Не знам какво да правя с психично болната си майка...

Е, не става дума за години живот при роднини, а само за няколко месеца...

И какво ще решат тия няколко месеца? После момичето пак ще е изправено пред същите проблеми. А роднините очевидно нямат грам желание да помагат. Отврат. Като не щат да отделят време, да помогнат със средства. Като нямат средства да ударят едно рамо с физическа помощ. Ако е моят племенник в такава ситуация мен сън няма да ме лови от опасения за това дете. Толкова ли пък не им пука за нея, ега ти...

Калина, може и за това да нямат място, ако са двама възрастни и две деца в двустаен апартамент, за пети човек трудно се намира място. Едва ли ще е удобно девойката да спи в спалнята на вуйчо си и вуйна си, или при двама братовчеди тийнейджъри, или в малка кухня на диванче между печката и хладилника. Ще й трябва и място за учене и тишина за да завърши и да учи за кандидатстудентски изпити. Според мен общежитието е по-добър вариант, пък и ще е сред млади хора. На мен ми харесва, че авторката не иска да изостави майка си, иска да й помогне, като същевременно си дава сметка, че не трябва да обрича живота си и да се поддаде на чувството за вина и преекспонирано синовно задължение с цената на собственото си здраве. Вярвам, че може да се намери вариант при добра организация жената да се позакрепи и постабилизира, вероятно е и млада, щом авторката е само на 18-19. А и авторката да продължи с живота си, като учи задочно и работи, за да поддържа майка си.
Авторке, мой познат не изостави майка си, която също имаше шизофрения, сега момчето е татко на 3 деца. Скоро не съм го виждала, но майката доскоро я виждах из града, личи си, че нещо има, но жената си беше доста адекватна и спокойна. Но спазваше стриктно терапията.
И още веднъж, не се страхувай или срамувай да потърсиш помощ от приятели, учители, съученици или техните родители. Дете като теб само може да събуди възхищение у нормален и добър човек.

Хай спиид, и аз не бих оставила племенник/-ца, но хора всякакви. Поне с физическа и морална помощ могат да помогнат, ако не могат с друго. А това не е малко, например вуйчото да поговори с някой от учителите й, или с директора на училището, с родителите на приятеля й, да й потърси общежитие, да отиде до социалните, да подаде молби, да навестява сестра си поне веднъж седмично, да помогне на момичето с пренасяне на багаж, с превоз.Затова съветвам авторката да потърси помощ от приятели и учители, съученици и НПО-та. Понякога те са по-услужливи и от роднини.

Няма да е съвсем пред същите проблеми изправена защото ще може да има доходи и да си наеме квартира, дали сама, дали ще я дели с някой, все има вариант. Докато сега няма. Така е, при вуйчото може да няма място, но аз да съм ако племенникът ми живее така ще направя всичко за да му помогна. Странно е чак толкова да не им пука. Поне с някакви средства да помогнат тогава щом нямат място...
Затова и питам дали родителите на приятеля й знаят и какво им е мнението?

Хора всякакви, изключвам тук списващите, но едва ли много родители ще изпаднат във възторг, ако синът им си има приятелка, чийто баща се е самоубил, майката е с тежко психично заболяване, дядото е тормозил майката преди време. Може родителите на момчето да не я приемат, може пък и двамата млади да се страхуват да споделят с родителите на момъка тези проблеми. А може и да са безразлични. Аз съм сигурна, че авторката ще намери подкрепа от добри и читави хора, звучи като интелигентно и оправно момиче.

Да, напълно е възможно да са с отрицателно мнение, но ако са свестни хора може да я приемат за няколко месеца. Вече са достатъчно големи двамата.

Нещо такова щях да пиша и аз...и без да изключвам и себе си.

Калина, тя и сега писа, че има средства да плаща квартира няколко месеца. Не е това проблемът. Тя, ако искаше да избяга щеше да е избягала вече. Момичето иска да има свой живот, но иска и да намери добър вариант за майка си.

За себе си не твърдя, че щях да съм във възторг, но от това, което чета, авторката ми прави страхотно впечатление. Звучи грамотно, вероятно учи в добро училище, била е по програма, макар и за месец навън. Търси варианти, от малка е била принудена да поема неприсъщи за възрастта й отговорности, планира да следва и да учи задочно. Могат да й помогнат, поне от човешка гледна точка, млада е, сама е, в ужасна ситуация. Но може и да се страхуват да не забременее от сина им, ако я приберат и да имат евентуално болно внуче. Звучи доста лошо, но не мога да ги съдя хората. Това обаче не пречи да помогнат, пък младите са още твърде млади за създаване на деца и са повече от длъжни да се пазят. Ако останат заедно, и след години искат да си имат деца, все ще се намери начин, медицината и генетиката напредват главоломно, начини се намират. Сега на момичето й трябва подкрепа, помощ, съпричастност, съчувствие, за да се справи със ситуацията, да помогне на майка си, за да не се влоши повече и да започне самата тя да си гради живота. Пък за семейство и деца има време като си стъпи на краката и може да се справя с живота.

Има някой неща, които трябва да се вземат под предвид:
- Майката не е агресивна. Не е посягала на детето си.
- Майката е със сериозно заболяване и то няма да бъде излекувано Психиатри и психолози няма да и помогнат, а струват сериозни пари.
- Броят на шизофрениците сред нас е огромен. Те имат нужда от помощ и нека не забравяме, че са хора, които също чувстват и страдат /за децата си, за живота си и т.н./ + живеят с тормоза на болестта си. Блестта не е постоянна, а на фази /приливи и отливи/. Лечението също ги довежда до значително премливо състояние.
- Майката се справя все някак добре като се грижи сама за себе си.
- В крайна сметка целта е момичето да има известна смостоятелност и спокойствие. Редно е като човек да продължи да се грижи за майка си и целта не е да я хвърли някъде.

