собствения живот има много съвременни жени, които следват собствените си ценности и приоритети. И не се примиряват като мишки с "царя-плъх", моля ви се, дори в Азия вече мислят по-прогресивно.

Много драматизирате и преувеличавате нещата...
Мъжете по цял свят са си такива-мързеливички (малко или много),по възможност искат да сменят майката с жена,която да ги гледа.Те се активизират само,когато ножа опре в кокала.А за изневерите даже няма какво да говоря...
Половината от пишещите тук сигурно изобщо и не подозират какво правят благоверните им.
Случвало ми се е потребителка от форума да ми казва колко съм тъпа,че търпя мъж,който не изхвърля боклук(да речем) ,а след няколко дена да прочета пост от нея как се смее,че нейния по цял ден висял на дивана с дистанционно в ръка.
Толкова лицемерие,колкото има в този форум ,не съм виждала никъде.Може би от части ,защото сме само жени.
Просто не искам авторката да избързва и да съсипва брака си заради някакви мнения на хора,които не познават семейството и.
Защото вие си плямпате и не се замисляте,че има много добронамерени ,наивни хора,които сляпо ще повярват,че вашите семейства са перфектни,а тяхното не е ,а "трябва да бъде" ...

Ми не драматизирам, нито "плямпам" но имам коренно различно от това мнение. И не мисля, че "върха на сладоледа" е да омъжена, особено за мухъл.
Не съм чула някой да е подал молба за развод след взето мнение от форум, но има всякакви групи хора и всеки съди по подобните си.

Е това ви е грешката на всички,че вадите един цитат от цели текст и бързате да правите изводи....
А нещата в живота никога не са само черни и бели и ,повярвайте,никога не може да се определи един човек дали е "мухъл" от няколко коментара.
Грозно е да се изразявате така за напълно непознат ,който дори няма възможност да се защити.
Не съм на страна на никой,просто....написах го по-горе,хайде да не се повтарям

От негативни черти до безобразно отношение има доста голяма разлика. Няма човек на тоя свят само с положителни черти.
В темите тук се пише по това, което е дадено. Не са малко подобни примери в живота около нас, така че всеки малко от малко може да си направи изводите. Но да имаш наглостта да се прибираш при жена си и детето си със смучки от разни, докато те те чакат вкъщи, да третираш жена си като "ти за какво си", да й правиш сметка на всяка стотинка, която е похарчила за себе си, при положение, че с  дете и домакинство не е като да не влага нищо, да не се занимаваш с детето и да искаш още едно на това отгоре, за да й попречиш да се развива, и в същото време да си си решил, че няма да търпиш от нейна страна номерата, които ти самият правиш, а направо ще я изгониш - всичко това не са просто негативни черти.
Не са си мързеливички, поне тези, които са възпитани, че жените им не са обслужващ персонал. По-скоро на някои от малки им втълпяват, че жените съществуват на тоя свят, за да обслужват тях.
Споменах, че никъде няма перфектност. Но пък има разбирателство, уважение, съвсем различно отношение. Става дума за това, че хората, и жените по-специално, трябва да имат граници за компромиси и да не се страхуват, нито да се уповават на "ми те са си такива". Интересно ми е така ли ще учиш дъщеря си, ако имаш такава - да виждаш, че мъжът й я третира по описания начин, че тя се ядосва и измъчва, и ще я натискаш да не бърза да си разваля семейството, щото "мъжете са такива"? Всъщност няма да се учудя - майката на братовчедка ми цял живот е живяла така, сега така натиска и нея, и виждам резултата добре. Щото, нали, един съсипан живот и човек не е нищо, трябва "семейството" да се запази и е от жизнено значение какво ще кажат хората.

Мила,дори аз не съм такава.Просто умея да преценявам битките си,не съм казала,че си трая и се примирявам С ВСИЧКО.Нито пък съм казала,че жената е обслужващ персонал.
Да,мъжът е казал-"ти за какво си",но не знаете при какви обстоятелства,с какво чувство и тон.При някои ситуации може дори да се изтълкува като шега...
Аз не бих простила изневяра също,но има ред жени,чиито мъже си имат 1,2,3 любовници и те НЕ СА НЕЩАСТНИ от това.Доволни са,че мъжът носи пари,грижи семейството и имат много свободно време.
Всеки си има гледна точка,не натрапвайте своята
И,наистина ,не драматизирайте толкова!!!

