На 28. Връзка с мъж А (и той на 28) от 21-годишна. Последните две години А започва да „заспива“. Не тика към закупуване на жилище (живеят на квартира), не тика към бебе, не предлага брак, гледа си кариерата и си живее спокойно и щастливо. Нашата героиня по подобие на много други героини вместо да опита наистина да реши проблемите или да говори за това, почва да търси заместител. Намира го в лицето на Б (женен с деца). Започва интимни отношения с пълната яснота, че с Б перспектива няма. Просто изпитва удоволствие да е с него и да изкарва откраднати мигове заедно. Нещата с А естествено прогресивно се влошават. Нашата героиня се чувства виновна и твърди, че прави и се старае да съживи връзката с А. Но не се получава. Решава да прекрати интимните отношения с Б, като част от опитите да оправи нещата с А. Б излиза от картинката. Не се получава, счупено е всичко. Къса с А. А изчезва от картинката.
Последните мигове преди късането с А обаче започва да се сближава с В. Колега, работят в едно помещение, на метри един от друг, работа на бюро. В е наясно с личните ѝ драми с А. Скоро след късането с А В ѝ признава, че има чувства. Тя също признава на В, че има чувства. (А не знае за В)
И така. Стигаме до тук. Пита ме (аз съм ѝ близък и има огромно доверие в мен и ме цени като житейски опит и дългогодишно приятелство) „какво да правя“? Проблемът ѝ е, че се чувства виновна за миналото с А, емоционално нестабилна и разклатена е, иска да остане сама и да изчисти мислите си, но в същото време В е наблизо и я иска.
И така, какво да прави? Искам вашето мнение. Искам преди да ѝ дам моето, да чуя какво мислят и други хора.
Мирси