В нашия блок има 2 шизофреника. До мъжа не бих се доближила, защото е агресивен /смята, че цялата храна от земята е отровена и страда много ако се храни/, но жената е чудесен човек /за съжаление тя чува гласове на демони/. Опитвам се да говоря с нея, колкото може по-често - та тя е нормално човешко същество, което има нужда да общува.  Нося и понякога храна /от лекарствата е постоянно гладна/ и плодове. Жената е 30 години, съседите казват, че е била много добра и усмихната преди да се поболее.  Не пиша всичко това, да се правя на ангел, а защото ми се иска да не виждате в майката някакво чудовище.

Съветите за общежитие са безсмислени. Документи за общежитие се подават в началото на всяка учебна година и тогава се разглеждат. Момичето е пред завършване, реално й остават още 3-4 месеца, ще получи съвет да се обърне за помощ към социалните за майка си и нищо повече.
В Пловдив средношколско общежитие имат езиковите гимназии и го ползват заедно с университета. Болшинството ученици са по квартири или пътуват до града. По-скоро биха си затворили очите, ако се пренесе при някоя приятелка в общежитието, но да й отпуснат сега място няма начин. Ако я приемат да следва в града, може да кандидатства, но не е много сигурно, че ще получи общежитие, защото се води жител на тази община и има жилище, където живее.
В момента поставянето на врата, която се заключва, е най-удачното решение. Вуйчото може да свърши тази работа или някой друг роднина или съсед.
За ТЕЛК и помощта оттам....Има такова нещо: инвалид с придружител. Не зная дали на майката е даден такъв придружител от ТЕЛК. Обикновено се дава на член от семейството, но може и друго лице. Предполагам, че на майката не е даден придружител, иначе щеше да има човек, който да идва да я наглежда. Единственото, което може да се направи, е да се говори с психиатъра на майката, да подготви отново Протокол за ТЕЛК и да подаде момичето за преосвидетелстване поради настъпили усложнения. До 6 месеца вече са длъжни да я викнат, но най-вероятно ще стане по-скоро. Така напролет има някакъв шанс да има кой да я наглежда. Ако момичето иска да учи в друг град, вероятността да отпуснат придружител на майката е още по-голяма.
Дете, ще трябва не само да заведеш майка си на ТЕЛК, но и да влезеш с нея и да говориш с комисията. Ако идва човек у вас всеки ден, направо ще ти светне пред очите.
Глупостите за преместване у приятеля, ги пропускам.
Както и у други роднини.
Щом не са я прибрали досега, няма никакъв шанс да го сторят, тя вече е пълнолетна предполагам, и всички ще си отдъхнат и ще си измият ръцете.
Момиченце, съдбата е ужасно сурова към теб, но отнемайки ти правото да живееш нормален живот, ти е дала воля, сърце и сили да се бориш. Сигурна съм, че ще се справиш с бремето на живота.

ПП Не разбирам съветите за настаняване на майката в лудница. Момичето иска да се грижи за нея, но съвместявайки грижите със своя живот, не да я хвърли в лудницата, където ще откачи напълно между останалите екземпляри.

Ясно, че момичето иска да се грижи за нея и да има нормален живот, въпроса е дали двете неща са съвместими...

Съвместими са само при едно условие: да има кой да наглежда майката всеки ден, за да си взима редовно лекарствата. Момичето може да живее отделно, но да я навестява всеки ден, понякога да остава на гости при нея за някакъв период, за да се чувства жената спокойна, че дъщеря й е загрижена за майка си и няма да я изостави.
 Има вариант, ако не отпуснат придружител за майката, момичето да може да си позволи платена грижа, но ще й струва доста усилия Все пак ще дам този съвет за всеки случай.
Авторке, в Пловдив има няколко кол центъра, в които заплащането е наистина отлично, в порядъка на 2-3 000 лв, но условията са доста тежки. Работи се на 24-часови смени, започваш или свършваш често през нощта, отиваш или после се прибираш както намериш за добре. Все пак познавам студенти, които започнаха още в 1 курс, издържаха и завършиха. Да, все момчета, а ти си момиче, но.....нуждата не пита за пола. Лесно ще разбереш кои са тези кол центрове, знаят се.
Друг вариант е работа по заведения или магазини, а през лятото на бригада в чужбина. Възможности бол, само да имаш здрав гръб за работа. И да ти останат сили за учене.
Стискам палци!

Преди малко линейка и полиция бяха в нас. Майка ми скочи на бой. Не ме познаваше и искаше дъщеря й при нея, а аз не съм била тя. Излезнах на двора и звъннах. Докато дойдат се поуспокои, но видимо не е добре, взеха я с тях нататък, но ме е страх да не я върнат, защото тя умее да се прикрива колко е зле, успокоява ме само факта, че й личи и се държи неадекватно нищо че се усмихва. Днеска намерих тефтер, който ми беше взела без да знам. Половината е надраскан с всякакви несвързани имена, случки, въпроси.. Чисто шизофренически тефтер, много се стреснах от него. Сега само ме е страх да не ми я върнат, не искам да прекарвам още една нощ с нея в това състояние. И полицаите ми казаха, че няма да я върнат.