Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

За граматиката родна щом ти имаш колебания, попитай тук и запълни пропуските в своите знания :)

  • 32 431
  • 222
# 120
И в двете изречения, които са дадени като пример,  Пловдив и Смолян са обстоятелствени пояснения.



Според поправеното в контролното на сина ми- в първото са несъгласувани определения. Според друга учителка по БЕЛ- също.Пояснявали "забележителности" . Но не зная как да обясня на детето разграничителния критерий, защото в двете изречения въпросите са едни и същи.
Веднагически ти го обяснявам, както го разбирам аз.

1. Определения са и в двата случая, защото "Смолян и Пловдив" са подчинени на "забележителности".
2. Защото когато махнеш главната дума от словосъчетанието "забележителности в Смолян и в Пловдив", а именно "забележителности", определението спира да функционира. "Посетихме в Смолян и Пловдив." или "В Пловдив и Смолян посетихме.", ако ще си говорим за  обстоятелство, каквото всъщност не е.
3. Предлогът "в" ти е ключов за управлението, съвсем друг въпрос е дали е подходящ.

За да докажа тезата си, давам още един пример със същия предлог.
Посетихме ботаническата градина в Балчик. Посетихме в Балчик.
Разликата е от тука до небето.

Според мен в това изречение има грешка. Езиковото чувство ми нашепва, че трябва да е "Посетихме много забележителности в Смолян и В Пловдив.", но нямам идея защо. Вие сте.
Виж целия пост
# 121
От примерите в материала, от които копирах дефиниците:

Несъгласувано определение:
Д) чрез пълна форма на лично местоимение с предлог: „Жените около тях проточваха любопитно шии, но се усмихваха недоверчиво.“ (Г. Караславов)

около тях е несъгласувано определение

И виждам аналог с нашия пример:

(Ние) в Пловдив и Смолян посетихме много забележителности.

Предполагам, че това искат да кажат онези учителки по български.
Виж целия пост
# 122
Ако предположим, че това е обяснението, то как би изглеждало с обърнат словоред  изречението, в което '"в Пловдив и Смолян" е обстоятелствено пояснение за място?
Виж целия пост
# 123
Дала съм го: В Пловдив и Смолян посетихме. Същата боза.

Ето ти още примери, за да видиш, че глаголът е определящ. Той си вика този, който му трябва. Същото е и със съществителното.

Получихме (грамота) (за представянето) (в състезанието).
Играя (футбол) (с татко) (на стадиона).

Допълненията са грамота, футбол и татко. За да се илюстрира премахването им, съм ги сложила в скоби. Определенията са в червено, а обстоятелственото е в синьо. Режи и виж какво ще стане. Кое без кое не може?
 
Виж целия пост
# 124
Вярното е само обясненото от ralicass.
Един и същи подразбиращ се  подлог "ние "и в двете, едно и също сказуемо "посетихме", еднакво пряко допълнение "забележителности", еднакво обстоятелствено пояснение за място " в Пловдив и Смолян".

Не е.
А и контролното точно това е целяло, упражнения върху несъгласувани определения.Няма как две учителки, независимо една от друга да сгрешат.Вътнахме контролното, иначе щях да снимам.Детето ги е отбелязало като обст. пояснения, но не са, според поправеното

Проблемът ми е, че аз не мога да обясня на детето при сходни изречения кск да разграничи несъгл.определения от обст. Пояснения.

Допълвам, от постът на Сърнела ми се изясни практическото разграничение, благодаря!Това, с рязането ще всърши работа.
Виж целия пост
# 125
За пореден път се питам - защо децата трябва да разграничават такива нюанси.
За да могат да го правят, трябва да разглеждат поне в 1-2-3 учебни часа само несъгласувани определения с много примери. А не в един урок всичко. 

Светкавица, за проверка - ако може да направи прилагателно - значи е несъгласувано определение.

Посетихме много забележителности в Пловдив и Смолян.
Посетихме много пловдивски и смолянски забележителности.

Получихме (грамота) (за представянето) (в състезанието).
Получихме грамота за състезателното представяне.

Не винаги звучи издържано обаче.
Виж целия пост
# 126
Аз се чудя какво ще последва, след като дойде ред на сложните изречения.Едва ли ще има много часове за упражнения.
Виж целия пост
# 127
Аз имам само един въпрос. Всички тези сложнотии, за които чета последните страници, ние учили ли сме ги навремето? 73и набор съм, значи 85-86а съм била в 6и клас, 86-87а - в 7и. Само шестици имах и българският ми беше след математиката най-лесния предмет. Сега се пуля тук и имам чувството, че голяма част от нещата сякаш ги чувам за първи път. Отвъд основните части на речта и на изречението, не помня абсолютно нищо и затова започвам да се чудя дали въобще съм ги учила някога.
Виж целия пост
# 128
Да, учили сме ги. А за езикови ни приемаха с изпит по литература - съчинение разсъждение, а не с езиков тест и въпросчета по литература от обща култура. За математическите изпитът също беше як. Кандидатстването за елитни училища не беше лъжица за всяка уста.
Виж целия пост
# 129
 Доколкото си спомням на времето учихме доста синтаксис. Наблюденията ми сега са, че до 7 клас се минава телеграфно през синтактичен анализ на просто изречение, и на практика са неподготвени като ги халоса този на сложното изречение. Обаче пък учат една камара завъртени граматически структури, които ние не сме учили. На практика учат по-сложни, но ненужни и излишно описани неща и си остават по-неграмотни.
Виж целия пост
# 130
A m b e r, моят син в 5 клас не можеше да прави синтактичен разбор на изречение както трябва. Непрекъснато бъркаше синтаксиса с морфологията и обръщаше повече внимание на смисъла, отколкото на отношенията между думите. Нормално е. До 4 клас са учили основно морфология, още са малки и съзнанието им трудно отделя лексикалното значение на думите от граматичното.

В 7 му се наложи отново да се върне на частите на простото изречение заради сложните съставни и пунктуацията им. Далеч по-бързо си обясни нещата - беше с две години по-голям и умът му беше готов за това предизвикателство.

Граматическите структури не са нито излишни, нито сложни. Въпросът е в кой момент са готови за тях.
Виж целия пост
# 131
  Обаче пък учат една камара завъртени граматически структури, които ние не сме учили. На практика учат по-сложни, но ненужни и излишно описани неща и си остават по-неграмотни.

И аз такива спомени имам. В тези сложни граматически понятия не сме навлизали. Аз не съм имала проблеми с предмета, а ето, сега ме затрудни това разграничение как едни и същи думи, в зависимост от словореда имат различна роля.

За ЕГ се кандидатстваше / по мое време/ с отговор на литературен въпрос, почти както се кандидатстваше и за университета.На мен ми се получаваше, не бих могла да преценя за моето дете дали е по-добре или по-зле, но определено тестовата система не ми харесва.
Виж целия пост
# 132
Сърнела, браво на детето ти. Моят опит е далеч не толкова оптимистичен. В 5 клас видях, че учат малко синтаксис. Аз допълнително го занимавах и му давах допълнително упражнения. Обаче всичко се оказа забравено и тази година в 8 клас, учителката им преподава на много висото ниво. Та отново се включих да обяснявам.
Виж целия пост
# 133
Значи правилни си спомням, че не сме задълбавали в толкова сложни понятия. С граматиката навремето приключихме в 7и клас. Класните бяха отначало преразкази, по-късно отговор на литературен въпрос. Последното беше и на изпита за ЕГ. В 8и клас лично аз учих нещо като история на българския език, а не граматика. По-скоро беше за обща култура, като се почне от глаголицата та до наши дни.
Започва да ми се изправя косата, че ми предстои 6и и 7и клас. За малкия поне ще съм си научила уроците вече. Нямам обаче никакво желание да уча за обстоятелствени пояснения и прочие, но май ще се наложи Sad
Виж целия пост
# 134
А, то обстоятелственото пояснение да е проблемът...Аз съм напълно сигурна, че тази година за първи път чух думичките синекдоха, анафора, петифора, литота и тем подобни, които моят седмокласник трябваше да открива в произведенията. Вярно, че съм учила в МГ, но все пак, обстоятелствено пояснение знам какво е и откривам с почти 100% успеваемост, но тези ми дойдоха като гръм от ясно небе...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия