Разпределяне на приятелите след раздяла

Аз, лично, много бих страдала, ако за един от най-важните си празници проявя уважението да поканя тези хора за свои кумове, те се съгласят незнайно защо и после ми въртят подобни номера. Поне да не бяха приемали. Все щеше да намериш някой друг.

Нофелет, категоричността ти донякъде е грозна. Като че не иде реч за хора, а за неодушевени предмети.
Не мога да дам мнение по въпросите ти, защото слава богу нямаме семейни приятели, които са се разделили, нито пък аз съм минала през такава раздяла, че някой друг да ме разпределя или заличава от лицето на земята.

Е, точно тук, в тази ситуация, бих се потресла и не бих позволила мъжът ми да не се потресе също!
Заради неговата бивша кумата те игнорира.
Не бих позволила така да постъпят с мъжа ми и бих очаквала той също да не го позволи.
Ако му е важно приятелството с кума- да се срещат двамата, но да им ходи на гости- та, той застава директно на страна на кумата и бившата си, което е гадно.

Той не ходи. Което не им пречи да отправят индивидуални покани ей така - да има напрежение. След всичко, контактите са ограничени до абсолютен минимум. Имаше един първоначален период, в който той си мислеше, че преувеличавам, после го изпита директно и сам се убеди. Сега чак се чуди как съм била толкова търпелива.

Ха сега, де! То бива страх от бившата, ама чак пък да се крият от нея, че и теб да не канят...ами тогава да не са ви ставали кумове. Направо си е обидно едно такова отношение.

Като се разделихме с БМ, така се получи, че кумците ни повече комуникираха с мен, макар че те още докато бяхме заедно пак се обаждаха достатъчно рядко. Нищо, че толкова настояваха да им кумуваме, но после като видяха, че не сме точно този класически модел двойка, с които да могат да се събират по всякакви поводи, естествено се отдръпнаха. След раздялата пък повече за мен се сещаха, но все едни уговорки бяха, колкото да се отбие номера. Първо ми беше обидно, после направо ми стана досадно да лицемеря. По едно време, след години мълчание ми писаха като им се роди второ дете и ми съобщиха по много интересен начин, че са си намерили нови кумове и кръстници, но мен учтиво ме канят да присъствам на кръщенето и че уж трябвало някой ден да се видим. Някой ден, но не сега, както се пее в една песен. Освен това ми съобщиха, че бившия не мислели да го канят ( ние тогава и двамата бяхме сами, не е имало от кого да ги е страх, че ще се нацупи - още повече поддържахме достатъчно добри отношения, че да можем да изкараме 2-3 часа в една компания). Не мислели, че е редно. А преди време твърдяха, че въпреки раздялата ни, той си оставал техен кум и много го уважавали. Голям смях. Както и да е, тогава разбрах, че поканата е точно от кумова срама, да са си чисти пред себе си, че са спазили етикета.
Та така де, няма нищо вечно: нито връзките, нито кумовете, нито приятелствата.

Животът не е справедлив. Натоварва ме общуването с вражудуващи страни. Да, всички знаем как било пълно с приятелски раздели Като ми се случи да видя такава, ще мисля как ще действам. Мирни съм виждал, дипломатични съм виждал, цивилизовани съм виждал, но приятелски не съм... И така, аз съм по лесните, чисти и прости решения. А и... предполагам при мен е толкова лесно именно, защото, както и преди казах, във всяка една двойка около нас знам кой е близкият и кой далечният нам. Няма дилема.

Междудругото познавам хора, които някога са се развели, но след години въпреки всичко пак са се събрали да живеят заедно и отново са семейство. Приятелите им са общи и на никой не му дреме с кого пръв са се запознали. Ако приятелите им навремето си бяха казали: "А и Б се разделиха, и двамата са ми приятели, но ще комуникирам вече само с А, защото тя беше първа.", интересно как щяха да се държат след повторното събиране на двамата. )))

Пак досадни примери от персентила. Изключения винаги има, разбира се. И всички знаем те какво потвърждават.

nofelet, ако хората са достатъчно интелигентни, подебен тип драма с приятелствата не би трябвало да се разиграва.

Ама както виждаме случаят не винаги е такъв. Тогава поне ние би трябвало да реагираме малко по-умно от ''първо него познавам, с него оставам щото не ми се занимава и ситуацията ми е натоварваща''
Подобен тип първични решения са ми безсмислени. Не мога да се изкривя и да зачеркна човек, който винаги се е държал добре с мен, ей така, щото на бившата му, или моя бивш няма да им е кеф, че общуваме.

Но както ти в началото каза "хората сме индивидуалности", близкият за теб може да не е близък за жена ти и обратно.

Ах, извинявай, че флуудя излишно тази иначе толкова интересна, вълнуваща и поучителна тема. Спирам и отивам да общувам с персентила, каквото и да значи това )))

Чудесна тема . Дори съм учудена , че няма такава в този форум.
Въпросът е много емоционелен , персонален , и дори комерсиален.
Една двойка създава приятелства - едните са заварено положение , но другите са надграждани и етични , лоялни , към двойката. Създават се нови връзки. Веднага посочвам пример-  семейство от адвокат и стоматолог. Приятелите на мъжа стават клиенти на адвокатката- то толкова и клиенти , де , и обратното- приятелите на жената стават пациенти на стоматолога. Мир, любов , над десет години. Семейството се разтрогва. Кой чий е . И къде е лоялността към старите връзки , интересът към новите и отношението. Много сложна дилема за приятели , партньори , кумове , връзки.

Е, аз съм от изключенията. След развода запазихме приятелски отношения с бившия ми съпруг и семейството му. Останахме си роднини, имаме общо дете. Събирали сме се на празници, поддържах и добри отношения с девер, зълва, етърва и т.н. И двамата нямахме следващ брак, но имахме постоянни партньори. Даже след смъртта на бившия ми съпруг добрите отношения с роднините му продължиха. Останахме си роднини. Може би заради тези взаимоотношения дъщеря ми днес се шегува, че не е разбрала, че сме били разведени с баща й.

Аз съм изпадала и в двете ситуации. Оказа се, че след като се разделихме с бившия ми приятел (бяхме заедно повече от 6 години) някои от моите приятели (които с времето станаха общи) избраха него и новата му половинка, а с мен вече не комуникират. Има и такива от тях, които продължават да са много близки и с него и с нашето семейство. На техни празници канят и двете страни и драми никога не е имало. Разговаряме нормално, държим се на ниво и всеки по пътя си. Аз така и не разбрах защо е било нужно някои да "избират", но явно така са го усетили хората, тяхна си работа. Не им се сърдя, просто не контактуваме и това е.

Аз все още съм приятелка и поддържам контакти с приятелите на бишвия ми. Даже ги запознах с настоящият ми приятел и те го харесват. Някои отпаднаха, разбира се, но това са били хора, с които така или иначе не съм била близка.