След"Чучулигата"-на екрана и в живота Любовта прилича на Бурак и Фахрие-тема 65

Тресна ме музата...

ЕДИН ВЕЛИКОЛЕПЕН ОБИКНОВЕН ЧОВЕК

„Мъжете в костюм се делят на два вида –
такива, които приличат на лордове,
и такива, които приличат на шофьори на лордове.“
Ив-Сен Лоран

Една вечер... не като всички останали.

Един обикновен човек в необикновена ситуация, на обикновено място, с необикновени мисли в главата. И едно невероятно описание на собствените чувства, гледани отстрани.

През цялото време, докато чета, не мога да се отърся от усещането, че стоя пред монитор и наблюдавам случващото се вътре в един човек. И друг път Енгин се е „поглеждал отстрани“ в разказите си, но този път е особено отчетливо. Все едно е седнал на третия стол на масата, гледа себе си и безпощадно се анализира, дори осмива.

Не вярвам в реалния живот да е попадал в подобна ситуация. Просто не вярвам някоя жена с всичкия си да го зареже. 🤣 И точно затова се възхищавам на описанието му. Това е поглед на актьор с актьорска задача – възложено му е да изиграе зарязан мъж, който все още не е прежалил бившата – и той сяда, и си представя...

Ето, затова играе толкова виртуозно на екрана, затова вярваме на героите му сто процента, затова казват за него, че не играе, а живее образите си.

Казват му: „Представи си, че се чувстваш ужасно виновен пред едно момиче и в същото време си влюбен в него.“ И той става Керим. Такъв Керим, че побърка милиони по света. Казват му: „Представи си, че не знаеш как се обича, никой не те е учил, а си отчаяно влюбен в момиче, което не те иска.“ И той става Мустафа – Мустафа, който преобърна цял един сериал с главата надолу – най-любимият „лош“ за всички времена. Казват му: „Представи си, че си грозен (ето, тук се иска наистина здраво въображение ), не можеш да общуваш с хората, живееш изолирано, сам с фантазиите си. Сега пред теб се появява едно приказно красиво момиче, което ти обръща внимание.“ И той става Тек – неподражаемия, невъзможен Тек с детските очи. И така нататък...

Явно въображението на Енгин не познава лимити. Той просто си представя и... готово. Всичко е изиграно до детайли.

Затова този разказ за мен е „актьорски“ – едно упражнение на въображението, описано от писателя „вътре в него“. Но е толкова истинско, толкова реално, че почвам да преглъщам от притеснение заедно с героя.

Както винаги, Енгин така смесва себе си с героя, че става невъзможно да се сложи разграничителна линия. Описанието на първото пушене в живота е толкова смешно, толкова нелепо, че неволно си спомняш – самият Енгин не пуши. Напомнянето, че е много трудно да се правиш, че говориш по телефон препраща в същата посока – Енгин добре знае това, той е актьор.

Интересно ми е това вмятане на костюма между другото. И на класата на ресторанта. Сякаш едновременно със съзряването на самия Енгин съзряваха и героите му – от деца, влюбени юноши и пътуващи с автобуси хипита те тръгнаха по сладкарници, ресторанти и се качиха на коли. Възмъжаха. Сякаш в разказите си Енгин проследи и синтезира своето собствено порастване. Но го описа шарено, като в изкривено огледало, здраво омесено с порастването на други хора, на приятели и познати, на измислени образи; някак на куц крак, с постоянно хвърляне погледи през рамо назад и тържествен отказ от порастване като Пипи Дългото Чорапче.

Тук вече героят му е зрял мъж „с минало“, преглътнал своите разочарования, но все още свеж и влюбчив, все още способен да губи ума и дума само от полъха на любимата покрай лицето си; все още готов на глупости като безсмислено пушене и кашляне.

И накрая не мога да не спомена отново едно от най-великолепните качества на Енгин и писането му – неговата убийствена самоирония. Просто не може да се сдържи да не се изхили над себе си – този път бебето с лигавника е удар в десятката.

И въпреки всичко, въпреки смеха и иронията, въпреки намигването, не мога да се отърся от впечатлението за великолепие, което оставя прочитането на разказа. Защото добре знам как изглежда неговият автор – като лорд, а не като шофьор на лорд (ако трябва да цитирам Ив-Сен Лоран). Лорд, който владее до съвършенство изкуството да бъде сериозен, без да се взема на сериозно; който знае цената си и не се притеснява, че някой може да го помисли за евтин; който се превива от смях, докато гледа в огледалото.

Обичам те бе, чаровнико! Няма втори като теб.