Northanger Abbey / Абатството Нортангър (2007)
http://www.imdb.com/title/tt0844794/
.....ако харесвате романите на Джейн Остин
Виж целия пост
http://www.imdb.com/title/tt0844794/
.....ако харесвате романите на Джейн Остин
Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LII
- Публикувана: 27 дек. 2017, 16:05 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2019, 15:57 ч.
# 450
3 юли 2018, 14:54 ч.
# 451
4 юли 2018, 10:51 ч.
Forever My Girl / Завинаги моя (2018)
http://www.imdb.com/title/tt4103724/
Много приятен ,романтичен филм
Виж целия пост
http://www.imdb.com/title/tt4103724/
Много приятен ,романтичен филм
# 452
5 юли 2018, 02:09 ч.
Страшно много съм изостанал, съжалявам, че не пиша както преди, но това е положението.
В почивката от световното понаваксах съвсем малко
Боговете на Египет (Gods of Egipt)
http://www.imdb.com/title/tt2404233/?ref_=nv_sr_1
Не ми хареса. Един филм гробница за милиони с безумния си сюжет и ефекти. Само Николайчо и Елоди (богинята на любовта) спасяват продукцията от още по-грандиозен провал.
Дивергенти 3: Предани (Allegiant)
http://www.imdb.com/title/tt3410834/?ref_=nv_sr_3
Един не лош край на една изненадващо добра НФ трилогия. Лично на мен ми допадна, разбира се без да е нещо специално. Заслужава си вниманието.
Отмъстителите: Война без край (Avengers: Infinity War)
https://www.imdb.com/title/tt4154756/?ref_=nv_sr_1
Най-добрия филм от Отмъстителите безспорно. И изобщо един от най-добрите филми по комикс. Всичко са изпипали до най-малкия детайл. Визия, размах, ефекти, история, игра. Просто епичен филм. Много убедителен злодей. Най-накрая да случат с такъв, който наистина плаши и респектира. Да не говорим за краят му, който ще е шокиращ сигурно за много хора.
Препоръчвам за задължително гледане на кино.
Соло: История от Междузвездни войни (Solo: A Star Wars Story)
https://www.imdb.com/title/tt3778644/?ref_=nv_sr_1
Като цяло съм разочарован. Роуг уан бе по-добър. Слаб сценарий, лош кастинг, особено този анонимник, който са избрали да играе великия Хан Соло. Просто недопустимо. Много е зле младежа. Майката на драконите за какво и нея са я набутали там не знам, ужас.
Донякъде добро впечатление ми направи играта на Доналд Глоувър (Атланта), който играе младия Ландо Халризиан, Пол Бетани и най-вече Уди Харелсън, който може да се каже, че се откроява ярко на фона всички останали.
Абе имаше някои добри попадения, най-вече обира на влака, хитрия план на Соло в края, но за съжаление преобладаваха недоразуменията, а най-голямото е, че като се прави филм за великия Хан Соло, публиката иска да гледа повече космос, повече действие в него, повече светове, а не 90% от действието да се развива на земята или в кораба. Не знам от пари ли са били ограничени от какво ли, но за мен това си е провал. Първият истински провал на Дисни с библията STAR WARS. Надявам се да спрат с Епизод 9 и повече да не се занимават с тази легендарна поредица, която упорито съсипват, а да си ребутват супергероите.
Дедпул 2 (Deadpool 2)
https://www.imdb.com/title/tt5463162/?ref_=nv_sr_1
Една идея по-слаб от оригинала, но все така култов, вдъхновяващ, свеж и скандално забавен. С кеф мога да гледам и първия и втория филм по няколко пъти.
Джурасик свят: Рухналото кралство (Jurassic World: Fallen Kingdom)
https://www.imdb.com/title/tt4881806/?ref_=nv_sr_1
Най-слабия филм от поредицата. Съперничи си с Джурасик парк 3 по тъпотия.
Безобразен сюжет, музика, ефекти, да не говоря за ужасната актьорска игра и за супер дразнещите клишета и намигвания към класическия първи филм и неговото продължение.
От блокбастърите този сезон това е най-голямото разочарование.
Виж целия пост
В почивката от световното понаваксах съвсем малко
Боговете на Египет (Gods of Egipt)
http://www.imdb.com/title/tt2404233/?ref_=nv_sr_1
Не ми хареса. Един филм гробница за милиони с безумния си сюжет и ефекти. Само Николайчо и Елоди (богинята на любовта) спасяват продукцията от още по-грандиозен провал.
Дивергенти 3: Предани (Allegiant)
http://www.imdb.com/title/tt3410834/?ref_=nv_sr_3
Един не лош край на една изненадващо добра НФ трилогия. Лично на мен ми допадна, разбира се без да е нещо специално. Заслужава си вниманието.
Отмъстителите: Война без край (Avengers: Infinity War)
https://www.imdb.com/title/tt4154756/?ref_=nv_sr_1
Най-добрия филм от Отмъстителите безспорно. И изобщо един от най-добрите филми по комикс. Всичко са изпипали до най-малкия детайл. Визия, размах, ефекти, история, игра. Просто епичен филм. Много убедителен злодей. Най-накрая да случат с такъв, който наистина плаши и респектира. Да не говорим за краят му, който ще е шокиращ сигурно за много хора.
Препоръчвам за задължително гледане на кино.
Соло: История от Междузвездни войни (Solo: A Star Wars Story)
https://www.imdb.com/title/tt3778644/?ref_=nv_sr_1
Като цяло съм разочарован. Роуг уан бе по-добър. Слаб сценарий, лош кастинг, особено този анонимник, който са избрали да играе великия Хан Соло. Просто недопустимо. Много е зле младежа. Майката на драконите за какво и нея са я набутали там не знам, ужас.
Донякъде добро впечатление ми направи играта на Доналд Глоувър (Атланта), който играе младия Ландо Халризиан, Пол Бетани и най-вече Уди Харелсън, който може да се каже, че се откроява ярко на фона всички останали.
Абе имаше някои добри попадения, най-вече обира на влака, хитрия план на Соло в края, но за съжаление преобладаваха недоразуменията, а най-голямото е, че като се прави филм за великия Хан Соло, публиката иска да гледа повече космос, повече действие в него, повече светове, а не 90% от действието да се развива на земята или в кораба. Не знам от пари ли са били ограничени от какво ли, но за мен това си е провал. Първият истински провал на Дисни с библията STAR WARS. Надявам се да спрат с Епизод 9 и повече да не се занимават с тази легендарна поредица, която упорито съсипват, а да си ребутват супергероите.
Дедпул 2 (Deadpool 2)
https://www.imdb.com/title/tt5463162/?ref_=nv_sr_1
Една идея по-слаб от оригинала, но все така култов, вдъхновяващ, свеж и скандално забавен. С кеф мога да гледам и първия и втория филм по няколко пъти.
Джурасик свят: Рухналото кралство (Jurassic World: Fallen Kingdom)
https://www.imdb.com/title/tt4881806/?ref_=nv_sr_1
Най-слабия филм от поредицата. Съперничи си с Джурасик парк 3 по тъпотия.
Безобразен сюжет, музика, ефекти, да не говоря за ужасната актьорска игра и за супер дразнещите клишета и намигвания към класическия първи филм и неговото продължение.
От блокбастърите този сезон това е най-голямото разочарование.
# 453
5 юли 2018, 21:04 ч.
Би трябвало да има още един филм. Книгата свършва по-истински.
Виж целия пост
Дивергенти 3: Предани (Allegiant)
http://www.imdb.com/title/tt3410834/?ref_=nv_sr_3
Един не лош край на една изненадващо добра НФ трилогия. Лично на мен ми допадна, разбира се без да е нещо специално. Заслужава си вниманието.
http://www.imdb.com/title/tt3410834/?ref_=nv_sr_3
Един не лош край на една изненадващо добра НФ трилогия. Лично на мен ми допадна, разбира се без да е нещо специално. Заслужава си вниманието.
Би трябвало да има още един филм. Книгата свършва по-истински.
# 454
12 юли 2018, 01:48 ч.
Надявам се да не повтарям някого 
, тъй като филмът не е нов.
Току-що го изгледах за втори път и реших да споделя заглавието с вас.
Може би най-силното, на което съм попадала в жанра.
The treatment (2014)
https://www.imdb.com/title/tt3089778/?ref_=nv_sr_1
По тази книга:
Виж целия пост
, тъй като филмът не е нов.Току-що го изгледах за втори път и реших да споделя заглавието с вас.
Може би най-силното, на което съм попадала в жанра.
The treatment (2014)
https://www.imdb.com/title/tt3089778/?ref_=nv_sr_1
По тази книга:
# 455
15 юли 2018, 17:30 ч.
Подхвърли нещо - жанр , за какво става на в-с .. ?
Виж целия пост
Преди няколко дни гледах един филм и много ме заплени. Филмът се казва "Megan Leavey". Отдавна не бях гледала такъв впечатляващ филм по истинска история.
Подхвърли нещо - жанр , за какво става на в-с .. ?
# 456
16 юли 2018, 01:16 ч.
Две препоръки от мен:
Rebel in the Rye - "Бунтовник в ръжта" е очарователен разказ за ранните години на писателя Дж. Д. Селинджър, за пътя му към славата, за душевния му плам и терзания, за появата на единствения му, но обезсмъртен роман "Спасителят в ръжта", и за последвалата изолация от света.
Чудесно изпълнение на Никълъс Холт като Селинджър и поредното (дано да не е последно) забележително поддържащо присъствие на Кевин Спейси в ролята на негов ментор.
Много хубав филм.
Un sac de billes / A Bag Of Marbles - Семпла, но абсолютно докосваща история, разказана през очите на две братчета, бягащи през окупирана Франция и опитващи се да открият семейството си по време на Втората световна война. Подкрепата, смелостта и изобретателността за оцеляване на двете деца е затрогваща.
Виж целия пост
Rebel in the Rye - "Бунтовник в ръжта" е очарователен разказ за ранните години на писателя Дж. Д. Селинджър, за пътя му към славата, за душевния му плам и терзания, за появата на единствения му, но обезсмъртен роман "Спасителят в ръжта", и за последвалата изолация от света.
Чудесно изпълнение на Никълъс Холт като Селинджър и поредното (дано да не е последно) забележително поддържащо присъствие на Кевин Спейси в ролята на негов ментор.
Много хубав филм.
Un sac de billes / A Bag Of Marbles - Семпла, но абсолютно докосваща история, разказана през очите на две братчета, бягащи през окупирана Франция и опитващи се да открият семейството си по време на Втората световна война. Подкрепата, смелостта и изобретателността за оцеляване на двете деца е затрогваща.
# 457
16 юли 2018, 09:19 ч.
На кино ли го гледа или някъде го има?
Виж целия пост
Un sac de billes / A Bag Of Marbles - Семпла, но абсолютно докосваща история, разказана през очите на две братчета, бягащи през окупирана Франция и опитващи се да открият семейството си по време на Втората световна война. Подкрепата, смелостта и изобретателността за оцеляване на двете деца е затрогваща.
На кино ли го гледа или някъде го има?
# 458
16 юли 2018, 11:02 ч.
Не, не на кино, от Замунда го теглих, но го търси с английското заглавие. 
Виж целия пост
# 459
16 юли 2018, 11:05 ч.
А, благодаря, понеже го търсих с френското и не го открих, а ми се струва интересен.
Виж целия пост
# 460
16 юли 2018, 11:38 ч.
гледах
Щъркели - супер яка анимацийка, отдавна не бях гледала толкова свежо филмче
и
Спасители на плажа - със Скалата бейби
Начупих се от смях.
Виж целия пост
Щъркели - супер яка анимацийка, отдавна не бях гледала толкова свежо филмче
и
Спасители на плажа - със Скалата бейби
Начупих се от смях.
# 461
17 юли 2018, 20:20 ч.
Gauguin: Voyage to Tahiti
Като бях малка, всяко лято ходех на гости на бабите, а те имаха в библиотеката съкровище, останало от студентските години на родителите ми. Не знам дали помните, дали са ви попадали, но издателство "Български художник" имаше поредица биографии на велики творци, включваща Дега, Сезан, Моне, Тулуз-Лотрек, Реноар, Модилиани и т.н., повечето писани от Анри Перушо, с хубави илюстрации при това. И майка ми, и баща ми имаха поотделно целите поредици, плюс шедьоврите на Ървинг Стоун "Страдание и възторг" и "Жажда за живот". В продължение на няколко ваканции изчетох всяка една от биографиите, някои по няколко пъти. И така освен че развих любов към живописта, понаучих и нещичко за времената, в които са се раждали гениите, чиито творби ни радват в музеите днес. Любовта към биографичните творби ми остана и до днес, вплетох я в кино-страстта си, и никога не пропускам биографичен филм за художник. От филми и книги понаучих някои неща- не винаги геният е добър човек ("Камий Клодел"); не винаги геният е изискан и възпитан човек (Mr Turner); не винаги геният е разбран (Pollock), обичан (Frida) или нормален (Vincent and Theo) човек. И много, много често геният е чисто и просто неприятен.
Един такъв гений, но неприятен човек е Пол Гоген. Когато четох биографията му още като дете, не разбирах напълно колко точно е неприятен, пък и историята на многото му пътувания ми се струваше романтична, но все пак така и не стана един от любимите ми художници от гледна точка на впечатляваща личност. Не харесвам особено и картините му. Винаги ми се е струвал като един по-недодялан Ван Гог и така и не можех да проумея как единият превръща обикновено поле с окосено сено в цветна експлозия, а другият рисува екзотичен остров и екзотични хора в мрачно кафяво, синьо и оранжево. И така е до ден днешен, не го харесвам и това е. Още съзнанието ми не побира как негова картина е най-скъпата в историята, а не някое от вълшебствата на Модилиани да речем.
Но не за това трябва да говоря, филм имам да ви описвам. При това хубав филм. Леко муден, много съзерцателен, леко лишен от истинска страст, нищо, че е пълен с гола плът и близки кадри на най-огнените очи на френското кино. Филм, който е за Гоген, но не за онзи Гоген, който е колекционирал картини на Дега и Мане, нито за онзи, който е докарвал Ван Гог до лудост, нито за онзи, който е обикалял скандинавските бордеи, търсейки по-жежка плуът от тази на официалната съпруга. Нито дори за онзи, който в залеза на живота се е върнал в онова знаково Таити, за да се ожени повторно за таитянка, този път 14-годишна, и да и направи две деца, едното от които умира заради мизерни условия в семейния "дом". Казах ви, приятна личност.
Не, филмът не е за този Гоген. Филмът е за Гоген от първото пътуване до Таити. Онзи, нарисувал бъдещата най-скъпа картина на света. Филмът е за гения, вдъхновението, бесовете на онази жажда за живот, която толкова автори се опитват да обяснят в толкова много биографии на творци. Филмът е за онези моменти, в които той, творецът, поглежда крак, извит под специфичен ъгъл, и грабва четката. Филмът е и за другите моменти, когато франковете от Париж не идват, но той иска, гори от желание да рисува, и краде чувалите на местния търговец, за да си направи от тях платна. Кой знае, може вашата любима картина да е рисувана върху точно такъв чувал. Филмът е за дървените скулптури, които той се опитва да продаде за 30 франка на местното пазарче, и за които получава само десет след дълги часове очакване в праха. скулптури, които днес са колекционерска рядкост.
Филмът е за Гоген на Техура. Онази Техура, която ни гледа от най-прочутите му платна. Която е рисувал в захлас години наред, с все същата бяла блуза и шарена пола. на която не желае да купи бяла рокля, за да ходи на църква. Онази Техура, която той е обожавал и заради която е мъкнел товари на главното пристанище. Онази, която е заключвал всяка сутрин, за да не му избяга. Онази, която в крайна сметка пуска на свобода, за да се върне в париж, болен и разорен. И която никога вече не среща.
И последно, филмът е за Таити на Гоген. Онова същото, което (по мое мнение) е мрачно и кафяво на платната му, но цъфти във всички нюанси на изумрудено и сапфирено във филма. Красиво, душно, ароматно Таити. Мечта и проклятие в едно. Дори и само заради вълшебната камера в екстериорните сцени филмът си струва да се види. Дори и да не беше предоставил поле за изява на най-магнетичния, най-виталния, най-необуздания френски актьор. Онзи с горящите очи и кривия нос, с плавните жестове на прелъстител, с дивата страст на убиец. Онзи, който изиграва с плам и искреност един от най-неприятните гении в историята на живописта и го изиграва така, че поне малко да го разберем, макар и да не успяваме да го обикнем. А най-вероятно и не трябва, кой обича неприятните хора.
Тази година ще видим същия този неприятен гений изигран от друг особено магнетичен актьор. Дали тогава ще го обикнем? Да видим.
Виж целия пост
Като бях малка, всяко лято ходех на гости на бабите, а те имаха в библиотеката съкровище, останало от студентските години на родителите ми. Не знам дали помните, дали са ви попадали, но издателство "Български художник" имаше поредица биографии на велики творци, включваща Дега, Сезан, Моне, Тулуз-Лотрек, Реноар, Модилиани и т.н., повечето писани от Анри Перушо, с хубави илюстрации при това. И майка ми, и баща ми имаха поотделно целите поредици, плюс шедьоврите на Ървинг Стоун "Страдание и възторг" и "Жажда за живот". В продължение на няколко ваканции изчетох всяка една от биографиите, някои по няколко пъти. И така освен че развих любов към живописта, понаучих и нещичко за времената, в които са се раждали гениите, чиито творби ни радват в музеите днес. Любовта към биографичните творби ми остана и до днес, вплетох я в кино-страстта си, и никога не пропускам биографичен филм за художник. От филми и книги понаучих някои неща- не винаги геният е добър човек ("Камий Клодел"); не винаги геният е изискан и възпитан човек (Mr Turner); не винаги геният е разбран (Pollock), обичан (Frida) или нормален (Vincent and Theo) човек. И много, много често геният е чисто и просто неприятен.
Един такъв гений, но неприятен човек е Пол Гоген. Когато четох биографията му още като дете, не разбирах напълно колко точно е неприятен, пък и историята на многото му пътувания ми се струваше романтична, но все пак така и не стана един от любимите ми художници от гледна точка на впечатляваща личност. Не харесвам особено и картините му. Винаги ми се е струвал като един по-недодялан Ван Гог и така и не можех да проумея как единият превръща обикновено поле с окосено сено в цветна експлозия, а другият рисува екзотичен остров и екзотични хора в мрачно кафяво, синьо и оранжево. И така е до ден днешен, не го харесвам и това е. Още съзнанието ми не побира как негова картина е най-скъпата в историята, а не някое от вълшебствата на Модилиани да речем.
Но не за това трябва да говоря, филм имам да ви описвам. При това хубав филм. Леко муден, много съзерцателен, леко лишен от истинска страст, нищо, че е пълен с гола плът и близки кадри на най-огнените очи на френското кино. Филм, който е за Гоген, но не за онзи Гоген, който е колекционирал картини на Дега и Мане, нито за онзи, който е докарвал Ван Гог до лудост, нито за онзи, който е обикалял скандинавските бордеи, търсейки по-жежка плуът от тази на официалната съпруга. Нито дори за онзи, който в залеза на живота се е върнал в онова знаково Таити, за да се ожени повторно за таитянка, този път 14-годишна, и да и направи две деца, едното от които умира заради мизерни условия в семейния "дом". Казах ви, приятна личност.
Не, филмът не е за този Гоген. Филмът е за Гоген от първото пътуване до Таити. Онзи, нарисувал бъдещата най-скъпа картина на света. Филмът е за гения, вдъхновението, бесовете на онази жажда за живот, която толкова автори се опитват да обяснят в толкова много биографии на творци. Филмът е за онези моменти, в които той, творецът, поглежда крак, извит под специфичен ъгъл, и грабва четката. Филмът е и за другите моменти, когато франковете от Париж не идват, но той иска, гори от желание да рисува, и краде чувалите на местния търговец, за да си направи от тях платна. Кой знае, може вашата любима картина да е рисувана върху точно такъв чувал. Филмът е за дървените скулптури, които той се опитва да продаде за 30 франка на местното пазарче, и за които получава само десет след дълги часове очакване в праха. скулптури, които днес са колекционерска рядкост.
Филмът е за Гоген на Техура. Онази Техура, която ни гледа от най-прочутите му платна. Която е рисувал в захлас години наред, с все същата бяла блуза и шарена пола. на която не желае да купи бяла рокля, за да ходи на църква. Онази Техура, която той е обожавал и заради която е мъкнел товари на главното пристанище. Онази, която е заключвал всяка сутрин, за да не му избяга. Онази, която в крайна сметка пуска на свобода, за да се върне в париж, болен и разорен. И която никога вече не среща.
И последно, филмът е за Таити на Гоген. Онова същото, което (по мое мнение) е мрачно и кафяво на платната му, но цъфти във всички нюанси на изумрудено и сапфирено във филма. Красиво, душно, ароматно Таити. Мечта и проклятие в едно. Дори и само заради вълшебната камера в екстериорните сцени филмът си струва да се види. Дори и да не беше предоставил поле за изява на най-магнетичния, най-виталния, най-необуздания френски актьор. Онзи с горящите очи и кривия нос, с плавните жестове на прелъстител, с дивата страст на убиец. Онзи, който изиграва с плам и искреност един от най-неприятните гении в историята на живописта и го изиграва така, че поне малко да го разберем, макар и да не успяваме да го обикнем. А най-вероятно и не трябва, кой обича неприятните хора.
Тази година ще видим същия този неприятен гений изигран от друг особено магнетичен актьор. Дали тогава ще го обикнем? Да видим.
# 462
21 юли 2018, 23:12 ч.
И понеже темата е и за споделяне искам да споделя, че гледах "Слънце в полунощ" и много се разстроих... Много тежък филм... Поплаках си...
Виж целия пост
# 464
22 юли 2018, 23:44 ч.
Ха-ха, Джо, имаше скоро филм и за Реноар, отявлен коцкар до смъртта си, но картините му са прекрасни, освен гениални.
Аз разбирам дългия ти пост като един вид въпрос. Струва ли си да правиш нещо по най-добрия начин, без да се съобразяваш с мнението на околните за теб, или по-добре да си обикновен човечец, който на мравката път сторва?
С други думи - трябва ли човек да остави общественото мнение да го направи мижитурка. Каквато е основната цел на това мнение, да си го признаем.
Diavolo - ми това са детки филми, бе човек. Детски, на Disney. Даже по-зле - децки. Кво искаш от тях?
За да не излезе че само коментирам, ето: https://www.imdb.com/title/tt0456123/?ref_=nv_sr_1
Препоръчвам.
Не се изказвайте прибързано, че ви прилича на Trainspotting
Виж целия пост
Gauguin: Voyage to Tahiti
Един такъв гений, но неприятен човек е Пол Гоген. Когато четох биографията му още като дете, не разбирах напълно колко точно е неприятен, пък и историята на многото му пътувания ми се струваше романтична, но все пак така и не стана един от любимите ми художници от гледна точка на впечатляваща личност. Не харесвам особено и картините му. Винаги ми се е струвал като един по-недодялан Ван Гог и така и не можех да проумея как единият превръща обикновено поле с окосено сено в цветна експлозия, а другият рисува екзотичен остров и екзотични хора в мрачно кафяво, синьо и оранжево. И
Скрит текст:
Като бях малка, всяко лято ходех на гости на бабите, а те имаха в библиотеката съкровище, останало от студентските години на родителите ми. Не знам дали помните, дали са ви попадали, но издателство "Български художник" имаше поредица биографии на велики творци, включваща Дега, Сезан, Моне, Тулуз-Лотрек, Реноар, Модилиани и т.н., повечето писани от Анри Перушо, с хубави илюстрации при това. И майка ми, и баща ми имаха поотделно целите поредици, плюс шедьоврите на Ървинг Стоун "Страдание и възторг" и "Жажда за живот". В продължение на няколко ваканции изчетох всяка една от биографиите, някои по няколко пъти. И така освен че развих любов към живописта, понаучих и нещичко за времената, в които са се раждали гениите, чиито творби ни радват в музеите днес. Любовта към биографичните творби ми остана и до днес, вплетох я в кино-страстта си, и никога не пропускам биографичен филм за художник. От филми и книги понаучих някои неща- не винаги геният е добър човек ("Камий Клодел"); не винаги геният е изискан и възпитан човек (Mr Turner); не винаги геният е разбран (Pollock), обичан (Frida) или нормален (Vincent and Theo) човек. И много, много често геният е чисто и просто неприятен.
Един такъв гений, но неприятен човек е Пол Гоген. Когато четох биографията му още като дете, не разбирах напълно колко точно е неприятен, пък и историята на многото му пътувания ми се струваше романтична, но все пак така и не стана един от любимите ми художници от гледна точка на впечатляваща личност. Не харесвам особено и картините му. Винаги ми се е струвал като един по-недодялан Ван Гог и така и не можех да проумея как единият превръща обикновено поле с окосено сено в цветна експлозия, а другият рисува екзотичен остров и екзотични хора в мрачно кафяво, синьо и оранжево. И
Скрит текст:
така е до ден днешен, не го харесвам и това е. Още съзнанието ми не побира как негова картина е най-скъпата в историята, а не някое от вълшебствата на Модилиани да речем.
Но не за това трябва да говоря, филм имам да ви описвам. При това хубав филм. Леко муден, много съзерцателен, леко лишен от истинска страст, нищо, че е пълен с гола плът и близки кадри на най-огнените очи на френското кино. Филм, който е за Гоген, но не за онзи Гоген, който е колекционирал картини на Дега и Мане, нито за онзи, който е докарвал Ван Гог до лудост, нито за онзи, който е обикалял скандинавските бордеи, търсейки по-жежка плуът от тази на официалната съпруга. Нито дори за онзи, който в залеза на живота се е върнал в онова знаково Таити, за да се ожени повторно за таитянка, този път 14-годишна, и да и направи две деца, едното от които умира заради мизерни условия в семейния "дом". Казах ви, приятна личност.
Не, филмът не е за този Гоген. Филмът е за Гоген от първото пътуване до Таити. Онзи, нарисувал бъдещата най-скъпа картина на света. Филмът е за гения, вдъхновението, бесовете на онази жажда за живот, която толкова автори се опитват да обяснят в толкова много биографии на творци. Филмът е за онези моменти, в които той, творецът, поглежда крак, извит под специфичен ъгъл, и грабва четката. Филмът е и за другите моменти, когато франковете от Париж не идват, но той иска, гори от желание да рисува, и краде чувалите на местния търговец, за да си направи от тях платна. Кой знае, може вашата любима картина да е рисувана върху точно такъв чувал. Филмът е за дървените скулптури, които той се опитва да продаде за 30 франка на местното пазарче, и за които получава само десет след дълги часове очакване в праха. скулптури, които днес са колекционерска рядкост.
Филмът е за Гоген на Техура. Онази Техура, която ни гледа от най-прочутите му платна. Която е рисувал в захлас години наред, с все същата бяла блуза и шарена пола. на която не желае да купи бяла рокля, за да ходи на църква. Онази Техура, която той е обожавал и заради която е мъкнел товари на главното пристанище. Онази, която е заключвал всяка сутрин, за да не му избяга. Онази, която в крайна сметка пуска на свобода, за да се върне в париж, болен и разорен. И която никога вече не среща.
И последно, филмът е за Таити на Гоген. Онова същото, което (по мое мнение) е мрачно и кафяво на платната му, но цъфти във всички нюанси на изумрудено и сапфирено във филма. Красиво, душно, ароматно Таити. Мечта и проклятие в едно. Дори и само заради вълшебната камера в екстериорните сцени филмът си струва да се види. Дори и да не беше предоставил поле за изява на най-магнетичния, най-виталния, най-необуздания френски актьор. Онзи с горящите очи и кривия нос, с плавните жестове на прелъстител, с дивата страст на убиец. Онзи, който изиграва с плам и искреност един от най-неприятните гении в историята на живописта и го изиграва така, че поне малко да го разберем, макар и да не успяваме да го обикнем. А най-вероятно и не трябва, кой обича неприятните хора.
Тази година ще видим същия този неприятен гений изигран от друг особено магнетичен актьор. Дали тогава ще го обикнем? Да видим.
Но не за това трябва да говоря, филм имам да ви описвам. При това хубав филм. Леко муден, много съзерцателен, леко лишен от истинска страст, нищо, че е пълен с гола плът и близки кадри на най-огнените очи на френското кино. Филм, който е за Гоген, но не за онзи Гоген, който е колекционирал картини на Дега и Мане, нито за онзи, който е докарвал Ван Гог до лудост, нито за онзи, който е обикалял скандинавските бордеи, търсейки по-жежка плуът от тази на официалната съпруга. Нито дори за онзи, който в залеза на живота се е върнал в онова знаково Таити, за да се ожени повторно за таитянка, този път 14-годишна, и да и направи две деца, едното от които умира заради мизерни условия в семейния "дом". Казах ви, приятна личност.
Не, филмът не е за този Гоген. Филмът е за Гоген от първото пътуване до Таити. Онзи, нарисувал бъдещата най-скъпа картина на света. Филмът е за гения, вдъхновението, бесовете на онази жажда за живот, която толкова автори се опитват да обяснят в толкова много биографии на творци. Филмът е за онези моменти, в които той, творецът, поглежда крак, извит под специфичен ъгъл, и грабва четката. Филмът е и за другите моменти, когато франковете от Париж не идват, но той иска, гори от желание да рисува, и краде чувалите на местния търговец, за да си направи от тях платна. Кой знае, може вашата любима картина да е рисувана върху точно такъв чувал. Филмът е за дървените скулптури, които той се опитва да продаде за 30 франка на местното пазарче, и за които получава само десет след дълги часове очакване в праха. скулптури, които днес са колекционерска рядкост.
Филмът е за Гоген на Техура. Онази Техура, която ни гледа от най-прочутите му платна. Която е рисувал в захлас години наред, с все същата бяла блуза и шарена пола. на която не желае да купи бяла рокля, за да ходи на църква. Онази Техура, която той е обожавал и заради която е мъкнел товари на главното пристанище. Онази, която е заключвал всяка сутрин, за да не му избяга. Онази, която в крайна сметка пуска на свобода, за да се върне в париж, болен и разорен. И която никога вече не среща.
И последно, филмът е за Таити на Гоген. Онова същото, което (по мое мнение) е мрачно и кафяво на платната му, но цъфти във всички нюанси на изумрудено и сапфирено във филма. Красиво, душно, ароматно Таити. Мечта и проклятие в едно. Дори и само заради вълшебната камера в екстериорните сцени филмът си струва да се види. Дори и да не беше предоставил поле за изява на най-магнетичния, най-виталния, най-необуздания френски актьор. Онзи с горящите очи и кривия нос, с плавните жестове на прелъстител, с дивата страст на убиец. Онзи, който изиграва с плам и искреност един от най-неприятните гении в историята на живописта и го изиграва така, че поне малко да го разберем, макар и да не успяваме да го обикнем. А най-вероятно и не трябва, кой обича неприятните хора.
Тази година ще видим същия този неприятен гений изигран от друг особено магнетичен актьор. Дали тогава ще го обикнем? Да видим.
Ха-ха, Джо, имаше скоро филм и за Реноар, отявлен коцкар до смъртта си, но картините му са прекрасни, освен гениални.
Аз разбирам дългия ти пост като един вид въпрос. Струва ли си да правиш нещо по най-добрия начин, без да се съобразяваш с мнението на околните за теб, или по-добре да си обикновен човечец, който на мравката път сторва?
С други думи - трябва ли човек да остави общественото мнение да го направи мижитурка. Каквато е основната цел на това мнение, да си го признаем.
Diavolo - ми това са детки филми, бе човек. Детски, на Disney. Даже по-зле - децки. Кво искаш от тях?
За да не излезе че само коментирам, ето: https://www.imdb.com/title/tt0456123/?ref_=nv_sr_1
Препоръчвам.
Не се изказвайте прибързано, че ви прилича на Trainspotting
Препоръчани теми