Яли ли сте бой като деца

  • 50 972
  • 782
# 330
Ето го моя драма кинг, мога лайф да ви го пусна, да чуете как реве. Схемата е такава - от предния ден си навива на акъла, че ще излезе с еди-кой си. Аз му казвам - чакай да стане утре, ще видим. Естествено, в 90 пр. от случаите хората са заети. И се почва един рев, една драма. Оставям го да се нареве и хич не ми пука за съседите.
Виж целия пост
# 331
Понякога просто се захласват мисловно, зациклят и тотално изключват мисленето. Възрастните сме същите, но разликата е, че се научаваме повече да се контролираме. В едно 90 процента от случаите на реване и тръшкане на всякаква възраст хората сами не знаят защо го правят. Но както се казва, отстранете публиката и истерията ще спре. А ако не спре, съседите да си купят тапи за уши. Wink
Виж целия пост
# 332
Да, яла съм. В големи порции. Но аз съм от това поколение, дето си носехме ключовете на вратовете, не  ни водеха и вземаха от училище, нямаше мобилни телефони, та всяка една минута бе свобода. И понеже съм плод на много амбициозни родители, за нерационалното разпредеделение на всичкото това време, когато нямаше как се упражнява пряк контрол си изяждах и полагащият ми се вечерен бой. Който в основата беше шамари, или до каквото се докопа майка ми. Свикваш и това е.
Но се зарекох моите деца да не ги докосна с пръст. И удържах на думата си. Макар че бяха много палави момчета и растяха в смутните 90те години, когато най- много деца пострадаха от наркотици. Разбрах, че не боят възпитава, а доверието. Никога за нищо не си позволих да ги излъжа, както и те и до сега се допитват до мен. Това с боя не знам дали е възпитателно? Не. В никакъв случай - не.  Спомням си, че пътувайки към къщи като дете съм мислила, дали ще закъснея с още, примерно 20 Мин. вече няма значение- така или иначе бой ще има.
Виж целия пост
# 333
Разбира се, че боят не е ефикасно средство за възпитание. По-скоро е израз на родителско безсилие, крайна мярка, когато всички други средства са изчерпани без резултат. Или изхабена нервна система и изкарване върху най-беззащитния.
Макар, че в някои случаи може да те накара и да се замислиш преди да действаш. Баща ми обичаше да повтаря "Ако не искаш да ядеш бой, не прави за бой". И аз съм от поколението, което си е поотупвано наказателно. Но пък и точно това ме е възпирало много пъти - преди да направя някоя глупост, а аз съм доста импулсивна - първо действам, после мисля, да спра и да се замисля за последствията, т.е за реакцията на нашите. А като се сетя какво би последвало съм се отказвала. Не знам за другите, но на мен определено ми е действало като средство за саморегулация. Но не при всички е така.
Виж целия пост
# 334
Темата  е за физическо насилие.Майка  ми ме шамаросваше до /няма да кажа пък до колко години, че няма да повярвате/ Тя просто си използваше Макаренковските методи на възпитание,. И въпреки това аз я обичах и до последния и дъх се грижих за нея. А сега да ви опиша бащата на дъщеря ми. Никога не е докосната  и с пръст от него, ама никога. НО унизителното отношение - ужаса, изживян да бъде премятана като парцалена кукла като съвсем мъничка, ама той така просто си играел с нея , пак си наддала на дупе и то казано нееднократно в тийн годините,  безкрайните му разговори за спорт, история и политика. Но нито веднъж да каже "Как си моето момиче? Виждаш ми се нещо тъжна. Мога ли да помогна. Обичах мама, макар нейните шамари, защото тя винаги не беше редом с мен, тя беше пред мен за да ме закриля и защитава. А точно вчера с говорихме с дъщеря ми. Тя, която не е удряна от баща си, не и е повишаван даже тон. И знаете ли какво ми каза. Жалко, но не мога да изхвърля натрупаното в мен. Не мога да приема този човек като мой баща.
Виж целия пост
# 335
Крякла, има мъже, които мечтаят за синове, но им се раждат дъщери. Те не приемат това и се отнасят с момичетата като с момчета (докато могат)/ натякват им факта, че са момичета / не се сближават достатъчно. И моят баща беше от тях. С годините започнах да разбирам някои негови гледни точки. Простих му, за това, че не прие напълно факта, че има дъщеря едва след като почина. Вече не му се сърдя за нищо и не го обвинявам за нищо. Липсва ми.
Виж целия пост
# 336
Най-големият ми страх е да нямам лигаво дете, като онези по улиците, дето крещят и ритат бабите си.
Сега съм бременна, но сигурно ще бъда строга родителка и ако рита баба си,  така ще го ошамаря...
Виж целия пост
# 337
Най-големият ми страх е да нямам лигаво дете, като онези по улиците, дето крещят и ритат бабите си.
Сега съм бременна, но сигурно ще бъда строга родителка и ако рита баба си така ще го ошамаря.

Това зависи от теб. Децата не се раждат лигави,  а стават такива от 'добро" възпитание.
Апропо и аз не понасям такива деца.  Такова едно вчера ми продъни ушите в кварталния супермакет. Но като видях майката и ми стана ясно защо не спря да крещи клетото.

Желая ти леко бременеене и безпроблемно раждане, gerda1.
Виж целия пост
# 338
Най-големият ми страх е да нямам лигаво дете, като онези по улиците, дето крещят и ритат бабите си.
Сега съм бременна, но сигурно ще бъда строга родителка и ако рита баба си така ще го ошамаря.
То това не става само с шамари.  Laughing Laughing Laughing

От моето имаше няколко оплаквания от градината, че напук не слуша едната учителка и се лигави много, ама много. Причината беше, че първо не я харесва, а второ, че се е сдружил с едно от буйните деца и се прави на интересен. Проблемът не се реши с шамари, а с дълго и напоително говорене. Шамарите в случая нямаше нищо да направят, а щяха просто да са излющяни напразно.
Така, че не се заричай какво ще правиш, да не се окаже обратното, че детето се лигви, а ти стоиш в умиление край него.
Виж целия пост
# 339
Най-големият ми страх е да нямам лигаво дете, като онези по улиците, дето крещят и ритат бабите си.
Сега съм бременна, но сигурно ще бъда строга родителка и ако рита баба си така ще го ошамаря.
Първо да се роди живо и здраво. Помня, че дълго го чакаше това бебе, така че стиснати палци от мен.
Виж целия пост
# 340
Най-големият ми страх е да нямам лигаво дете, като онези по улиците, дето крещят и ритат бабите си.
Сега съм бременна, но сигурно ще бъда строга родителка и ако рита баба си,  така ще го ошамаря...

Присъединявам се към останалите - не се заричай. Wink И аз за много неща се заричах преди години относно бъдещото си дете, но когато това дете се роди разби на пух и прах всичките ми теории.Smile Даже бях от тези досадници, които дават акъл на приятели с деца как не трябва да правят това и това с детето, че еди какво си. Е сега ако ти кажа как ги обичам тези, които дават акъл, а още нямат дете. Laughing Ама то всичко се връща, получих си го. Grin

Леко бременеене и бързо и безпроблемно раждане ти пожелавам! Flowers Hibiscus
Виж целия пост
# 341
Аз приемам да ми дават акъл. Но моята нагласа е аз да съм "лошото ченге", а мм "доброто" във възпитанието, за да има баланс.
А между другото, майка ми е работела с проблемни деца през комунизма, методите на Макаренко са отживелица, а мен ме е възпитавала по книга в някакъв измислен и отживял английски вариант - от рода наяж се преди да ходим на гости, за да не ядеш като невидяла там, подаръците на рожден ден се приемат еднакво от всички и се оставят без да се гледат...
Идеализъм и принципност ми е набила в главата, които смятам, че никак не са адекватни и актуални в момента.
 Не знам, дали "яденето на бой"  е конструктивно във възпитанието, дали е модерно, но актуално е да сърфираш с децата в нета и вместо четене на книги, трябвало да учиш детето на критическо мислене, да различава истинска от фалшива информация...и не на последно място самозащита от различните видове обсесии...
 А сега де.
Виж целия пост
# 342
Бях доста по-перфектна и идеална майка преди да се роди детето. Даже си бях супер Simple Smile
Виж целия пост
# 343
А между другото, майка ми е работела с проблемни деца през комунизма, методите на Макаренко са отживелица, а мен ме е възпитавала по книга в някакъв измислен и отживял английски вариант - от рода наяж се преди да ходим на гости, за да не ядеш като невидяла там, подаръците на рожден ден се приемат еднакво от всички и се оставят без да се гледат...
Идеализъм и принципност ми е набила в главата, които смятам, че никак не са адекватни и актуални в момента.
Майка ти много добре те е съветвала, все пак човек трябва да е и възпитан.

Мисли сега за бебето, а после кой ще е ченге и кой не. Wink

Виж целия пост
# 344
Ченгето ще е бебето, ще ги върти на малкия си пръст от първия ден. Така предполагам 😉 както нас, както други, всяка сметка оставете, рано е... 😉
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия