Здравейте,
Не знам откъде да започна темата, защото нещата са ми толкова объркани в главата и толкова неща искам да споделя и поговоря, но няма с кого. По принцип не бих изказвала тези въпроси публично, но седмици наред вече съм в дупка и ако не си намеря отдушник, ще се побъркам.
Първо искам да споделя, че това не ми се случва за пръв път, а си е проблем от години, който се появява и изчезва. Преди години съм изпадала в депресивни състояния, съпроводени с месеци изолация вкъщи, липса на грижа за себе си и отказ от комуникация с околния свят. Когато съм в това състояние, всяко действие ми тежи. Не ми се анимава с нищо, буквално и с най-елементарните действия.
Сега изпитвам нещо подобно, но в по-лека форма. Тъй като ходя на работа и имам дом, който трябва да поддържам, не съм се отпуснала съвсем, но всичко правя с нежелание. Не виждам смисъл в нищо. Не ми е весело и забавно, хората ме натоварват, нямам желание да общувам с никого, дори и с партньора ми. Той ми се ядосва и сърди, защото според него се държа грубо и неадекватно, без да има никакъв проблем и само си измислям драми.
Винаги съм била затворен човек, нямам приятели, не поддържам вече и контакт с роднини. Освен с партьора ми, не общувам с никого. Имам работа и колеги, които не харесвам и с които не общувам. Приятелства никога не съм имала и така и не успях да завържа с никого, просто нямам какво да дам на един човек, за да завържа приятелство. Накратко казано, хората не ме харесват и аз не ги харесвам.
Единствено, което ми доставя някакво удоволствие е да ям. Обичам да се тъпча и от години е така. Преди време бях поставила тъпченето си под контрол, но вече и това не мога да контролирам и само ям, седя и гледам филми или чета книги. Партнорът ми много се изнервя, защото иска да излизаме, да се забавляваме, иска настроение и приятни моменти, които да го разтоварят от стреса му на работа, а аз не мога да му ги предоставя.
Непрекъснато съм ядосана и раздразнителна. Напълнях доста и не се харесвам. Виждам само колко съм грозна, глупава и неосъществена като човек. Нищо не съм постигнала в живота и за нощо не ставам. Не знам какво да правя и към кого да се обърна. Искам да изляза от това състояние, но същевременно не ми се занимава да положа усилия. Каквото и да започна, се отказвам още в началото, защото всичко иска труд и постоянство, а аз не умея да чакам. Ако не ми се получи от първия опит, втори няма.
Изгубена съм и не знам какво да правя. Чувствам се безсмислена, грозна, дебела, глупава. Чувствам, че животът ми е безсмислен цикъл от безсмислени действия.
Редакция: Забравих да добавя, че съм и много емоционална, от известо време е така а сега напоследък е особено изострено. Стане ли някакъв разговор малко по-личен и емоционален, почвам да плача неконтролируемо и това може да продължи с часове до подпухване буквално. Ако на някой филм има по-емоционална тема, дори да е загатната, пак почвам да хълцам и да плача.
Също така много забравям и бъркам събития и факти. Неща, които са се случили дори наскоро бъркам и забравям, впоследствие виждам доказателства, че наистина съм се объркала аз и съм забравила нещо, но докато не ми се докаже, сякаш реалността за мен е била друга и впоследствие съм объркана и учудена как може да съм забравила нещо такова. Сякаш съм толкова сигурна в нещо, а всъщност реалността е друга.
Същевременно с това партньорът ми, с който сме заедно от 2 год. не одобравя почти никой аспект на личността ми. Малкото ми интереси и хобита са посрещнати с критики и неразбиране. Не одобрява работата ми, не одобрява как си прекарвам свободното време, не одобрява как изглеждам, как се изразявам, не одобрява почти нищо, което мога да нарека своя личност. Всяко мое действие е съпроводено с критики и рядко е да чуя добра дума от него. Не само за мен конкретно, а и по принцип. Той критикува почти всеки, държи се често по-грубо, отколкото на мен ми е комфортно. Често е изнервен и недоволен и винаги причината е в другите.
Виж целия пост
Не знам откъде да започна темата, защото нещата са ми толкова объркани в главата и толкова неща искам да споделя и поговоря, но няма с кого. По принцип не бих изказвала тези въпроси публично, но седмици наред вече съм в дупка и ако не си намеря отдушник, ще се побъркам.
Първо искам да споделя, че това не ми се случва за пръв път, а си е проблем от години, който се появява и изчезва. Преди години съм изпадала в депресивни състояния, съпроводени с месеци изолация вкъщи, липса на грижа за себе си и отказ от комуникация с околния свят. Когато съм в това състояние, всяко действие ми тежи. Не ми се анимава с нищо, буквално и с най-елементарните действия.
Сега изпитвам нещо подобно, но в по-лека форма. Тъй като ходя на работа и имам дом, който трябва да поддържам, не съм се отпуснала съвсем, но всичко правя с нежелание. Не виждам смисъл в нищо. Не ми е весело и забавно, хората ме натоварват, нямам желание да общувам с никого, дори и с партньора ми. Той ми се ядосва и сърди, защото според него се държа грубо и неадекватно, без да има никакъв проблем и само си измислям драми.
Винаги съм била затворен човек, нямам приятели, не поддържам вече и контакт с роднини. Освен с партьора ми, не общувам с никого. Имам работа и колеги, които не харесвам и с които не общувам. Приятелства никога не съм имала и така и не успях да завържа с никого, просто нямам какво да дам на един човек, за да завържа приятелство. Накратко казано, хората не ме харесват и аз не ги харесвам.
Единствено, което ми доставя някакво удоволствие е да ям. Обичам да се тъпча и от години е така. Преди време бях поставила тъпченето си под контрол, но вече и това не мога да контролирам и само ям, седя и гледам филми или чета книги. Партнорът ми много се изнервя, защото иска да излизаме, да се забавляваме, иска настроение и приятни моменти, които да го разтоварят от стреса му на работа, а аз не мога да му ги предоставя.
Непрекъснато съм ядосана и раздразнителна. Напълнях доста и не се харесвам. Виждам само колко съм грозна, глупава и неосъществена като човек. Нищо не съм постигнала в живота и за нощо не ставам. Не знам какво да правя и към кого да се обърна. Искам да изляза от това състояние, но същевременно не ми се занимава да положа усилия. Каквото и да започна, се отказвам още в началото, защото всичко иска труд и постоянство, а аз не умея да чакам. Ако не ми се получи от първия опит, втори няма.
Изгубена съм и не знам какво да правя. Чувствам се безсмислена, грозна, дебела, глупава. Чувствам, че животът ми е безсмислен цикъл от безсмислени действия.
Редакция: Забравих да добавя, че съм и много емоционална, от известо време е така а сега напоследък е особено изострено. Стане ли някакъв разговор малко по-личен и емоционален, почвам да плача неконтролируемо и това може да продължи с часове до подпухване буквално. Ако на някой филм има по-емоционална тема, дори да е загатната, пак почвам да хълцам и да плача.
Също така много забравям и бъркам събития и факти. Неща, които са се случили дори наскоро бъркам и забравям, впоследствие виждам доказателства, че наистина съм се объркала аз и съм забравила нещо, но докато не ми се докаже, сякаш реалността за мен е била друга и впоследствие съм объркана и учудена как може да съм забравила нещо такова. Сякаш съм толкова сигурна в нещо, а всъщност реалността е друга.
Същевременно с това партньорът ми, с който сме заедно от 2 год. не одобравя почти никой аспект на личността ми. Малкото ми интереси и хобита са посрещнати с критики и неразбиране. Не одобрява работата ми, не одобрява как си прекарвам свободното време, не одобрява как изглеждам, как се изразявам, не одобрява почти нищо, което мога да нарека своя личност. Всяко мое действие е съпроводено с критики и рядко е да чуя добра дума от него. Не само за мен конкретно, а и по принцип. Той критикува почти всеки, държи се често по-грубо, отколкото на мен ми е комфортно. Често е изнервен и недоволен и винаги причината е в другите.
