Как да забравя този човек?

Mъжа ми ме обичаше истински поне в началото, сега се надявам все пак също да ме обича, защото не искам да си развалям семейството. "Моя човек" е в чужбина, там живее и работи и е сам-предполагам, че все някога ще срещне подходящ човек, искрено ще се радвам за него. Не, не се виждам в ново семейство, може би си прочела в други постове, че самата аз съм с разведени родители и вторите бащи и майки не могат да заместят истинските, дори с времето любовта между мен и мъжа ми да угасне,  ще се постараем да запазим уважението си и да сме заедно в името на щастието на детето. Ако се стигне до развод, най-много то ще страда и не смятам, че ще е честно спрямо него. Освен това наистина се боя да не спечели той попечителството, тъй като има страшно много връзки и контакти с всякакви хора-включително и адвокати и дори да се информирам и подготвя добре, той ще намери някаква "вратичка" и ще стане на неговото. Отделно нито моите родители, нито неговите ще ме подкрепят и накрая най-много да изгубя всичко- шанс да живее детето с мен, семейството си и подкрепата от близките. Имам позната, на която мъжа й успя да й вземе детето -точно с повече връзки, заобикални начини и претекста,че има свое жилище и печели повече.

 Дори с майка си съм обсъждала този вариант и тя е на мнение, че стигна ли се до това , надали детето ще остане при мен. Мъжа ми ме е заплашвал в пристъп на яд (дано само така си говори, де),че реша ли да си намеря друг човек или събера ли са случайно с онзи (той все си мисли,че едва ли не преди сме се виждали зад гърба му.), да забравя за това детето да живее с мен и да го гледа чужд човек. А реално и хипотетично погледнато, ако той реши някога да ме остави и детето наистина остане с него, може да се ожени повторно и да му доведе мащеха (още по-лош вариант, според мен.) За това се опитвам да не си представям или предвиждам подобни ситуации. Искам детето ми да живее по-добре от мен, обичано и щастливо с двама родители. Пък колкото мога, аз ще правя компромиси, като ще очаквам същото и от мъжа ми.

Момиче, ти живееш в един изключително илюзорен свят. За съжаление, доста пречупен през криво огледало, което сама си сложила пред себе си, заблуждавайки се за реалността. Така само губиш. Оставяш реалният живот да изтече около теб, докато си представяш някакви хипотетични ситуации.

Може ли пак да си зададеш въпроса към форумната аудитория? Много се разпиля темата ти: от "любовта" отиде към "попечителството". Какви насоки всъщност би искала да прочетеш от нас?
Аз отговорих на въпрос "как да забравя този човек". Не го забравяй!
Но ми се струва, че въпросът ти е съвсем друг и притесненията ти са съвсем не свързани. Т.е., смесила си две теми в една. По първата тема получи много негативизъм като отговор и препоръки за психиатър, а по втората тема получи подкрепа. Недей да клониш към "попечителство", ако темата е "любов".

Да, извинявам се , отклоних се от основния въпрос, но стана дума за съпруга ми и всичко свързано с отношенията ни, за това повдигнах темата.

Въобще не си за този форум с такива патриархални нагласи. Тук разводът е малко другата крайност - едва ли не панацея. И щастието на детето не е причина ти да загърбиш своето щастие.
И въобще не вярвай на мъжа си, че ще ти вземе детето. А после кой ще го гледа, знаеш ли колко жени категорично отказват да се занимават с чужди деца. Открай време мъжете плашат жените с това и много често си остават с приказките. На мен веднъж ми се наложи да предупредя, че ще му метна детето и една издръжка и ще си живея живота и оттогава не съм чула претенции.
Ти си наплашена от разводите, но те не са краят на света. На мен ми светва лампичката, че мъжът ти те предупреждава без повод какво ще ти се случи, ако... Дето се казва - рибата още в морето, а той крои планове да се развежда. Не е лошо човек да има едно наум, но само за себе си.

само да кажа
миналата година бях с оранжева коса
на никого не му се струвах ексцентрична

според мен ти се иска да си различна
иска ти се живота да е интересен и романтичен, иска ти се нещо по-различно
ама не става така
живей си живота какъвто го имаш и започни да разграничаваш фантазиите и глупостите от нормалните неща

Момиче от Марс, имаш способността да се самооплиташ в своите си собствени мрежи и да оплиташ и някои хора в тях. Младежът, за който толкова разказваш тук, е всъщност олицетворение на някакъв твой копнеж. Не е че ти липсва приятелка / приятел / близък, липсва ти вътрешното усещане за мир и хармония.
Аз също съм на мнение, че не трябва да забравяш човека /момчето, а да промениш нещо в себе си. Да изчистиш нечистотата в душата си, която те връзва с натрапчиви мисли .......а по стечение на обстоятелствата, момчето влиза в идеална роля за тази твоя потребност.  Не знам дали си се интересувала от Православие, но то ни учи да сме свободни от страсти. И дава рецепти, как да се освобождавме от тях.  В теб има обсесия, което не ти дава покой и което със сигурност се отразява по един невидим начин и на детето ти. Много внимавай сега, за да не се виниш след години.
Моят съвет е да се обърнеш към духовник (свещеник с опит)  или психиатър /психолог. Може и към астролог. Но към който и да се обърнеш, помни, че трябва сама да работиш над себе си.
И си припомняй думите на съпруга ти (с който си венчана!) "Обичам те "....а не  думи, изречени в 6 часа сутринта, дори не наживо очи в очи.
Обичта е много разтегливо понятие, бих казала, подменено, обикновено се бърка с похот, със страст или с користни подбуди.

Благодаря за съвета, но съм се обръщала към Православието и не ми помогна. Не успях да повярвам в Бог, по начина, по който мъжа ми вярва. Знам,че е до някъде обсебване, но аз никога не съм желаела користно онзи човек, нито съм изпитвала към него низки страсти, любовта ми беше платонична. Ще се консултирам с психолог, ако нещата не се подобрят.

Аз не знам какъв път имаш извървян от обръщането ти към Православието, но то не помага като хапче за сън или аналгин за главоболие. Това е Път -дълъг, криволичещ и изпълнен с труд.
Много духовен личен труд, в който ти откриваш себе си. Корените на своите слабости, оттам начини за борба с тях. ( И тогава едва ли ще ти се налага да пишеш/създаваш тази тема тук.) Не знам начинът на твоят съпруг какъв е, изобщо не е задължително твоят да е същият. Ти имаш своя свободна воля, своя идентичност, няма как да копираш неговия, няма и да е правилно, нито благотворно за твоята душа.

А, точно за този термин си мислех и аз - "платонична любов". Според мен не си за психиатър. Платоничната любов е нещо като идеал за любов. Любов без поводи, чиста, непобедима, вечна, мечтана, нямаща нищо общо с грозната, страшната реалност. Платоничната любов понякога е стимул да продължиш да живееш. Майчинството малко те е депресирало, за това си се обърнала към твоята платонична любов. Аз не виждам нищо лошо, тази любов да продължи да съществува, щом ти дава сили и глътка свеж въздух. За това казах, че не е нужно да забравяш този човек, а да има място И за него в сърцето ти. Не виждам да си изневерила на мъжа си по някакъв начин, за да се обижда или чувства накърнен. Посягането му е изблик на комплекс.
Обикновено платоничната любов е първата, детската любов. При някои хора това се случва на 13, при други на 15, а при трети защо не на 19? Ти много добре си даваш сметка, че тази любов не е реална, няма как да се осъществи, но я виждаш в образа на момчето, което все още е някъде там и необвързано. Дори и да ти каже, че те е обичал, твоята реалност няма да се промени, но ще знаеш, че любовта, в която вярваш, все пак е съществувала, не е било лъжа и измама, не е разочарование. Платоничната любов "си заслужава".
Аз също съм имала платонична любов като тийнейджърка. До ден днешен не знам дали казаното "обичам те" е било истина или не, но си спомням с усмивка за този човек, защото е бил там, когато най-много съм имала нужда от някого. Благодарна съм му за думите, за прегръдката, без значение, дали са били истина или не. Той си знае защо го е казал, но не ми е навредил с това. Вярно, много ревах, като си му казах и аз чувствата и той ме отряза (спомням си изречението с което ме отряза дума по дума), но за мен това отрязване е имало добра причина - имайки предвид, че е моята платонична любов.
От друга страна съм била и аз платонична любов на някого и то с години наред. Човека така и не разбра аз какви чувства съм имала към него. То аз самата не разбрах, де. Не ми беше ясно какво чувствам към този човек. Хем бяхме приятели, хем ми харесваше близостта с него, хем нещо ме спираше.  Понеже не разбрах, се отдръпнах от него. Знам, че любовта му беше платонична, защото за него бях нещо чисто и красиво, беше готов да жертва себеси заради мен и дълги години не погледна други момичета, а се надяваше до последно аз да скъсам с гаджето си и да припозная любовта в неговите очи. А аз направих точно обратното - омъжих се за гаджето си. И за този човек си спомням с усмивка.
Даже някой път като искам да дразня мм му напомням / подхвърлям, че ако имах фейсбук, щеше много да ме ревнува.
И, да, светът е по-малък от колкото си мислим. Същия този човек замина за чужбина като разбра, че с мен няма шанс. Избяга. Не сме от един град с него. Не съм го виждала от години, ама видиш ли, точно преди месец се засякохме на входа на Кауфланд. Изгледа ме като паднал от Марс. Бях с детето, мм паркираше колата в същия момент. Не знам дали той знае, че аз съм се омъжила и имам дете. Но минахме с детето покрай него и той ме гледа онемял. Не знаеше дали да ме поздрави или не.
Така че, не е невъзможно след години да се срещнете отново с твоя човек. Важното е да му определиш мястото.

Момиче от Марс , съжалявам, че не давам ясни и конкретни твои цитати, които да потвърдят, но не ми се иска да прозвучи като заяждане и сочене с пръст, обаче Любовта, която до момента описваш, е далеч от чистата платонична Любов. Та ти пишеш за възбуждане на ревност, преднамерено заиграване на братовчедката ти, висящи на клона маймуни -твоите колежки.....как твоето желание е било  да си единствената. Как първия мъж в живота ти, на който си се отдала бил настоящият ти съпруг и как съжаляваш, че не е въпросното момче.......

Постингите ти изобилстват от противоречия. Лично за мен от написаното до сега, оставам с впечатлението, че ти с радост би се любила с въпросното момче, ако така се бяха стекли обстоятелствата.....цялото това влюбване, за което пишеш не изключва секса, а напротив, той би бил естествен развой на връзката ви, която обаче не се е разгърнала.

Авторке, коя зодия си?

Уау, каква тема! Върнах се в гимназиалните години. Най-много ми хареса мнението на mimimost, вероятно защото и аз като нея и авторката в късните тийн и ранните 20 бях вечната анализаторка.

Дори и имам такава история със "сродна душа" ( без хахавите моменти с магии и кукли и братовчедката- еманация на кучката). Аз го превъзмогнах като се запознах с момче, което наистина ме харесва и аз него и започнахме истинска връзка. Докато не изпиташ истинска емоция, не можеш да разбереш, че другото е глупост. При теб това не се е случило, въпреки че си омъжена с дете. Затова и толкова момичета пишат да го забравиш и да си гледаш семейството, просто повечето сме минали този момент доста преди 25, а и звучи несериозно за майка. Начинът ти на изразяване говори много за твоята емоционална интелигентност. Това задълбаване в подробности, това самозалъгване с "просто приятели", това "той не е идеален, но е идеален за мен" е най-типичното и класика в жанра.

Аз не съм на мнение, че недоизживяните чувства пречат на брака ти, а точно обратното. Ако беше в пълноценна връзка, дори нямаше да се сещаш за този човек. В един от дългите си постове изброяваш 74248084 неща, които те дразнят у твоя съпруг, родителите му, отношението му към теб. Аз съм много независима и обичам свободата, но са ми се случвали аналогични ситуации (например това, да ме нарекат снахата) и не, не ми стана гадно, а смешно и дори приятно. Когато човек обича е много над тези теща и не обръща толкова внимание.

