Не знам какво да правя с психично болната си майка...

  • 19 356
  • 101
Здравейте, ще се опитам да ви съкратя 4 годишната ми история. Когато бях на 15гдини баща ми си отне живота по същата причина, поради която сега ви пиша, а майка ми си беше болна още години преди това и се поддържаше с лекарства, до колкото й помагаха. След смъртта му останахме, аз и тя сами в къщата ни. Разбирате, че след такава случка болестта и се отключи още повече. Последваха 2 години в пълен филм на ужасите, нейните безсънни нощи, разговори сама, обиди към мен и неща, които дори не искам да си спомням ме травмираха психически по ужасен начин. Някак си из тоя хаус си намерих приятел, вече сме заедно почти 3 години, но много изстрадани години, майка ми заради болестта си се опита да ми попречи по всякакъв начин, прави ми куп мизерии и още повече се разрастнаха караниците и неразбирателството между нас. Разбира се, състоянието й беше закрепено имаше ежедневните дребни параноии, които я гонеха, но беше осъзната за реалността. За щастие, с този човек сме заедно в момента и ме подкрепя. Октомври 2017 бях в Англия по учебна програма Еразъм, майка съответно остана сама вкъщи, когато се върнах месец по-късно, тя беше напълно неосъзната, не ме позна, не помнеше къде съм била, защо ме е нямало. Въпреки, че всеки ден сме се чували по телефона. За мен тоя месец си беше чиста почивка от напрежението, което понасях и когато се въщам и виждам ужаса отново, аз се изнесох. Живях на 2 места в рамките на 3 седмици, през които заведох дело за принудително настаняване в болница, защото тя отказваше да влезе доброволно. И сега месец по-късно майка е отново в нас, в състоянието, в което влезе в болницата и аз съм в същата позиция, в която бях и след прибирането ми от Англия. Не разбирам и защо лекарите я пуснаха при положение, че те самите казаха, че не е добре и ще стои и след срока назначен от съда за престой, а после - нищо, добре - не добре, изписаха я и вече 3 нощи, от както е изписана, не мога да спя нормално или да оставя стаята си без надзор, защото вечер си води разговори с часове с гласовете дори и в момента, когато пиша това тя си говори сама в нейната стая, а през деня като ме няма, ми тършува из нещата и каквото не й харесва, го изгаря в печката без да пита, без да ми каже, без да я интересува за нищо. Имам вуйчо, на който му е писнало от проблемите на майка и освен да каже "ще видим" и "измисли нещо" не прави нищо особено. Опитах се да намеря апартамент, но или са скъпи или са в лошо състояние, а се чувствам в безддъна улица и кошмар, който няма да приключи никога. Мислела съм за дело за попечителство и дом, но там нещата също не са толкова лесно стоящи и отнемат много време. Мсилех си просто да се махна и да зарежа всичко, без да казвам на роднините си, да избягам от проблема и да видя спокойствието, за което умирам всеки ден в продължение на 4 години. Имам и дядо, нейният баща, той пък е малтретирал майка, заради което е последвало и забовялаването, но той вече е стар и нищо не би й направил, въпреки това тя не иска да ходи да живее при него и така става, че няма кой да остане с майка, няма кой да се грижи за нея освен мен, а аз съм едва на 18, другия месец правя 19, предстоят ми държавни изпити, не мога да се фокусирам над нищо, докато живея с нея. А тя си е втълпила, че аз ще живя вечно с нея, че ще се грижа за нея при положение, че няма нещо, което тя не може да свърши сама. Въпросът е, че се извинява с болестта си и че се опитва да ми остовари бремето на раменете ми, зъщото тя се е отказала от живота след смъртта на баща ми и иска някой да я носи на ръце до края. Аз това не мога и не искам да го направя, психиката и търпението ми са съсипани. Искам да продължа живота си съвместно с приятеля си, да живея нормално и аз най-накрая, а не виждам изход. За това и в момента се изповядвам в тоя форум, защото вече не знам какво да правя, как да се избавя от нея. И знам, че може да звучи, много егоистично и неправилно от мен да искам такова нещо и да говоря така, но по-добре от всички знам, че не знам как аз още съм здрава и че съм в правото си от преживяното да искам това. Болна и безхаберна майка, която не я интересува друго освен нея и цигарите й, е бреме което не мога да поема. Моля, дайте съвет, дайте идея.. Какво да правя?
Виж целия пост
# 1
За шизофрения ли става въпрос? Пие ли си хапчетата или отказва?
Виж целия пост
# 2
Параноидна шизофрения. Пие ги, но някой път като я питам дали ги е пила казва "Да.. ей сега ще ги пия", което ме навежда на мисълта, че е забравила.
Виж целия пост
# 3
Вземи със себе си хапчетата и й ги  давай лично, да ги пие пред теб. Много ти  съчувствам и не знам какво да те посъветвам. Заключвай се нощем в стаята си.
Виж целия пост
# 4
Не мога постоянно да я наглеждам дали ги пие, все пак ходя на училище, но когато съм в нас я подсещам. Колкото до заключването, няма как. Къщата ни е така, че само банята, входната врата и килера се затварят, а кухнята, моята и нейната стая са постоянно отворени. Аз поради тази причина не мога да спя като си говори сама. Единственият начин е да спя със слушалки и музика.
Виж целия пост
# 5
Докато пропуска терапията ще има проблеми. Давай й хапчетата всяка сутрин, да ги пие пред теб. Иначе кой знае какви още чудеса ще сътвори майка ти.
Намери начин да се заключваш вечер, сложи си поне един райбер на вратата.
Виж целия пост
# 6
Тя не е виновна, но и ти не си. Това с невземането на лекарства е масово, може би го знаеш. Никога няма да успееш да я накараш. Единственият начин такъв човек да си взема лекарствата, е да му се прислугва денонощно - т.е. да му се стои на закуска, на обяд и на вечера и да му се дават, дори насила понякога. Единственият начин да не съсипеш здравето си, е да се отделиш от нея, да отидеш в друго жилище, най-малкото да подпираш вратата с нещо тежко нощем. Най-добре нощувай другаде (живей при приятеля си). Едното лишаване от сън може да ти нанесе такива физически повреди, че никога да не се оправиш.  Не можеш да направиш нищо, освен да се махнеш от там, а нея да включиш в социален патронаж да й носят храна. Детето не трябва да отдава целия си живот за болногледачество. Докато е млад, човек трябва да организира образованието си (=бъдещето си през целия останал живот) и да се огледа за семейство. Дори полуразложен труп, но добре гледан, може да откара десетки години. Няма тепърва на 40 години да тръгнеш да учиш или да се жениш и раждаш. Както роднините ти са непукисти, така и ти трябва да си.  Гледай и мисли за бъдещето, иначе няма да имаш бъдеще. Намери начиш да учиш и завършиш в чужбина. Така ще си от най-голяма полза за НЕЯ след време - ако намериш добри доходи, можеш да осигуриш грижи, т.е. гледач за нея, да я държи в релси.
Имам чувство, че обществото ни е тотално ПЕНСИОНЕРСКО и обърнато назад. Всички грижи за родителите, само лишения за децата. От моралната присъда, че никой не се грижел за възрастните, до непрекъснатото увеличаване на пенсии и още по-непрекъснатото ограничаване на детски и майчински.
 
