Как да забравя този човек?

Абе момиче,ти работа нямаш ли?Кога и как го гледаш това дете?Кога работиш макар и от къщи?Кога имаш време за тезе глупости и минали любови?Вземи се в ръще и си гледай семейството,а пък ако си толкова изключителна личност и имаш време,пиши книга,ший тоалети или измисли нещо друго.

как да го кажа по-учтиво
и аз имах такава любов, първа
на 13

е нямаше фейсбук тогава, ама драмите бяха същите, той погледнал нея, а не мен
ама мен като ме погледнал, ме погледнал по-така
ама ми казал нещо, пък аз съм се разсърдила, пък то се разсърдил, че съм се разсърдила....
на 13, повтарям

и отношения като тия дето описваш с мъжа ти съм имала
на 17
той ме харесва и аз, понеже ме харесва да видя ще се получи ли
ама е на, ни дете съм му раждала ни сто тона още глупости

какви са тези толкова дразнещи елементи от тая визия, не подхвърляй само, кажи си направо, не ни карай да хвърляме боб и ние
и в кой град живеете, ако не е тайна

Живеем в София. "Дразнещите елементи" са такива според него (мъжа ми). Става дума за цвета на косата ми и дрехите. Както казах някои са по-артистични и шити и декорирани от мен. Но и имам елегантни и официални дрехи за поводи. Аз от своя страна, никога не съм му мрънкала за това как изглежда или не съм намеквала,че не ми харесва как се с подстригал или нещо подобно. Явно е трудно да се разбере ситуацията, но при мен наистина след онази история с това момче, нито едно друго не ме забелязваше а и аз не исках нова връзка известно време. Мъжа ми се появи в живота ми съвсем неочаквано и за мен това, че имаме дете не е глупост, защото обичам много това дете и съм благодарна, че го има. Хиляди хора (познати, роднини, дори родителите ми) бяха убедени,че няма да имам семейство и деца, и какво ли не ми е било пожелавано, още от детските ми години ми е било натяквано, че нито съм красива, нито умна и понеже съм и бедна, едва ли не нямало да си намеря мъж. Израснах с тези натяквания и понеже бях нехаресвана от малка в един момент наистина повярвах,че може би няма да имам семейство или, че не заслужавам такова. Когато мъжа ми ми призна чувствата си и ми каза,че иска да сме заедно, първо реших, че ме лъже и иска само да ми се подиграе.

Ето защо макар и прибързано и необмислено, за човек в моето положение трябваше да се радвам, че поне някой ме е обикнал. Имало е моменти в които съм се чувствала като прокажена, от което всички странят. Казвах си, че ще свикна да съм сама, ще се реализирам професионално и може да си купя котка за да ми прави компания, но все пак ми се даде шанс да имам семейство...да, може да не е с човека, който мечтаех и може да е трудно и тежко понякога, но заради детето си струва. Не искам да се изживявам като жертва, но и в семейството си получавах насилие и лошо отношение. Втория ми баща ме биеше, а майка ми го насърчаваше, за това и сега дори да я обичам не сме си близки и се чуваме рядко. Заради всичко това ще запазя до колкото мога брака си, защото не искам и моето дете един ден да страда, а искам да има щастливо детство и нормален живот.

Съжалявам, че много потребителки те нападат в тази тема.
Всички сигнали, които излъчваш – облеклото, косата, интересите, говорят, че търсиш внимание. Което явно не си получила като дете, а както разбирам, си имала и тежко детство.
Ами, знам, че не е лесно, но остави всичко в миналото и се концентрирай над настоящето и това, което искаш сега, над чувствата си и как искаш да се чувстваш. Ако търсиш спокойствие, обич, грижа, промени се.
Зарежи тези мантри и черни магии (те са за наистина много заблудени души) и опитай да се харесаш. Промени вида си, но не да смениш лилавата коса със синя, а опитай с нещо "обикновено". Да си елегантна и без крещящи цветове по себе си и дузина обеци. Не се страхувай, никой няма да си помисли, че си скучна, безлична и сива. Това се определя не от външния вид, а от излъчването ти – поведение, поглед, изказ.
Аз си шиех роклички и носех извънземни бижута, когато бях на 15. Вече се задоволявам да изглеждам елегантно и да мириша добре. И, повярвай ми, това е по-печелившо от сто кила боя върху теб.

