Здравейте,
бих ви помолила за съвет, мнение или споделен опит в подобни ситуации.
Бих искала да разбера как се отнасят мъжете ви към жените около вас.
Нормално ли е мъжът до мен да се държи фриволно с всеки - познати, непознати,
и да твърди, че той просто си е общителен.
Заговаря приятелките ми, прави им тънки комплименти, решава да услужи с горнището си или да я покани вежливо да седне на предната седалка до него щом и става лошо в колата. В отговор, на което ми казва, че той просто си е услужлив, а и не искал да слуша мрънкането на приятелката ми.
Нормално ли е да заговаря продавачката от магазина като минава покрай него и да твърди, че тя го била поздравила... а жената да изглежда леко смутена? Твърди, че за него нищо не означава и било съвсем нормално да си общува с хора като всеки друг.
Нормално ли е да си прехапва явно устните, когато говори с жената на най-добрия си приятел, на която също прави тънки комплименти под носа ми?
Нормално ли е да крие от мен, че провежда разговори с братовчедка си всяка седмица по няколко пъти. Всеки ще си каже, че са роднини, но същата му е пращала провокативни клипове по време на нашата връзка и имат предистория с неясен характер. Всичко това обяснява, че не зависело от него какви действия ще предприемат другите хора. Според вас трябва ли да съм спокойна, само заради факта, че му е братовчедка?
Скрита среща със стара позната, за която разбрах от мои приятели, същата е семейна. Той твърди, че са излезли заедно с мъжа и, но така и не стана ясно(от тук започнаха всичките ми подозрения). Същата му звънеше всяка седмица с предложения за излизане по двойки в продължение на няколко месеца, но той нито веднъж не и каза пред мен, че не е редно да продължава. (Зад гърба си има две връзки с омъжени жени, за които споделя, че не е знаел, че са обвързани)
И при това положение човекът до мен ми твърди, че е готов за семейство и деца. Имаме 10 години разлика.
Смятате ли, че това би могло да се дължи на критическа, на все още неосъществените планове за деца (има един развод зад гърба си). Смятате ли, че ревнувам неоснователно?
Аз съм изключително принципен и отговорен човек и не си позволявам да изричам неща, които са в противовес с истината, затова и ми е напълно непонятно подобно поведение. Чувствам се унижена, макар прекрасното му отношение към мен през цялото друго време. Пропуснах да кажа, че за капак и той е ревнив - аз съм спряла едно от хобитата си, което практикувах повече от 10 години, ограничих контактите си с мъже до минимум, но не получих същото в отговор. Не съм същия човек, не чувствам почва под краката си. Освен това, може би е важно да кажа и че щом имаме раздор, се стреми да крещи колкото глас има, така че да чуят повече хора, а аз да изляза кривата. Имам усещането, че той има непрестанната нужда да се хвали, да изпъква и да търси внимание от всеки. Не го разбирам...
Извинявам се за тежките думи, но наистина съм много объркана... чувствата срещу разума?!
Виж целия пост
бих ви помолила за съвет, мнение или споделен опит в подобни ситуации.
Бих искала да разбера как се отнасят мъжете ви към жените около вас.
Нормално ли е мъжът до мен да се държи фриволно с всеки - познати, непознати,
и да твърди, че той просто си е общителен.
Заговаря приятелките ми, прави им тънки комплименти, решава да услужи с горнището си или да я покани вежливо да седне на предната седалка до него щом и става лошо в колата. В отговор, на което ми казва, че той просто си е услужлив, а и не искал да слуша мрънкането на приятелката ми.
Нормално ли е да заговаря продавачката от магазина като минава покрай него и да твърди, че тя го била поздравила... а жената да изглежда леко смутена? Твърди, че за него нищо не означава и било съвсем нормално да си общува с хора като всеки друг.
Нормално ли е да си прехапва явно устните, когато говори с жената на най-добрия си приятел, на която също прави тънки комплименти под носа ми?
Нормално ли е да крие от мен, че провежда разговори с братовчедка си всяка седмица по няколко пъти. Всеки ще си каже, че са роднини, но същата му е пращала провокативни клипове по време на нашата връзка и имат предистория с неясен характер. Всичко това обяснява, че не зависело от него какви действия ще предприемат другите хора. Според вас трябва ли да съм спокойна, само заради факта, че му е братовчедка?
Скрита среща със стара позната, за която разбрах от мои приятели, същата е семейна. Той твърди, че са излезли заедно с мъжа и, но така и не стана ясно(от тук започнаха всичките ми подозрения). Същата му звънеше всяка седмица с предложения за излизане по двойки в продължение на няколко месеца, но той нито веднъж не и каза пред мен, че не е редно да продължава. (Зад гърба си има две връзки с омъжени жени, за които споделя, че не е знаел, че са обвързани)
И при това положение човекът до мен ми твърди, че е готов за семейство и деца. Имаме 10 години разлика.
Смятате ли, че това би могло да се дължи на критическа, на все още неосъществените планове за деца (има един развод зад гърба си). Смятате ли, че ревнувам неоснователно?
Аз съм изключително принципен и отговорен човек и не си позволявам да изричам неща, които са в противовес с истината, затова и ми е напълно непонятно подобно поведение. Чувствам се унижена, макар прекрасното му отношение към мен през цялото друго време. Пропуснах да кажа, че за капак и той е ревнив - аз съм спряла едно от хобитата си, което практикувах повече от 10 години, ограничих контактите си с мъже до минимум, но не получих същото в отговор. Не съм същия човек, не чувствам почва под краката си. Освен това, може би е важно да кажа и че щом имаме раздор, се стреми да крещи колкото глас има, така че да чуят повече хора, а аз да изляза кривата. Имам усещането, че той има непрестанната нужда да се хвали, да изпъква и да търси внимание от всеки. Не го разбирам...
Извинявам се за тежките думи, но наистина съм много объркана... чувствата срещу разума?!
