Как да забравя този човек?

Аз не мисля,че визията ми е проблем, защото така се харесвам. Ако изглеждах толкова зле, мъжа ми сигурно нямаше да се влюби в мен. А и все пак смятам,че е важна и духовната красота, не може всички да изглеждат като модели или по един и същ начин. За съжаление не съм вече на 15 и промяната ще е дълга и трудна,  но и не смятам, че вече това би ми помогнало. Истината е, че от години съм в някаква меланхолия/ депресия, но близките ми приемаха това за излишни драми а и никой не е длъжен да се тревожи за мен или да знае какво се случва. Единствено детето ме крепи, това е факт...ако не беше то, не знам дали щях да намирам смисъл в доста от нещата в момента. Така съм от повече от 10 години, някак се научих да оцелявам по този начин, защото никой не го било грижа толкова за мен, че да забележи нещо нередно. Не съм някоя тотална откачалка, която плаче по цял или стига до крайности. Просто през повечето време не ми е весело, а и по принцип темперамента ми е по-меланхоличен. Дори и като малка, въпреки,че бях и енергична и общителна, не бях щастлива, но свикнах с това. Работя, уча все още, пропуснах да кажа, че се занимавах с актьорско майсторство преди ( имам завършена такава школа) и ходех по кастинги ( и сега го правя, но рядко).

Там се социализирах донякъде, но се разочаровах малко от тези среди заради шуробаджанащината . Отделно се занимавам и с други творчески дейност и и като цяло времето ми е запълнено времето с много неща, плюс грижа за детето в момента. Не мисля умишлено за този човек (по цял ден да гледам тавана и да се чудя как е и какво прави.) Относно него- да, възможно е всичко да е било заблуда, но знаех добре, че и той има подобни проблеми на моите. Дори в работата понякога беше депресиран, слушаше депресираща музика и правеше драми (което беше незряло и глупаво, но тогава го разбирах и исках някак да съм до него и да го подкрепя.)

Приличахме си по това,че и той е имал тежко детство (доста по-лошо от моето), хората го мислеха за откачен (говореха зад гърба му,че му хлопа дъската) и на моменти наистина се държеше много особено (аз в работата се владеех и никога не съм правила сцени и не съм изпадала в кризи), но въпреки това, аз го приемах и вярвах, че тъй като и двамата сме малко странни и имаме общи неща, не сме се срещнали случайно.

Дори когато работехме заедно още, ми е споделял,че не е като другите, че те били фалшиви и "мъртви" отвътре но той трябвало да се впише за да оцелее. Говореше съвсем сериозно и винаги си вярваше на всичко, което казва а аз се опитвах да го разбера. Когато се събра с братовчедка ми, той стана много агресивен, както никога преди това, дори на един неин рожден ден изпадна в криза без причина, скара се с мен пак без причина и накрая започна да държи някакви речи и се разплака. Бях много изплашена и ми беше тъжно да го видя в такова състояние, а отделно братовчедка ми го лъжеше и му изневеряваше. Друг път пък, пак не общ купон се заяждаше с мен незнайно защо и аз го излъгах,че никога не съм имала нищо към него, а той ме нарече измамница, змия и, че съсипвам хората...тоест намекна ми, че съм го съсипала, при положение,че той ме нарани. И всичко се случваше пред очите на братовчедка ми. Още по-ужасното за мен беше,че на този въпросен рожден ден дори ми спрягаше името постоянно и все търсеше поводи за свади с мен.

По онова време наистина за един период бях спряла да мисля за него, но думите и поведението му ме нараняваха. Щом се събра с нея, за да не личи, че страдам казах на всички,че харесвам друго момче и им споменавах за него. Човекът пък смяташе, че онзи другия е "нещастник" и нямало какво да правя при него, държеше се все едно ревнува. Цялото това негово лудо поведение ме объркваше и в един момент братовчедка ми каза, че имал проблеми с гнева и доста други, но не искал да иде на преглед. Знам,че е минало и ще се опитам както мога да забравя, но ако толкова не му е пукало за мен защо винаги се отнасяше така, сякаш има недоизказани неща и аз му бях трън в очите или причина за положението му? Наясно съм, че миналото няма как да се върне, но все пак ми е мъчно за него именно и защото знам какво беше поведението му и колко е трудно да си в такива състояния...донякъде исках и да му помогна колкото мога, но сега се надявам да намери своя човек и да създаде семейство. Благодаря на всички за съветите до тук и за добронамереното отношение.

Ама чакай малко сега, стига с това наранил те! Как те е наранил? Ти си се държала много по-неадекватно в отношенията ви. Доколкото схванах, единствения път, когато си била искрена с него е бил, когато си се напила в дискотеката. Всичко друго е лъжи, други момчета, други профили... Какво искаш от човека? Ако изобщо е имал някакви чувства към теб, ти си го лъгала и наранявала непрекъснато. Да, прав е бил, че си го съсипала. Ти не се се спряла да го лъжеш за всичко. Целувате се, после здрасти не му казваш и се правиш, че не помниш, през 5 дена му казваш, че нищо не изпитваш към него, развяваш се с някакви други момчета под носа му и накрая му пишеш от фалшиви профили. За пълна подигравка си го взела. Я си представи, че някой се държи така с теб? Ама без обясненията, които тук даваш - само поведението гледай - дава ти някакви сигнали, че има интерес, ти го питаш директно, той отрича; целува те в дискотеката и после се прави, че не помни, хойка си с други момичета, жени се за друга жена и накрая пише от фалшив профил... Да, виновна си в неговите очи и честно казано, той има право да ти е ядосан. Чудесно разбирам защо се е държал грубо с теб при общите ви събирания. На луд си го направила.

Авторке, стига си дъвкала едно и също. Сама не се усещаш как непрекъснато тъпчеш на едно място и все към тоя се връщаш. Погледни си постовете - започнеш ли да пишеш за себе си обикновено се ограничаваш до няколко изречения. Започнеш ли да обясняваш за него - отидоха 2-3-5 абзаца, яко пространни. Стига. Спри се. Наистина се ловиш за сламки, пък обаждане не знам кога си, пък какво казал, само и само да се убедиш, че тоя човек те обича или те е обичал и още му пука за теб.

Възхитена съм ... Една камара отрицателни черти изброи за него, повечето от които и тя притежава, и на финал заявява, че иска да е с такъв човек.
Авторката явно търси човек с повече от нейните проблеми за да го 'измъкне' от дупката и да се чувства важна. Същото поведение е имал и настоящият й мъж в началото, за когото също твърди, че не е съвсем наред ...

Какви отрицателни качества, този човек звучи нагазил из патологията, дори гаджето му (братовчедката) казва, че е за преглед...

Момиче от Марс, този както го описваш е бил някакво хахо. Съсипала си го била, бла-бла. Кой знае в какви кризи е бил като ги е говорил тези неща и дали изобщо ги е мислел.
Ще ти кажа едно нещо - ако един мъж наистина иска да бъде с една жена, той ще направи всичко по силите си, за да бъде с нея и няма как жената да не забележи това. Вие не сте имали усложняващи обстоятелства като брак и деца навремето, за да го спрат. Вероятно е имал симпатии към теб, но не достатъчно. В противен случай нямаше да ти се налага да се чудиш дали изобщо те е харесвал.

Историята е безумно дълга, но каквото успях да прочета ме уплаши доста.  Значи омъжена жена с дете умира от любов по някакъв бивш колега, който е ходил с братовчедка й... това ми стига.

Момиче от Марс, като чета постовете ти, ми приличаш на въздушна зодия. Хвърчиш във въздуха, анализираш, създаваш си несъществуващи проблеми и имаш екстравагантен външен вид. Все характерни неща за тези зодии.

Когато прочетох поста ти за историята с мъжа ти и как сте сключили брак, останах с впечатление, че бягаш от отговорност, сякаш ти не си взела съзнателно решението за детет и брак. През цялото време се оправдаваш, че той бил настоятелен и ти, видиш ли, все едно си нямала избор. Напротив, имала си избор, защото правененто на бебе и сключването на брак са избор, и то сериозен. И сега, един вид държиш мъжа ти отговорен за лошите ви отношения, защото всичко е станало много набързо. Много съжалявам, че има хора, които създават семейства прибързано без да осъзнзават колко сериозна крачка е това. Жалко само, че детето ще е най-потърпевшо при един развод. Е, няма да е нито първото, нито последното дете на разведени родители, разбира се. Просто можеше да избегнеш тази ситуация, като не забременяваш от човек, когото не обичаш.

Мъжете са по-прости като реакция. Всички схеми "ако и как" са в главите на влюбените жени. Ако един мъж иска да е с теб той ще го каже и покаже ясно. Мъжът не се спира нито от семейство, нито от нищо. Авторката се е предложила достатъчно пъти и той даже не се е възползвал от нея. Поведението и е даже плашещо.

Oпитваме се да ти пришием акъл на главата ,ти пак питаш и го анализираш и пак той защо така казал,ако не било нам какво си. И двамата ми изглеждате с нестабилна психика  ,може би заради тежко детство.Като видя някой да си описва "историята " в 4 листа А4 и ми става ясно ,че човекът яко е зациклил.По принцип,бидейки нестабилна и уязвима,нямаш нужда от подобен индивид,а тъкмо обратното.Някой стабилен,земен човек,който да те подкрепя и да ти даде сигурност.,пък макар и леко скучен или неидеален .Ако се занимаваш с несигурността и на някой друг/мъж особено/ ,няма да се стабилизираш.
Ти си на 25 и нямало на къде да се променяш,нали не смяташ до пенсия да ходиш с оранжево -зелена-розово- лилава коса.Няма лошо да си свободен да изразяваш себе си ,но човек не живее сам и трябва да си дава сметка какво впечатление оставя в другите .На всички ни се иска да теглим майната на околните ,но на никой не му се получава , в една или друга степен.
Още като се е захванал с братовчедка ти ,е трябвало и двамата да ги изриташ от битието си ,а не да сечудите и тримата как по-големи каши да забърквате.

Явно не се изразих правилно, съжалявам. Отрекох тогава,  (още преди 100 години), че не помня нищо, защото още бяхме колеги и той ме пита пред всички. Не исках да знаят какво се е случвало а и бяхме на работа, все пак можеше да говорим извън нея по този въпрос. Той правеше драмите публични, а според мен това беше грешно, защото все пак на първо място в работата се налагаше да се държим делово и никой не беше длъжен да научава какво се случва с нас. По-късно му писах,че помня всичко, но се е наложило за пред другите да кажа така. Представете си колко е унизително всички колеги да те обсъждат, че дори всичко стигна и до шефа ми, който ме уважаваше много. Казах му, че никога не съм изпитвала нищо, чак когато вече беше с братовчедка ми и го направих за да запазя поне това, което беше останало от  достойнството ми.

Щеше да е прекалено, ако пред него роня сълзи. Не съм се развявала никога с онова момче, бяхме просто познати от един квартал и никога не съм си позволявала да ходя с него по разни места, започнах да го споменавам просто, отново като се събраха те с нея, защото го приех тежко и не исках да знае никой,че е така. И доста по-късно , две години след тези истории се омъжих. От своя страна братовчедка ми беше тази, която искаше да го спасява буквално и да му помогне....той тогава дължеше доста пари, заради това,че беше станал поръчител, но явно объркал нещо и не бил запознат с условията и тя като "добър" самарянин сама предложила помощта си. Нейното семейство беше заможно и имаха имоти, тя живееше в собствени жилище и имаше възможност да му помага някак. Но още в началото, когато се запознаха тя беше тази, която му звънеше в 2, 3 часа да го чуе, тя започна да го преследва и дори го проследила до мястото, където живее (лично ми се "похвали" и ми каза,че уж всичко за мен правела)...тогава се отдръпнах от нея и я посъветвах да престане, защото минава границите. Аз сгреших като я забърках, но тя в един момент започна да си прави всичко на своя глава.  Знам,че и аз имам вина за всичко случило се, подхождах грешно и глупаво, но многократно след това съм му извинявала и съм го молела да ми прости.  Все пак всичко се случи много отдавна...както и да е, няма да обяснявам повече, защото явно станах прекалено многословна.

Не можеш да виниш братовчедка ти, че е харесала свободен мъж. Има право да го хареса и да си опита късмета. Какво като шантавата й братовчедка сама я е навряла там заради собствената си глупост?
Спри да обвиняваш всички около теб, а се погледни отстрани. Вина имаш само и единствено ти, че така се е изтекъл живота ти!

Не става дума за визуалната промяна, а за душевност и характер. Имах предвид,че на тези години промяната е по-трудна, поне за мен. Освен това моя вид никога поне до сега не е бил проблемен така,че да не мога да си намеря работа или да е прекалено скандален. Винаги съм се интересувала от мнението на околните, въпреки своята визия. Имах период, в който реших да я сменя. Започнах да се обличам елегантно и семпло, но вместо добри отзиви, хората масово мислеха,че това е поза и дори ме смятаха,че превземаща се и решиха,че го правя за да се харесам. И аз се чувствах доста нелепо, защото не се харесвах така.

Тук в България хората никога не са били толерантни към по-различните (дали визуално или по друг начин), докато на други места не е така. Имам много познати в Англия и Германия и там никой не те съди по облекло или визия, а по това какво е поведението ти и как се държиш. Има и много елегантни и нормално облечени хора, които не са читави. За мен поне дрехите на правят човека. Винаги там, където се е искало дрес код съм се съобразявала, разбира се, но да угаждаш постоянно на очакванията на другите, за мен също не е ОК. Ако някой не ме харесва с оранжева коса, надали ще му стана приятна и ако сложа дамска чанта и се изруся (примерно.) Това няма да промени душевността и характера ми.

Отстрани тези хора от обкръжението си. И братовчедката не е стока, но и от последните постове момчето, както описваш общуването ви и ситуациите, също има доста странно поведение, породено очевидно от неговите собствени проблеми в детството.
Ти си го припознала, защото ти се е сторил близък по съдба, но така затъваш повече.
Сякаш търсиш несъзнателно да докажеш на себе си, че си наистина нещастна. Споменаваш нещо, че винаги така си се чувствала, още от малка. Опитвала ли си да разбереш какво точно те кара да се чувстваш така, какво не ти достига да си истински радостна и щастлива. Замисли се.
И колкото и да не ти е до нови хора и познанства, опитай да привлечеш по-ведри хора покрай себе си, ще видиш как ще живнеш. Но, за да привлечеш такива и ти самата трябва да се настроиш по-различно. Щом се харесваш като външност, в такъв случай промени поведението си и начините да общуваш.  Докато не пробваш различни неща, няма как да разбереш кое те прави щастлива и кое те дразни.
Без да е с отрицателен знак, но като те чета ми изглеждаш на тиха, нерешителна, колеблива, наивна на моменти. Според мен имаш нужда от поне един приятел или приятелка, които да са твой антипод, за да ти дават опора, баланс. С някой, с когото можеш да споделяш, да те приема такава каквато си, но и да те "ръчка".

Няма нужда да си обясняваш надълго и нашироко действията и чувствата на някой друг (в случая на братовчедката и бившата платонична любов с момчето). Не те интересуват, фокусирай се над себе си, твоите мисли и чувства, иначе това те изтощава и тормози, ангажира съзнанието ти, вместо да се занимаваш със семейството си и детето или нещо, което наистина те кефи.

Трябва да се научиш да пресяваш токсичните хора и отношения.

Не я виня за това точно, а за методите й...макар,че и моите бяха грешни и неправилни, нейните бяха още по-ненормални и освен това използваше и интриги и лъжи по мой адрес, а все пак бяхме близки и израснахме заедно. Аз не бих постъпила така спрямо нея. Обидих се,че не ми каза директно от самото начало,че го харесва а започна сплетни и се преструваше до последно, че ми помага. И всъщност, не ми е биологична братовчедка, макар,че това няма голямо значение.