Помагате ли с домашните и уроците на петокласник?

Близо до максималните на последните олимпиади. Как съм се изказала 😅 сега се прочетох.
 Училището е средностатистическо основно. Сред най-успешните в класа си е. Най-добре наистина да се ориентирам към някой допълнителен урок.
Лошото е че ходи на спортни танци и изобразително изкуство. Няма да може да съвместяваме всичко. Ще си помислим...

А има ли вариант да я изместите в някое по-натоварено? Да почувства малко конкуренция? Ако детето лесно и бързо учи допълнителните занимания ще уплътнят времето, но няма да натежат, така, че опитайте.
Знам, че сега е много важно пълното шест, конкурентноспособността, но е важно и детето да не се чувства притиснато за това. От моя гледна точка. Майка ми много искаше да съм пълен отличник, повече ей така, за да се хвали, отколкото рационално,а мен не ме вълнуваше толкова и не си давах този зор. Но и това нейно нудовлетворение ми вгорчаваше живота. За това и моето мнение се различава все още от мнението и отношението на болшинството. Аз просто бих гледала детето да не прегори и от родителска амбиция. За мен, така описано имате едно будно, умно, справящо се с лекота и щастливо дете. За мен би било достатъчно, ако е моето дете, за други - не е. Аз бих насочвала и развивала интересите на детето, неговите силни страни и не бих се тревожила дали е пълен отличник или просто отличник. Ако видя че има проблем или трудности - бих помагала, да.

Аз не помагам и рядко знам какво са учили. На малкия само по БЕЛ по някой път, особено ако трябва да се пише нещо, което не разбира и не му е силна страна, но е по-рядко от веднъж месечно. Понякога сестра му му прави някои проекти, просто е по-творческа личност и я влече.
По математика помощта ми се изразява в това да седнем да решаваме заедно, при което ги карам да разпишат задачата подробно и да ми я обяснят. Обикновено това води до решаването й и после се оправят сами.

Не помагам и не знам никакви детайли от уроците. Пети клас мина без сътресения, с една петица по история, която изобщо не ме трогва. Щом по всичко останало успява абсолютно сама и то в МГ, значи всичко е наред. Догодина в седми клас мисля да ѝ давам допълнителни упражнения по математика и БЕЛ и толкова.

В пети клас първите два-три месеца бях като описаното тук. След това вече не беше нужно, а тази година в 6 клас  дори и за идеята не съм погледнала какви са учебниците. Тя от време на време пита по нещо, но пак съм наясно с всички изпитвания и контролни.

Не съм сама в незнанието 😁 Но за всеки случай съм си наумила да я запиша на допълнителни уроци по български език. Ще и' е полезно. И ще се постарая да отделям повече време за препитване. Без досаждане! Че едни нерви започнаха да ни тресат...

А да ви питам какво мислите за платформата в интернет, в която известни личности представят уроците на разбираем за тях език?
Наскоро ми я хвалиха. А аз съм малко скептична. Пробвахме  разбира се, интересно е...Но дали трябва така смляно   да го представят? Не трябва ли децата сами да си изваждат необходимото, да се потрудят? Или сега са натоварени прекалено и това ги улеснява?

Щерката я знае, но не проявява интерес, тя си е изградила вече начин на учене.  Мен лично ме хванаха нервите като се опитах да слушам един урок по история. Тук във форума съм срещала доста мнения на доволни родители, за деца, които я ползват.

Малей, все едно мен описваш.  И, естествено, при баба и дядо е най-хубаво...

В пети и шести клас даже не знаех какво учи. Искал ми е от време на време дребни пари за материали и това е.
В седми клас, заради матурите, сам потърси помощ по математика. Много се радвам, че го направи. Сега знае, че когато не може да реши задача трябва да попита, а не да я подмине.
Уча.се също започна да използва в седми клас - предимно за преговор и да си припомни теми от долните класове. Доволен е, на мен също ми харесва.
Малкото е в трети клас и още трябва да му напомням да си напише домашните, но и той като цяло се справя сам. Само когато домашното по математика е повече от една страница задачи (понякога е 7-8) ме погва да му чета условията, защото той не може да чете.

За мен е много ценно, че големият разбра, че трябва да търси помощ. Опари се сериозно преди това.

Не съм съгласна.
Когато моето дете стана 5 клас, единствената разлика беше в математиката.
От тази година вече и историята като цяло, но по нейно време по ЧО от 3 и 4 клас до История в 5 клас се учеше всяка година едно и също, като пример само. Единственото "сложно", ако мога да го обявя така, беше в дробите по математика.
Стресирани са не от различните учители (ако са живели крайно капсулирано ще е стрес, но се съмнявам), а от отношение и подход. Масово в 5-6-7 клас  нещата са на зле, но не по причина новости. Сега с новата история смятам, че трябва да е една идея по-добре, а не да дъвчат едно и също 3 години, и после да се чудят къде да сместят останалото.
На мнение съм, че се налага помощ заради неумението на голяма част от учителите да преподадат материала си, а не заради стреса и новостите-с това промиват мозъците на родителите всяка първа родителска среща на петокласници-охкане и вайкане какъв стрес е. Това им е защитата срещу всичко, по този начин парират всякакви опити да вникне един родител къде е проблема. Той вече е облъчен, че проблемът е в ох и ах какъв стрес е. Децата са изключително адаптивни и въобще не им е това проблема. Но истината се избистря някъде към края на този злощастен период и приключва с умрелите илюзии след 4 класиране лятото след 7 клас.


Ако родителите искат детето да е над тройките и да знае-и помага и следи. Помощ е и наемане на учител, търсене на помощ в школа, не е нужно (да не кажа, че е и невъзможно) ти да му преподаваш. В горните класове ученето става почти изцяло извън училище. В училище присъстват само по закон.

Моят големият хубостник е записан в една занималня още от първи клас и съм много доволна. Лошото е, че в 6 клас вече няма такива занимални и най-вероятно ще минем на частни уроци. Иначе домашни редовно преглеждам, даже все още успявам да решавам задачите по математика, но не задълго. Помагам за по-дългите домашни по БЕЛ, за които се изисква доста време, а в занималнята не стига. Общо взето се справя сам под надзора на преподавателката в занималнята.

Докато се адаптират помощта е по-активна, после влизат в ритъм и се справят на 80 процента сами. Проблемът е по история основно, защото са им наблъскали всякакви неща, въвеждат се и по-дълги уроци по природдните науки и основните термини, трябва да им се обяснят своевременно. При нас точно в този клас ги преместих и в началото съвсем отблизо следях нещата, за да допълваме пропуски, ако случайно в новото училище са взели повече материал, но беше добре.  Помагах за някои задачи или да обяснявам термини, общо взето ме ползваха като Гугъл и тълковен речник. Все пак, бяха самостоятелни. Занимални след четвърти класе вече ми е трудно да възприема - децата са достатъчно големи,за да могат да си организират ученето вкъщи, а каквото остане неясно може да се оправи вечерта. Навиците за учене и организацията се учат в начална степен, те дори във втори клас вече трябва да имат навици за учене, а не да чакат на учителката в занималнята да им казва. Ако едно дете нормално си е минало материала в началните класове и няма дупки, в пети клас трябва да се адаптира само към различните учители и по-голямото натоварване. Пети клас е кошмарен, да, но винаги е по-добре да се помогне на детето с домашните, отколкото да се трупат пропуски и в седми клас да се пропищи.

И аз, дето изобщо не се бъркам в ученето на децата, помагах в пети клас. Сега като прочетох Анди и се подсетих - точно историята беше голям препъникамък. Бързо влезе в релси, но се радвам, че хванах навреме, че има проблем и се намесих.
После имаше и един момент в 9 клас, когато бях стъпила на врата, но тогава проблемите бяха ... поведенчески, така да се каже - нямаше нужда от обяснения, а от понаритване.
С две думи, колкото и сами да се справят децата, има си моменти, когато не е лошо родителят да се намеси.

Аз помагам при ученето на историята и географията, там му е голям зор.
По ЧП му е интересно и бързо учи, дори му е приятно.
По математика преглеждам домашните, защото от бързина или разсеяност понякога слага десетичната запетайка не на място. По математика допълнително и по негово желание ходи 1 път седмично на консултация при учителката - да му обясни, ако не е разбрал нещо и здраво с нея решава по няколко листа задачи (нещо невъзможно да го накарам у дома).
По БЕЛ също ходи на такива консултации, защото е бингвилист с английски за първи език.
На него му е трудно, не само защото 5 клас е труден като цяло, а защото изцяло смени всичко - град, дом, приятели, училище. Посещава и училищният психолог, за да стане по-смел, защото е много срамежлив и свит.