Ограничителна заповед за луд роднина

Опитът ми е преди 10г. Съдействах на съседка, която беше на квартира с двете си деца.
Настаниха нейната майка в Дом за стари хора "Гергана" след около 40 дена.
Няма промени в условията за прием и тарифите оттогава.
Това намекнах, но неправилно съм се "изразила".

Да де, лицето плаща, удържат 70%-80% от пенсията му, остатъка си го получават за джобни. Тези хора, които нямат никакви имоти и се водят социално слаби, са с предимство, да.
Сега, към момента не знам как е, вече не работя в тази система, но тогава, когато бях там,беше така. Имаше и старци, за които доплащаха някакви суми близките им, най-често живеещи извън БГ. Имаше отделна къщичка за тях със съвсем малко по-добри условия, нещо като вип стаи, ако изобщо може да се нарече така. Нямаше такива хора, които да могат да плащат такси като в частните домове, нито пък близките им биха им платили, бедността си личи. Сега не знам как е, това съм видяла тогава. Голяма част от тях бяха дошли по собствено желание, като някои от тях и против волята на децата си - национален характер -  да не тежиш на децата. За празници си ходеха при тях, в къщи, после пак се прибираха в дома.
Сетих се, че до миналата година в такъв дом на другия край на БГ живееше майката на моя позната,тя почина от инфаркт.  Жената имаше и имоти, сега ги ползва дъщеря и, но приеха я, беше с тежка деменция и дъщерята наистина не се справяше с нея, защото е самотна майка и работи, сама си гледа детето, няма кой да и даде пари, БНД се е скрил качествено. Изискването беше само да не е лежащо болна, че нямаха персонал достатъчно за такива болни. Удържаха и сума от пенсията,  нищо не са им искали друго, това със сигурност знам, че беше така.

Нека субективно да разгледаме няколко аспекта на ситуацията:
1.Ние тук,във форума,не познаваме човека.Четем интерпретацията на снаха му,която очевидно го мрази и в червата.Ние не знаем със сигурност какво му има,но започнахме да поставяме диагнози.
2.Авторката не споменава никаква диагноза,а няма здравно заведение,което да лекува някого на стационар без диагноза.Ако тя искаше да намери адекватно решение на проблема,без да подлага брака си на разпад,би се заинтересовала каква е точната диагноза.Състояния и ситуации има много и това,че ние сме имали късмета дядо ми да е с лека до средна деменция и по тази причина можехме да го гледаме у дома,не означава автоматично,че при всички е възможно.  
3.Авторката многократно изтъкна жилищната база,с която разполага нейния свекър.Т.е. ако състоянието му позволява и братята имат възможност,могат да настанят баща си в неговия дом,като те двамата се редуват да се грижат за него.От написаното от нея обаче,оставам с впечатлението,че тя иска да прехвърлят грижите на другия брат.Само че те са двама и следва отговорността за болния им баща да е поделена на двамата,а не само прехвърлена на единия.
4.Във всеки или почти всеки пост авторката говори само за апартаменти,дялове и проценти,материалните облаги,които може да получи при евентуален развод.Тук в съзнанието  ми изниква следната картина:не може да се примири със свекъра и се развежда със съпруга.След години детето задава въпроса "Вие с татко защо се разделихте?"Какъв обаче ще е отговора?Може би "Ами сине/дъще,баща ти искаше да се грижи за болния ти дядо,но аз не исках"?
5.Има голяма разлика да кажеш:
"Добре,дай да седнем с брат ти и да се разберем.Ти искаш да го гледаме при нас,но ще можем ли да му осигурим адекватни грижи?Как ще се справяме с парите,ами с работата.Ами ако изпадне в криза и се нарани или посегне на нас.А как ще се отрази на детето да гледа дядо си така?" и други с този тон и
"Този побъркан дъртак,ако ми го докараш тука подавам молба за развод и ще ти взема апартамента"
Лично на мен,ако някой ми каже второто за баща ми го натирвам да си ходи от където е дошъл,пък ако ще да е най- големия красавец,принц и богаташ.

Не бих се съгласила да отглеждам лежащо болни роднини на мъжа ми у дома. Ако иска да ме напусне по този повод, в правото си е и няма да го спра. Но да гледам хора с болести като описаните по-горе у дома си, при децата - никога. Защо се очаква такава жертвоготовност от всеки?

Изобщо не искам да деля отговорности и не ме интересуват имоти. Ще дам каквото мога, но да не нося аз ежедневната и еженощна грижа.

Не съм казала,че някой,в случая авторката,трябва да се нагърбва да гледа свекъра.Има двама сина,отделно жилище и ако състоянието позволява могат да го гледат двамата там.Всеки си знае възможностите нали така?При такава ситуация как авторката физически ще гледа свекър си?Освен да сготви ядене или да му носят от тяхното,да му изпере дрехите,или да поизчисти.А може би и това е много.
Според мен тези деликатни въпроси не се решават с рогите напред,а с разговор и диалог с половинката,като му обясниш спокойно страховете си.
Относно болестите по-добре да кажем "Бай бабо да не те срещне мечка."

Вие явно много идилично си представяте роднините, разговорите с тях за ангажименти и поемането им. Понеже при нас имаше една такава леля беше страхотен кошмар, всички бяха решили, че майка ми трябва да се грижи за нея, нито можеше да се разговаря, нито някой доброволно искаше да поеме каквато и да е грижа - непрекъснато я натискаха и биеха на съвест, коетоне попречи да прилапат апетитният и имот на 100%. Поине за разлика от майка ми им казах в очите какво мисля за тях и не им проговорих

Много си права. В голямата част от случаите, който се прилъже да се ангажира първоначално с такъв болен, си го отнася до края. На него се струпват отговорността и вземането на решения, а останалите роднини уж помагали, но за пряко ангажиране и дума да не става.

И ние сме се грижили за дядо ми, който беше в пълна деменция повече от четири години. И през ум не ни е минало да го даваме в дом, но то по онова време нямаше и кой знае какви възможнсоти. За късмет беше спокоен човек и ни улесняваше много. Другия ни късмет (според мен си беше чист късмет) е, че баща ми е сам и щем не щем нямахме с кого да делим ангажиментите. Просто си знаехме, че е наша грижа и това е. Никак не е лесно, признавам, но пък този период от живота ми ме доизгради като характер. Бях тийнейджърка тогава. Както и да е, на мен тук друго ми прави впечатление. Заглавието на темата. Още като го прочетох очаквах какво ще видя и очакванията ми се оправдаха като изчетох темата. "Органичителна заповед за ЛУД роднина"? Това звучи ужасно грозно. Никога не съм наричала дядо си луд, нито съм го чула от устата на майка ми (свекър и беше на нея, не баща)... Човека е БОЛЕН. Има нужда от правилните лекарства, внимание и повече контрол. Лесно е да пресмяташ в кой апартамент да го настаниш, но не става просто така. След като е с деменция и е способен да "съчинява" какви ли не бели, то той има нужда от постоянен котрол. Няма как да бъде оставен САМ в апартамента си. И тук се поражда един въпрос - да обърнем ситуацията. Питам АВТОРКАТА : Ако това беше твоя баща? Или твоята майка? Дали щеше да се реагира по същия начин? Дали щеше да е съгласна да коментира с мъжа си кой в кой апартамент да живее и кой с кого да дели ангажиментите? Мисля си, че тук проблема не е толкова БОЛНИЯ роднина, колкото наистина ненавистта на снаха му към него и опитите просто да се отърве по най - бързия и лесен начин. Съжалявам, ако звуча грубо, но не смятам, че един човек, загубил разсъдъка си (което за него е още по - трудно и стресиращо, защот нито знае кой е, нито къде се намира) заслужава такова отхвърляне, само защото е "чуждия" баща.....

Предполагам, че нещата са със стара дата. Нещо се е объркало...

Само аз ли напълно разбирам авторката?С изключение на частта с апартамента - бих се махнала, ако законния собственик е дядото.

Имам малки деца и ангажименти с тях поне в близките 20 години. Едвам ми стигат силите точно колкото да се грижа добре за тях. Изобщо не мога да поема човек, който не е живял с нас, да дойде болен и аз да го гледам. Няма да стане по никакъв начин да си ощетя децата или самата аз да се разболея. И никак няма да се чувствам виновна даже. Те са ми по-важни. Нямам физически сили за нищо друго.

Аз я разбирам напълно, че я е страх, и мен би ме било страх на нейно място. Неслучайно и аз, и други съфорумки ѝ написахме да се махне с детето от там. Но това е единственото, за което я разбирам. Много е нагло да се опитваш да изгониш собственика на апартамента, за да се намърдаш ти там. Като иска апартамент, да си е осигурила такъв, или родителите ѝ да са го направили. Защото да, тя не е длъжна да се грижи за свекъра си, но и той не ѝ е длъжен.

Не си само ти. Но така като чета първия пост на авторката, стигам до извода, че мъжът и още не е приел осъзнато истината за баща си или просто предпочита да се заблуждава за реалното му състояние и си го изкарва на нея. Имам предвид това:

При това положение тя няма много опции. И е напълно нормално да му е бясна за това отношение, което обяснява и сламката за която се хваща - "ограничителната заповед". Жената просто си иска старото познато ежедневие и красиво декорираните трапези (разгледах някое друго нейно мнение и снимки). Не апартамента, не собствеността върху него - просто иска миналото си.

Ми дано да е осъзнала грешката си и съветите тук да са й помогнали да намери път към мъжа си, свекъра, брата, да се реши проблема полека лека по най-добрия начин....

_Bianka_ и аз я разбирам, но не смятам, че в техния случай се търси решение на проблема. Разбира се, че е най - добре малките деца да не стават свидетели на такива ситуации, но има много начини за справяне с нещата стига да има консенсус по въпроса. Аз не виждам авторката на темата да търси решение, в случая търси само как да се отърве... Никой не иска да има такива проблеми, но те се случват и трябва да се действа адекватно. В крайна сметка този ЛУД е дал живот на нейния съпруг, а тя е готова и умува как дори да се разведе с него, само защото сина иска да се грижи за баща си. Признавам, не е разумно да го навират в апартамента заедно с детето, но те поне имат имотната възможност да се справят. Трябва да се търси възможно най - лекия вариант за всички, който определено не е да си хванеш багажа и да изчезнеш. Дори в първия си пост тя не попита "Как да се справим" или "Как да постъпим", а как да се отърве, че ако може и да си остане в апартаментчето....

♥ HAPPY ♥, тя също е във фазата на отричането. Да преодолееш другите е относително лесно, но да преодолееш себе си... не го пожелавам никому.