Гневът на отхвърлената снаха

Ако не беше написала, че сте зааедно от 15 години щях да помисля, че връзката ви е на 4-5 най-много. Какво си се затръшкала като малко сираче, което иска топла майчина прегръдка. От  чужди хора в чужда страна. Само се огледай колко много жени искат свекърите да не са около им. Аз съм в прекрасни отношения с моята вече бивша свекърва, дори в някои аспекти ми е повече от майка. Ама ако утре каже, че не иска мен или детето ми хич няма да си накривя шапката.
П. С. Мен мъжа ми като ме заряза ме боля няколко месеца

Здравейте, моята мъжка гледна точка е:
Първо искаш да се харесаш в очите на хората които явно заради нещо някъде си не те харесват,Факт!Но ти продължаваш да се бориш за да се вдигнеш в очите на слепите!Когато някой не те харесва може да измисли хиляда причини за да ти го каже, примерно най лесно е да ти каже " Прическата ти е много зле".
Въпроса е мъжа как е, той как реагира в тези случаи.Мъжа е главата, жената е врата.В силна връзка дори при силен вятър не се получават смущения в електрозахранването, освен ако по средата в кабелите не влизат клони които докосват жиците.В тези случаи същите ги премахват от енергото.

Какъв гняв, не разбрах ? От това, което прочетох, си снаха, която мачкат и въпреки това се натиска да я харесат. Забрави сестрите му и майка му да те харесат. Вечно ще си на последно място. На една позната сириец й беше гаджето. Влачи се с него 10 години, пращаше подаръци и сладки на майка му и двете му сестри, изобщо не я отразиха. Чудех й  се на акъла как може да се заплесне по такъв. Заряза я заради по-млада, нашата застаря, докато го чакаше да й предложи, не само, че не й предложи, остана си стара мома. Оказа се, че я е използвал.

Не се натискай. Имай малко достойнство. Винаги ще те изолират. Това може да смачка жената, ако търпи или да я накара да си отиде. Аз бих си отишла.

Как се чувстваш самотна към някой ,който е на другия край на света и никога не си виждал на живо? Да,гадно е ,но вашето прилича на турско -индийски филм.Или поне там виждаме такива отношения.Не те приемат ,защото си от друга вяра ,държава ,не си от тях.
Игнорирай ги напълно,кажи на мъжа си ,че си направила достатъчно усилия и по-вече няма да се правиш на "дръж ми шапката",че ти е под достойнството.Нямаш нужда реално от тяхното одобрение,не живеете в една къща или държава.Мъжът ти също трябва да го схване много добре.Но не се карай с него,че пак ти може да го отнесеш.

Да опростим - живееш си добре с мъжа си, а някъде далече някакви чужди на теб хора не искат да си говорят с теб, и ти се ядосваш?? Не те унижават, не те обиждат, не те карат да правиш нещо, не плетат интриги - просто не те отразяват. Ами прекрасно! Ти си живееш с мъжа си, чуждите ти хора си живеят някъде там далече. Защо се вкарваш във филми и се самоунижаваш? Живей си спокойно, и мини през някой психолог между другото да си поговорите за самооценката ти в живота.

Никой не може да те ядоса, ако ти не го допуснеш. До сега си оттласквала гнева. Имала си по-важни неща и той е отстъпвал на второ място. Каква е причината сега да те обзема?
 Може би децата са пораснали и нямат толкова нужда вече от теб? Дали съпругът ти не се задържа повечко пред Интернет със своите роднини и ти да ревнуваш, че не ти обръща внимание?
  Ако намериш отговор на въпросите, ако си отговориш честно, кое предизвиква гнева, по-лесно ще излезеш от тази ситуация.
  Наскоро прочетох книга за общуването и там имаше следната мисъл: Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си. - Л. Толстой.
 Промени себе си, гледната си точка. Не ставай лоша - продължавай да пращаш поздрави и подаръци. И до там. Като седне съпругът ти да общува с тях, вместо да седиш до него и да чакаш внимание, намери си занимавка - излез с приятелка, сипи си питие, направи си маска на лицето... Обърни внимание на себе си. След което ще можеш с любов да се обърнеш към съпруга си и да изслушаш новините от далечната страна. А защо не и да правите любов?!

Да ти кажа нито си само ти нито проблема е мултикултурността на връзката. Просто и златното момиче да бе слязло нямаше да е достойно за техния брат и щяха да демонстрират надменното си отношение. Ти наистина ли смяташ, че често семейството на другия приема и обиква избора му? Ами не! Навсякъде се демонстрира добро възпитание и малко цирк при комуникацията. Винаги има емоции от типа "те що така правят". И после порастваш и разбираш, че само те губят като не искат да са част от твоето семейство. Концентрираш се в твоята малка вселена и правиш така, че те да искат да надзърнат в нея,  а на теб да не са ти нужни. Замисли се - само те губят!  

Като начало е добре, че си пуснала темата. Добре е да изпушиш парата и да спреш да се интересуваш и да ти пука за тях. Наистина! Няма какво да те приемат, да те допускат и тем подобни. Че какво сте изживели заедно с тези хора, че да ти пука за тях. Имате връзка чрез мъжа ти и това е достатъчно да им пратиш поздрави. Спри да се самоизмъчваш и да се интересуваш от тях. Спри и със скандалите с мъжа си. Какво аджеба искаш от него? Каквото можал е направил.

Ти имаш доста силен коз - децата. Ако решиш да злобееш може да ограничиш рязко контакта на децата с лели, баби и тем подобни сирийски роднини. Но и никъде не спомена родата от децата въобще вълнува ли се?

За сведение моята свекърва също никога не ме е приемала. И аз се тръшках и по едно време си казах "И за какво аджеба страдам"? За вниманието на една непозната жена дето въобще не ми е нужна и ако е част от живота ми ще ме дразни много повече. Сега само си пращама безумни подаръци. Имаме нещо като негласна договорка да си разменяме невероятни боклуци   Понякога с глас се смея като получа подаръка си. Тази година е ултразвук за гонене на кучета. за сведение имам куче, което мамосвам, спи в леглото ми и тя демонстрира неприемане на това. Аз и подарих шапка тип руски ушанки /тя никога не носи шапки/  

Аз бих ги игнорирала. Достатъчно си чакала и си се надявала. Покажи им, че не те интересува мнението и отношението им към теб, както те не се интересуват от теб. Може пък това да даде някакъв резултат в близко бъдеще.

Не са чак толкова различни от нас? Много, много грешиш. Културните различия между тях и нас са огромни. Бих ги нарекла пропаст. И проблемът е точно заради тези културни различия. Ти какво очакваш от семейство, принадлежащо към култура, която счита християните за "неверници" и второ качество хора? Мога доста детайлно да ти опиша кое прави тяхната култура драстично различна от нашата- докторската ми дисертация беше за мюсюлманите в Босна и Херцеговина, така че претендирам да имам сносни познания относно ислямските култури. Но, ако имаш такова желание, по-добре да го направя на лични, а не да разтягам чаршафи в темата.

Много си емоционална. Разбирам те. Аз също съм такава. Казвам си, че не трябва да се ядосвам, но е по-силно от мен и си троша нервите.
Опитвам се да превъзмогна себе си и да игнорирам нужното. Опитай и ти. Пести си нервите и си гледай здравето.

За 15 години би трябвало да си разбрала,че един мюсюлманин никога няма да застане срещу майка си, за да защити жена си.
Няма да си развали отношенията с нея заради теб.
Те никога няма да те харесат,защото ти не си сирийка и не си мюсюлманка.
Моят съвет е да не ги оплюваш пред мъжа си.И наистина да не ти пука.Избягвай срещите с тях доколкото е възможно.А когато се налага да се видите ,дръж се възпитано и не показвай ,че си ядосана.Недей да просиш внимание.Не им изпращай подаръци след като знаеш,че те не желаят .Мъжът ти като иска да им праща той.Покажи ,че имаш достойнство и себеуважение .

За тях не само християните са неверници, а и половината мюсюлмани, ако не са точно от тяхното течение- шиити, сунити, алевити и т.н.
Както казах, моята приятелка е туркиня-мюсюлманка, но от сунитите,
а съпругът и мюсюлманин-алевит, и пак за неговото семейство е неверница.
А алевитите са малцинство. Така че авторката дори и мюсюлманка да беше, примерно шиитка, каквито са в части от Ирак или цял Иран например, щеше да бъде още по-зле, на християните гледат с по-добро око отколкото на другите течения, или на язеидите- които не са мюсюлмани. А ако беше и от Израел, щяха съвсем да приритат.

Боже, е как искам да съм на твое място. Само си представи да ти звънят през ден, да се точат вкъщи, да ти досаждат, да ти подаряват безумни и безмозъчни подаръци. Когато съм сама въобще не отварям портала на къщата. Седя си и се правя, че ме няма докато се разкарат . Последния път неделя сутрин, децата спят, ние правим секс и моля ви виждам маминка  като да се опитва да надникне през завесите. Взехме си ключа от порталната   врата и сега ако не съм на кеф, няма да ми влязат в двора. Та виж и друга гледна точка. Не ти трябват навлеци. Гледай си семейството и да не ти пука.

А, бе жено!
С какво са толкова повече от теб тия негови сестри, та драпаш като изоглавена за вниманието им?
Толкова ли нищожна се чувстваш, толкова проста, необразована, грозна и боклучава, та ти е важно те да те оценят и да се огледаш в техните очи?

Какво си се хванала за идеята да ги промениш и да почнат да те обичат, като знаеш, че насила хубост не става?
От безумието си и нямането на друга работа и интереси, наистина ще скапеш отношенията с мъжа си и ще останеш сама като кукувица!

Докога ще се молиш на някакви простакеси, на които очите не си виждала в пряка среща, да те обичат, че и гордостта ти да били пожалели?
Ти гордост нямаш, нямаш и чувство за собствена значимост и достойнство- затова години наред им подсмърчаш да ги омилостивиш.
Вместо да ги изтриеш от паметта си и да приемеш, че мъжът ти е сирак.
И когато си контактуват по скайпа, да не висиш до рамото му, а да напуснеш стаята.

Пфу, така не бях се ядосвала отдавна.
И защо не кажеш с каква толкова различна " култура", а може би религия са?

Извинявай, сигурно не ти е смешно, но истински ме изби на смях като си представих как наднича и се мъчи да види дали има някой вътре. Някои роднини са наистина много досадни. Много добро решение с ключ на портал. Никак не обичам налазници и аз.