Ревност и майчина обич

  • 8 435
  • 44
# 30
Майка ти е права. Изживей си връзката и не бързай да се омъжваш. Опознай напълно характера на човека и тогава решавай. Виж какво е обкръжението му. Какво е семейството му? Какво е важно за него самият, какви ценности има?
Живяла съм в мюсюлманска страна. Имаше и други българки на работа, а  някои и омъжени там. Има 2 варианта - първият е той да е от образовано, заможно и светско семейство и ти да си живееш много добре даже, в тези семейства жената е уважавана и гледана като писано яйце, угажда се на всичките и капризи, може да учи, да работи, да има свой бизнес, да се вижда с приятелки на кафе.
Вторият вариант обаче е крив - жените са си в къщи, не работят, напълно зависими са от мъжете си, ползват ги за безплатни слугини, има ежедневен тормоз - психически и физически. Обикновено семейството е от бедни и необразовани хора, с манталитет от 18 век сигурно, живеят в гадни условия в бедняшките квартали или по селата и положението направо е страшно. И друго видях - всички мъже си имат връзки извън семейството. Тайно или явно, според зависи. Въпрос на престиж беше да се покаже колко голяма работа е мъжът и колко много пари има. То може и хич да няма, ама другите трябва да мислят, че има  Mr. Green Помисли и за това, можеш ли да го преживееш. Направо бях шашната да видя колко е масово.
Та майка ти си е много права даже.
Виж целия пост
# 31
И аз като майка ще попитам-за къде бързате?Хайде на 30 годишния вече му е време и гледа да си осигури младото момиче.За 20 годишно момиче,просто е смешно да мисли за сериозна връзка ,че и за годеж.После приятелките му ще ходят по купони и екскурзии,ще учат и ще се развиват,а тя ще готви ,гледа деца и слугува.Всичко това няма да и се размине,но поне да си изживее младите години.За произхода и религията,даже не коментирам-там рисковете са ясни.
Виж целия пост
# 32
Мда, толерантност трябва да има. Европейски ценности. Объркаха им главите на младите с тия глупости. Никой не им обясни, че толерантност не означава да залюбиш друговерец. И Баташкото клане не се случвало заради толерантност... Ама, не ги разбирам аз тия работи. И отказвам да ги разбирам.
Виж целия пост
# 33
Ако бяха европейски, нямаше да се обвързва сериозно толкова млада.
Виж целия пост
# 34
Щото е само ужким светско.

Харесва ми как говорим за хора,които не познаваме,с нападки! Simple Smile

Апропо, колко годишен е годеникът? Малко ми е странно младо, ужким светско момче чак пък толкова да напира да се ожени.

Никъде не казах,че е млад все пак.На 30 е.

На миналата страница прочетох доста въпроси относно семейството му.Баща му е грък,майка му е туркиня.От 4-5 години общувам главно с мюсулмани,ясно ми е какви ги има и съм попадала на такива.То навсякъде има всякакви хора.

Благодаря ви,че извъртяхте темата и оплескахте всичко с предразсъдъците ви.
Щастлива нова година и поздрави!
Моля темата да бъде заключена! Simple Smile

Аз пък смятам, че на 20 години е напълно нормално да искаш да живееш с човека, в който си влюбена. За брак ми се струва рано, все пак трябва да поживеете заедно известно време, за да се опознаете още по-добре. Не деля хората на българи, турци и т.н., защото всеки човек е различен. (а и живея в Канада, а тук сме толерантни Simple Smile) Познавам много ужасни българи, така че не националността е това, което определя човекът като добър или не.
Между другото, най-близката ми приятелка е омъжена от 10-ина години за турчин, с който се запозна по интернет. Той също беше в казарма тогава. Simple Smile Честно казано, тогава и аз бях притеснена, но главно защото не вярвам, че по интернет можеш да опознаеш някого толкова добре колкото в личен контакт. Но ето днес, 10 години по-късно те са женени, с дете и много щастливи. Тя има чудесна професия, той също. Освен това, той е изключително добре възпитан, много усмихнат, грижовен и деликатен човек. Той си е мюсюлманин, тя-не, очевидно не им пречи.

Лично аз излязох от вкъщи на 18 години и никога повече не се върнах. Просто нямах търпение да живея сама, да се сблъскам сама с проблемите и да се оправям сама в живота. Майка ми винаги е изразявала мнението си, но не си спомням да ме е спирала от нещо. Даже сега се смеем на разни грешки, които съм допускала, понеже съм била млада и наивна.

По въпроса за майка ти: да, нормално е да се притеснява, дори и да изкаже мнението си. Но това е твоят живот, ти си пълнолетен човек и имаш правото да взимаш решенията си сама. Но също така, ти ще страдаш от грешните си избори, ако направиш такива.
Виж целия пост
# 35
То и аз излязох от дома на 18, когато отидох да уча на друго място. Сигурна съм, че и много други съфорумки са така. Но има разлика между това да напуснеш дома, за да учиш и да се развиваш и това да се забиеш да переш някому чорапите.
Виж целия пост
# 36
 Може той да й пере чорапите пък.
Виж целия пост
# 37
Може той да й пере чорапите пък.

Може в казармата да пере чорапи, но едва ли са нейните... Mr. Green
Виж целия пост
# 38
Там вече кой както се уреди. Grinning
Но да заживееш с някой, не е равно на слугуване и сбогуване със социалния живот. Въпроса е че имат голяма разлика, той си е поживуркал повече, сега ще му се иска салатка и ракийка вечер, а на нея на Планета клуб примерно.
Виж целия пост
# 39
До човек си е. Има някои, които няма цял живот да се наживеят, а има и такива, които още на 25-30 се кротват. И разликата в годините не е кой знае какво. Но аз не харесвам турците. За мен са подмолни, прекалено набожни и различни. Явно не съм толерантна. Flutter
Виж целия пост
# 40

Мога да си представя сладкото си бебче след 10 години с гадже, но не и с годеница.
Във втората ситуация сигурно щях да реагирам като майка ти (не знам дали точно като нея бих вербализирала мнението си, но не е изключено). Независимо дали става дума за българка, европейка, котайка, туркиня или марсианка. Просто ако на 20 толкова се обичат и това е истинско и трайно, ще се обичат толкова и на 25 - 28. И ако тогава още искат да са заедно и да се бракуват - чудесно. Но ще са имало достатъчно време да проверят истинността на чувствата си. Няма точно липсата на брак в този период да ги раздели. От друга страна, ако със съзряването се разкрие реална причина да се разделят (не говоря непременно за някакви драми - отчуждаването не винаги е свързано със земетресения от 7 степен по Рихтер) - ще могат спокойно да го направят, без да има други засегнати от решението им (деца). Ако пък са си били правилните - чудесно, тогава ще се радвам на внуци, ако съм жива.

Към Капитан Морган :м от всички турци, които съм познавала (не са кой знае колко за статистика, ама все пак поне 15на ще да има), ни един не е бил подмолен, по-скоро обратното, камо ли пък набожен - май и един изобщо вярващ не се сещам да е имало - и ако не носеха различни имена, не бих се и сетила, че е са различни.
Виж целия пост
# 41
Там вече кой както се уреди. Grinning
Но да заживееш с някой, не е равно на слугуване и сбогуване със социалния живот. Въпроса е че имат голяма разлика, той си е поживуркал повече, сега ще му се иска салатка и ракийка вечер, а на нея на Планета клуб примерно.
А може и на двамата да им се ходи на hills of rock пловдив 2018.
Наистина не е редно и правилно да слагаме всички под общ знаменател- турци, възрастни и пр. Ние с моя  приятел сме над 30 , той към 40 и двамата не сме се наживяли още и си излизаме и се забавляваме. А да си призная честно, никога на никого не съм слогувала. Така че въпроса е приципен....
Виж целия пост
# 42
Раничко е на 20г...не бързай толкова.Това е време да учиш,да се развиваш,да пътуваш и да узряваш.Време за себе си.Ако се захлупиш още от сега ще е жалко...има време.А младостта не се връща.Поживей си безгрижно,без ангажименти още малко,поне 3-4 годинки.А той е с 10 г преднина и всичко това го е минал и му е време.Но при теб не е така....И най-хубавия брак не е като да си свободен и без ангажименти."Моминлък-пашалък" са казали хората.... и с право.
Това без да отварям въпрос за верските различия и голямата разлика в годините.
Майка ти за това е постъпила така-не е от ревност,а от обич и грижа.За да те предпази от прибързани действия...и защото и е свидно и мъчно за теб да те остави да се зажениш млада и зелена.
Виж целия пост
# 43

Към Капитан Морган :м от всички турци, които съм познавала (не са кой знае колко за статистика, ама все пак поне 15на ще да има), ни един не е бил подмолен, по-скоро обратното, камо ли пък набожен - май и един изобщо вярващ не се сещам да е имало - и ако не носеха различни имена, не бих се и сетила, че е са различни.

Не съм Морган, но от горчив опит мога да кажа следното - хората може да са читави, но масата не са. Ако стават за чеп за зеле, дори и да не са набожни (без значение дали са християни или мюсюлмани) са възпитани в особени порядки, които обикновено водят до сблъсъци. И ако авторката съумее да преодолее това, то децата й (особено дъщери) един ден ще имат сериозни проблеми.
А на 20 г. да разправят как са намерили точния мъж и т.н. - не го buy-вам изобщо - твърде малко са видели от живота, просто има неща, които си идват с годините, и според мен също прибързва. На 20 ще мисли по един начин, на 23 по друг, а на 27-8 - още повече. Не че няма и изключения, но те просто потвърждават правилото. А като гледам моите студентки третокурснички как вървят с идеята, че всичко в този живот вече им е ясно, такъв смях ме напушва...
Виж целия пост
# 44
А той къде е живял досега? Неговото семейство какво мисли за теб?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия