Съпруга ми, не става за баща...

Давам пример с моите родители. Родителите на майка ми бяха много работливи и научиха на труд и двете си деца още от малки. Помагали са във всяка дейност.
Родителите на баща ми са го глезели цял живот. Не са го научили на елементарни хигиенни навици - да си оправи леглото, почисти стаята, да си сготви, да помогне на мама и тате на двора или в нещо друго. Той е бил на мама и тате съкровището, как ще се поти. И е оставен да прави каквото си иска. И защо? Защото е мъж. А дъщеря си/леля ми/ и скъсваха задника от бачкане. Защото е жена.
Та майка ми не е подозирала с какъв лентяй се обвързва. Та дотогова не са живеели заедно. Само са излизали, той е бил мил, правел подаръци, подарявал цветенца. И много често е бил с искрящи очи от любов очи /за които след време майка ми е разбрала, че не са блестели от любов, а от изпит алкохол  /
И краткия им брак протича така в най-общи линии. Тя на работа, прибира се, готви, чисти, пере, деца гледа.
А той се прибира от работа и директно се инсталира на дивана пред телевизора. Става само да се изкъпе, да пикае, да яде и после пак лежи. Понякога му е идвал акъл и е измивал веднъж в месеца някоя чиния или някоя друга дейност да свърши. Но рядко.
Извода е, че пак жената е виновна. Тоест баба ми. Преди 2-3 години се оплака след смъртта на дядо от татко. Не помагал в нищо, а тя е стара. Казах и - така си го възпитала, да лежи, ще търпиш.
И въпреки всичко продължава да го обгрижва, включително и леля ми. На голям мъж му готвят и чистят. Е, поне се научи леглото да си оправя. Това май от казармата му е останало. 

Вижте само как е описан - или не е толкова черен, колкото го изкарва, или не мога да си обясня защо с него. Не е от днес или вчера такъв, това е ясно, даже сега се е хванал да работи, въпреки 3 часа път, а когато се е раждало бебето - се скатавал като самонает или измислен бизнес и съвсем нищо не е правил. Или пък не е точно такава реалността. И в двата варианта - къде да дойде тази близост?

Не я разбирам тази връзка, мотивацията ѝ да е с него, цялостно не ми се връзва историята. Което не значи, че не е вярна, просто не мога да кажа нищо кокретно. В "На изток от Рая" Стайнбек представя една жена злодей. Ама вижте само как е представена - понякога на този свят се раждали черни, гадни същества, когато тя се родила 5 черни котки се трупясали, 20 койота извили на умряло, плъховете в къщата избягали, а совите изврещели (преразказвам по памет) и от начало до край в досадния римейк на Каин и Авел ей това ѝ е мотивацията на нея - зла зла зла и гадна и зла.

Ей такъв стайнбеков портрет е волно или неволно изграден на партньора в случая. Пак хубаво че днес си е поиграл с детето и "не мрънкал" (доживях да видя жена как обяснява за мъж че не мрънкал, иначе все е обратното). Мога да изредя 10 негативни качества на съпругата си на прима виста, както и 10 позитивни. Мога да изброя последните 10 спора/караници по битови проблеми и неизменно - кой е по-уморен, който върши повече неща и т.н. Но всичко това са абсолютни дреболии, битовизми, неизбежна част от всекидневието на двама, които са безкрайно близки и заедно и в добро и в лошо. Винаги се върви към решение, ако в началото на връзката сме успявали да изкараме няколко часа скарани, сега и няколко минути не можем - винаги единият или другият прави стъпка към сдобряване, аз обикновено измислям някакво планче (което почти никога не се спазва, но върши работа за успокояване на страстите, а понякога върши и трайно работа, особено планчетата свързани с малката). Затова ми е трудно да приема версията за едностранната вина, вплътена дълбоко в индивида и неподлежаща на външно влияние, непровокирана от някакви обстоятелства. Версията за човека, който е просто мързелив, смотан, тъп, лош, беден, дърт, неставащ за баща и т.н.  и т.н.  Знам колко трудности сме имали преди бебето, колко, за какво и колко често сме се карали и знам какви и колко трудности имаме сега и то имайте предвид, че ние нямаме трудности! Едно дете, нормално развиващо се, като цяло миличко и усмихнато (макар и доста активно), на практика не боледува (пу пу) с изключение на няколкото месеца адаптация към яслата, спинка си кротко в отделна стая, и двамата можем да го успокоим, загалвичкаме, разсмеем, изобщо ангелче на фона на доста деца на тази възраст. И пак мога да кажа - 1 тон трудности след раждането, 1 тон около първата година, сега е по-лесно, но вероятно е индивидуална особеност и реално няма миг почивка с активно дивеещо дете и прекалено внимателни и стриктни невротични родители, които умират при мисълта, че може да се пребие и да се нацепи на някой ръб или нещо подобно.

Всичко това по-горе ни е спестено в сегашната история. Има майка, която е перфектна във всичко, вкл. и работи платена работа (!) покрай 3те други професии на майка, детегледачка, домакиня-готвачка и т.н. И татко, чийто единствен проблем бил, че не искал да се бондва с детето (което не е чудно предвид това, че никога не се е занимавал). Мисля, че реалността е безкрайно по-дълбока от това. Ако имаше нормално семейно консултиране у нас, бих им препоръчал това, но май няма...

Иначе забавлявайте се докато нямате деца, сега е времето Не си губете времето в бг-мамма - пътувайте, излизайте с приятели, вилнейте по цяла нощ, защото от това нищо или почти нищо няма да остане щом се появи детенце. Пък като Ви го тръснат 20 секунди след раждането, нищо че сте разкъсана отвсякъде, или пък в същия ден, в който са Ви правли секцио да го кърмите (без значение дали имате изобщо кърма или не), ще видите как се учи майката. И 10 роднинки акълодаващи, ще беснеят с противоречиви съвети (ако има шапчица - ще се изнежи, ако няма шапчица - ще настине - каквото и да направите, ще има съвет за обратното) и ако вземете, че и в този форум да четете или в разни специализирани форуми/групи - съвсем ще луднете. И някак в този поток от информация ще намерите някаква рутина, нещо, което е "правилно" за Вас. Това е научаването.

Но както казах - мъжът е изключен поради социалната си роля от всичко това в повечето случаи. Никой не му тръсва бебе, освен да го хване на изписването, защото такъв бил обичаят - нашето ми го тръснаха, беше облечено в космонавт за 1 годишно, защото съкровището това успяло да поръча, исках само да ми го дадат в кошницата и да се разкараме от там, където тълпа роднини на някакви други бебета с дамаджани и какви ли не селянии (само луканки на гега не бяха нанизали) се рояха и кашляха наоколо. Но не - връчи ми го в ръцете сестрата и аха аха да го изпусна, защото гигантски хлъзгав космонавт, губещо се вътре бебенце, едва изтраях да сляза по стълбите и да го наглася в кошницата за кола... И като се прибрахме - има една снимка на майката и бебето - бледи (то жълто като лимон), измъчени, тя със сенки под очите... Извадихме му упътването на бебчето (23 000 страници) и почнахме да се учим - сбърках му дозата допълнително мляко първите дни, влачихме се по среднощ и насред зима няколко дни по-късно обратно в болницата да му мерят билирубина, защото ни се струваше ужасно жълто, пералнята се счупи и нямаше пукната чиста дрешка, а ни ги хвърляхме след всяко оригване, не искаше да наддава (купих контролна везна и го мерихме след всяко кърмене и ядене да видим колко суче). Къпането беше лудница, като му падна пъпчето беше лудница - не знаехме какво да правим с раничката, изобщо няма подготовка за това. И който каже, че е лесно, просто или има железни нерви и не му пука за нищо, или има избирателна памет и е забравил/а тези първи седмица-две. После се оправиха основните притеснения, почна яко да качва и да расте бебенцето, почнаха и коликите, по-натам зъбите, пълезенето навсякъде (и риск да падне от леглото където е активната гимнастика, ако отклони поглед човек) и един милион неща. Първите стъпки, падане, обезопасяване на стая, първите боледувания (до към 1 годинка успях да я опазя без нито едно боледуване като буквално всеки роднина спазваше болнична хигиена, миеше ръце, първите 2-3 месеца носеше маска и т.н.) и т.н. и т.н. НЕВЪЗМОЖНО е, човек който не е въвлечен нон стоп във всичко това да има същите отношения към детето и същата връзка като някой, за когото това е ежедневие. А може да се организира това да е ежедневие! Възможно е! Но е нужно желание, любов, близост, двама души. Заговори ли се за как някой сам си решавал - нещата са ясни. Няма сам. Има двама, после трима, после може би повече Докато писах този пост детенце ми се метна 3 или 4 пъти да го гушкам или гъделичкам, търча около 20 пъти между хола и спалнята, съпругата ми възропта 2 пъти, че пиша безкраен пост, а тя изнемогва и да ида да подредя и изчистя кухнята (тя похвали резултата) и да занеса ваничката за къпане, направих въпросните и сега очаквам всеки момент да ми извика да занеса детското халатче, защото всеки ден го забравя А седнах да пиша всъщност, защото се мъча да работя и ми дотегна едно нещо, което трябва да свърша и избягах да видя какво ново в бг-мамма...

Всичко е възможно когато има близост и любов и желание да се върви един към друг. Когато останат само обвинения и някой да трябва "сам" да поиска нещо си, връзката я пиша бегАла, но много рядко вината за това е само у единия.

Време ми е за малко почивка от форума. Лека вечер