Мерси за насоките. Истината е ,че не търся умишлено така внимание, просто такива неща харесвам. Винаги съм разчитала все пак на някакъв чар, добри обноски и възпитание, не пия, не пуша и се старая да се усмихвам, тоест не съм някаква мрачна и намусена 24/7 Относно вида- за мен не е чак така ярък- тоест нямам обици на сто места и косата ми всъщност е оранжева, минава и за рижа, което не я прави толкова "скандална". Артистичния ми вид вече е по-умерен, просто не харесвам естествения цвят на косата си. Опитвала съм през годините да сменя вида, сега съм по-елегантна и обрана отколкото преди 5, 6 години. Има и много дни, в които се обличам по-семпло-предимно с черно и червено, все пак не съм на карнавал  всеки ден за да съм с ръчни шити дрехи, украшения или интересен грим. Познавам и хора (предимно художници, музиканти и актьори) доста над 25, които имат шантав вид, но за заобиколени от приятели. Явно е до излъчване, а аз за жалост от дете (още от 4, 5 годишна) явно има нещо странно в излъчването ми защото преди бях много общителна и пак доста хора не ме харесваха. Относно магиите и мантрите- никога не съм се занимавала с такива неща реално, преди години просто имах няколко такива познати, които гледаха на карти таро, но не съм вярвала дословно на подобни неща.  Не бих залитнаха по тях защото знам, че  това наистина би съсипало семейството ми. 

Има моменти, в които си мисля, че не съм съвсем наред. Понякога се изнервям за 1 стотна от пълни глупости, понякога търся под вола теле, но когато чета такива истории осъзнавам, че съм си напълно нормална Авторке, имаш спешна нужда от специализирана помощ!

Да, да, разбрах те. Аз коментирам, че това се случва на подсъзнателно ниво с теб. Искаш да си различна от останалите, защото така се чувстваш. И затова си намерила съмишленик в лицето на онова "момче", с което така или иначе не си осъществила пълноценно взаимоотношение. а си се фокусиралана него, защото ти е подал сламка за нещо, което да те кара да се чувстваш добре и разбрана.

Но не се подлъгвай, според мен просто си е играел с теб. Потърси наистина сродни на теб хора, които ще са естествени, а не с общуване чрез роднини, чатове, телефони, фейсбуци.

И още нещо, при мен започнаха да се получават нещата и да привличам хора и вниманието им, когато се "заех" със себе си и започнах да се занимавам с моите си неща и това, което ми харесва.

Отглеждането на дете е наистина тежко изпитание и много от хората с различно мислене изпадат в депресии. Изолацията, тази неотложна регулярност на грижите, отговорността кара много хора да изпадат в отчаяние. Но всичко това е преходно. Помни коя си, какво искаш от живота, какво те радва, какво харесваш.

Абе играел си, като почнете значи... Как си е играел, какво нередно е направил? Кога я е излъгал или заблудил с нещо? Тя се е вкарала в някакъв филм, премисля сънища, върти някакви спомени отпреди 15 години, с 1000 подробности помни и разказва някаква пиянска вечер в дискотека - психарска работа!
Авторке, съсредоточи се върху детето си и настоящето си. Потърси приятели и най-вече намери начин да оправите отношенията със съпруга си. Цялата безумна история с онзи младеж просто я забрави, защото нито сте имали връзка, нито ще имате и въобще е плашеща обсесията, кято лъха от първия ти пост.

Ще се постарая да забравя всичко. Заблуди ме (или не, не съм сигурна вече), когато ми се обади в 6.00 часа преди много време и ми каза,че ме обичал, искал да е с мен и искал да знае какво се случва с мен. Каза,че братовчедка ми била ужасна и не я харесвал, но се събра с нея в крайна сметка. След като се събраха не пропускаше момент да се заяде с мен и отношението му се промени, а тя не спираше да го настройва против мен нарочно. Аз смятам че, ако не  е бил искрен не е трябвало да прави това, защото да се казва с лека ръка на някой, че го обичаш не е редно. Знам,че за много от нещата имам вина и определено прекалих, но не виждам защо той направи това, ако не е имал никакви намерения спрямо мен. По принцип хората не звънят ей така на някой сутрин да му говорят за любов, а не беше нито пиян, нито неадекватен. За мен онази вечер и изобщо всички тези моменти имаха стойност. Както и да. Минало е, но не съм виновна,че не мога да го забравя лесно. Опитвала съм се по всякакъв начин през тези години, но не се получава. С времето ще успея, предполагам.

Ти него си го заблуждавала много повече, отколкото той теб. Звъннал бил в 6 часа - ами, освен да е бил пиян, друго обяснение не виждам. Замисли се, кой звъни в 6 сутринта, за да говори разни щуротии?!! Как си го представяш човек с всичкия си, да звънне в 6 сутринта и да дрънка врели-некипели? Точно е пил цяла нощ и преди да си легне му е хрумнало да си побъбри. Как изобщо можеш да вземаш насериозно такова нещо? Както и да е, в развитието на темата стана ясно, че си много самотна, явно затова живееш в някакви измислици, но честно да ти кажа, почни някой сериал и се разсейвай с него, поне няма да ти пречи на брака. Тази история с колегата никак не е здравословна, да не кажа, че е опасна за психическото ти здраве.

Здравей авторке, лъха някаква меланхолия и яснота от всичко, което казваш, колкото и налудничаво да е. Симпатична ми е дълбочината, с която обясняваш (предполагам, че в ежедневието си доста по-обрана и прагматична), но тук по-скоро потребителките са настроени на житейски, което в случая значи директни, а за теб повърхностни. Във всичко, което казват има истина, включително нуждата от специализирана помощ, но аз мисля малко по-различно, за това се включвам.

Напомняш ми за мен в тези години. Има разлики, но все пак много ми напомняш за мен - със задълбаването, с преекспонирането, с потъването в несбъднатости, с крещенето (не с глас, а с поведение, стил, интереси), с анализа. Анализ, който докарва до лудост.

Ето какви съвети ще ти дам:

1. Забрави онзи човек. Дори с цената на насилие. Дори с цената на алкохол, сълзи и сополи. Приеми, че той е фикция. Той не е това, което си представяш.
2. Опитай се да се еманципираш от мъжа ти. Чисто практически. Мисли си, мечтай си как да организираш живота си без него. Не, катп детето порасне, а сега. Не е нужно да се развеждаш сега и веднага, но нищо не пречи да го обмисляш, да планираш. да се развиваш. Тук ще спомена за физическото насилие, което за мен е абсолютно недопустимо. За теб, явно не в таква степен. Но при всички положения физическото насилие руши до дъно, без шанс за изграждане. Помисли по това.
3. Фиксирана си в подробности от миналото много повече, отколкото е нужно и най-вече желателно. "Миналото е мъртво и всеки, който живее в него е покойник. Утре ще се отдалечиш с още една крачка от него и то няма да може да те последва". Това е един цитат от филн, от времето на твоето раждане, но е много смислен, до степен на клише. Ти си жива, живей сега. Остави миналото да мине. 6 часа, той казал, тя помислила, сънища, кукли. Остави ги да си идат. Приключи това. Животът е тук и сега. Имаш дете - фиксирай се в него, как расте, как открива, как учи, развива се, черпи с пълни шепи от живота.
4. Никой не е достатъчно странен, за да няма среда и приятели. Другаде е проблемът. Или се смяташ за повече, или се смяташ за по-малко. И в двата случая обаче, ако имаш търпение да слушаш и желание да си открита, макар частично, доста ще сполучиш. Животът е толкова безумно шарен, че дори пенсионерката може да те втрещи с преживявания и емоции. Наслади се, няма какво да губип.
5. Посети психолог за детството си. Това е важно. Много си събрала негативи, неувереност, неща, които не отиват на едно дете. Имаш нужда да излекуваш детето в теб.
6. Учи, развивай се, върви напред. Животът те чака. Толкова си млада, сигурна съм - красива, мислиш и чувстваш. Използвай времето, не го оставяй да минава,

Аз бях същата на 25. с разликата, че нямах дете и имах доста връзки. Но как им се отдавах само - цели нощи мисли, анализ, тя каза, той каза, той сигурно мисли, ама казва; той ме погледна; тя ме целуна; дали ще се обади и т.н. Младост, трепет, тревоги до безумие. Някои неща само времето лекува. И липсват, много липсват после. Но знам, че са излекувани. Остави го да си иде, освободи себе си, дай на детето си криле.

Инфантилна ти е историята с бившия ,но това не е подсъдно.Просто я зарежи тая история вече,защото ти се отразява много зле,както и сама пишеш.
Ако имаш чувства към съпруга си,концентрирай се върху семейството си .Не бъди толкова чувствителна да му се обиждаш за всички глупости,а и не инспирирай скандали.Въобще,гледай да се закрепите.Ако не става ,се разведи.Просто,трябва да се определиш в една посока и тя да ти стане център на равновесие.В момента ,този център липсва в живота ти,защото не знаеш точно какво искаш.

Няколко пъти пишеш, че бил звъннал в 6 часа и казал дрън дрън... Ако е имало наистина чувства, нещата между вас щяха да се получат. Хванала си се като удавник за сламка и търсиш и анализираш и си фантазираш неща, като губиш връзка с реалността. Стегни се, остави миналото. Явно имаш свободно време, гледай филми, чети книги, намери си приятно занимание и спри да мислиш за неща, които са минало.

Рядко пиша в теми за лични драми и не обичам да давам съвети. Тук ще си позволя да напиша нещичко.
Първия пост ми звучеше като написан от някое момиче, живеещо в сравнително малък град или село. Следващите са доста по-различни и с повече зрялост в тях.
Това, което ми се струва, мило момиче от марс, е, че имаш нужда от обич - чиста, безкористна, истинска обич. Такава, на 100 %, можеш да получиш от детето си. Наслаждавай ѝ се. Сега. Докато я има в този вид. Детето ти те обича точно такава, каквато си и вероятно иска да бъде като теб. Огледай се в очите му, ти си неговият идеал.

Цвета на косата и дрехите са ти най-малкия проблем. Те са външен израз на неудовлетвореното ти вътрешно Аз.
Започни промяната с подреждане на чекмеджетата в главата ти. Пост 48 от Басила е много точен.