Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Изберете Пенчо Славейков или Иван Вазов

  • 446
  • 5
Здравейте, пише Ви последният жив опълченец. За мен са писали оди двама велики поети - Пенчо Славейков и Иван Вазов. Много е изписано кой от тях е по добрият. Затова реших да поместя анкета и откъс от техните стихове "На Шипка" Петко Славейков и "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов.

"На Шипка" Петко Славейков

От своя горд полет в небото устремени,
на отдих кацат там на върха извисени
орлите - дето за пронизния им взор
преграда няма пак в безкрайния простор,
и нищо царственний покой им не смущава.
И рядко някой друг отбива се тъдява,
поне да навести свещений тоя кът,
където легнаха хероите да спят
сън вечен - за живот на свойта земя родна
принесли жъртвен дар кръвта си благородна.

На тоз гранитен върх съдбата отреди
мегдан те да делят с врагът, гърди с гърди:
тук редом с юноша и старец белобради
намери своя гроб: въздъх последен даде,
смъртта очите му преди да засени,
и с него поздрави свободни бъдни дни.
Те спят в прегръдките на свойта земя мила,
заради подвизи която бе вскърмила
великият им дух со своите беди,
и бог за жъртва ги изкупна отреди.

Минава ден по ден, година по година -
хероя някога за други що загина,
за него споменът заглъхна в дивий рев
на новите борби, що алчния си зев
с настъпилите дни живота нов разтвори.
Едвам сегиз-тогиз, в тържествени говори,
на дребни времена дребнавия херой
случайна думица ще вмести в тоста свой
и, во съзнание на дълг изпълнен, чаша
ще дигне заради "минала" слава наша.

Далеч от тоя шум креслив и суета,
в сърцата майчини, еднички на света
на обич храм, до век ще бъдат съхранени
светите спомени - и в миналото взрени
все ще ги дирят те со поглед просълзен,
тез свидните лица, чак до последний ден,
додето и сами те легнат во земята, -
и неизплакани сълзи те в небесата,
сълзите майчини за скръбна чест в светът,
застъпници ще ги пред бога отнесът.

Далеч от тоя шум безсмислен, и жената
сама безпомощно сираче на съдбата,
сирак прегърнала на чер вдовишки скут,
ще чезне и живей в плач никому не чут.
В скръбта на земен дял привела чело бледо
ще да му шъпне тя, на свидното си чедо,
за онзи, който е живот на него дал:
защо и как е той за другите умрял -
с смъртта си пътя на живота да проправи -
за да го отрече живота и забрави.
"Опълченците на Шипка" от Иван Вазов

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Виж целия пост
# 1
На колко години е последният жив опълченец,ако не е тайна?
Виж целия пост
# 2
"Опълченците на Шипка" от Вазов. Признавам, че другото стихотворение не ми беше познато, но и не ми въздейства така както "Опълченците".
Виж целия пост
# 3
Не правете съпоставки!

Ценете творчеството и на двамата велики български творци!

Всяка дума, откъсната от сърцето и претворена в стих, е безценна.

Делото, което е описано от двамата също е безценно.

Не търсете кой е по-велик!
И двамата са велики и уникални всеки по свой начин!
Виж целия пост
# 4
Последният (по продължителност на живот) опълченец от гр. Панагюрище е Тодор Илиев Калоянов е роден на 01.01.1853 г. Почива през 1948 г.
Другите дълго преживели опълченци са Васил Джабарски и Кръстьо Попов. Мисля, че го надживяват с малко.
Кръстьо Попов почива последен от тримата.

За останалото съм съгласна с Утро.
Виж целия пост
# 5
И двете стихотворения са хубави,но по-познато ми е ''Опълченците на Шипка'',дори го знам наизуст,от училище.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

0 резултати за

Страница 1 от 1