"Семейството е всичко....."

  • 10 805
  • 52
# 45
Семейството е както си го направите. Има семейства за чудо и приказ, които си помагат в беди, опора са си по пътя, обичат се и се разбират и топлина и уют и разбирателство цари... Има и семейства, които са тотално раздрани от завист, комплекси, отмъстителност, злоба и високомерие. Въпрос на сходства между характерите е най-вече. Като не си пасваш с даден човек, не си пасваш и това е. И това, че ти е кръвен роднина не просто не улеснява нещата в такива случаи, а напротив. Да си свързан кръвно с човек, с който виждате света по тотално различен начин, е един вид наказание...
Виж целия пост
# 46
Обикновено във всяка по-голяма група - дали това ще бъде семейство, компания, клас съученици или друго, има някакъв мотор, който движи нещата, поддържа връзката жива и дава тон. И много често става така, че когато този мотор се умори групата се разпада. Или пък той престава да бъде авторитет, намесва се някой друг и разваля групата или я хвърля в хейт и интриги. Много често семейните събирания се разпадат, когато умрат най-възрастните, а и когато родът се разраства вече стават много хора и загубват връзка един с друг. Освен това животът стана много по-динамичен и предлага много повече интересни занимания, на хората не им е до събиране с други хора. Помня, в моето детство нямахме даже и телевизор - седяхме вечер с майка ми и баща ми и играехме карти или четяхме нещо на глас - оттогава и как Сийка е една от любимите ми героини. След това започнахме да гледаме заедно телевизия. След това започнахме да гледаме индивидуални телевизори, сега си седя пред компютъра и се занимавам с каквото ми е интересно и с никого не ми се говори...
Виж целия пост
# 47
Обикновено във всяка по-голяма група - дали това ще бъде семейство, компания, клас съученици или друго, има някакъв мотор, който движи нещата, поддържа връзката жива и дава тон. И много често става така, че когато този мотор се умори групата се разпада. Или пък той престава да бъде авторитет, намесва се някой друг и разваля групата или я хвърля в хейт и интриги. Много често семейните събирания се разпадат, когато умрат най-възрастните, а и когато родът се разраства вече стават много хора и загубват връзка един с друг. Освен това животът стана много по-динамичен и предлага много повече интересни занимания, на хората не им е до събиране с други хора. Помня, в моето детство нямахме даже и телевизор - седяхме вечер с майка ми и баща ми и играехме карти или четяхме нещо на глас - оттогава и как Сийка е една от любимите ми героини. След това започнахме да гледаме заедно телевизия. След това започнахме да гледаме индивидуални телевизори, сега си седя пред компютъра и се занимавам с каквото ми е интересно и с никого не ми се говори...

Точно.
Всеки си има свои занимания и старите семейни събирания са отегчителни и нежелателни за повечето хора.
Виж целия пост
# 48
Не съм фен на разширеното семейство.
Родители и деца стигат.
Няма полза от много калабалък.
С моите роднини съм минимизирала контактите и съм много добре.
Подозирам, че и аз съм така. Но понеже аз съм едно дете, майка ми и баща ми също нямат братя или сестри, аз никога не съм имала много близки роднини и на моменти завиждам на тези с големите разширени семейства за купоните, когато се съберат по празници, например. Но все пак, подозирам, че това е само синдром на "у съседите тревата е по-зелена", а в действителност съм като теб. 

Аз съм с такива роднини /не казвам семейство, защото за мен семейството сме аз, ММ и децата - другите вече са роднини/. Да ти кажа едно време беше хубаво - на празниците се събирахме, хапвахме, пийвахме, смеехме се, пеехме и т.н. Беше наистина забавно. Но сега вече нещата са различни. Тези сбирки не се приемат, като удоволствие, а са си задължение. И всяка година все повече тежи, защото родата наистина е голяма. Всяка Коледа например трябва да купя купища подаръци за баща ми, баба ми, сестра ми, зет ми, племеника, леля, чичо, братовчеда и жена му. Добре, че се скараха преди години с другия ми чичо, че и от там още 5 човека. Като сложим родата и от страна на ММ става страшно. Отделно, при толкова много хора, винаги има някой, който за нещо е обиден, някой нещо се е засегнал и т.н. И идва един момент, в който това става адски досадно и натоварващо. А на всичкото отгоре се случва и това:

Цитат
Примерно ако днес няма да успее да отиде някой да си вземе дрехите от химическо, задължително се звъни на някой друг да я свърши тази работа. Удобно, неудобно няма значение. Трябва да се свърши. Те буквално зависят един от друг и това малко ме притеснява понякога, но май може да се преглътне.

И обикновено не мога да поканя на гости само баба ми и баща ми примерно, защото баба ми веднага започва да ми натяква, че леля ми щяла да се обиди, че и тя не е поканена. Или не мога да купя 5 пържоли, за да си изпечем с ММ на двора за нас, защото докато се пекат цялата рода са дошли и са седнали, и пържолите няма да стигнат за всички. Накратко - винаги цялата рода върви в пакет и няма мърдане

А по темата - семейството не винаги е най-важното. С БНД никога не ми е било приоритет семейството, защото ние реално си бяхме на принципа "всеки за себе си" и семейство, в пълния смисъл на думата никога не е имало. Сега с ММ е съвсем различно и на този етап за мен семейството наистина е най-важно. А връзките с роднините вече са ми на ниво "каквото повикало, такова се обадило". Точно поради тази причина вече почти 11 години не говоря с майка ми.
Виж целия пост
# 49
Преди години имах пред себе си пример на семейство, което беше много задружно. Синът и щерката си купиха жилища в близост до маминка. Сестричката на маминка живееше в другия край на София, но затова пък служебният автомобил на фирмата, в която маминка беше назначена за управител се ползваше, за да може сестирчката да бъде доставена до маминка или до друго местопредназначение. Съответно цялата рода  беше назначена във фирмата на определени длъжности. Някои работеха наистина (в смисъл стояха по час-два във фирмата и си тръгваха), други само се водеха по документи. Всчки останали служители, които сме извън семейството бяхме неудачници, невежи, мързеливци (които работехме по 5-6 часа извън работно време почти всеки ден без допълнително заплащане) и т.н., които реално мъкнехме фирмата на гърбовете си, но това не се забелязваше. Собствениците на фирмата имаха и друга фирма и в общи линии не се впечатляваха много-много какво се случва. Стигаше им да си прибират парата и г-жа Управителката да не ги занимава чусто с проблемите на фирмата. Нея това я устройваше перфектно. Обзаведе си дома, тези на децата си също - с пари от фирмата, от нашите заплати, които за разлика от техните не се повишаваха.
Резултат: не знам съдбата ли се намеси (ако има такова нещо като съдба), но в един момент на задружното семейство започна да му се връща за злобата към всички извън семейството. Започнаха един по един да се разболяват, някои починаха от тежки болести, синът се оказа стерилен, жена му го напусна и т.н. Разпад, който според мен си беше наказание за злото. Аз напуснах и вече не знам какво се случва със семейството, но дочувам от познати, че персоналът е изцяло подновен с хора, които не си дават много зор и съответно и фирмата върви надолу.

Не искам да кажа, че задружните семейства като цяло са от този тип. Просто си спомних за конкретен пример. Смятам, че задружността в едно семейство е нещо чудесно, ако не стига до аномалии.
Виж целия пост
# 50
Семейството е много, но, разбира се, че не е всичко. Живот без приятели би бил живот с една огромна дупка. Както и без удовлетворение от това, което правиш, работиш, без любима книга за някои, без спорта за други и т.н. А и тъй като не избираш роднините си, понякога може и да си несъвместим с някои от тях, така че би било доста тежко, ако те са ти всичко...
Виж целия пост
# 51
Нека и аз изкажа мнение.
Семейството е Всичко докато всеки един член от него има полза и изгода от това!
Връзката Майка - Дете е най - силна, но пък е едностранна.
За съпрузи ситуацията е ясна, ежедневно четем в съседните теми.
Относно братя:
Горе прочетох, че в днешно време всички са егоисти. Нима едно време не са били? Всеки му са известните братоубийствата преди столетия и хилядолетия в най-могъщите империи, с цел наследяване на трон и власт  (респективно лична изгода). Нима сега е по-различно?
За каква сплотеност и каква връзка говорим?  
Виж целия пост
# 52
На мен семейството (т.е. аз, мъж, деца и куче) са ми безусловен приоритет номер 1 в краткосрочен и дългосрочен план. Но не са ми всичко. Важни са ми роднините, приятелите и кариерата. Държа да имам свой свят, път и цел, с които да се развивам, ММ и децата също, споделяме  и съпреживяваме заедно, но не сме се вкопчили един в друг.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия