♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 64

Сега в при рускините си пробива път мнението, че  ЕлБар ще имат общ следващ проект, той ще се осъществи през есента на тази година и ще бъде сериал...Ако и за това познаят, просто нямам думи!

А за Кака не подбират методи и средства! Там е като на война, всичко е позволено!

Но пък тя си го заслужава напълно!

  и Кака е във война 





Алекс, за втори проект на Елбар се говори повече от месец. Щял да бъде след тези 10 серии copy -paste на Здрач.
Ще видим, вече гледахме ЛН 1, ЛН 2 , ЛН 3/ Време за щастие/ , колко му е и ЛН 4 ще дочакаме 

Изключително огромно медийно внимание й отделят на тази личност.
Ще бъде и при Хюлия Авшар.

Докато при филма на Елбар никой никъде не ги канеше или те самите са отказвали медийни изяви. Да им се чуди човек от какво бягат и от какво се крият, като няма нищо между тях.

Здравейте  

Човек не може ви насмогне  

Три минутки смях... с Корай 

https://vk.com/video-96725873_456241910

И новинка...

от Рагыпа (Зубеир), спустя год снова в одном проекте
Рагып сыграет в фильме "Паду мертвым", где сценарист и главный актёр Серкан (Айтекин)

Глава 135

-   Сигурно съм най- ужасната майка на света! Макар Ада и Берк да ми липсват, не искам да се връщаме обратно.- Прошепна Дефне, сгушена на гърдите му. Огънят в камината догаряше с леко пращене, а навън отдавна бе нощ. Масата все още стоеше така, както я бяха заварили.
-   Имаме право на тази почивка!- Целуна челото ѝ, обвивайки по- здраво ръце около нея.- Обещавам, че няма да е последна!
-   Забравила съм какво е да не се тревожиш! Просто да се наслаждаваш на момента!- Допря устни до рамото му, докато той се наместваше по- удобно под нея.- Не знам от кога не съм спала на пода!
-   Но ние и сега не спахме!- Засмя се Йомер, докато тя се изчервяваше.
-   Гладна съм!- Измърмори Дефне, измъквайки се от прегръдките му.- Кой приготви всичко това?
-   Шукрю и съпругата му. Изпратих ги тук още по обяд, предполагайки долу горе часа, в който ще пристигнем. След което се уговорих със Сердар, без знанието на Нихан, за да не ни издаде.- Смееше се, докато я следваше към масата, навличайки в движение дънките си. Тя бе облякла единствено ризата му.- Трудна задача, но си заслужаваше всяко усилие.
-   Значи моите спагети сега ще ги изядат те?!- Възмути се Дефне на шега.- Дано поне ми оставят малко за утре!
Всичко бе изстинало, но те хапнаха с апетит. След две чаши вино Дефне започна да се унася, затова Йомер се опита да я заведе в спалнята. Но сменяйки рязко посоката, тя го издърпа към камината и все още разстланите на пода одеяла.
-   Нека останем тук!- Измърмори, отпускайки се на тях.- Както онази нощ!
Йомер хвърли няколко дървета в камината и легна до нея, а тя се сгуши в обятията му. Скоро дишането ѝ стана равномерно, а тялото ѝ натежа. Усмихвайки се, Йомер отмести няколко кичура, полепнали по лицето ѝ.
-   Все същата Дефне! Моята любима!

Дефне се събуди, защото ѝ бе топло. Камината гореше, а Йомер спеше до нея. В първия момент не разбра къде е, но след минутка умът ѝ подреди всичко на мястото му. Усмихвайки се, тя погали лицето на любимия си. Освободи се внимателно от ръцете му и стана, за да пие вода. Гърлото ѝ бе пресъхнало и тя изпи първата часа наведнъж, след което си напълни втора. Взе я и се върна при Йомер, сядайки на дивана и вглеждайки се в него. Спомняше си за първия път, когато той я доведе тук. Щастието, което бе изпитала, осъзнавайки каква късметлийка е да има любовта му. Виждайки другия Йомер, този, когото той криеше от всички останали. Нейният Йомер.
Отказвайки да мисли за финала на това приключение, Дефне се изправи и застана до така любимия на съпруга ѝ прозорец. Спомни си думите му, че тук е стоял и е мислел за нея, опитвайки се да осъзнае и разбере двойните сигнали, които тя му подаваше тогава. Сякаш бяха изминали години. Онова объркано и страхливо момиче, което беше, остана в миналото. Сега бе съпруга на Йомер и майка на двете най- прекрасни същества, за които можеше да мечтае човек. Ада и Берк и липсваха ужасно. Макар да не ги бе виждала едва няколко часа, мечтаеше да ги гушне и усети ароматът им. Надяваше се, че не плачат, чудейки се къде са те с Йомер. Бебетата се будеха най- малко по два пъти на нощ и не заспиваха, ако не ги люлееха поне половин час. Обикновено двамата ги разнасяха из стаята им, молейки им се да се успокоят, а след това още час се опитваха самите те да заспят. Дали Сердар и Нихан щяха да ги чуят, когато заплачат? Щяха ли да успеят да ги успокоят? Ами ако не успееха…
-   Стига! Говориш глупости!- Ядосано измърмори Дефне на вътрешния си глас, изтривайки насъбралите се в очите ѝ сълзи.
-   Не съм казал нищо!- Гушвайки я, прошепна Йомер.- Какво става?
-   Ада и Берк ми липсват! Чудех се дали са спокойни или знаят, че сме ги изоставили и плачат, защото ни няма!
-   Не сме ги изоставили! Не мисли така!- Залепяйки устни на извивката на рамото и шията ѝ, Йомер обви по- плътно ръце около нея.- Близнаците са в добри ръце, не се тревожи!
-   Знам, знам! Не ми обръщай внимание!- Опита да се отпусне тя, съсредоточавайки се на настоящия момент.- Аз ли те събудих?
-   По- скоро липсата ти! И защо въобще си станала?
-   Беше ми топло, а и бях жадна! Явно виното не ми понесе!- Засмя се тя.- Заспала съм почти веднага, щом легнах. Не трябва да ми позволяваш да пия повече от една чаша!
-   А може би такъв е бил планът ми?!- Дяволито се усмихна той, докато я обръщаше към себе си.- Да те напия и да се възползвам от теб!
-   Знаеш, че няма нужда от това! Аз съм изцяло и само твоя!
Устните им се срещнаха, започвайки бавният и страстен танц на любовта. Ръцете му се плъзнаха надолу по тялото ѝ, стигайки ръба на ризата. Започнаха бавният си път обратно, изтръгвайки леко и доволно мъркане от гърдите ѝ. Нокти ѝ вече дращеха гърба му, показвайки нетърпение. Но той не бързаше.
Вдигна я на ръце, правейки несигурно десетината крачки до импровизираното им легло. Положи я на все още топлите завивки, покривайки тялото ѝ със своето. Устните му завладяха нейните, докато бавно разкопчаваше копчетата на собствената си риза. Кожата ѝ гореше под пръстите му, а ръцете ѝ опитваха да го освободят от отеснелите дънки. Хващайки ги с една ръка и затискайки ги над главата ѝ, той се засмя гърлено.
-   Така не ми помагаш! Остави всичко на мен!
Устните му покриха отново нейните за бърза и страстна целувка, след което се преместиха надолу към гърлото ѝ. Пусна ръцете ѝ, който тя веднага обви около врата му, и обхвана с длани гърдите ѝ. Целуваше я бавно, засмуквайки кожата и оставяйки малки пожари, чиято топлина кръвта ѝ разнасяше по цялото тяло. Усещаше бесните удари на сърцето ѝ под дланта си, усмихвайки се на сантиметри от кожата ѝ.
-   Толкова си сладка! И толкова нетърпелива!
Засмя се, докато тя забиваше нокти в раменете му. Засмука зърната ѝ едно по едно, принуждавайки я да се извие на дъга, предоставяйки му пълен достъп до тялото си. Ръцете му я галеха само с върховете на пръстите, чертаейки непознати знаци, сякаш омагьосвайки я. Устните му ги следваха, карайки я да трепери и гори едновременно. Стоновете излизаха един след друг от устните ѝ, които тя хапеше, за да не извика.
Повдигна я леко, измъквайки ръцете ѝ от ризата и запращайки я на дивана. Измъкна се сам от дънките, вече причиняващи му ужасно неудобство, след което отново я покри с тялото си. Целуваше я навсякъде, докато тя се извиваше като змия, опитвайки едновременно да избяга и да се приближи още до него.
-   Моля те!
Знаеше за какво го моли, но не бе готов всичко да приключи толкова бързо. Смъкна се още надолу и намери с устни пулсиращата точка, която копнееше за вниманието му. Усети как Дефне се стегна, опитвайки да го спре, но вече бе късно. След секунди тя отново се извиваше, повтаряйки името му, докато удоволствието не я отнесе в онова паралелно измерение, където нямаше нищо друго, освен щастие.
-   Обичам те!- Прошепна до устните ѝ, след което я целуна.
Влезе в нея бавно, сякаш за пръв път. Искаше да усети всеки миг, всяко докосване, всичко. Видя как очите ѝ се проясняват, докато се връща при него, и спря. Излезе и влезе отново точно толкова бавно, давайки ѝ време да се съвземе. Виждаше как желанието отново разширява зениците ѝ, как усмивката плъзва по лицето ѝ секунди, преди да го придърпа за целувка. Опитваше се да запази бавния ритъм, удължавайки удоволствието и за двама им, но Дефне не бе от търпеливите.
Раздвижи се под него, посрещайки всеки негов тласък, принуждавайки го да засили темпото. Обви крака около кръста му, осигурявайки му по- дълбоко проникване, докато зъбите ѝ се забиваха все по- силно в рамото му. Йомер се остави на усещането, давайки ѝ това, което искаше. Устните му бяха залепени за пулсиращата ѝ бясно вена на врата, приемайки нейния ритъм, засилвайки все повече и повече тласъците си, докато и двамата не притихнаха, потопени в лавата на страстта.
Всичко се бе превърнало в огън, обхващащ телата и умовете им, изтриващ минало и бъдеще. Съществуваше само настоящето, а в което нямаше нищо друго, освен тях и любовта им. Имаха чувството, че никога няма да успеят да се измъкнат от този плам, а това ги правеше най- щастливите хора на този свят.
Бавно, но неумолимо, обаче, светът отново нахлу в съзнанието им. Отваряйки бавно очи, Дефне усети тежестта на Йомер, притискаща я към земята и пречеща ѝ да си поеме дъх. Усмихна се, докато прекарваше пръсти през мократа му коса.
-   Ще ме задушиш!
-   Извинявай!- Повдигна се леко той, но само колкото да ѝ даде пространство да диша.- Добре ли си?
-   Повече от добре!- Погали го по бузата, след което се повдигна и го целуна.- Благодаря!
-   За какво?!
-   За това, че винаги знаеш от какво имам нужда, дори аз да не подозирам. Наистина имахме нужда от това бягство!
-   С риск да прекаля, предлагам да го правим веднъж месечно?!
Засмя се, когато тя го удари с юмрук в корема. А секунда по- късно се съгласи.

Момичета, успяхте ли да намерите Mutluluk Zamani  някъде из тракерите?

Добро утро!  



Темпи, много гореща глава!!! Аз я изчетох през нощта, но не знам момичетата как ще работят днес след като я прочетат със сутрешното кафе!  
Хубава новина за Боре, но и аз съм малко скептична, докато не чуя от тях за раздяла имам резерви.

Хубав ден!

Добро утро 

Данче, таман ще се събудят от раз 

 

 

Темпи направо ме разбуди без кафе  Страхотна глава 

Тази медиина личност се опитва да продава билети за филма си - бизнес, там така се прави явно.

А иначе спомни си красивите фотосесии - Vogue, Hello , L'Officiel - и интервютата които дадоха Елчин и Баръш, има ги в голямата група при рускините и назад в темата - разликата е от земята до небето.

Писах ви и БКМ как си наместват играта с киносалоните.....Ще видим накрая, що е чудо станало

  Спокойно, щом се появи филма веднага ще го пипнат рускините, даже се чува,че го имат вече

Привет, момичета!

Темпи, стана ти навик вече най-вълнуващите глави да ни ги постваш късно вечер!
  
Не така де, имай милост! Разследването на арабите за Кака ли да сънувам , Борко и Мюдюр или такива неудържими сцени с ЕлБар! Сутрин съм като сушена мушмула...

Нови снимки от Фуркан - фотографът на ЛН и ВЩ.  









Хубав и успешен ден!

Тази личност се самопоканва явно, защото не остана шоу предаване, където да не е била. Одеве погледнах малко от онова, което снощи излъчваха. Ами, откровено казано, въобще не си представям Баръш или Елчин да се правят на такива шебеци, за да търсят внимание или да продават билетите си. Каквото имаха да кажат, те го казаха там, където трябваше,  и на когото трябваше- пред сериозни журналисти и уважавани списания. Жълтурковщината не е тяхното място. Не знам при Хюлия какво ще бъде, но видях фрагмана към предаването- на Елчин ще ѝ бъде трудно да вдигне водещата, че да я завърти, че...добре, че не я метнА някъде.

Видео от  Онур за последните снимки на ЛН , януари 2017 г.

 Мы сейчас снимаем последнюю сцену.
- Ты все ещё видео снимаешь?
- Да. Видео снимаю. Конец уже. Конец.
- Конец. Последняя (сцена).
- Конец.


https://vk.com/video-96725873_456241921

И коментарът на Мюжде...

.. 

От онези времена

От арабите с любов... за Кюса!



https://www.instagram.com/p/BeGY9ZUlaYy/?taken-by=hs776536_bar

Партито за края на "Любов под наем"

https://www.instagram.com/p/BeGjIuQl0tJ/?taken-by=hs776536_bar

https://www.instagram.com/p/BeGh9EFF-DI/?taken-by=hs776536_bar