- малко е туткав и понякога ме бави на вратата, когато излизаме;
- понякога философства повечко от нужното;
- мрази да си купува дрехи сам;
- от доброта понякога му се качват на главата.

Това е. Нищо не ме навежда на мисли за развод.
Смучките, неглижирането, изневерите и това, че й брои стотинките за шампоан + нулевата подкрепа в нейното развитие са съвсем друга история.

Мъжете са мързеливи, когато им изнася. Ако авторката го зареже, набързо ще открие кофата за боклука, мивката и пералнята.

Защото така го представяш...
Не мога,вие сте дървени философи

Ама госпожо Vervam,  аз не твърдя тук, че някой е мухъл, всеки сам ще си определи с кого живее. И не агитирам никой да се развежда, защото това е лично и много отговорно решение.
Моя приятелка имаше отвратителен брак и преди около 15 години й предложих ако направи стъпка към развод да дойде да живее в моята къща с децата си за известно време. Само предложих, не съм агитирала - тя отказа тогава. Тъкмо миналата седмица приключиха с развода си - отне повече от 15 години да реши. Но това си е нейн живот, както и описания на авторката.
Аз искам да дам моята гледна точка и приоритети ПО ПРИНЦИП, а не относно точно този мъж. Защото щом някой пише във форум очевидно търси различни мняния.

Кое представям така?
Не мога да си изсмуча от пръстите за изневери, лъжи, смучки и натиск като няма такива.
При авторката ги има.
Трябва ли да търпи и евентуално да й направи второ дете, защото "никой не бил перфектен"? То никой не е перфектен, ама всичко си има граници.

Далеч съм от драматизациите. Говориш за жени, които са ок с това мъжете им да изневеряват. Но пропусна, че авторката не е ок с това. А ако прочетеш и останалите й включвания, ще разбереш защо не го е приела като шега. И защо не приемеш, че тя също си подбира битките? Все пак след толкова време да реши да го сподели, означава, че не може да се примири. Това, което искам да кажа, е, че никой не е длъжен да търпи подобно отношение, щом не желае, и не трябва да бъде натискан да го търпи, нито пък уверяван, че животът бил такъв и мъжете били такива, защото това не е вярно. Както каза Гугъл, "такива" и "онакива" са, докато не им се покаже дебелия край.

Здравейте на останалите в темата ми случиха се толкова много неща,че не знам откъде да започна.
Все още не съм взела окончателно решение. Днес говорих по телефона с момичето с което се е виждал и е водил в апартамента. Наистина не са спали заедно,но това няма вече толкова значение. Има значение това,че той лъга и сменя версиите много пъти... За въпросната смучка момичето е различно от това, тя каза че е прекъснала контакт с него щом е почнала да го опознава и да разбира за лъжите му - как нямал връзка, кяк щял да живее сам в апартамента и т.н...
Споделих преди няколко дни със майка му, не за друго а защото тя се разделя с мъжа си поради подобно поведение ( там е много по-зле ситуацията). Говорехме си много като приятелки, неща които не съм предполагала че ще чуя от нея. И така тя ме посъветва да съм спокойна и че ме разбира изцяло понеже е минала през това. Тя говори с него - мъжа ми. Не е споделяла какво аз съм и казала, просто е ибяснила ситуацията между нея и баща му и как възпитанието на баща му е повлияло върху него и ако не иска и той да изгуби семейството си да се стяга. Аз не мога още да простя, не мога да му вярвам не знам дали го обичам. Мноооого ми е трудно да дам ли шанс .... Знам със сигурност не съм и аз идеална,но не бих си търсила внимание извън семейството и после да лъжа и мажа човека до себе си...

Дай шанс да ти е чиста съвестта. Така или иначе ще се разделите, но от теб зависи кога.