Здравият разум отдавна е на заден план в полза на всякакви теоретични фантасмагории. Слабите са XX жените, а още по-слабите са децата.
Тези жени, които търпят домашно насилие са по-скоро психически отколкото физически слаби. Някои от тях страдат от сериозен стокхолмски синдром, други си мислят, че могат да променят насилника и прочие и прочие.
Имаше едно проучване, което показваше как насилници подбират жертвите си. Изследването показваше, че търсят уязвимост, липса на контакт с очите, по-бавна походка, изобщо жени които изглеждат така сякаш са покорни и нямат самочувствие. Изправената глава и самочувствието са червен флаг, насилниците знаят, че няма как да доминират такава жена.
Ти с един удар задраска едно 90% от цялата ИК.
По принцип съм съгласна, че психическата зависимост е необходимо условие за търпенето на физическо насилие. Обществото дава достатъчно възможности на всяка жена да се измъкне, ако се бори достатъчно. Това обаче съвсем не означава, че ако битите жени бяха физически по-силни от мъжете, те щяха да търпят да ги бият, нито че насилниците щяха да си го позволяват (защото те по принцип са страхливци и комплексари и не си избират равностойни противници). Ако това беше вярно, нямаше от физическо насилие да страдат предимно жени, а от психическо - предимно мъже. Също така нямаше жените да посягат на децата си с възпитателна цел. Физическите данни имат значение.