Здравейте,
Чета ви от доста време, но никога не съм предполагала, че ще дойде време и аз да споделям тук.
Накратко - на 24 съм и имам приятел (28) от близо година. В началото не беше нищо сериозно, но с времето и двамата решихме, че е време да заживеем под един покрив (неговия) и ако всичко е наред, както до сега - да създадем семейство и всички онези нормални неща, които неминуемо съпътстват един млад човек в житейският му път. Да, но моето семейство не мисли така, те никога не са харесвали нито един човек, който е заставал до мен досега. Запознах ги с въпросния господин, всичко беше наред до момента, в който не споделих какво сме решили. Започнаха се едни лекции как без годеж или брак това не може да се случи, аз къща нямам ли си, че ще се влача по хорските, те за какво го градили това жилище като сами ще си живеят в него и всякакви такива безумни реакции и изказвания, които аз честно казано не разбирам. Образована съм, работя, не завися по никакъв начин от тях, но мнението им наистина беше важно за мен, а те ме огорчиха доста с изказванията си.
Чудя се до колко е добре да се вслушваме в мнението на най - близките ни, не са ли те прекалено пристрастни и как да реагирам аз в тази ситуация? Все пак няма да се местя в Кавказ, а на 15 мин. с кола от вкъщи. Пиша тук, за да разбера аз ли не ги разбирам правилно нещата или трябва да седя до полата на мама докато не стана на 60?!
Виж целия пост
Чета ви от доста време, но никога не съм предполагала, че ще дойде време и аз да споделям тук.
Накратко - на 24 съм и имам приятел (28) от близо година. В началото не беше нищо сериозно, но с времето и двамата решихме, че е време да заживеем под един покрив (неговия) и ако всичко е наред, както до сега - да създадем семейство и всички онези нормални неща, които неминуемо съпътстват един млад човек в житейският му път. Да, но моето семейство не мисли така, те никога не са харесвали нито един човек, който е заставал до мен досега. Запознах ги с въпросния господин, всичко беше наред до момента, в който не споделих какво сме решили. Започнаха се едни лекции как без годеж или брак това не може да се случи, аз къща нямам ли си, че ще се влача по хорските, те за какво го градили това жилище като сами ще си живеят в него и всякакви такива безумни реакции и изказвания, които аз честно казано не разбирам. Образована съм, работя, не завися по никакъв начин от тях, но мнението им наистина беше важно за мен, а те ме огорчиха доста с изказванията си.
Чудя се до колко е добре да се вслушваме в мнението на най - близките ни, не са ли те прекалено пристрастни и как да реагирам аз в тази ситуация? Все пак няма да се местя в Кавказ, а на 15 мин. с кола от вкъщи. Пиша тук, за да разбера аз ли не ги разбирам правилно нещата или трябва да седя до полата на мама докато не стана на 60?!
