Кандидат снаха : американка от китайски произход

Съпругът ми от 12 години рaботи с китaйци и повечето му колеги сa му казвали, че нaмирaт нaс за еднакви. А когaто ходи тaм всички го гледaли и искaли да го пипнaт .В редките случаи ,когaто съм с него много се чудят на сините ми очи.Зaбелязaлa съм, че сa много вежливи, винaги когaто сме с детето му подaрявaт по нещо, не сa шумни, но от ММ знам, че поне в Китaй всички се държели достa освободено и нямaли много зaдръжки.
А кaк се рaдвaхa на свaтбaтa ни, бяхa точно кaто всички туристи- всеки с фотоaпaрaт или камера, на снимките все искaхa да сa отпред,нaучихa от рaз прaвото хоро и много се зaбaвлявaхa.

Нашият потенциален кандидат-зет пък е смес между германка и осетин, роден в Русия и израснал в Германия. Засега само на снимка съм го виждала, но нали и в Осетия са повечето с дръпнати очи... Но не, рус и бял, със светли очи е. Дъщеря ми казва, че е взел най-доброто от двете култури - немска и руска. Той се смята за германец, подозирам, че аз говоря руски по-добре от него. Февруари - живот и здраве, се надявам да го видим за пръв път.

В Осетия няма хора с дръпнати очи. Осетинците са са кавказки народ от ирански произход. Останалите са руснаци, грузинци и арменци.

Моят син не си доведе от Щатите момиче, но буквално до ден днешен чувства като свой брат едно момче от Непал. Не са китайци, но са азиатци. Сред представителите на толкова националности в САЩ, той живееше в една къща с тези момчета от Непал, ирландци и гърци. Непалците за него са най-невероятните хора на света - спокойни, щедри, кротки, добронамерени, честни, верни приятели и всичко прекрасно, което би трябвало да е един добър човек. Изключително впечатлен беше и вече толкова години са си скъпи един на друг с неговия приятел Нишал, както и с другите момчета и момичета азиатци. Понеже се споменават и други националности, в такава среда явно се откроява манталитета на всяка от тях, та да спомена, че за гърци сина ми не иска и да чува. Но румънци и италианци според него са много приятни за общуване, особено румънците. Ирландците са шумни пияници, а чеченците са притворени и хитри. Имало е и други националности, но от тези беше особено впечатлен като манталитет. Моят син са го смятали за американец - и на вид, и като език, а вероятно и защото той е космополитен тип човек и се чувства добре навсякъде по света, където е бил.
Нашата кандидат снаха (на другия ми син момичето), е словачка. Много фино и възпитано създание! Имат различия с нас в манталитета, но нашето семейство е малко като италианска фамилия и въпреки нейната първоначална сдържаност, тя обича да е у дома и се чувства удобно и щастлива. Хареса ни и се отпусна бързо. Сега истински се обичаме и то взаимно. Тя ми е дъщеря, наред с моите деца и приятелката на другия ми син.
На сина ми не му е особено комфортно в Словакия като цяло, обаче, а уж нали европейци, славяни... Чувства се добре с роднините на приятелката си, но не и в страната. Според мен, с какъвто и произход да е новият човек, който ще влезе в един дом, трабва да сте наистина наясно с някои специфични особености на националността, но човешката топлина и мило отношение, се разбират и приемат от всеки, независимо с какъв произход е.

Била съм в Непал преди години. Изумителна страна и хубави хора наистина. Хора от планините.
Те са били част от Индия през Средните векове, доколкото помня. После заедно с Индия са били колония на Британия. След като се освобождават се оформят като отделни държави. Но непалците нямат общо с индийците. Много добри, много отзивчиви, няма да ти искат пари, няма да просят, гледат те с едни добри очи. Там улици, сгради , всичко е като "музей под открито небе". Ако сина Ви има приятел и иска да иде, да отиде до Непал поне веднъж   Изумителна държава. Все едно се връщаш векове назад. Но технологиите са навлезли доста, защото е силно туристическа страна и има Интернет клубове и т.н. доста повече от други държави в Азия ( поне преди години това правеше впечатление) Индийците са съвсем други, нахални и доста неприятни. Все просят, все искат, иначе отгоре те гледат. Жената не я уважават особено много. Тогава ходихме и в Индия и нямаше как да не направя сравнение с непалците.

Благодаря! Приятелството им е от онова, което аз усещам като "мога да не те виждам с години, да те чувам ми стига, като се видим ще е все едно сме се разделили вчера, стига ми да знам, че те има". Те се обичат като братя. Синът ми продължава да говори с топлина и уважение за приятеля си. Пишат си. У дома има непалско знаме. Имам чувството, че съжителството с тези хора, го промени и го направи по-мъдър, по-спокоен и по-добър човек. Изобщо, пребиваването му в Америка му се отрази адски положително!
За Непал... Знае ли човек, със сигурност, ако му се предложи тази възможност да отиде след време, ще го направи. Нишал завърши и за сега живее в Минесота. Рядко се връща в Непал. Помня, че покрай земетресението някои от групата май се прибраха. Бащата на друго момче от приятелите му, беше някакъв министър от непалското правителство.

Здравей, ето моето мнение по върпоса.

Аз самата съм българка, израснала съм си в България, майка ми е българка и баща ми Иранец, който е дошъл тук 87 година да учи в Техническия (МЕИ тогава). Имам леко по-маслинена кожа и фамилията ми е различна от българските понеже майка ми е решила, че е по-интересно да използваме тази на баща ми. Това, което ми беше изключително неприятно в държанието на майката на бившият ми приятел (с когото бях 6 години) беше че постоянно ме караше да се чувствам различна, а аз реално съм си българка, нищо че баща ми е иранец. Например:

- Седим в ресторант и поръчваме. Аз си взимам свинска вратна пържола. Майката: ама във вашата култура нали не ядете свинско? -- ??? как да реагирам на това ми кажете Ям каквото си искам, баща ми също.

-Дават филм за това как най-голямото летище било не знам си къде и как иранците се опитали и те да построят също толкова модерно и голямо летище. Коментара на майка му: пха, тия па араби, как ще строят такова нещо, та те живеят в колиби. -- не знам какви колиби, но къщата на моите баба и дядо в Техеран е като тези тук в Бояна.

-На шопинг сме. Аз смея да твърдя, че много се интересувам от мода и доста разбирам от стил и се обличам по световна мода. В съшия ден си купувах дрехи, които се водят по-скъпи за бг пазара. Майка му: ама ти как можеш да си позволиш такива дрехи, не сте ли бедни? ---- баща ми е син на директор на болница а баба ми има собствен бизнес, майка ми и тя има собствен бизнес, баща ми е инженер, а аз самата имам работа, която се плаща около четири пъти над средната работна заплата, но не, трябва да сме бедни защото видиш ли, баща ми е "арабин".

-Гледам почивки, на които да заведа сина и като изненада за рожден ден. Тъй като беше зима, а и двамата харесвахме топли климати и не един път сме си говорили да отидем в по-екзотична страна, гледах нещо за Йордания, Дубай и тн. Съответно знаете, че цените в тези страни са също по-височки ако си турист. Майка му: а? как така са толкова скъпи, за какви се мислят? Айде разбирам да ходите в Норвегия или Швеция, красиви и нормални страни...

Много ми беше смешно като жената беше донесла дюнер да ям защото било арабско ядене

Само да поясня, че Иран е персийска държава и се говори на персийски, който е различен от арабски. Не говоря нито един (за жалост), но пак навсякъде ме питат : говориш ли арабски...толкова ми беше писнало, че един ден в работата подадох жалба при HR за един дето беше казал, че видиш ли, аз задължително говоря арабски. Няма нужда да казвам, че този човек беше лишен за година от коледни и годишни бонуси, от правото да го повишават и от месечни бонуси. Плюс предупреждение за уволнение и нов изпитателен срок.

Интересното беше, че майката на бившия не беше лоша жена, казваше тези неща с истинско любопитство, нямаше нотки на расизъм. Или е била добра актриса, знам ли.

Сегашната ми свекърва е наистина страхотна жена и абсолютно никога не ме е накарала да се чувствам зле или не на място, тя самата е изцяло руса, зелени очи, цялото и семейство са така, включително приятеля ми (не че е толкова от значение, но по принцип от "светли" хора съм срещала най-много неприязън към мен). Никога не ме е питала въпроси като откъде съм, откъде са нашите, а от тези въпроси просто ми се повдига вече като ги чуя.

Затова моят съвет е само да попитате дали например не е веганка да кажем, защото ако е, е редно да се приготви и такова ястие, или ако има нещо друго, което може да и е обидно лично като човек. Иначе тя си е човек като всеки, най-много ще се зарадва ако просто я приемете и покажете, че я харесвате и смятате, че сина Ви е направил правилен избор.

flowerbi, доста се посмях с разказа за " бившата свекърва ".

Yangdze,хареса ми как си описала Непал и народа, телепортирах се там

До Авторката - намирам, за много мило, че се интересуваш и вълнуваш от срещата с момичето. Доброто начало вече е поставено върху него ще градите бъдещите отношения.

Lily, чудесно е,че синът ти е имал шанса да опознае различни хора и култури.
Да намериш добър приятел, никак не е лесно.

Относно гените - азиатците имат силни гени, но не е нужно да го мислите толкова. Дано е истинска любовта им и да си живеят добре.

