Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LII

Препоръчвам Bonjour Anne / Париж може да почака/   https://www.imdb.com/title/tt4429194/

Оооо да. Такива вкусотии хапват в този филм, така че Ви съветвам да се наядете преди да го гледате. И туй вино така го пият, че на мен ми се допи. А не употребявам и капка алкохол. Никакъв. Хубав е филма.

Гледах "Solo: A Star Wars Story" и не съм впечатлен.

Опитах да изгледам
Madame https://www.imdb.com/title/tt6045466/
и
Suntan https://www.imdb.com/title/tt3954660/?ref_=nv_sr_1
но... не ми се получи

Сега съм нагласила Les petits mouchoirs https://www.imdb.com/title/tt1440232/?ref_=fn_al_tt_1
Дано да е по-сполучлив.

Гледах Ден на труда . Хареса ми.  Великолепна Кейт Уинслет.

Гледах "Solo: A Star Wars Story" - много ми хареса ама то аз съм си фен:).

De battre mon coeur s'est arrêté

Като за начало, способът на гледане- разделих си го на порции, не с цел и идея, но просто чак днес настъпи деня за точно този филм след няколко опита. Френското кино е различно от всяко друго и изисква нагласа и настроение. На мен поне не ми се получава да се прибера от работа в 8, да ям, да зяпам нещо смешно и в 10 да седна да гледам. Французите просто не правят филми, в които да избягаш от (често) сивия си делник. Техните истории не са историите, които си мечтаем да ни се случат. Те, за съжаление, са историите, които ни се случват. И ако в един филм ти поднасят нещо, което те потриса, но и те успокоява, че поне теб не те е застигало, то в друг ще ти изтръгнат сърцето, карайки те отново да преживееш нещо, което никак не искаш да си спомняш. Не задължително с конкретната история, може и съвсем бегла вметка да е, някъде из многото реплики, сцена единична, която вади спомени, страхове, желания. Така и с мен- още първата сцена при първия опит, и просто нямаше начин точно този ден да гледам това. Спрях го и изрових нещо от синемавизията.
Втори опит- потръгна ми. И заспах.
И така до днес, когато изгледах, навързах си емоциите от трите опита и сядам да пиша. Без детайли по сюжета . Повечко за формата, в която ни е поднесен той, защото, ако гледате внимателно и дълго-предълго като нас, изкристализират няколко истории в историята:
1) социалната история- френското гето, френската дребна и не толкова дребна престъпност. Емиграцията. Ненаградената със специален термин, но много реална сегрегация във френското общество- арабите и африканците спят в коптори, а незначителни френски гангстери ги гонят като улични псета. Тези гангстери пък са  поколенчески такива- роден в предградията, си оставаш там завинаги
2) семейната драма- сложните отношения дете/родител са там още от първата сцена и присъстват плътно и задушливо до последната минута в тази толкова прекрасна финална сцена. Сложно да обичаш. Още по-сложно и невъзможно да мразиш. Греховете на бащата, наследени от сина. Кръговрат на нищетата, който бива мъчително прекъснат. Но дали? Има ли изкупление в тази история? Има ли изкупление в която и да било семейна история?
3) Любовния филм- какво ни събира? Какво ни разделя? Къде е силното чувство- в ръката, прокарана по облечен в копринени чорапи крак, или в колебливата целувка, положена върху неподадена буза? Коя е Жената? Тази, която буди поривите на тялото, или тази, която предлага тих пристан на душата?  Има ли правилен избор? Или ние всъщност не избираме, а биваме избрани? От всички линии в комплексната текстура на филма тази е най-неясна. И най-поетична.
4) темата за силата на изкуството- достъпно ли е то за всички или завесата се повдига само пред малцината избрани? Достатъчен ли е талантът, за да те издигне от калта? Тук за разлика от Ивз аз не мисля, че Тома е посредствен, а чисто и просто лишен от възможност да култивира таланта си. И желанието му да гони изплъзналата се в детството възможност не е амбиция, а чиста и всепроникваща любов към музиката. Това се вижда и усеща през цялото време- в ръцете, които не спират да пробягват по невидими клавиши, в усмивката, когато акордите на пианото звучат в главата му. Фрустрацията му е не резултат от непремерена амбиция, а от неъзможността да излее затворената в тромавите пръсти любов. Не знам дали се забелязва чсно, но този толкова агресивен, толкова неуравновесен човек нито веднъж не удари неподчиняващото му се пианото, така както никога не удари невъзможния си баща. Защото ги обичаше.

За Ромен Дюри не мога да кажа нищо по-красиво и описателно от казаното вече, само ще добавя за непознаващите го, че както едновременно суровата му и рафинирана външност, така и излъчването му са много близки до това на великолепния Даниел Дей-Луис. И макар единия да е коронован за най-великия съвременен актьор, а другият да е неизвестен на мнозинството французин, магнетизмът им е абсолютно сравним. И глеайки този филм, се сещах ту за "Боксьорът", ту за "Балада за Джак и Роуз".
Урците по пиано пък все ме връщаха към Хенеке и неговата "Пианистка". И тук, и там учителката се влюбва- дали в своя ученик или в красотата на неговия талант, отговорът е индивидуален за всеки зрител. Ако желаете да намерите своето тълкуване, отделете една свободна вечер за "Сърцето ми спря да бие".

Изключително добър филм!

Гледах руския Колектор. Един мъж, една стая, тип One man show. Подобен на Locke с Том Харди. Дори по-добър от него. Историята беше по-добра и по-грабваща още от първата минута. Locke на мен ми беше една идея малко въздлъчко като за този стил филми.

А аз гледах Locke преди няколко дни. Стар филм е, учудвам се, че съм го пропуснала. Хареса ми.

Препоръчвам 13 reasons why 😊

Благодаря за препоръката за "Сърцето ми спря да бие". Гледах го, хареса ми, обичам френското кино!

А аз благодаря за препоръката за три филма:
https://www.imdb.com/title/tt0385267/ - В добра компания
https://www.imdb.com/title/tt0406046/?ref_=nv_sr_2 - Магията на обикновените дни
https://www.imdb.com/title/tt1615160/?ref_=nv_sr_6 - Чужденецът
И трите са различен жанр, но явно бях улучила точното настроение за всеки и много ми харесаха.

The Grand Seduction е най-забавната и свежа комедия, която съм гледала от доста време насам. Простичкият и тривиален сюжет, завъртащ се около една добре конструирана и същевременно крайно нелепа игра на съблазняване и ситуиран в малко рибарско градче в затънтен Нюфаундленд, работи безотказно поради една проста причина- самото градче е повече от прелъстително изкушение. Дивата природа, уникалната красота на морето, обикновените жители и топлите им взаимоотношения, малките лудости на всеки отделен персонаж- всичко това така органично запълва двата филмови часа, че не се и усеща как филмът е свършил и вече се радваме на щастливите комини в последната сцена, сякаш броени минути след като сме фиксирали оранжевата котка в първата.
Набързо за сюжета- в малкото градче няма работа и единственият шанс да бъде спасено от обезлюдяване е откриване на фабрика за преработка на отпадъци. За тази цел обаче в градчето трябва да има постоянен лекарски кабинет и няколко ентусиасти начело с Мъри (Брендан Глийсън) се заемат да убедят временно заточения на острова Пол, че е попаднал в рая на земята. Сблъсъкът на местните, никога не стъпвали на континента, с разглезеното градско момче води до редица недоразумения, които ни карат да се заливаме от смях, а на моменти да си спомняме за собствените си баба и дядо на село, при които сме прекарвали вълшебни лета в детството. Уроци по крикет, лов на замразена риба, странни обриви и подслушване на телефонен секс- това са само част от перипетиите в далечните северни води, които Брендан Глийсън и страхотните му партньори в приключението ни поднасят за два часа. Филмът е прекрасно носталгичен,  омагьосващо сантиментален и ухае на море. Препоръчвам ви го с усмивка.

Бандитките на Оушън - голяма скука, никаква интрига, никаква комедия..
Джурасик свят - рухналото кралство: става за убиване на време, но не е нищо особено. Никакво 3D, прекалено силен звук, нищо оригинално.