Според мен най-полезното за теб би било да се стремиш към финансова независимост. Оставам с впечатлението, че си зависима, а ако е така, никога не можеш да си сигурна, че си със съпруга, защото искаш, а не защото не можеш да се оправяш сама. Успех!

Близнаци.

В момента съм зависима от части заради майчинството, но и работя за да изкарвам и аз прилични пари, винаги съм се стремяла към независимост и преди да имаме дете с мъжа ми, не съм се осланяла на негови доходи и още преди да се съберем се справях сама, живеех си съвсем на на квартира откакто завърших гимназия. Да , беше тежко понякога, но не съм се оплаквах.

С мъжа ми си помагахме финансово като се събрахме (тоест деляхме си сметки и тн. съвсем нормални неща), идеята е, че понякога сякаш сега ми натяква за този апартамент, който е негов, но реално просто е имал късмет с родителите и това, че те имат нещо, което да продадат за се купи този имот. Не е изкарал сам парите, а понякога така се държи все едно трябва всеки ден го боготворя, че ни е дал жилище на мен и бебето. В началото наистина много ме привличаше и вдъхновяваше, държеше се доста по-джентълменски от повече момчета на неговите години, обичаше и ценеше изкуството (театъра, операта, поезията, дори беше играл в някакви театрални трупи, а аз тогава пък ходех на актьорска школа и в това намерихме много общо) и дори ми беше написал стихотворение, което за доста хора не е кой знае какво, но аз го оцених. В един момент се чувствах така все едно е човек от друго време. Определено нямаше  нищо общо с другото момче и се радвах,че нямаше да търся сходства с тях и да ми напомня за него. Иначе за наричането "снаха" и тн. ме издразни, защото още бяхме гаджета и то от скоро а и като цяло не харесвам родителите му, тъй като прекалено много им споделя и им търси съвети, а те сякаш само това и чакат за да се месят прекалено. Освен това , ако кажа нещо за тях, което не му се нрави ми се кара и казва да "не ги обиждам", а аз не съм си позволявала това. Дори още в началото с тях един гаф стана...бяхме им на гости и писах от компа на майка му на моята, като се изтървах, че според мен аз не съм им приятна и ме гледам странно, но съм забравила да си изляза от акаунта и неговата майка го прочела...и дори започнала да гледа за стари хронологии,  което за мен е супер непочтено и обидно.

 Тихомълком изпортила на мъжа ми всичко, и той после ми каза за случилото се. Знам,че сигурно е била обидена и аз се засрамих,че е прочела това, но да чете умишлено и други неща в чата е доста подло. На всичкото отгоре в очите никога няма смелост да ми кажа, ако мисли нещо негативно, а зад моя гръб на мъжа ми споделя нещата. Още от самото начало сякаш с тях се заформиха някакви лицемерни добри отношения, не, че съм искала да се карам с тях, но не обичам преструвките и тяхната любезност сякаш не е искрена.  Като дойдат, прекалено започват да глезят бебето, радват му се и ни отменят в грижите, но малко прекаляват.

Затрупват го с играчки за подаръци, вече цял чувал имаме и за мен това е прекалено, детето е само на 1 година и половина. Отделно му подариха истински мобилен телефон, да си "играело понякога", защото на няколко пъти мъжа ми им сподели,че докопвало моя и цъкало, което изобщо не е нито полезно, нито правилно. Голям проблем в нашите отношения са именно тези хора, но мъжа ми не намира нищо от това за ненормално и имам усещане,че винаги би застанал на тяхна страна. Дори снощи той от нищото ми заяви, че реша ли да го напусна, щял последните си пари да даде на адвокати и майка му да се грижи за детето като е на работа. С това изказване ми падна в очите наистина...Недай си Боже да се стигне до развод и техните ще направят всичко за да ми вгорчат живота и това ме плаши.  Аз няма да имам никой като подкрепа. Ще се наложи да застана сама срещу всички, дори моите родители ще се застъпят за него, защото го харесват. За това ще се опитам колкото мога да запазя този брак...не мога да допусна и мисълта майка му да отгледа детето, защото ще стана разглезено, капризно и още какво ли не.