Аз пък не виждам какво разочароващо има в това. Аз живея в САЩ и тук има вече много деца от смесени двойки. Трябва да кажа че са изключително красиви и запомнящи се. А с жълтеникава кожа изобщо не съм виждала. Когато бях студентка, пък бях нещастно влюбена в едно момче - наполовина руснак, наполовина кореец. Такъв красив мъж и в Холивуд не съм виждала. Киану Рийвс пасти да яде. Имаше обаче дългогодишна приятелка и й беше верен, най-важното.

Определено децата на европейка с азиатец (малайзиец), са с азиатски черти и нямат нищо общо с майка си на външен вид. Тя е красива жена, тип българските моделки (без тунинг), той си е монголоиден. Децата са си като него и трите. Малко по-бели, не с маслинена кожа като бащата, но ако не видиш майката, няма да предположиш, че европейка ги е родила. Силен им е генът на азиатците, да.
А на познат българин и то як балканец, и филипинка, дечицата имат малко по-размити азиатски черти. Личи си, че има нещо, но не е така изразено както при майка българка и баща малайзиец, където са си неоспоримо азиатчета.

Празниците отдавна отминаха. Децата си заминаха. Расовият проблем не ме интересува. В смисъла на външност и характерни черти. Ако има дечица един ден се надявам да са щастливи и обичани. По-скоро ме вълнуват проблеми като това, че общуваме през език, който за момичето е матерен, а за мен чужд. Аз съм доста пряма, предпочитам истината и късите пътища. Нашето момиче е по скромно или прикрито. Не казва пряко какво иска. Може би си е женска суета- т.е. предизвикателството "познай какво искам, ако ме обичаш". Защо да го отдавам на азиатското в нея? Това, че аз съм задминала този вид флирт не значи, че и при нея е така. Като си пишем месиджи също понякога не съм сигурна в нюанса на казаното- дали ме е разбрала или е "диктатор"? Явно една гадна свекърва дреме някъде в мен. Но нямам друг начин да насочвам като една истинска българска майка "правилно" сина ми, ако не използвам нейното съдействие и сътрудничество. На него му предстои важен изпит, за който нещо се "ослушва" и момичето така пряко пое ангажимента, за който двете се разбрахме, че ми се струва жена на място. Съобщението завършваше простичко "Разбрах. Ще вземе изпита"! Благодаря, че продължавате темата. Отношенията ни са дистанционни заради огромното разстояние, но всеки съвет ме утешава.

Моят син, който е в Словакия, имаше здравословен проблем. Като всеки мъж, не му се занимава и нещата не стават добре така. Неговото момиче също пое ангажимента да се грижи всичко да е правилно в тази насока и резултатите не закъсняха. Всичко е наред, слава Богу! Помолих я, тя също така простичко обеща и изпълни обещанието си. Когато виждам, че го обича и се е отдала изцяло на връзката им, съм спокойна. Тя е сериозна и отговорна млада жена, и аз съм ѝ благодарна за всичкото внимание, с което обгражда сина ми.
Понякога се получават смешни неща. Тя говори сравнително добре български и пише също. Писането е с грешчици, но тя сама научи езика! По повод на една наша годишнина с мъжа ми, тя публикува наша снимка с много мил текст във ФБ, посланието беше на словашки и там, в едно изречение пише: Sú úžasní ľudia a milujem ich! Което предизвика такъв смях, защото на словашки "úžasní ľudia" означава "удивителни хора", а знаете какво е на български! И до днес се шегуваме с това и много се смеем когато тя е тук и като кажа на мъжа ми "ама ти си ужасен!" и почва кикот, защото знаем за какво става дума.

Аз общувам със снаха ми (американска китайка) на чужд и за мен и донякъде за нея език - английски. Вероятно е до човек, но наистина ми е трудно да комуникирам с хора, които не изразяват открито мнението си. Не искам да се съгласяват винаги с мен и да изразяват възхищение от подаръците ми, само от пресилена учтивост.
В началото на връзката им, бях изненадана да я чуя да казва, когато я питам за нещо, че той е "босът", той решава. Чудех се дали, това е някакво грешно разбиране на езика от моя страна, но аз не си представям отношенията в едно семейство като "бос-подчинен".
Отношението на роднините й към мен беше като към "валиде султан". Бях там за сватбата и станах много рано сутринта (заради часовата разлика) и отидох в кухнята да приготвя закуска и да свърша някоя работа. Това вся смут в родата. Накараха ме да седна и те да ме обслужват. Сигурно си мислеха, че това е израз на уважение и на мен ще ми хареса.
Е нещата, слава богу, не останаха такива. Снаха ми е добър и предан човек, чудесна майка, но ми е трудно да я накарам да бъде директна.
Аз избягвам да насочвам синовете си в "правилната" посока. Те си имат съпруги, с които да се съветват. Казвам, какво мисля и дотам. Моето време, да се намесвам в живота им, е минало. Бих се намесила по-настойчиво само ако става въпрос за здраве. Синовете ми обаче знаят, че докато съм жива, винаги ще съм на тяхна страна.

И аз малко не го разбирам това с насочването на синовете.