искам да разкажа случая, който преживяхме в тази клиника. Не съм от хората, които ще обиждат, ще призовават "не ходете там". Всеки има глава на раменете и може сам да си прави изводите, но няма как да не споделя преживяното...
От почти две години водим нашия котарак в клиниката, т.е. от както го взехме, малко бебе. Препоръчаха ни Петкови вет като една много добра вет. клиника и за миг не сме подлагали на съмнение това. Е, не сме и имали кой знае какви проблеми. Хората там са мили и отзивчиви, изглеждат професионалисти. Ходили сме на кастрация, на обезпаразитявания и задълж. годишни ваксини.
Но! Една сутрин котьо повърна. На следващата пак... само по един път, други признаци не е имал, но се притеснихме и го заведохме на лекар.
Всъщност аз не присъствах, поради лични здравословни причини и когато мъжът ми се прибра шокиран, просто не можех да повярвам. Котаракът се оказа с:
- пневмония - преслушали го, незнайно защо... бил стоял на студа и се бил разболял (а той не излиза навън, домашна котка е)
- камъни в бъбреците -взели му урина, камъни имал, кръв имал в урината.
- глътнал кокал - правили му ренгенова снимка - след стомаха доктора видял кокал... било опасно. Ако до 1-2 дена не го бил изакал, кокала щял да пробие червата и котето да умре...
Представете си какъв шок получихме. От едно малко повръщане... Почна се лечението - всеки ден инжекция с антибиотик за пневмонията, чай за бъбреците, едно украинско лекарство за бъбреците (което струва 18 лв, а от приятели украинци знам, че е 7 лв в Украйна), супер скъпата диетична храна (400 грама за 15 лева), зехтин в устата, за да изкара кокала... Получихме психически срив, осоено аз - не можех да си представя как така моето най-любимо същество може да умре...
И така 5 дена... Отидохме на контролен преглед. Веднага попитахме за нова снимка, какво се случва с кокала... Отговора - е нека изчакаме още няколко дни?!??! Ама как така, нали ако до 1-2 дена не го изкара, ще пробие червата и ще умре... Добре.. Пуснахме нова урина... доктора взима пробата, излиза и се връща след малко в някакви резултати - много зле било положението, камък изкарал, кръв имало в урината... тряба да се продължава с лечението. Пак антибиотици, лекарства, скъпата храна (която цитирам "трябва да яде до края на живота си ")...
След още 3 дни на издевателства над животинчето, пак питаме "какво се случва с кокала, няма ли да правим снимка".. Отговора: "еми, ако искате" Ами, да, искаме. Поредни 30 лева за ренгенова снимка... Но все пак живота на котето е по-важен, нали?? И какво се оказа ... "а той кокала се е разградил, няма го "... ми, добре.
Нов въпрос: "Нали днес е последния ден за антибитотика?" Отговор: "еми, ако искате елате и утре да сложим" В този момент просто мозъчните ми клетки почнаха да дават накъсо.. Какво значи, ако ние искаме да слагаме антибиотик на животинчето??!??! Аз не съм леакр, откъде мога да знам...
Прибрахме се в къщи и решихме, че сме до тук с това лечение, което вече ни се струваша абсрудно и някак си измамно... Замислихме се, че котетео повърна 2 сутрини под ред и не е имало никакви други признаци на пневмония, бъбречни кризи и т.н.
Е след още няколко дни котьо повърна... ластичка... глътнал я бил, явно му е дразнила на стомахчето и най-накрая след като се очисти от всичките лекаства, с които го бяха наблъскали, успя да я повърне...
Заведохме го на друг ветеринар и се оказа, че нищо му няма на котарака... И нищо не му е имало...
Е, някой ще каже - излекувал се е от цялото това лечение...
За нас си остава яда, че се оставихме да се подведем и не помислихме логично и рационално какво са признаците на пневмония и на проблеми с бъбреците (колко по-различни ще са от човешките). Най-ме е яд, че изтормозихме любимия котак толкова време. На няколкото стотин лева, които дадохме - майната им...