Виж целия пост
# 7
Цитат на: sinergon2
...до непрекъснатото увеличаване на пенсии и още по-непрекъснатото ограничаване на детски и майчински.
Тука утрепа коня с мотиката.

Скрит текст:
Майка съм на малки деца и не съм пенсионерка, но твърдо смятам, че ако някой има най-голяма нужда от подкрепа в едно общество, това не са здравите и прави родители на малки деца, нищо, че някои от тях много обичат да реват как не, те не искат държавата да им гледа децата, искат от държавата само... и следва изброяване, свеждащо се на практика до голяма част от гледането на децата.
Извинявам се за офтопика, на авторката на темата мога само да и съчувствам, за съжаление.
Виж целия пост
# 8
Няма ли вариант да отидеш да живееш у приятеля си докато завършиш училище? Той на колко години е, работи ли?
Ако наистина не може да се направи нещо по въпроса майка ти да си пие редовно лекарствата и да е в по - адекватно състояние, според мен трябва да се махнеш от там...
Виж целия пост
# 9
Ти как се издържаш сега? Майка ти сигурно не работи заради болестта си, откъде ви постъпват средства? Ако все пак имате някакъв доход, няма ли частно заведение, в което да можеш да я настаниш?
Виж целия пост
# 10
Майката според мен не е толкова зле чак за заведение (имам предвид постоянно, не болница за определен период), особено ако си пие лекарствата. Авторката си знае, но аз това не го виждам като много подходящ вариант. Предполагам освен това, че настаняването е трудно, а и би могла да не желае да стои там, а както писах, тя не е точно човек, който да не знае на кой свят е, каквито са мнозинството настанени в тези заведения.
А самата авторка на темата едва ли има как да се махне.
Виж целия пост
# 11
Ако не работи и няма други роднини единствения вариант е да отиде при приятеля си...
Виж целия пост
# 12
Да, би могла да отиде другаде, а да вземе сестра да посещава майка ѝ за 2 часа всеки ден, да кажем и да организира социален патронаж за храната. 2 часа с медицинска сестра, 2 часа посещение от дъщерята на ден и няма да е изоставена жената, а пък и момичето ще може да си организира живота.
Виж целия пост
# 13
Вземането на лекарствата е най-важно.Те може и да имат нужда от смяна/промяна  за да действат.Т.е има нужда от връзка с психиатър по-често.На хора ,които не са на себе си ,не може да се разчита да си вземат лекарствата редовно.Някои и не искат .Сутрин,обед и вечер задължително трябва да й ги даваш лично.За да може да спи нощем ,й трябва и приспивателно.
Делото за въдворяване можеш да го повтаряш,докато я настанят някъде за по-дълго.Свържи се и с лекарите й-ЛЛ и психиатър.Натисни вуйчо ти реално да направи нещо.
Виж целия пост
# 14
Кой се грижи за майка ти докато си била в Англия? От къде се издържате? Че й цигари да й се купуват... Не те ли е страх, че с тази печка може да ви изпепели?
 Ти просто искаш да се оттървеш от нея или търсиш компромисен вариант и за двете ви?
Направи си врата да се заключва
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия