Обществената нагласа към самотните майки

Ок,разбрахме че си хубава и че не искаш второ.Докторите са си изказали мнението.В елегантен стил.Разбираемо е да си издразнена,защото това си си ти.Ако беше някоя друга можеше и да не е така.

Не внимаваш, adamsa.
На предната страница съм го постнала.

Извинявам се за което Наистина не го бях видяла, просто сега ми попадна и реших да го постна

Аз съм пълно перде, за това което ми се говори. Имам познати, които ми говорят да не оставам сама. Чак моите родители подмятат понякога думи от сорта - оглеждай се. И да гледам и да не гледам средата ми е такава, че свободни мъже в подходящата за мен възраст, характер и качества няма. В интерес на истината миналата година за малко имах връзка с един мъж,  но бързо взех решение да я прекратя. От самото начало заявих, че имам деца и си ги гледам сама/бащата не иска да ги взема и вижда/. Това, че на него му е скучно, не означава че на мен ми е. Ежедневието ми е толкова натоварено, че  вечер, когато най-накрая седна обаждания от сорта -"ела, че ми е скучно" ме вадеха от нерви. Да не говорим, че вече гледам с широко отворени очи и забелязах неща, които никак не ми харесаха. Усещала съм съжаление в някои хора, но не толкова, че съм без мъж, а за това че сама се справям с всичко. Други ми се възхищават - как съм се била справяла - ми така, друг избор нямам.Трудно ми е, особено сега, когато голямото ми дете е студент, но все още главата ми е над водата и не смятам да потъвам.
Живота ме научи, да не ми пука кой какво говори за мен, кой как ме гледа и възприема. Правя каквото трябва, радвам се на малките неща,  които ми носят удоволствие, моля се и съм благодарна за това, че аз и важните за мен хора сме здрави, благодарна съм за приятелите, които имам, харесвам си работата, имам си хоби, с което разтоварвам стреса и си гледам децата. Ако срещна подходящ за мен мъж ще е чудесно, но и да не го срещна пак си живея добре. Даже по-добре от някои жени в брак, някои чак ги съжалявам. В прекалено много семейства виждам жени, които опъват каиша и се грижат за всичко и мъже, които са тотално абдикирали. Не изневеряват, не пият/повече от нормалното/, не бият, но и не участват нито в отглеждането на децата, нито в семейните ангажименти. Връщат се от работа - мятат се пред компютрите или телевизорите и хич не им дреме за нищо.

Много хубав пост, wind and fog!

Според мен тоя се е пробвал да блесне с "остоумие". Едва ли е бил толкова прост, че да изтърси ей така подобен въпрос. ... Аз така бих приема ситуацията, вместо да се засягам,..., щото засягането е като айсберга - под водата е размерът на самоусещането, а над нея - провокацията отвън.
И, на "многозначителния" му поглед бих отвърнала с поглед показващ подводния размер на айсберга ми. Ако от това не му стане достатъчно ясно, та да реагира някак адекватно, словестно бих добавила и:
"Ще ме вземе, такъв, дето обича да пие мляко директно от цици!  Не е ли очевадно?..."

Wind and fog го е казала идеално. Хората за съжаление са много повече тези, които са нещастни с партньора си, но стоят. А за абдикиралите мъже пред компютъра- навсякъде около мен са. Наблюдавам приятелските семейства около мен /и аз съм сама/, от пет едно има, където да личи че мъжа и жената делят всичко, съответно и задълженията. Дето се вика, мъжко голямо дете  + не ми е нужно. Но аз заставам на позицията, че уви, в България още го има тоя предразсъдък към самите родители, дори и да е основно от поколението преди 70та, но то е така и спрямо много други неща.

Ха,ми ето ме и мен била част до момента от такова семейство!10 години пропилени за човек,който си иска личната свобода,желае единствено да разполага със свободното си време само и както той прецени!Иначе много обича детето ,удари му две целувки като се прибере и до там!Сега като не е при нас постоянно ме пита как е,но до там!Адски конфликтна и бързо палеща персона,която мисли,че жената е длъжна да свърши всичко вкъщи + да работи наравно с него+да възпитава детето,защото едно решение не може сам да вземе без мен.Моля,не ме разбирайте погрешно,не съм тук да се оплаквам,но виждам,че сте били в ситуация като моята и най-добре ще ме разберете...Много се притеснявам от хорските реакции и най ми е болно,че майка ми също не ми влиза в положение,вижда ,че съм права,но понеже работя на смени,тя също (няма как да се справя сама с малкия)трябвало да си преглътнем гордостта и да разговаряме заради детето...Какво да разговарям с човек,превърнал се в пълен егоист,държанието ,на който не съответства на човек от по-силния пол???Та виждам,че е доста трудно,приемам съвети всякакви,извинете ме,ако не е за тук постът ми...

Добре дошла!
Според мен майка ти е права за едно, а за друго - не. Необходимо е да поддържаш контакт с бащата на детето ти не през принизяване на твоята гордост (защото не става дума за това) ,  а заради нуждата на детето да расте и с двамата си родители... Под "да расте с двамата си родители" е възможен и вариантът да не съжителствате заедно и тримата... Проблем ще е ако бащата рядко или изобщо не желае да го взима и да се занимава с него. А най-добре би било да можете да прекарвате от време на време някак и заедно - опитайте се да приемате такива моменти като сякаш ти и детето сте заедно с човек, който му е необходим просто - без въобще да засягате теми между вас двамата, сякаш сте си просто познати.

Благодаря за съвета,но нз дали ще е възможно това на този етап.В момента се опитва да ми отмъсти ли,да ми покаже,че няма да се справя сама ли,не иска да е с детето,когато аз съм на работа например...И хич не му е на акъла,че ако ме уволнят,няма как да издържам това дете и да му осигуря нормален начин на живот!Та как мога да постигна нещо с такъв ограничен откъм интелект човек???

Направо останах със зяпнала уста, хаха. Почти едно към едно.

Подкрепям. В това отношение хората са доста по-освободени от преди и приемат самотните родители нормално, НО...вероятно в някои ситуации се чудят как да постъпят от предпазливост ти как ще реагираш, например: като излизат  двойки с децата си, да те поканят ли и теб с твоите - да не разтълкуваш като недопустимо, неподходящо; ако пък не те поканят, дали ти ще го приемеш като обида?

И при мен е така, само че казах на нашите, че ако аз не работя, а те да ми помагат в гледането(не можах да си намеря работа с раб.време на градината)то няма как да им давам пари за ток, вода, храна и лекарства за детето-ще легна на тяхна издръжка, защото издръжката от БНД не стига.
И да видиш как веднага разбраха.

Винаги, винаги бих подкрепила дъщеря си, но ако си позволи да ми постави подобно условие, ще ѝ покажа вратата моментално. Предполага се, че майката не е избирала скапания мъж, който е скапал живота на дъщеря ѝ, за да е длъжна после тя да плаща грешните избори на дъщеря си, гледайки ѝ детето и отглеждайки и самата нея безработна.