Проблеми с приятелите в училище!

  • 3 012
  • 12
Ако децата ви имат проблем с приятелите си в училище намесвате ли се.
Става въпрос за дете на 10 години, моето. Приятелчето му не иска да играе с него и на моето му става мъчно и си поплаква. Преди малко ми звани майката на друго дете и казва, че винаги когато нейното си играе с други моето плаче. Моето дете казва, че това не е вярно. Чудя се как да постъпя! Някой бил ли е в подобна ситуация. Ще ми интересно да чуя мнениял
Виж целия пост
# 1
Трудно се дават съвети за приятелство.
Кажи му да играе с други деца, това момченце не е единственото. Вместо да страда, че не играе с него да намери друга компания, или да се включи в играта на приятелчето с другите деца.
Питай го защо му става мъчно, когато приятелят му играе с други. Дали са се скарали или просто другото дете обича да играе с повече деца. Той самотен ли се чувства? Разбери по-вече подробности.
Hug
Виж целия пост
# 2
тъжно е, когато детето страда, обаче какво да направиш, как да се намесиш Sad ? на сила не можеш да накараш никого да си играе с детето ти. случвало се е с децата ми. това, което съм правила е да си говорим - че се случват такива неща, не всички могат да са ни приятели, не можем да задължим никого да си играе с нас, излишно е да им плачем и да им се молим и прочие в този дух. насърчавам да си играят с други деца и им организирам други занимания - кино, плуване, каквото е подходящо в случая. разговори с майките намирам напълно за излишни - това са отношения между децата, те трябва да ги решават. веднъж една майка ми се беше обаждала да ми се кара, че децата ни, иначе приятелчета, се скарали и моята не знам какво си направила, та тя нямало да разрешава на нейната да си играе с нея. изключително глупава ситуация! какво очакваше да и кажа или направя, не знам, но се съгласих да не разрешава на дъщеря си да си играе с моята... както и да е, мнението ми е, че единственото, което можеш да направиш е да съчустваш и обясняваш.
Виж целия пост
# 3
Принципно насърчавам щерката да има много приятели, а не само 1-2. Гледам да не се меся във взаимоотношенията й, но понякога сериозно си говорим с нея по въпроса.

Обаче явно твоето дете е по-свитичко и супер чувствително и малко трудно ще се преборите с тоз проблем... Confused
Говори му и го насърчавай да има много приятели и най-вече да не плаче пред съучениците си, че така показва слабост и един ден те ще му се присмиват.
Успех Ви желая  Peace
Виж целия пост
# 4
Смятам, че не бива да се намесваш директно в отношенията на децата. Камен имаше едно приятелче, с което много добре се разбираха. Е, случваше се от време на време да се сдърпат, но бързо им минаваше. Така до момента, в който бащата на другото дете реши да се намесва в конфликтите им, да изяснява кой крив, кой прав, да раздава квалификации и правосъдие. Тези деца така се изпокараха, че сега не могат да се гледат. Това е единственото дете, с което Камен се е бил /като изключим, че е отнесъл някое и друго хулиганско нападение, но това е друг случай/. А му беше най-добрият приятел.
По-добре насърчавай детето да си търси други приятелства. Помогни му да се запознае с нови деца на площадката или поканете на гости някой съученик. Отклони вниманието му от това дете. Мисля, че скоро ще му мине.
Виж целия пост
# 5
 Моите дечица са още малки, и не мога да говоря от позицията на родител. Но като малка няколко пъти сменях училища и мисля, че отчасти съм се сблъсквала с подобни проблеми. Когато си намериш приятел, държиш толкова много на него, че почти го ревнуваш. Мисля, че няма да е лоша идея, ако синът ти ходи на някакви извън училищни мероприятия. Например на плуване или футбол или нещи друго, което да ангжира вниманието му и да му дава възможнст да се запознае с нови хора и същевременно да буде тема за разговор със  съучениците и приятелчетата. Вярвям, че това е само период и скоро ще премине. Успех!
Виж целия пост
# 6
Моят син е почти на седем и тази година се случи да понесе подобно разочарование.С въпросното момченце са израстнали заедно от бебета и Алекс беше сигурен в лоялността му.Попадайки в една и съща предучилищна група, другото дете започна да отбягва сина ми и да предпочита един от "лидерите".Моето дете много страдаше,всеки ден за това говорехме.Казах му да поговори с другото дете защо така постъпва.Отговорът бил,че новият приятел(лидерът) поставял условия да не играе със сина ми.Успокоих детето,че ще има и много други приятели, а този вече му е доказал,че не може да се разчита на него.И че в живота за съжаление често се случва така.Започнах често да го събирам с други деца и той идеално се разбира с тях.Понякога тъгува за бившия си приятел и го споменава,още повече че се оказаха записани в един и същи клас.Не мисля да говоря с майката,макар да ми е приятелка.Тя какво може да направи?Синът ми е доста чувствителен и може би за това го изживя така надълбоко.Но такива са уроците на живота.
Виж целия пост
# 7
Принципно насърчавам щерката да има много приятели, а не само 1-2. Гледам да не се меся във взаимоотношенията й, но понякога сериозно си говорим с нея по въпроса.

Обаче явно твоето дете е по-свитичко и супер чувствително и малко трудно ще се преборите с тоз проблем... Confused
Говори му и го насърчавай да има много приятели и най-вече да не плаче пред съучениците си, че така показва слабост и един ден те ще му се присмиват.
Успех Ви желая  Peace

Уж не е свито, но е много чувсвително, което не е много хубаво, ама човека си е такъв.
Ще гледам да го насърчавам повече.
Виж целия пост
# 8
Моят син е почти на седем и тази година се случи да понесе подобно разочарование.С въпросното момченце са израстнали заедно от бебета и Алекс беше сигурен в лоялността му.Попадайки в една и съща предучилищна група, другото дете започна да отбягва сина ми и да предпочита един от "лидерите".Моето дете много страдаше,всеки ден за това говорехме.Казах му да поговори с другото дете защо така постъпва.Отговорът бил,че новият приятел(лидерът) поставял условия да не играе със сина ми.Успокоих детето,че ще има и много други приятели, а този вече му е доказал,че не може да се разчита на него.И че в живота за съжаление често се случва така.Започнах често да го събирам с други деца и той идеално се разбира с тях.Понякога тъгува за бившия си приятел и го споменава,още повече че се оказаха записани в един и същи клас.Не мисля да говоря с майката,макар да ми е приятелка.Тя какво може да направи?Синът ми е доста чувствителен и може би за това го изживя така надълбоко.Но такива са уроците на живота.

Надявам  си и принас да остаене една добра житейска поука.
Виж целия пост
# 9
И ние сме изпадали в подобни ситуации, за съжаление няма как да върнеш приятелчето му  Rolling Eyes Просто трябва да си намери друго. Питай го, кое друго дете в класа му допада и да го покани в къщи на гости например. Така децата се сближават повече.
Виж целия пост
# 10
Да, такива случки е имало при Гого, вече ги има и при Сиси. Меся се дотолкова, доколкото използвам момента да ги науча да губят с достойнство. Това е нещото на което наистина искам да ги науча. Да не приемат пораженията като провали, да не страдат повече отколкото е необходимо, да приемат нещата философски, да не намразват противниците си, да бъдат толерантни. Никога не съм си позволявала, да обяснявам случилото се прехвърляйки вината и отговорността на другата страна. Това което Марияна е казала на сина си , честно казано ме възмути. Там, дето на другото дете не можело вече да се разчита...и то при условие, че става дума за 6-7 годишни деца, които ще бъдат и в един клас...утре може пак да станат първи приятели, тогава какво?

Момчето по чието приятелство страда сина ти има право да създаде ново приятелство. Запознало се е с ново момче което в момента му е по-интересно. То има право на това, нали? Сина ти не е станал по-малко добър, интересен и т.н. . Просто в момента не е приоритет на бившия си вече приятел. Точно така, както едикое си дете не е интересно пък на твоя син ...ох, не знам дали мога да си напиша мисълта разбираемо.

И досега се налага да обяснявам ситуации и случки на Гого. Вече става дума за момичета, опитвам се да го науча да влиза или излиза от ситуации запазвайки както своето самоуважение и самочувствие, така и на отсрещаната страна.

При Сиси е същото. Тя знае, че е най-красивата и най-умната само за нас у дома. Другите деца са не по-малко умни и красиви за техните си родители. И тя плака, че Теодора едикога си не и била приятелка ... ми не знам, вече не плаче. Знае, че ако е добра т.е. ако е приятна компания, няма да остане без приятелки, и не остава. И с Теодора пак са си приятелки. И на двамата обаче не позволявам да обиждат другите, правейки се едва ли не на жертви. Naughty А пък аз да квалифицирам децата не мога посмъртно.
Виж целия пост
# 11
Да,приемам ,че може и да си права,относно класификациите на децата.Но тогава наистина така му казах,защото от година насам въпросното дете търси сина ми само заради компютъра(той няма у тях).Когато дойде в нас му е пръв приятел,всичко се изважда заради него(и аз никога не съм имала против това).Когато са в градината, изобщо не му обръща внимание,дори го избягва(пък и му казва,че е заради друго момче).Какво трябваше да кажа на детето си,да почака в ъгъла,докато на другото му се доиграе на компютъра?!Наблюдавам приятелите на по-голямата си дъщеря,която е на 12.Имаше си деца,които си бяха използвачи от малки,е и сега са такива.Предполагам ,че и като възрастни ще са такива.
Виж целия пост
# 12
Da, права си. Говорех по принцип и не съм искала да те критикувам, просто така написано /в първия ти пост/ не ми хареса и го казах. А че има деца за които говориш - има разбира се. И нечисти отношения има - хубаво е децата да се научат сами да ги разпознават.  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия